Ads Top

Тайнственият Тот и седемте мъдреци от Едфу


Тот (от древноегипетски - Джехути) играе определяща роля в древните предания, свързани с построяването на Голямата пирамида. Преданията за Тот също така ни връщат обратно към жреческите центрове в Хермопол (от гръцки - град на Хермес) и Хелиопол (от гръцки - град на Слънцето), от където той някога е творил.

Тот се отъждествява с много имена. Известен е като ,,триждимогъщият Хермес" (Хермес Трисмегист) и същевременно като Сурид или Саурид, Идрис, Онурис и библейския Енох. Тот, който често е изобразяван с глава на ибис, от митологична гледна точка може да се разглежда като мъдър секретар на боговете при всяко тяхно божествено действие. За древните египтяни той е преди всичко културен вестител и пазител на тайните, централна фигура, свързана с жреческия център в Хелиопол. От друга страна той може да се разглежда като Господар на времето и този, който ,,разделя епохите, месеците и годините".

Този символизъм намира отражение и в палмовото листо, върху което той като върху рабош отбелязвал годините. Ето защо рабошът заедно с калема са най-важните му атрибути. Калемът го отличавал като господар на писарите и въобще на писарството. Също и библиотеките, архивите и ,,къщата на живота" били под негова закрила (,,пазител на записите"). В неговия храм в Хелиопол е имало известна библиотека. Говори се за тайнствени и скрити коридори, в които се съхранявали изписаните собственоръчно от него папируси. В преданията пише: Чрез своето знание Тот получил власт над нещата. Той ,,владеел вълшебна сила". Той умеел да работи и със забележителни прибори, например едно ,,вълшебно огледало" (видеотелефон), в което можел да вижда неща, които се случват далеч от него. Разказва се също и за ,,птичка, която слуша и която пее", с чиято помощ той можел да чува новини отдалече (телефон/радиотелефон). От древните надписи научаваме, че Тот е дошъл на Земята със ,,своя кораб". Други легенди разказват, че божеството (Тот) още в древността се е ,,спуснало от небето върху лотус" и предало на древноегипетската жреческа каста своето знание.
На него било предано да прилага правосъдие, когато боговете и хората така се умножили, че имали нужда от регулирано общуване. Така боговете и хората възхвалявали неговата мъдрост, с която той назначавал и устройвал богослуженията и жертвоприношенията. Той научил хората на писмо и на изкуството на словото. Напътствал чиновниците как да се грижат за храмовете и дворците на боговете и царете. И така нищо от неговата мъдрост не било забравено, нито занаятчийските изкуства тъкане и плетене, лов и земеделие... 
Тот и седемте мъдреци от Едфу
Свидетелства за преддинстичния период, т.е. периодът преди официалното египетско летоброене, ще открием измежду другото и по стените на храма в Едфу, който се намира в Горен Египет между Луксор и Асуан. Храмът в Едфу, в днешния му вид, е построен между 237 и 57г. пр. Хр. Части от вътрешната и външната западна оградна стена днес сочат към по-стари постройки, датиращи отпреди хилядолетия чак от епохата на пирамидите.

Текстовете по стените на храма ни предоставят многобройни свидетелства за преддинастичния период и се смятат от съвременните учени за единствените останали запазени образци от една много по-древна и по-обширна космогония (теория за произхода на Космоса). В текстовете служителите на Хор се отъждествяват и смесват с други ,,митични" създания, които понякога имат божествена, после отново човешка природа и винаги са представяни като преносители и пазители на знанието през хилядолетията.

Египтологът И. Реймънд от университета в Манчестър разяснява, че текстовете съдържат скрити сведения ,,за определени митични събития, при което полагането на основите, строежът и използването на историческия храм са пренесени в една митична епоха. Историческият храм се тълкува като творение на самите богове и като конструкция с митичен характер. Това води до заключението, че според тогавашните вярвания историческият храм е бил непосредствено продължение, проекция и отражение на митичен храм, който възниква в началото на света..."

 Началото на света би могло да е равнозначно на ,,Първото време" (Зеп Тепи), на онази епоха, която става въпрос върху един паметен обелиск между лапите на Сфинкса. В това ,,Първо време" думите на мъдреците на Тот, богът на изкуството на писането, са записани в книга, която описва положението на някои определени ,,свещени хълмове" по поречието на Нил. Според надписите заглавието на тази безследно изчезнала книга е ,,Описания на хълмовете на праисторическото време". ,,Праисторическият хълм" се отъждествява от много експерти с естествената скална група, върху която се намират пирамидите.

В древните надписи в храма в Едфу се говори за група от седем мъдреци. Особеното на тези мъдреци било, че те били ,,единствените божии създания, които знаели как трябва да бъдат построени храмът и свещените градове", Те са тези, които организирали строителните работи върху ,,праисторическия хълм". Процесът, в който взел участие и Тот, обхващал плана и построяването на първоначалния мистичен праисторически храм. Щом като ,,праисторическият хълм" се отъждествява с платото Гиза, можем да тълкуваме надписите, че Голямата пирамида е ,,праисторическият храм", построен от седмината мъдреци с помощта на Тот. Това естествено би подчертало недвусмислено вече споменатите описания на Ал-Макризи, включително неговите записки, за личността на Тот, във връзка със строежа на Голямата пирамида, и тези за подземните лабиринти.

Съвременните египтолози малко се занимават със свидетелствата за седемте мъдреци и тяхната самоличност. Те са установили само, че вероятно ,,седемте мъдреци са играли роля в една много по-обширна и обща теория за произхода на свещените области и храмове".

Има още нещо съществено в контекста, в който мъдреците са описани. Става въпрос за картини на потопа, в които ,,праисторическите води", от които се издигал ,,праисторическият хълм", бавно се отдръпнали. Това ни напомня на Ноевия ковчег върху планината след потопа.

Надписите в Едфу в Горен Египет разказват също, че седемте мъдреци идвал от остров, наречен ,,родината на първите хора". В текстовете се говори, че този остров бил унищожен от потоп. Това станало неочаквано и повечето от ,,божествените му обитатели" се удавили. След като малкото оцелели дошли в Египет, те станали ,,боговете строители, които творили в праисторическото време... които отгледали потомството на боговете и хората...".

Друго свидетелство ни оставя и храмът в Дендеа на север от Едфу. Там надписите върху постройката издават, че ,,големият план", който следвали нейните строители ,,е записан в древните текстове, които са им предадени от служителите на Хор".

Седемте мъдреци от Шумер
Седемте мъдреци се срещат и в други предания. В един древновавилонски текст се говори, че те са живели ,,преди големия потоп" и са построили стените на свещения град Урук. Според шумерските царски именници Енмедурана е бил седмият цар преди потопа и царувал в Сипар шест обиколки на планетата Нибиру, преди да стане върховен жрец и да получи името Енмедуранки.

От кореспонденцията на един асирийски цар разбираме за цар, който превъзхождал по знания ,,всички мъдреци на подземното царство", защото е бил потомък на мъдреца Адапа. За друг вавилонски цар той твърди, че притежавал ,,мъдрост, която далеч надвишавал дори онова, което се съдържало в съставените от Адапа текстове". Тук става въпрос за Адапа, мъдрецът от Ериду (центъра на цар Енки в Шумер), който дал на Енки необятно знание, едно ,,широко разбиране" на ,,строежа на земята" и така му разкрил тайните на науките на Земята. Енки бил божествен владетел и олицетворение на мъдростта.

Седемте мъдреци в Индия
И в индийските предания срещаме седемте мъдреци. Тук те са наречени риши. Те са оцелели от потопа и са получили поръчението да предадат мъдростта на древния свят преди потопа на бъдещите поколения. Навсякъде, където в древните митове се появяват седемте мъдреци, те са представени като просветители, оцелели от катастрофа, в която загинало почти цялото човечество и са поставили след нея началото на една нова епоха (,,Първото време" на Древен Египет). 

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.