Ads Top

Обществото като жив организъм


Фактори, структура, принципи и механизъм за развитие
Между ,,политика" и ,,геополитика" има една трудно забележима, но много съществена разлика. Политиката се отнася до краткосрочни решения при управлението на регионални общности - национални бюджети, национална сигурност, образование, здравеопазване и т.н.; геополитиката се отнася до управлението на обществото като цяло и намира конкретен израз както в разрешаването на актуални световни проблеми, така и в действия по изграждането на едно бъдещо общество.

През последните десетилетия бяха лансирани множество идеи и теории, обясняващи геополитиката; от концепцията за ..шахматната дъска" до теории за контролираната нестабилност, меката власт, хибридната война и др. Поразителен е фактът, че те се фокусират върху текущи глобални проблеми, като локални войни, икономически санкции, превъоръжаване, тероризъм и напълно игнорират определящия фактор ,,социално развитие". По този начин геополитиката се явява като продължение на националната политика и е опит за налагане на определени идеологически ценности като световни. С други думи, развитието на обществото се осъществява изцяло по волята на субективния фактор и в частност управляващия елит на една страна. През 20 век бяха експериментирани три модела за подобно устройство - болшевишката ,,Световна революция", нацисткия ,,Хилядолетен райх" и ,,Новия световен ред" на финансовия капитализъм. С други думи, геополитиката включва елемента ,,социално развитие", който при политиката е пренебрежим поради краткосрочния характер на решенията, а при геополитиката е определящ фактор.

Смисълът на фактора ,,социално развитие" може да се разбере само ако обществото се разгледа едновременно от няколко аспекта - исторически, философски и системен. От своя страна, това предполага да се изучат факторите, структурата, принципите и механизмите в развитието на обществото. Само от тази позиция би могъл да се осмисли и преходът от капитализъм към пост-капиталистическа организация на обществото и как по принцип би изглеждало подобно бъдещо общество.

Фактори в общественото развитие
Социалната еволюция е продължение на биологичната в условията на поява на език, мислене и съзнание. Метафората, описваща обществото като ,,жив организъм", отразява спецификата на социалната еволюция, която се определя двустранно от обективни социални закони за развитието му и човешкия разум като субективен фактор.

Обективният фактор е лишен от разум и цел. Това е една сляпа сила за самоорганизация, почиваща на механизма на мутации и адаптация. Независимо от това, биологичната революция създава невероятно разнообразие от растителни и животински видове, определя развитието им и появата на поразителни със своята целесъобразност екосистеми. В природата всичко изглежда толкова разумно, че много хора я възприемат като плод на ,,интелектуален дизайн", а не на ,,сляпа" еволюция.

Субективния фактор се характеризира с разум и целеполагане. Той има сложна структура с частично припокриващи се функции: а) колаборативна интелигентност, която генерира познание, разрешавайки противоречия и проблеми във всички сфери на битието посредством механизма на социалното творчество; б) масово съзнание, което е носител на различните форми на обществено съзнание: религия, политиката, морални ценности и т.н..; и в) институционализиран механизъм за вземане на решения за управление на общностите, на базата на който се формира управляващ елит. Правото да се управлява една общност нарича власт. В продължение на хиляди години властта се е предавала по наследство,а през последните 100-200 години това право се легитимира посредством избори. Прави впечатление, че всеки управляващ елит се стреми да ограничи действието на саморегулиращите се механизми, което е в противоречие с обективния ход на социалната еволюция. Причините вероятно са две: а) непознаване същността и механизмите на социалните процеси и по-специално действието на ,,невидимата ръка" на обективния фактор; б) стремеж към запазване и разширяване на привилегиите, произтичащи от контрола върху властта.
Убийството на Цезар, худ. Карл Теодор фон Пилоти (1865)

Разумът като цяло изгражда обществото такова, каквото го познаваме от историята, създавайки и усъвършенствайки оръдия на труда, религия, изкуство, наука и технологии; проводник е на класовата борба, инициатор е на хиляди войни. Изобщо - история, изпълнена с периоди на възход и падения. Накратко, обществото е ,,жива" и ,,разумна" система. Има само две такива системи - обществото като цяло и човекът като индивид. Фундаментално предизвикателство пред разума е да определи спецификата и ,,разделението на труда" между двата фактора, или как разумът си взаимодейства с ,,невидимата ръка" на обективния фактор. В голяма степен тази дихотомия се решава в зависимост от стената в развитието на самото съзнание и обществото. В продължение на хиляди години хората са вярвали, че съдбата им се определя изключително от боговете, които са персонализация на обективния фактор. След появата на гражданското обществото се залита в другата крайност - абсолютизиране на ролята на субективния фактор в развитието и управлението на обществото. В това се заключава и доминиращата парадигма за света - икономическият детерминизъм, което определя и идеологическия и едностранен характера на геополитическите теории днес.

Структура на обществото като система
На всеки етап от развитието на обществото има един структуроформиращ фактор, около който то организира. За Античния свят това е физическият (робският) труд, за феодализма - земята, а за капитализма - природните ресурси. Не е трудно да се забележи, че структуроформиращите фактори представляват ресурси. Фактически генералната линия в развитието на обществото е в посока на овладяване на ресурсите: физически труд, експлоатацията на земята при феодализма и експлоатация на природни ресурси, необходими за развитието на икономиката при капитализма. Върху основата на тези фактори се структурират основните компоненти, които формират три подсистеми - 1) обществено съзнание (култура), 2) икономика, 3) организация и управление - всяка от които формира множество други подсистеми по отношение на себе си.
Гробницата на Менна, стенопис; Древен Египет от времето на Тутмос IV (1397-1388 пр.н.е.)

Общественото съзнание се проявява в няколко основни форми (подсистеми): битово съзнание, религия, изкуство, право, политика, наука, морал, съдържанието на които се определя в най-широк смисъл като култура. През различните исторически етапи от развитието на обществото една от формите на общественото съзнание доминира другите форми на обществено съзнание, както и икономиката и управлението на обществото. Античния свят  бил доминиран от политеизма, феодализма - от монотеизма, днес доминираща форма на обществено съзнание е политическото съзнание. Най-вероятно бъдещето общество ще бъде доминирано то морала като такава форма, защото той е единственият фактор за оцеляването му. Тази доминация се определя от нивото и комплексността на постигнатото познание.

Икономиката включва производствените отношения, които исторически погледнато, се базират на експлоатацията на физическия труд, земята и природните ресурси. На тази основа се формират три икономически формации: робовладелческа (времево включваща по-голямата част от Античния свят), феодализъм и капитализъм.

Управлението представлява механизъм за вземане на решения при организацията на обществото. Организацията изисква създаване на институции, управляващи различни сфери от обществения живот. По този начин обществото изгражда собствена структура, която непрекъснато се развива и периодично се обновява, преминавайки в по-висша и по-сложна и по-сложна форма, съответстваща на постигнатото ниво на познание. В исторически план по този начин се формират племена, които по-късно се интегрират в държави, а управлението еволюира от различни форми на автокрация до доминиращата днес демокрация.

Управлението е субективен фактор, който, за разлика от културата, се институционализира и легитимира като политическа власт и чрез решенията си влияе директно върху организацията и развитието на обществото. Така се формира управленчески елит: патриции в Античния свят, феодална аристокрация и висше духовенство през феодализма, партиен елит при комунизма и нацизма, и властови елит (power elite) при финансизма, включващ политическа, корпоративна и военна върхушка.

Основни принципи на социалната еволюция
Анализирайки развитието на обществото, на вниманието се налагат няколко закономерности, които могат да се определят като принципи с тежест на обективни социални закони.

1. Зависимост между ръста на познанието и промените в обществото.
Беше посочено, че обществото е жива и разумна система, генерираща и обработваща знание. Знанието се предава от поколение на поколение под формата на познание. Понятието ,,познание" е по-широко по обем и съдържание от понятието ,,знание", разбирано като осъзната информация. То включва както осъзнатото знание, така и неосъзнати социални нагласи и емоции, които са част от социалния опит. Като цяло познанието включва: позитивно знание или такова, което е проверено в социалната практика; непроверено в социалната практика знание, част от което вероятно е позитивно, но част от него е погрешно и е предпоставка за взимането на погрешни решения или създаването на социални митове; както и недостатъчно осъзнати социални нагласи и емоции, които излизат извън границите на знанието, разбирано като осъзната информация. Познанието се генерира от колаборативната интелигентност чрез механизма на социалното творчество, проверява се в социалната практика и е движещата сила на социалната еволюция. Съгласно този принцип - ръстът на познаието променя общественото съзнание (културата), икономическите отношения (икономиката) и структурата и управлението на обществото. Това е принципът, който определя познанието като движеща сила на социалната еволюция и намира израз в придобилата широка популярност фраза: ,,Идеите движат света". Другите три принципа обясняват механизма на социалната еволюция.

2. Разделение на функциите между обективния и субективния фактор в социалната еволюция.
,,Разделението на труда" между обективния и субективния фактор в социалната еволюция, които се проявяват като самоорганизация на системата като всеки жив организъм, и управлението на обществото като разумна дейност, е кардинален въпрос за социалната теория и практика. Човешкия разум, или субективният фактор, генерира, събира, преработва и предава информация. В съдържателен план полученото познание може да се определи като култура, проявяваща се в различни форми на обществено съзнание - религия, изкуство, наука, политика и т.н. Обективният фактор, или ,,живата част" на системата, прави редки, но качествени скокове в развитието на обществото, разрушавайки съществуващата структура, заменяйки я с нова такава, адекватна на новите реалности и на постигнатото ниво на познание и комплексност на обществото. Това е процес на обективна самоорганизация, който не може да се повлиява от субективния фактор.

С други думи, субективният фактор определя съдържанието на обществото, а обективния фактор определя формата на обществото. Тези две линии на развитието са нещо като ,,двойна спирала" и може да се определят като курс на историята, която се твори от субективния фактор, и спирала в социалната еволюция, която се обуславя от обективния фактор. „Разделението на труда“ между обективния и субективния фактор в социалната еволюция е втората закономерност, която следва да се отчита при анализа на социалните процеси. Съгласно този принцип, генерирайки познание, субективният фактор предизвиква количествени промени, повишавайки комплексността на обществото; периодично обективния фактор провокира качествени скокове от съществуващата към нова социална структура, адекватна на постигнатата вече комплексност. Ще подчертаем отново, че тези процеси са неразделими онтологически. Следствие от тази закономерност е разбирането, че комплексността на обществото определя неговата структура.

3. Зависимост между промените, протичащи в общественото съзнание, икономиката и управлението на обществото.

Третата закономерност в социалната еволюция се отнася до последователността на протичащите качествени промени или революции в трите подсистеми. Всеки цикъл на социалната еволюция започва с два привидно независими, но диалектически неразделими промени, провокирани от ,,двойната спирала" на обективния и субективен фактор. Субективния компонент (разумът), представен от социалното творчество, провокира духовна (културна) революция, а обективният фактор насочва развитието към нов структуроформиращ фактор. Културната революция променя икономическите отношения в посока на новия структуроформиращ фактор и накрая води до промени в управлението и организацията на обществото. С други думи, духовните (културните) революции предхождат икономическите и политическите революции. Например, появата на християнството е духовна (културна) революция, която предхожда и обуславя в съдържателен план феодализма като икономическа формация и монархията като форма на управление. Ренесансът е духовна революция, която предхожда и обуславя появата на капитализма като икономическа формация и демокрацията като колективна форма за управление на обществото. Материализирането на тези култури формира Западната цивилизация. Цивилизациите също се развиват, залязват и отмират. Отмирането на една цивилизация провокира появата на нова културна революция. В случая упадъкът на Западната цивилизация провокира нова духовна революция - появата на обществено самосъзнание. С други думи: културата се материализира в цивилизация, а след това отмиращата цивилизация поражда нова култура.
Площад „Свети Петър“ във Ватикана. Тук, от балкона на едноименната базилика, папата произнася и до днес своята благословия „Urbi et orbi“ – „Към Града (Рим) и към Света“

Посочени при принципа поразително напомнят за трите закона на диалектиката. Първият принцип за ръста на познанието, което определя промените в обществото, по същото е специфично проявление на закона за количествените натрупвания, водещи до качествените промени в обществото. Принципът за разделението на функциите между обективните и субективните фактори в социалната еволюция по същество отразява борбата на противоположностите в процеса на развитието. Третият принцип за последователността в промените, протичащи в общественото съзнание, икономиката и управлението на обществото, е проявление на закона за отрицание на отрицанието в сферата на социалната еволюция - в смисъл, че в процеса на общественото развитие, културата се материализира в цивилизация, която на определен етап изчерпва възможностите си, запада и отмира, но с отмирането се провокира пораждането на нова културна революция, респективно - нов цикъл на развитие.

4. Смяната на структуроформиращите фактори определя хода (спиралата) на социалната еволюция.

Беше посочено, че познанието е двигател на социалната еволюция. Натрупаното познание разширява възможностите за адаптация и овладяване на околната среда. По този начин се формират няколко качествено различни нива от развитието на обществото: Античен свят, феодализъм и капитализъм. Тези формации са резултат от естественото развитие, определено от законите на социалната еволюция или на обективния фактор. Критерият за тези нива са преходите на техните структуроформиращите фактори: експлоатация на физически (робския) труд, експлоатация на замята и експлоатация на природните ресурси. Прави впечатление, че структуроформиращите фактори на естествените формации има ресурсен характер. С други думи, развитието на обществото е функция на възможността за овладяване на ресурсите.


През 20-ти век бяха реализирани три изкуствено създадени на базата на определени идеологии и частично реализирани от субективния фактор формации: комунизъм, нацизъм и финансизъм. Ще отбележим, че те също бяха организирани около структуроформиращ фактор. За комунизма това беше национализация на средствата за производство; за нацизма - идеята за национално превъзходство и расова дискриминация, а за финансизма - парите като инструмент за управление на обществото. Става въпрос не за реалните пари като част от реалния механизъм за саморегулация на икономиката, а за книжните пари, произведени от нищо и наложени със закон като платежно средство, необходимо за манипулация на икономиката и управление на обществото. Нито един от тези структуроформиращи фактори няма ресурсен характер. Те са плод на спекулативно-идеологически и формално логически презумпции и изначално са обречени като модели за социална организация. При тази ситуация не е трудно да се забележат две особености: първо, че структуроформиращият фактор при естествените формации и тези, създадени от субективния фактор, са принципно различни. В първия случай те са резултат от разширяване на познанието, а във втория са резултат от логически спекулации; второ, входът на социалната еволюция се определя от смяната на структуроформиращия фактор в резултат от натрупаното познание.

Механизми в развитието на обществото
Според доминиращия днес икономически детерминизъм движещата сила на обществото е икономиката. Това вероятно е вярно за историята и е очевидно за капитализма, но не и за социалната еволюция като цяло. Има много сериозни причини и основания да се приеме, че събирането, обработката и предаването на знанието от поколение на поколение е истинският двигател на социалната еволюция. Например за икономическа дейност може да се говори след Аграрната революция, но развитието на Хомо сапиенс в продължение на хиляди години преди Аграрната революция, когато се формира езикът, мисленето и съзнанието, не може да се оспори. От друга страна, биологичната еволюция се базира на гените, които са единици информация. Логично е да се приеме, че социалната еволюция като продължение на биологичната еволюция се основава на знанието, което по същество е осъзната информация. С други думи, съществуването и функционирането на човека и обществото са възможни единствено чрез генерирането и обмяната на знание.

Друг съществен момент за разбирането механизма на социалното развитие е посоченият по-горе принцип на ,,разделение на труда" между двата фактора. Това разделение изглежда сравнително просто. Субективният фактор (човешкият разум) генерира посредством механизма на социалното творчество информация, която поради разумния си характер следва да се определи като знание; проверява това знание, прилага го в практиката и предизвиква множество на брой, но по същество малки количествени промени в своето битие. Натрупаното познание в резултат на този процес се определя в най-широк смисъл като култура. На определено ниво от развитието на познанието неизбежно протича скок в развитието на обществото. Това са относително редки, но изключително важни за обществото качествени промени. Тези промени произтичат от действието на природните закони, определящи развитието на живите системи. Те са абсолютно неизбежни, не зависят от волята на субективния фактор и следователно се проявяват като обективни процеси. С други думи, натрупвайки познание, субективният фактор постепенно променя социалната среда, която става по-сложна и комплексна. Тази по-сложна среда налага необходимостта от нова форма на организация, съответстваща на постигнатото ниво на социално развитие. Това е процес на обективна самоорганизация. Преходът към нова форма в организацията на обществото е качествена промяна, скок в развитието и се определя като революция. На философски език може да се каже, че субективният фактор (разумът) определя съдържанието, а обективният фактор определя формата (структурата) на обществото. Тези две линии на развитие определят както хода на историята, така и спиралата на социалната еволюция. Те не могат да бъдат разделени онтологично, но в гносеологически аспект или от гледна точка на познанието следва да се разграничават ясно.

,,Разделението на труда" между обективните и субективни фактори ни дава критерия да определим разликата между история и социална еволюция. Историята се твори от човешкия разум, т.е. от субективния фактор. На определен етап от развитието на обществото социалната еволюция променя посоката на развитието му в съответствие с обективните закони. По тази причина историята изследва период от около 10 000 години от началото на Аграрната революция, време през което езикът и разумът са относително оформени фактори в развитието. Социалната еволюция изследва целия период от появата на Хомо сапиенс като биологичен вид, включващ неговата предистория и история. Това е един период от минимум 30 - 40 000 години, а според някои антрополози дори много повече.

Възниква въпросът как ,,невидимата ръка" на субективния фактор насочва разума. Обективният фактор е една поразяваща със своята мощ сила. Днес е ясно, че тази сила няма собствен разум и цел, но по един изумителен начин е постигнала съвършество в екологичните системи и върховни постижения като човешкия мозък, разума и съзнанието, т.е. възможност за САМОПОЗНАНИЕ. В основата на тази сила стои информацията, която е атрибут на материята и чийто определящ характер в еволюцията все още не е достатъчно осмислен. Съзнанието е осъзната информация. С появата на разума и съзнанието се разкрива обширното поле на тяхното взаимодействие, което все още остава твърде неясно като диалектика. Без съмнение обаче ,,невидимата ръка" на обективния фактор се проявява като саморегулиращ механизъм, който насочва разума в посока, определяща запазването на системата като цяло, независимо от множеството разнопосочни идеи и тенденции в развитието му. Когато тази ,,невидима ръка" се отнася до взаимодействието между подсистемите на обществото, механизмът на нейното действие става твърде сложен. Това обаче не значи, че той е непознаваем.
Карл Густав Юнг: „Общността е бездна. Самотата е връх. Точната мяра в общността пречиства и съхранява. Точната мяра в самотата пречиства и прибавя. Общността ни дава топлина, самотата ни дава светлина.“ Из „Septem Sermones ad Mortous“, 1916

Генерирането, обработката и предаването на знанието е процес на възникване и решаване на проблеми. Социалните проблеми се проявяват като противоречия. В края на краищата развитието на обществото е резултат от разрешаването на противоречия. Всяко разрешено противоречие предполага генерирането на единица знание. Социалната еволюция протича като процес от възникване и разрешаване на множество противоречия, респективно - генериране и натрупване на познание. По тази причина противоречията се проявяват като движещата сила в социалната еволюция.

Възникващите за разрешаване проблеми и противоречия са с различна сложност. Проблеми от битов характер могат да се решават със средства на формалната логика. Проблеми и противоречия на системно ниво могат да се решават само като се разглеждат в процеса на тяхното възникване и развитие т.е. със средствата на диалектическата логика. Някои проблеми се решават от индивидуалната интелигентност, а други по-сложни социални проблеми и противоречия се разрешават от колективната и колаборативна интелигентност. Значително по-сложни са противоречията, възникващи в подсистемите на обществото, които могат да се определят като „подсистемни противоречия”. Най-сложно обаче е противоречието, което се отнася до системата като цяло и може да се определи като „системно”. Подсистемните противоречия се разрешават от институционализиран механизъм за вземане на решения, а системното противоречие възниква в процеса на натрупваната информация и се изразява в противоречие между обогатеното съдържание и остарялата форма (структура) на обществото. Това противоречие не може да се реши от разума и е прерогатив на обективния фактор. Разрешаването на системното противоречие е начало на нова спирала от социалната еволюция и може да се определи като нова епоха от развитието на обществото.

В политико-икономически аспект това е появата, развитието и преходът от една формация в друга. Системните противоречия се разрешават само от обективния фактор. С други думи, човешкия разум (субективния фактор) може да прави история, но не може да променя хода на социалната еволюция. Следователно, подсистемните противоречия се отнасят до отделните подсистеми и се разрешават от субективния фактор. Системните противоречия са обективни по своя характер, поради което играят определяща роля в социалното развитие. Те се отнасят до структурата на обществото. Тяхното разрешаване води до промяна в структурата и появата на нова спирала от социалната еволюция. Системните противоречия също така могат да се разглеждат като част от обективния ход на историята, разрешават се под действието на обективни закони и естествено не биха могли да се влияят от субективния фактор. В историческия материализъм системното противоречие се определя като основно или фундаментално. Това е противоречието между обществения характер на производството и частния характер на разпределението. От еволюционна гледна точка фундаменталното противоречие е между обективния и субективния фактор, чието взаимодействие определя и самата социална еволюция. От тази гледна точка основното противоречие при капитализма се явява като частен случай на проявление на основното противоречие на социалната еволюция.

Развитието на обществото не е плавен или линеен процес. Знанието се натрупва постепенно и на определено ниво от количественото натрупване протича качествена промяна, която може да се определи като революция. В зависимост от сферата, в която се извършват тези революции, те могат да се определят като: духовни (културни), икономически и политически. И най-повърхностен исторически поглед може да ни убеди, че трите подсистеми на обществото – духовна, материална и управление, ко-еволюират, като взаимно обуславят количествените и качествените промени, протичащи в тях.
Всеобща демокрация и социална република. Худ. Фредерик Сорю

Взаимодействието между подсистемите в процеса на качествените промени е много важно и следва да се разбере в пълнота. Нова спирала в социалната еволюция започва с духовна (културна) революция, която с развитието си измества доминиращата до тогава форма на обществено съзнание с нова, по-висша, по-сложна и по-адекватна към зараждащите се реалности. Новата култура инициира нови икономически отношения. Появяват се нови, по-сложни икономически отношения, които на определен етап от развитието си заменят съществуващата форма на управление с нова форма, респективно нова организация на обществото. С други думи, духовната революция поражда нова култура, която с развитието си се превръща в цивилизация. Цивилизацията е материализирана култура. Така например, появата на християнството е духовна революция, която поражда нова култура – монотеизъм. Монотеизмът е „платформата” за развитието на феодализма. Ренесансът е културна революция, която променя насочеността на общественото съзнание „от небесното” към земното, от ирационалното към рационалното. Реформацията и Просвещението внасят също дълбоки промени в общественото съзнание. Така възниква Западната култура, която с развитието на зараждащия се капитализъм се материализира в днешната Западна цивилизация. Естествено, други духовни революции пораждат други цивилизации. С развитието си цивилизациите също отмират, но това отмиране е предпоставка за поява на нови културни революции. Днес западната цивилизация е в своя залез, но този упадък провокира появата на нова духовна революция – появата на общественото самосъзнание.

Исторически погледнато, една от подсистемите обикновено доминира над другите две и афектира развитието им в голяма степен. В определен период е доминирало религиозното съзнание, в друг – икономиката, в по-ново време управлението се опитва да влияе върху културата и икономиката. Тези противоречия в подсистемите до голяма степен определят тяхната динамика. Днес повече от когато и да било преди е ясно, че трите подсистеми на обществото следва да се намират в определен баланс, да се разглеждат като части от един „жив организъм” или нещо като „екологична система”. По този причина популярното твърдение на историческия материализъм, че „битието определя съзнанието”, би следвало да се коригира. В действителност по-точно е да се каже, че съзнанието и битието взаимно се детерминират, понеже в онтологичен план те са неразделими.

Всяка културна революция започва в името на определени морални принципи. При юдаизма това са Десетте божи заповеди, които се приемат и от християнството, наред с няколко нови: вяра, надежда и любов. Гражданското общество се появява и проповядва морални ценности, кристализирали в девиза на френската революция – „Свобода, равенство, братство”. Материализирането на културата означава изведените морални ценности, около които се формират новата култура и общество, да бъдат включени и да станат част от общественото съзнание. По този начин общественото съзнание се развива, от една страна, като събира, обработва и предава информация, а от друга – като непрекъснато надстроява моралните си ценности. Аналогични разсъждения могат да се направят по отношение на естетическите норми и правните принципи. Очевидно е, че обществото се развива многопластово и успоредно с това променя съществуващите социални структури и изгражда нови, нанасяйки дълбоки промени в икономиката и в механизма за вземане на решения, както и в управлението на обществото. Това е процес, при който провъзгласените морални ценности в зората на Културната революция се материализират в цивилизация. Когато цивилизацията изчерпа своите възможности за развитие, тя залязва и отмира, като провокира почвата на нова културна революция и нови морални ценности.

Западната цивилизация днес е в упадък, което може да изглежда невероятно при поразителния научен и технологичен прогрес. Това обаче са два съвършено различни процеси. Прогресът се определя от експоненциалното нарастване на познанието, а упадъкът е по отношение на моралните ценности, които се променят под действието на Системата, в случая – финансизмът. Научният и технологичен прогрес прави този упадък по-опасен за оцеляването на обществото и по този начин налага своя императив за промени.

Диалектиката между обективните и субективните фактори най-ярко се проявява през редките преходи от една социална формация към друга по-висша. Тази диалектика може да бъде илюстрирана, като се посочат основните процеси при протичащия в момента преход от финансов капитализъм към пост-капиталистическата организация на обществото. Те се свеждат до следните промени, предизвикани от двата фактора.

При субективния фактор се наблюдават следните промени: 1) Колаборативната интелигентност на субективния фактор генерира познание в сферата на науката и технологиите. Това познание се развива в геометрична прогресия, удвоявайки се всеки 4-5 години. 2) Познанието променя както битието, така и масовото съзнание, формирайки обществено самосъзнание. 3) Банкерите заменят саморегулиращия механизъм в икономиката с управление, контролирано от самите тях. Тази модификация е довела до кардинални промени в икономиката, управлението и масовото съзнание, формирайки това, което определяме като „финансов капитализъм”, като социален модел или „финансизъм” като идеология. От една страна финансизмът ускорява социалното развитие, а от друга, следвайки собствената си логика и идеология, финансовият елит се стреми да запази привилегированите си позиции, работейки за изграждането на един Нов световен ред и тласкайки света в погрешна посока на развитие, противоречаща на законите на социалната еволюция. При живия организъм подобна форма на развитие се определя като раково заболяване.

Подмяната на саморегулиращия механизъм на икономиката с управляван от финансовия елит механизъм не означава отмяна на действието на законите за социалното развитие. „Невидимата ръка” на обективния фактор реагира на промените, наложени от субективния фактор, и по-специално на ускореното и тласкано в погрешна страна, посредством две ясно очертали се промени: 1) Упадък на моралните ценности чрез подмяна на общочовешките граждански ценности свобода, равенство, братство – с алчност, корупция и цинично лицемерие, маскирани с пропагандата на четири свободи, представени като либерални евроатлантически ценности и обслужващи финансовия и корпоративен елит. Впрочем, упадъкът на моралните ценности е сигурен симптом за близкия край на всеки модел на социална организация и неговия елит. 2) Генериране на една дузина глобални проблеми, половината от които са в състояние да унищожат не само човечеството, но и по-висшите форми на живот. Тези две промени изправят човечеството пред една ужасна дилема – промяна на социалната структура и механизма за управление или самоунищожение.

Ако диагнозата е ясна, възниква въпросът какво следва да бъде лечението. Отговорът може да бъде намерен в историята при ситуациите, в които разумът се е сблъсквал с привидно неразрешими проблеми и е попаднал в задънена улица. В такива случаи има едно просто, проверено от живота и сигурно средство – смяна на съществуващата парадигма.

Смяна на парадигмата за обществото - преход от идеологически към системен подход
Понятието „парадигма” означава модел на мислене, или това е начинът, по който гледаме на света. Това са границите, в които е затворено разбирането за обекта на изследване, в случая – обществото. С развитието на познанието периодично се налага тези граници да се разширяват или променят. В такива моменти говорим за смяна на парадигмата, което е качествена промяна в разбирането за обекта или революция в съответната област. Смяна на парадигмата означава промяна на посоката на мислене, което позволява доскорошни вярвания да се осъзнаят като погрешни. Тя също така открива нови перспективи за интерпретация на обекта. Много често смяната на една парадигма с друга означава просто смяна на гледната точка, в резултат на което наличният информационен хаос се подрежда в стройна система. Например, такъв е случаят с подмяната на геоцентричния модел за устройството на планетарната система с хелиоцентричен, при който се намира просто обяснение на натрупаната от наблюденията на астрономите информация и елегантно решение на самия проблем.

Очевидно е, че при днешния геополитически хаос е необходим един нов поглед върху света; един поглед от друг ъгъл или една Нова парадигма за организацията и управлението на обществото. Тази парадигма следва да разглежда света в процеса на неговото развитие, следователно да се разработва на основата на диалектиката. Диалектиката е теория за промените, еволюцията и в частност на социалната еволюция. Една Нова парадигма следва да разглежда света като самоорганизираща се система в резултат от взаимодействието на обективните закономерности и човешкия разум. Метафорично казано, да разглеждат света като „жив организъм”. Това именно означава преход от идеологичски към системен подход при изучаването и управлението на обществото.

Описаните по-горе фактори, структура, принципи и механизми за развитие на обществото са опит то да се представи именно като самоорганизираща се система. Този подход показва защо пропагандираният Нов световен ред е също толкова абсурден, колкото болшевишката Световна революция и нацисткия Хилядолетния райх; защо като идеология финансизмът е по-разрушителен за човечеството от комунизма и фашизма взети заедно; защо финансизмът се проявява като раково заболяване, водещо до упадък на морала, поява на неразрешими глобални проблеми и провокира днешния геополитически хаос. Изобщо, защо Западната цивилизация е във видим упадък в резултат на тази система. Този подход също така показва защо финансизмът и властовият елит са обречени и за да оцелее, човечеството трябва да се освободи от тях.

Проследявайки внимателно историята, особеностите на социалната еволюция и геополитическия хаос днес, предизвикан от тихата, пълзяща и безименна революция на банкерите, могат да се посочат някои най-общи характеристики на бъдещото общество, произтичащи от тази смяна на гледната точка:

1. Беше посочено, че генералната линия на социалната еволюция следва овладяването на ресурси, необходими за оцеляването и развитието на обществото: експлоатация на физическия труд, експлоатация на земята и експлоатация на природните ресурси. На тази основа се формират няколко структуроформиращи фактори, определящи три формации: робовладелски строй, феодализъм и капитализъм. Днешното общество се намира в преход от експлоатация на природните ресурси към експлоатация на интелектуалния труд. Пример за това е експоненциалното развитие на науката и технологиите. Следователно, интелектът се оформя като структуроформиращият фактор на бъдещото общество, а колаборативната интелигентност като основа за неговото управление.

2. Драматичните събития от миналия век, крахът на комунизма и фашизма, днешният геополитическия хаос, глобалните проблеми и реалната опасност от самоунищожителна световна катастрофа, причинени от финансизма, показват, че човешкият разум не трябва да създава спекулативни модели, базирани на формалната логика, каквито се оказаха идеологиите на 20 век. Това прави прехода от идеологичски към системен подход при изучаването, организирането и управлението на обществото без алтернатива. Системният подход има огромен методологичен и евристичен потенциал. Например, сравняването на двете изоморфни системи – индивидуалното и социално развитие, ни дава основание да определим „възрастта” на обществото. Това е етапът на поява на обществено самосъзнание, което е съпоставимо с края на пубертета при индивидуалното развитие и преход към социална зрялост. При тези условия парите и контролираната чрез тях политическа власт губят определящата си роля, а обществото навлиза в периода на стабилно развитие и самоуправление.

3. Системният подход предлага също така теоретична основа за разглеждането на обществото като свръхсложна или комплексна система, т.е. система с десетки хиляди подсистеми, всяка от които със своя специфика и възможност за самоконтрол и самоорганизиране. С разглеждането на обществото по този начин, то може да се сравни с други комплексни системи, създадени от еволюцията за милиони години; системи, чиято структура и функции да служат като база за разсъждение. През последните десетилетия се разви биониката, която взаимства идеи и принципи от природата, създадени в процеса на еволюцията, и ги прилага при технически решения. Днес могат да се посочат няколко хиляди изобретения, направени по „патенти на природата”. Следователно, вместо да се създават спекулативни утопични модели за организацията на обществото, по-разумно е решението да се търси в принципите и организацията на свръхсложните системи, създадени и усъвършенствани от еволюцията за милиони години. Такава комплексни системи са човешкият организъм и в частност главният мозък, чиято структура е относително добре проучена, а функциите му могат да се анализират на биохимично, физиологично и психологично ниво.

Човешкият мозък е класически пример за комплексна система, организирана в мрежова структура, при която група от клетки формират специализирани области. По тяхно подобие вероятно бъдещото общество ще формира различни „области” от мрежата, отговарящи например за генерирането на ново познание или предаването на знанието от поколение на поколение. Те ще обединяват хиляди институти и лаборатории, университети и колежи в самоуправляващи се центрове, които нямат нужда да ги управлява някой отвън – корпорация или политици. Други подобни центрове ще се специализират и ще отговарят за оцеляването, сигурността, демографските процеси и т.н. От тази гледна точка се налага изводът, че бъдещото общество не може да бъде организирано йерархично каквото е било през последните 10 000 години. За да оцелее, то следва да се реорганизира в мрежова структура, подобна на главния мозък, където милиарди нервни клетки са свързани помежду си, формирайки комплексен механизъм, осигуряващ оцеляването на организма.
Морфогенеза – графика

4. Реорганизацията на обществото от йерархична в хоризонтална структура е може би и най-голямото предизвикателство в цялата история на човечеството, но тя е без алтернатива за оцеляването му. Без съмнение новата структура изисква принципно нова форма за управление на отделните общности (възли от мрежата), както и на обществото като цяло, или преход от демокрация към колабокрация; преход от пазарна и манипулирана икономика към колаборативна икономика, каквото и да означава това. Собствеността и парите са преходни фактори. Не е важно как точно те ще се променят. За прехода по-важното е парите да се отделят от властта. Накрая, този преход означава формиране на нова култура и в частност на морални ценности, гарантиращи оцеляването на обществото като цяло, а не на определен елит.

5. Елитите са продукт на йерархичната организация на обществото. При мрежовата структура няма йерархия, следователно няма елити. За това как елитите си отиват от световната сцена, историята е категорична и много красноречива. Властта, независимо политическа или финансова, заслепява и замъглява съзнанието. По тази причина някои от властимащите се изживяват като философи, други се смятат за „избрани”, „любимци на бога”, а някои дори се вживяват в ролята на самия Бог. Погледнато отстрани, тази картинка е много тъжна. Бъдещото общество вероятно ще се самоуправлява подобно на главния мозък, в който природата не е включила „елитарни клетки”. Невроните са „равнопоставени” физиологично, но психологически се различават по степента на своята „образованост” и „компетентност”. „По-компетентните” формират колаборативната интелигентност, генерират ново познание и управляват съответния възел или колаборират с по-висши центрове от мрежата. Тази „елитарност” е от друг порядък, защото не защитава „групови интереси”, не се стреми към господство над организма или структурния компонент на обществото, а работи за оцеляването и развитието му като цяло. Това е „главният мозък” на обществото, разглеждано като „жив организъм”.

Всъщност смяната на парадигмата е единствената възможност да се премине от силов към мек сценарий на прехода от финансизъм към колаборативно общество. Ако по някаква причина това не се случи, то обективният фактор ще стартира един от силовите сценарии, защото самият преход е без алтернатива. В този случай съдбата на финансизма и властовия елит е предвидима, но не е ясно каква цена ще заплати човечеството за безумието, алчността, арогантността и лицемерието на управляващите си елити.

Двата фактора за развитието на обществото са в сложно взаимодействие. При финансизма саморегулиращият механизъм на икономиката беше подменен от банкерите с механизъм, управляван от самите тях. Този механизъм преразпределя благата, генерирани от световната икономика, в ръцете на малък елит, което води до задълбочаване упадъка на моралните ценности, генерира глобални проблеми и тласка човечеството към самоунищожение. Това противоречие може да се разреши само чрез реорганизация на обществото в съответствие със законите на социалната еволюция. Голямата надежда за това е развитието през последните десетилетия на общественото самосъзнание, което може да промени манталитета на управляващите елити, има потенциала да разреши това противоречие и да управлява бъдещото общество. До тогава човечеството ще живее разпънато на кръста между надеждата за оцеляване и опасността от самоунищожение.

Източник: memoriabg

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.