Ads Top

Клеопатра - последният египетски фараон


Смятаната от римляните за фатале монструм (,,съдбоносна поличба") Клеопатра е една от най-популярните и най-загадъчните личности на древността. Египетската царица е обезсмъртена от безброй писатели, киносценаристи и преди всичко от Шекспировата пиеса ,,Антоний и Клеопатра", както и във филма на Холивуд ,,Клеопатра" (1963) с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън в главните роли. От този филм, и по-точно от запомнящата се сцена със съблазнителната млада Клеопатра, появяваща се грациозно от един развиващ се пред римския военачалник Юлий Цезар килим, започва визуалната ни представа за нея. Но коя е била истинската Клеопатра? И трябва ли да мислим за нея единствено като за любовницата на Юлий Цезар и на Марк Антоний? Или пък е играла някаква съществена роля не само в историята на Египет, но и на могъщата Римска империя?

Клеопатра VII Филопатор (,,обичаща баща си") е родена през януари 69г. пр. Хр. в град Александрия и умира на 12 август 30г. пр. Хр. Тя е дъщеря на Птолемей XII Авлет (117-51г. пр. Хр.) и вероятно на Клеопатра V Трифена (ок. 95 - ок. 57г. пр. Хр.) и става последната царица от Птолемеевата династия, управлявала Египет от 51 до 30г. пр. Хр.

Царството на Птолемеите е създадено след смъртта на Александър Велики във Вавилон през 323г. пр. Хр., когато неговите генерали си разделят краткотрайната Македонска империя и основават собствени царства. Един от тези генерали - Птолемей I Сотер, се обявява през 305г. пр. Хр. за фараон на Египет и поставя началното на последната династия от владетели, управлявали страната с титлата фараон. Характерна черта на династията е, че жените, принадлежащи към нея, играят важна роля в политиката (има поне седем царици от този род, носили името Клеопатра) и са заемали трона, защото техните синове или братя са били малолетни.

След смъртта на баща си, Птолемей XII, през 51г. пр. Хр., 17-годишната Клеопатра и нейният 12-годишен брат Птолемей XIII, за когото тя вероятно се омъжила, изпълнявайки волята на баща им, стават съвладетели на Египет. През 49г. пр. Хр., след кратка борба за престола между сестрата и брата, който е подкрепян от различни членове на египетския царски двор в Александрия и преди всичко от евнуха Потин (който бил и негов регонт), Клеопатра била принудена да напусне двореца и избягала в Сирия, където баща й имал много приятели. Там тя събрала малка войска от арабски наемници и нахлула в Египет през Пелузиум - град на северна граница на страната. Този опит обаче бил осуетен от войските на Птолемей XIII.

Няколко месеца по-късно римска армия от около 4000 бойци, натоварена на 10 бойни кораба и водени от Юлий Цезар, поела към Александрия в преследване на Гней Помпей Магнус (известен също така и като Помпей Велики), който се опитвал да получи политическо убежище при Птолемей XIII. Фракцията на Потин в двора на Птолемеите обаче гледала на пристигането на Помпей като на опасност за отношенията на страната с Цезар, поради което високопоставеният римски изгнаник бил убит още при слизането му на сушата през 48г. пр. Хр. Главата му била отрязана и балсамирана, за да бъде представена на Юлий Цезар (който, както твърдят очевидци, се погнусил от гледката), а мъртвото тяло било изоставено на морския бряг.

Клеопатра видяла възможност в пристигналия с войска Цезар да си възвърне престола, а той правилно забелязал, че в нейно лице ще намери средството да си върне дълговете, натрупани от баща й Птолемей XII по време на неговата борба да се задържи на египетския трон. Предполага се, че Клеопатра е успяла да уреди да я внесат тайно при 54-годишния Цезар, увита в нещо като спален чувал (а според други източници - във вързоп спално бельо). След тази дръзка постъпка двамата стават любовници и Цезар я възстановява на престола като съвладетелка на Египет заедно с нейния брат. Римският пълководец е направил това вероятно защото виждал в нейно лице монарх, поддаващ се на манипулацията на Рим. Като осъзнал обаче, че Цезар разполага с доста малобройна войска, Птолемей XIII се съюзил със сестра си (и вероятно сестра и на Клеопатра) Арсиноя IV, опитвайки се отново да свали Клеопатра от престола. Така в средата на декември 48г. пр. Хр. избухнала т. нар. Александрийска война, при която сраженията се водили в чертите на самия град и в която Цезар победил благодарение на пристигналите римски подкрепления от Пергам (град на територията на днешна Турция).

Птолемей XIII и Арсиноя IV били принудени да напуснат града, а за Птолемей се твърди, че се удавил на 13 януари 47г. пр. Хр., когато се опитвал да премине р. Нил. Арсиноя обаче успяла да се прехвърли на другия бряг на реката и намерила убежище при египетската армия, водена от Ахилас, който й дал титлата фараон като претенция срещу другия египетски фараон в момента - предполагаемата й сестра Клеопатра. По-късно Арсиония е заловена от войските на Цезар и закарана в Рим. Така Клеопатра VII останала единствената владетелка на Египет, макар че по традиция тя обявила другия си по-малък брат за съвладетел под името Птолемей XIV. През 46г. пр. Хр. Цезар се върнал в Рим, за да отпразнува своя триумф, и водел със себе си Клеопатра и техния новороден син Цезарион (,,малкият Цезар"). Скоро след завръщането си в столицата на империята Цезар организирал четиридневни празненства, за да отбележи своите победи над враговете, включително и над враждебно настроената срещу него предполагаема сестра на Клеопатра - Арсиноя, която била принудена да крачи в редиците на пленниците по улиците на Рим, окована във вериги. Римляните обаче неочаквано проявили симпатия към патетичния образ на Арсиония, влачеща железните си окови по улиците на столицата, и убедили Цезар да помилва живота й. Така тя била осъдена на изгнание в храма на Артемида в Ефес (днес в пределите на Турция).

Клеопатра пътува още веднъж до Рим, след малко повече от година, и е в града, когато на 15 март 44г. пр. Хр. Цезар става жертва на заговор. След като нейният съюзник и любовник вече не бил между живите, тя бързо заминава за Александрия. Смъртта на Цезар предизвиква безредици в Рим, а различни политически фракции се домогват до властта в империята. Най-влиятелни се оказват военачалниците, разполагащи с могъщи армии: Марк Антоний (83-30г. пр. Хр.) и Октавиан (63г. пр. Хр. - 14г. сл. Хр.), като първият бил приятел и лоялен поддръжник на Цезар, а вторият - осиновен от него. За Клеопатра ситуацията станало изключително опасна при така създалата се политическа конюктура.

Скоро след завръщането на Клеопатра в Египет нейният брат и съвладетел Птолемей XIV починал при мистериозни обстоятелства - вероятно отровен по нейна заповед. Така властта на царицата била укрепена, тъй като неин съвладетел вече бил малкият й син. Птолемей XV Цезар (Цезарион). Но проблемите тепърва предстояли. През 43 и 42г. пр. Хр. Египет бил изправен пред остър недостиг на храна, защото нивото на приливните води на Нил било необичайно ниско, но чрез умелата си политика Клеопатра успяла да изведе страната от трудното положение. През 41г. пр. Хр. тя е поканена от Марк Антоний на среща в Тарс (в днешна Южна Турция). Разказват, че Клеопатра пристигнала в града, плавайки с ладия с червени платна по течението на р. Киднос, а одеждидте й напомняли за древногръцката богиня Афродита. Марк Антоний, който отъждествявал себе си с бог Дионис, бил покорен от красотата й. Подобно на срещата между Клеопатра и Цезар, и сега двете страни съзрели благоприятни последствия за себе си от евентуалния съюз. На Клеопатра се предоставяла нова възможност да засили властта си както в Египет, така и в Рим, а за Антоний подкрепата на най-голямата и най-богата васална на Римската империя държава била важна за борбата му срещу могъщата партска държава (Партското царство се простирало на територията на днешен Северен Иран). На срещата Клеопатра вероятно помолила Антоний да нареди екзекутирането на Арсиноя, която все още живеела в изгнание в храма на Артемида в Ефес, с което били ликвидирани евентуални бъдещи нейни домогвания към египетския трон.

Скоро след това Антоний и Клеопатра станали не само съюзници, но и любовници и през 40г. пр. Хр. той пристигнал при нея в Александрия. Там те създали около себе си кръг на ,,водещите неподражаем живот". Някои историци тълкуват това определение като евфемизъм за развратно съжителство, но е по-вероятно групата да се е била посветила на култа на почитания с мистерии бог Дионис. През същата година Клеопатра ражда на Антоний близнаците Александър Хелиос (,,Слънцето") и Клеопатра Селена (,,Луната").

Политическата обстановка в Рим накарала Антоний да се върне от Египет и той бил принуден да сключи сделка с Октавиан, част от която включвал брак между Антоний и Октавиановата сестра Октавия. Антоний се срещнал отново с Клеопатра чак след три години. Това станало в град Антиохия (близо до днешната сирийско-турска граница). Междувременно военната власт на Октавиан в западните части на империя нараствала. Едно от последствията от тази среща било зачеването на третото дете на Клеопатра от Антоний - бъдещия Птолемей Филаделф, а друго - преминаването на част от източниците владения на Римската империя под контрола на Клеопатра.

През 34г. пр. Хр., макар че партската кампания на Антоний се оказала пълен провал, военачалникът отпразнувал заедно с Клеопатра подобие на римски триумф по улиците на Александрия. Тълпи народ се стичали в Музейона, за да видят царствената двойка, седнала на златни тронове, заобиколена от децата си. Тогава Антоний произнесъл така нареченото обръщение ,,Даровете за Александрия". В него пълководецът обявил разпределянето на римски и партски територии между Клеопатра и нейните деца, като освен това обявил Цезарион за законен син на Юлий Цезар. Съвсем логично ,,Даровете на Александрия" предизвикали гнева на Рим, където плъзнали слухове, че Антоний се готви да премести столицата на империята в Александрия. През 32г. пр. Хр. Октавиан накарал Сената да лиши Антоний от неговите пълномощия и да обяви война на Клеопатра, наричайки я курва и пияна ориенталка. За да бъде избегната нова гражданска война, името на Марк Антоний не било споменато в сенатското решение. Това обаче нямало никакво значение при вземането на решение от страна на Антоний да подкрепи Клеопатра във войната. Кулминацията на военните действия настъпила в края на лятото на 31г. пр. Хр., когато на 2 септември се състояла прочутата морска битка край нос Акциум (недалеч от град Превеза в днешна Северозападна Гърция). Обединените сили на Марк Антоник и Клеопатра, наброяващи 230 бойни кораба с 50 000 войници и моряци на тях, били победени от флотата на Октавиан, командвана от Марк Випсаний Агрипа, с което властта над целия римски свят преминала в ръцете на наследника на Юлий Цезар.

През 30г. пр. Хр. Октавиан нахлул в Египет и обсадил Александрия. Многократно по-слабите войски на Марк Антоний капитулирали и по доблестна древноримска традиция главнокомандващият се самоубил със собствения си меч. Клеопатра била отведена при Октавиан, който я информирал, че ще трябва да бъде отведена в Рим, където да стане част от триумфалното шествие на победителя. Тъй като вероятно не е можела да си представи да бъде подложена на същото унижение като Арсиноя преди години, на 12 август 30г. пр. Хр. Клеопатра се облякла в царските си одежди, възлегнала на златен диван и сложила на челото си златна диадема. Според традицията (възприета и от историка Плутарх например) царицата наредила да й донесат отровна змия (аспида или египетска кобра), скрита в кошничка със смокини, и умряла от нейното смъртоносно ухапване. Две от слугините й също сложили край на живота си. За древните египтяни кобрата била символ на божествената царска особа, така че като й позволила да я ухапе. Клеопатра си осигуряла безсмъртие. Според други историци (в това число Джойс Тилдзли) Клеопатра сложила край на живота си по всяка вероятност с помощта на отровно мазило или приемайки отрова през устата. Тогава тя била 39-годишна, от 22 години стояла начело на египетската държава и от 14 години заедно с Антоний решавала съдбините и на Римската империя. След нейната смърт синът й Цезарион бил обявен за фараон, но той скоро бил екзекутиран по заповед на Октавиан. Другите й деца били изпратени в Рим да бъдат отгледан от съпругата на Марк Антоний - Октавия.

Клеопатра представлява последната заплаха за римската власт, а смъртта й бележи края на Птолемеевото царство. Несметните богатства на Египет попадат в ръцете на Октавиан, а страната се превръща в обикновена римска провинция. След няколко години Сенатът обявява Октавиан за Август (Аугустус), с което той се превръща в първия римски император, консолидирайки източната и западната половина на някогашната република в пределите на новата Римска империя.

По-късно Август публикува своята автобиография, в която лишава Клеопатра от политическите й способности и я описва като обикновена неморална чужденка, съблазнителка на добродетелните римски мъже. Няколко римски поети и историци - поетите Хораций (65-9г. пр. Хр.) и Лукан (39-65г. сл. Хр.) например - затвърждават впечатлението за Клеопатра като за една кръвосмесителна и прелюбодействаща лека жена, която се опитала посредством секса да обезсили Римската империя. За съжаление тези начинания на римската пропаганда са имали силно влияние върху образа на Клеопатра, запазен в западната култура. Истинската Клеопатра обаче била с големи политически способности (макар и безмислотна спрямо противниците си), била тачена от поданиците си, говорела седем езика и се смятало, че е единствената представителка на Птолемеевата династия, която можела да чете и пише на древноегипетски език. Би трябвало на всяка цена да вземем предвид и това, колко различна би била днес западната цивилизация, ако египетската царица бе успяла да създаде една съперничеща на Рим Източна империя - нещо, до което тя била толкова близо.

Неотдавнашните археологически разкопки хвърлиха много интересна светлина върху два аспекта от живота на Клеопатра: за местоположението на нейния гроб и за смъртта на вероятната й сестра Арсиноя. Гръко-римският историк Плутарх пише, че Антоний и Клеопатра били заровени заедно. През 2008г. археолози от Египетската върховна комисия по старините и от Доминиканската република, работещи в храма на Тапозирис Магна, на 45 км западно от Александрия, съобщават, че една камера в сградата може би съдържа тленните останки на Клеопатра и на Марк Антоний. Екипът преди това открил 22 бронзови монети с надпис и изображение на Клеопатра, неин бюст и алабастрова маска, за която се предполага, че би трябвало да представлява Марк Антоний. Разкопките на обекта продължават и само времето ще покаже дали археолозите са прави в предположенията си - че великата двойка на древността била погребана на такова голямо разстояние от Александрия.

През 1926г. в осмоъгълна гробница в Ефес е открито тялото на млада аристократка на възраст 15-18 години. Находката била датирана към 50-20г. пр. Хр. Някои изследователи, включително Хилте Тюр от Австрийската академия на науките смятат, че това е скелетът на убитата Арсиноя. Макар черепът да се загубил в Германия по време на Втората световна война, Керълайн Уилкинсън - криминална астроположка - успява да го възстанови с помощта на компютърна графика, използвайки данни за неговите размери, запазени от 20-те години на ХХ век. Според Уилкинсън продълговатата форма на главата предполага афроиден расов тип на покойната, което кара редица вестници да заявят, че самата Клеопатра етнически не е произхождала от древните гърци или македонци, а е била от смесена раса, с африкански корени. На откритието е посветен и документалният филм на Би Би Си, носещ сензационното (и доста нескопосано) заглавие ,,Клеопатра - портрет на една убийца".

Все пак обаче не бива да забравяме, че до тези заключения се е стигнало не след изследване на автентичния череп на тялото (който отдавна е изчезнал), а на мерките на този череп, определени от първите откриватели на осмоъгълната гробница през 20-те години на ХХ век. Освен това, тъй като идентичността на майката на Клеопатра не е установена със сигурност, ние всъщност не знаем дали Клеопатра и Арсиноя са били родни сестри и дали въобще са имали кръвна връзка помежду си. Остават нерешени и два важни въпроса, свързани с идентификацията на скелета, открит в осмоъгълната гробница, с личността на Арсиноя. Първо, ако Арсиноя е била изпратена на заточение в Ефес, защо е била погребена в толкова пищно украсена гробница? Второ, ако възрастта на покойната е 15-17 години или евентуално 18, при положение че откритото в гробницата момиче е починало през 41г. пр. Хр., излза че Арсиноя (ако приемем хипотетичното отъждествяване) трябва да е била родена между 59 и 55г. пр. Хр. Следователно по време на Александрийската война от 48г. пр. Хр. тя е била между 8 и 11-годишна, без съмнение твърде млада, за да играе такава важна роля в онези събития. Може би детайлният ДНК анализ на скелета от осмоъгълната гробница един ден ще обясни тази загадка и ще ни даде допълнителна информация за забележителния живот на Клеопатра VII Египетска.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.