Ads Top

Теософията - Част 2 КРАЙ


И така, всеки английски свободен зидар ще види от пръв поглед, че всичко това е една фалшива преструвка. Никой масонски орден не може да препоръчва своите членове за права и привилегии пред ,,всички масони по света" поради простата причина, че, както вече казахме, не съществува такова нещо като ,,универсално масонство", така че дори ,,Великата Ложа" на Англия - най-важната на света - не би могла, ако реши, да предостави право за приемане на своите членове в континенталните ложи. Един английски масон наскоро изрази това така:
Сред немасоните най-общо се е изградило впечатлението, че английски или ирландски представител на Занаята има възможност да влезе в масонска ложа в която и да е част на света и да участва в нейните заседания и дебати. На това схващане може веднага да се даде едно простичко отричане. Не може член на ложа, която е под каквото и да било регулация, невлизаща в общност с Великите Ложи на Обединеното кралство, да бъде приет като посетител или като присъединен член в която и да било второстепенна ложа от Великите Ложи на Англия, Ирландия или Шотландия.
Но за ко-масонството, да излиза с подобно изявление, е дори още по-нелепо, тъй като по времето, когато горецитираната диплома бива издадена, самото то и неговият ,,родител" - Смесеното масонство, не са били признати от нито един масонски орден, освен този на ,,Човешките права" (Droit Humain); а и не само че не са били признати, ами са били категорично отхвърлени от ,,Великата Ложа" на Англия. В действителност, английският свободен зидар въобще не признава ко-масона за масон и би нарушил своето задължение, ако обсъжда масонски тайни с него, така че няма начин на един ,,смесен" масон (ко-масон) да му бъдат предоставени права и привилегии от английските масони. По-нататък, с оглед да поддържа в съзнанието на своите членове илюзията, че са истински свободни зидари, в своя тримесечен орган ,,Ко-масонът" (The Co-Mason) ко-масонството старателно включва новини, свързани с английското масонство, сякаш те образуват един и същ орден.

Що се отнася до ,,Великия Ориент", тя следва подобна болезнена политика. Както вече видяхме, ,,Великата Ложа" поставила в немилост ложата, която приела Мария Дерезм и не признала официално Смесеното масонство. Ритуалът, възприет от последното, така или иначе, не бил същият като на английското масонство и в повечето ко-масонски ложи прилаганият ритуал съдържал разновидности, извлечени от ,,Великия Ориент"; всъщност, в масонските среди винаги е бил известен ,,великоориентския" характер на ко-масонството.

Като будист, мадам Блаватска настройчиво се разграничавала от всякакви планове за материално благополучие. Ето защо в ранната конституция на Теософското общество се заявява:
Обществото отхвърля всякаква намеса от негова страна в правителствените дела на която и да било нация или общност, насочвайки своето внимание изключително към въпросите, изложени в настоящия документ.
Тези въпроси се свеждали до изучаването на окултните науки. Самата мадам Блаватска отново пише в ,,Теософ":
..Незаинтересовано от политиката, враждебно към налудничавите мечти на социализма и комунизма, които то заклеймява - тъй като и двете са само прикрити заговори на грубата сила и егоизма срещу честния труд, - обществото се интересува твърде малко от външните форми за обществено управление на материалния свят. Всички негови аспирации са насочени към окултните истини на видимите и невидими светове."

Ще видим, че последната декларация е диаметрално противоположна на онази на Смесеното масонство. Въпреки това, мадам Блаватска дотолкова се е отдалечила от своята чисто окултната програма след пристигането си в Индия през 1879г., че решила да преустрои обществото си върху основата на ,,Универсалното/Вселенското братство". Тази идея обаче напълно отсъства от нейния първоначален план; ,,елементът с ,,братството" в бъдещата платформа на обществото", както шише нейният съратник полковник Олкот, ,,още не беше обмислен". Но така или иначе, само този елемент можел да помогне на г-жа Безант да влезе във Върховния Съвет на Смесеното масонство и добавяйки ,,свободата" и ,,равенството" към принципа на ,,братството", да основе ко-масонството на чисто политическа основа, като подготовка за социалистическите доктрини, които нейният учител така бил ,,заклеймил"...

По въпроса за езотеричните доктрини г-жа Безант отново се отдалечава от пътеката, прокарана от г-жа Блаватска, чиято цел е била да реабилитира будизма в Индия, представяйки ученията на Гаутма Буда като форма на напредък за хиндуизма. Така или иначе, от своя страна, г-жа Безан почва да разглежда ученията на брамините като най-чистата вяра. Обаче не било нито будизъм, нито хиндуизъм в чиста форма онова, с което тя запознала ко-масонството от Запада, а по-скоро някаква окултна система - нейно ,,собствено производство", - в която махатми, свами и гурута биват нелепо забъркани с френските шарлатани от XVIII век. Ето защо в ко-масонските ложи откриваме от източната страна над стола на Великия Майстор изписано ,,Кралят", от северната - празният стол на ,,Майстора", на когото доскоро всички членове са били задължавани, минавайки, да се поклоняват, а над него - снимка на същата загадъчна личност, в някои ложи - покрита с воал. Ако някой новак запита: ,,Кой е кралят", можело да му се каже, че кралят е онзи, който предстои да дойде от Индия - а дали той е същият млад индус Кришнамурти, осиновен през 1909г. от г-жа Безант, не е ясно! - докато на въпроса ,,Кой е Майсторът?", отговорът най-вероятно щял да бъде, че това е ,,Майсторът на всички истински свободни зидари от целия свят" и така на питащия не му остава друго, освен да реши, че става дума за главата на религията, към която принадлежи - Христос, Мохамед или някой друг. Но в третата степен, в атмосфера на абсолютна поверителност, се предавало изумителното съобщение, че това е не друг, а самият бележит граф дьо Сен-Жермен, който всъщност не е умрял през 1784г., ами и днес все още е жив в Унгария под името Рагоши. В още по-високите степени пък на посвещавания можело да му се каже, че ,,Майсторът" е австрийският принц Ойген.

Би било безполезно да се описват в подробности дивите безумия, които изграждат същината на ко-масонството, тъй като наскоро ,,Пейтриът" (The Patriot) посвети на темата дълга поредица от статии и те могат да бъдат прегледани от всеки, който желае да получи информация относно церемониите и ръководния персонал на ордена. Достатъчно е да кажем, че курсът, който той следва, подобно на другите тайни общества, е съпътстван от остри разногласия между членовете му - последователите на на Блаватска въодъшевено изобличават тези на г-жа Безант, а последните провъзгласяват божествената непогрешимост на своята водачка, - докато в същото време на дневна светлина излизат скандали от особено и не твърде чисто естество. Този факт наистина поражда сериозен разкол в редиците на теософите, което пък показва, че сред тях могат да бъдат открити и напълно безобидни личности. Но все пак повтарянето на подобни скандали в историята на тайните общества неизбежно кара човек да се запита, доколко трябва да гледа на тях просто като на инцидентни неблагополучия или като на резултати от методиката на тайните общества и окултното учение. Това, че не са били изолирани случаите, в които хора са били подвеждани под отговорност за сексуални извращения - като резултат от тези влияния, е показано в любопитното признание на един от ,,челата", или учениците на мадам Блаватска:
Бях ученик на Е. П. Б., преди г-жа Безант да се присъедини към Т.О. и я видях да изключва един от най-надарените си и ценни служители в Езотеричния център, заради нарушения на окултния и моралния закон, близки до онези, с които името на г-н Ледбитър се свързва вече почти двадесет години. Е. П. Б. беше винаги крайно строга в това отношение и много (курсивът мой) кандидати за последователи бяха отхвърлени само по тази причина, докато други, които бяха приети ,,за пробен период", се провалиха почти веднага след това.
Ще стане ясно в последствие, че тези нежелани тенденции преобладават трайно сред последователите на теософското познание.

Не е необходимо да се спираме подробно върху връзките на г-жа Безант с подривните елементи в Индия, тъй като последните често намираха място в пресата. Вярно е, че Теософското общество, също като ,,Великия Ориент", отказва да има каквито и да било политически намерения и открито заявява, че работи само за духовно развитие, но водачите му очевидно считат, че за да бъде постигнато духовно развитие, е необходима радикална промяна в съществуващата обществена система. А че тази промяна следва да бъде по посока на социализма, се подсказва от факта, че през 1919г. група водещи теософи, включително г-жа Безант, притежавали значителни дялове от издателската компания ,,Виктория", финансирала по това време ,,Дейли Хералд". И тъкмо г-жа Безант, в своите лектории за ,,свобода, равенство и братство", провеждани в ,,Куинс хол" през октомври същата година, определя социализма като системата на идващата Нова ера. Тогава била основана и ,,Ложата за действие" (Action Lodge), имаща за цел да пренесе ,,теософските идеали и концепции във всички полета на човешката дейност" - от което следва, че политическата сфера не се изключва, понеже за тази ложа беше известно, че сътрудничи с организаторите на един политически форум по индийския въпрос. Интересно е да се отбележи, че една от водещите членки на ,,Ложата на действието", а също и на ,,Ордена на Звездата от Изтока", както пресата наскоро отрази, от дълго време е била обвързана с Лейбъристкатра партия и заявявала намерението си да се кандидатира за парламента от нейно име.

Това дотук, разбира се, не означава, че всички теософи са социалисти. Във внушителна поредица от статии, обсъждащи теорията за световна революция,Теософското общество на Америка посочва, че:
Последователите на злите сили работят... неуморно, за да осуетят всеки истински напредък на човешката раса, да разрушат всичко, което цивилизацията мъчително гради в името на светлината на прогреса и духовното израстване... Не е трудно да се досетим за причините, поради които последователите и сътрудниците на силите на мрака избират за основни клаузи от своето учение интернационализма, комунизма, унищожавнае на висшата класа чрез тиранично управление на най-низшата, поквара на семейния живот. Атаката срещу религията едва ли се нуждае от коментар.
Ще видим, че социализмът и интернационализмът не са основна съставна част на теософското учение и че по-просветените теософи осъзнават опасността от подобни деструктивни доктрини. На специален конгрес, състоял се в Англия на  6 април тази година (1924), седем ложи внесоха протест срещу забелязаните напоследък отклонения от първоначалната политика на обществото. Сред изнесените резолюции имаше една, в която се настояваше президентът (г-жа Безант), да основе трибунал ,,за разследване на случаи, накърняващи доброто име на обществото, а също и поведението на определени членове", но беше отхвърлена с ,,преобладаващо мнозинство". Друга резолюция изразяваше съжаление, че ,,администрацията, списанието и влиянието на Обществото са били използвани за противоречиви политически цели и сектанска религиозна пропаганда". За зла беда, тези революции не бяха посрещнати в братския дух, който може да се очаква от обществото, поставило си за цел да изгради Всеобщо Братство, а бяха заклеймени като ,,пагубни движения... разминаващи се с целите, които Обществото следва". Тази клауза в поправката беше подкрепена от твърде малко на брой членове, но мнозинството застана зад по-нататъшните клаузи, в които специалната конвенция утвърди ,,пълното си доверие в администрацията на Обществото и неговият обичан и почитан президент, д-р Ани Безант, избраният водач, с когото с право се гордее", като изпрати и ,,сърдечни поздрави на епископ Ледбитър", с благодарност за ,,неговата безценна работа, неотклонно себеотдаване на теософската кауза и служба на Теософското общество".

Все пак определен кръг от теософи в страната имат куража и общественото съзнание да протестират срещу използването на Обществото за политически цели и срещу нарушавнаето на моралния кодекс от страна на някои негови членове. Но за съжаление тази група от хора е твърде малка, а останалите са склонни да се подчиняват сляпо и безпрекословно на диктата на г-жа Безант и г-н Ледбитър. В това отношение Теософското общество следва обичайния план на всички тайни общества. При все че привидно не е тайно, то също е съставено от вътрешни и външни кръгове, изцяло контролирани от върховни ръководители. Вътрешният кръг, познат като Езотеричната секция, или по-скоро като Източната школа по теософия - обичайно отбелязвана ,,И. Ш." (E.S.) - е всъщност тайно общество, съставено от своя страна от още три кръга: най-вътрешният, състоящ се от ,,махатми" или Майстори на Бялата ложа, вторият - от ,,приети ученици" или Майстори на Бялата ложа, вторият - от ,,приети ученици" или Майстори на Бялата ложа, вторият - от ,,приети ученици" или Посветени, и третият - от ,,обучавани" или обикновени членове. По този начин И. Ш. и Смесеното масонство образуват две тайни общества в рамките на отворения орден, контролирани от хора, които са често членове и на двете. А дали дори тези висши посветени са наистина изцяло вътре в нещата, е друг въпрос. Д-р Уелър ван Хук, за когото се говори, че е бил едновременно Розенкройцер и важен член на ,,Великия Ориент", веднъж мрачно отбелязал как ,,теософията не изчерпва йерархията", подсказвайки, че тя е само част от световна организация и намеквайки, че ако Теософското общество не върши поверената му работа, Розенкройцерите ще поемат контрола. По-натам сами ще видим, че това е повече от вероятно.

Външните редици на Теософското общество са съставени предимно от безобидни ентусиасти, които си въобразяват, че получават истински познания в религиозните и окултни доктрини на Изтока. Дори за момент не им минава през ума, че обучението, получено в И.Ш. няма да бъде взето насериозно от никой истински ориеталист и че биха могли да научат далеч повече, като изследват трудовете на признати авторитети в тази област от университетите или от Британския музей. Пък и това не би било в синхрон с целите на водачите. Понеже Теософското общество не е учебна група, а най-вече пропагандно общество, имащо за цел да подмени истинското и чисто християнско учение с една изумителна смесица от източно суеверие, кабализъм и шарлатанство от XVIII век, измислена от г-жа Безант и нейните съратници. Дори ученията на г-жа Безант да бяга същите, като тези на истинския будизъм или браминството, доколкото те биха допринесли за благото на Западната цивилизация? Ако оставим въпросът за християнството настрана, практиката показва, че опитите да се ориентализират западните хора може да се окажат не по-малко катастрофални, отколкото тези да бъдат приобщавани ориенталците към западната култура, а също и това, че да пренасяш източния мистицизъм на Запад, означава да го вулгаризираш, произвеждайки изродена форма на окултизъм, която често завършва с морална поквара или умопомрачение. 

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.