Ads Top

Соломоновият храм и надписът на Йоас


Според Библията и Тората Соломоновият храм (наричан и Първият храм) бил първото юдейско светилище в Йерусалим. Импозантната, пищно украсена сграда се е намирала на Храмовия хълм (или Харам аш Шариф - ,,Благородно светилище"), за който се предполага, че е библейският хълм Мория - мястото, където се предполага, че е библейският хълм Мория - мястото, където Авраам бил готов да пожертва за Господа единствения си син Исаак.

Според библейската книга Царства Соломон положил Ковчега на завета, съдържащ Десетте Божи заповеди, в Светая светих на храма. По-късно, когато Първият храм бил разграбен и изравнен със земята при нашествието на вавилонците през VI век пр. Хр., Ковчегът на завета изчезнал. Свещената постройка била възстановена и била наричана Вторият храм, който оцелял от 516г. пр. Хр. до 70г. сл. Хр., когато бил унищожен от римляните по време на първото Юдейско въстание. Тази информация стига до нас предимно чрез Библията, но какво ни казва археологията за Соломоновия храм? Може ли да се приеме, че т. нар. надпис на Йоас е доказателство за съществуването на описания в Библията Първи храм, или това описание е само една красива измислица?

Единственият оцелял източник на информация за Първия храм в Йерусалим е разказът за него в библейските книги на Исус Навин, Съдии, Самуил, Царства и Иезекиил. В трета книга Царства четем за Храма следното:
Храмът, който цар Соломон съгради Господу, беше дълъг шейсет лакти, широк - двайсет и висок - трийсет лакти; притворът пред храма беше дълъг двайсет лакти, според ширината на храма, и широк - десет лакти пред храма. В храма той направи прозорци наоткос с решетки. И направи пристройка около стените на храма, около храма и давира (Светая светих); и направи странични стаи околовръст. Долният кат на пристройката беше широк пет лакти, средният - широк шест лакти, а третият - широк седем лакти; защото около храма извън бяха направени отстъпи, та пристройката да не допира до стените на храма. (Царства, 6:2-6)
Така излиза, че храмът имал дължина от около 30м, ширика от 10 м и бил висок около 15 м. В посочената книга Царства се описва и покривът на постройката, направен от кедрови греди и дъски, а подът бил покрит с кипарисови талпи. Огромните количества кедрово дърво били изпратени от Хирам, царя на Тир - древен финикийски град на територията на днешен Ливан. В храма Соломон изградил допълнителна структура от дърво, обкована със злато. За това помещение, наречено Светая светих, камък не бил използван. То било предназначено да приеме Ковчега на завета, съпроводен от два огромни херувима, издялани от маслиново дърво и покрити със злато.

В Танах (свещената книга на юдаизма, съдържаща Тората, Пророците и Писанията) също има запазено описание на Първия храм; във втора книга Паралипоменон, написана няколко столетия след Царства (и използваща като източник на информация библейските книги Царства и Самуил), в глави 3-7 е разказана почти същата история за построяването на храма, но са добавени и някои допълнителни подробности. Според Паралипоменон цялата сграда била покрита с керемиди от злато и украсена с бронзови колони и скъпоценни камъни. Използвани били и златни пирони. В действителност според Паралипоменон излиза, че за строителството на храма били вложени приблизително 20 тона злато. В Библията изящната златна украса на сградата е описана по следния начин:
Направи Соломон и всички други вещи за Божия дом; и златен жертвеник, и трапези за хлябовете на предложението, и светилници, и кандилцата им, за да ги палят по устава пред давира, - от чисто злато; и цветя, и кандилца, и щипци от злато, от най-чисто злато, и ножове, и ръсилници, и чаши, и пепелници от най-чисто злато; и храмовите двери - вътрешните двери за Святая-Святих и храмовите двери за светилището - от злато. (2 Паралипоменон, 4:19-22)

Според библейския разказ, когато цар Давид завладял през Х век пр. Хр. Йерусалим, той определил парче земя на високо място извън стените на града за построяване на светилище за Бога; в Библията то е наречено Мория. Но едва Давидовият син Соломон успял да завърши строителството на Първия храм, което станало през 960г. пр. Хр. Освен дом на Ковчега на завета, храмът станал и важен религиозен център, особено след като цар Йоас, цар на Юдея от 641г. до 609г. Пр. Хр., обявил Соломоновия храм за единственото място в Юдейското царство, където можели да се извършват жертвоприношения. Но през 597г. пр. Хр. вавилонският цар Навуходоносор II нападнал Йерусалим и разграбил храма. Единайсет години по-късно, през 586г. пр. Хр., той отново завладял града, сравнил го със земята и повторно ограбил храма. В Библията се посочва, че след като завладял Йерусалим, Навуходоносор изпратил евреите в изгнание във Вавилон, където те останали да живеят, докато персийският цар Кир II (Кир Велики) завладял Вавилония и им разрешил да се разотидат по родните си места през 538г. пр. Хр.

Скоро след завръщането си от изгнание евреите построили храма отново. Вторият храм бил завършен около 515г. пр. Хр. През 19г. пр. Хр., за да спечели благоразположението на евреите, цар Ирод Велики заповядал храмът да бъде основно обновен и разширен, но строителните работи били окончателно приключени чак през 63г. с. Хр. Само седем години по-късно Вторият храм бил напълно разрушен от римляните по време на завладяването на Йерусалим на 4 август 70г., с което е сложен край на голямото Юдейско въстание. През 130г., по време на възстановяването на града, император Хадриан наредил върху руините от храма на Ирод да бъде построен храм на Юпитер Капитолойски.

Би ли могло да оцелее някакво свидетелство от времето на Първия (Соломоновия) храм при толкова многобройни строежи и разрушения на Храмовия хълм? Този хълм в Йерусалим вероятно е бил населяван непрекъснато през последните 5000 години. Знаем, че по време на средната бронзова епоха (ок. 2000 - ок. 1550г. пр. Хр.) селището се е наричало Йевус, било е укрепено, с неголеми размери и е принадлежало на ханаанците. Неотдавна бяха открити останките от огромна, висока почти три метра стена, служила за защита на пътя до един източник на питейна вода. Стената бе датирана през 1700г. пр. Хр. и е най-старото фортификационно съоръжение, открито досега на Храмовия хълм.

Според Библията Първият храм бил внушителен архитектурен комплекс и бил построен около седем столетия след ханаанската цитадела, така че независимо от многобройните разрушения на това място, би трябвало да очакваме да бъдат открити следи от неговото съществуване - поне някои артефакти или архитектурни структури. Нещо подобно обаче не съществува - истината е, че засега нито един артефакт или част от старинна структура не може със сигурност да се свърже със Соломоновия храм. Поради това, че няма никакви археологически свидетелства от времето на управлението на цар Соломон в Йерусалим, някои археолози днес поставят под съмнение библейския разказ за неговото управление на една велика империя.

Но проблемът за локализирането на предполагаемото място, на което се издигал Първият храм, е по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. Много изследователи смятат, че Соломоновият храм се е издигал на мястото на днешния религиозен комплекс на Храмовия хълм, където се намират ислямските светини Куполът на скалата и джамията Ал-Акса. Поради свещения характер на мястото религиозните водачи не позволяват провеждането на археологически разкопки на Храмовия хълм. Въпреки това през последните десетилетия там са направени няколко интересни открития, които според редица учени, в това число и израелската археоложка Ейлат Мазар, доказват, че Соломоновият храм лежи под основите на сегашните сгради на хълма.

През октомври 2007г. Израелската служба за старините съобщи, че мюсюлмански работници са изкопали на Храмовия хълм артефакти, датиращи от времето на Първия храм (VIII-VI век пр. Хр.). Предметите са открити от Вакъфския мюсюлмански религиозен тръст по време на изкопни работи на посочения хълм и включват животински кости, фрагменти от керамични чаши и кани, както и гърлото на голяма керамична делва. Ако датирането на тези предмети е точно, те без съмнение доказват, че Храмовият хълм е бил обитаван от хората в края на VIII и през VII век пр. Хр. Това обаче не означава непременно, че тяхното присъствие там е свързано със съществуването на Първия храм.

Един друг сензационен артефакт, който при откриването си сякаш доказва съществуването на Соломоновия храм, е т. нар. надпис на Йоас. Този спорен предмет се появява в Израел през 2001г., когато е бил предоставен от анонимно лице на Израелския национален музей, според съобщенията - на цена от над 4 милиона щатски долара. Каменната плочка е с приблизителни размери 27 см дължина, 22 см ширина и 7 см дебелина. На нея има надпис на еврейски финикийски език за Първия храм - данни за поправки на сградата, направени от юдейския цар Йоас (837-800 г. пр. Хр.), син на цар Охозия. Детайлите в надписа кореспондират точно с разказа за храма, даден в Четвърта книга Царства (12:5-13).

Като първи юдейски царски надпис, открит досега, надписът на Йоас притежава голям исторически и археологически потенциал. Още в началото обаче произходът на находката е неясен. Говори се, че е била открита или по време на строителни работи на Храмовия хълм, или в мюсюлманското гробище отвъд източните стени на Храмовия хълм. Първоначалните изследвания от геолозите от Израелския геоложки инспекторат показват, че плочката е автентична, но някои специалисти изразяват съмнение в това. И наистина, скоро се установява, че изследователите от инспектората са объркали типа скала - тя не била аркозов пясъчник от района на Южен Израел или Йордания, както било заявено по-рано, а метаморфна сива вака, най-близкото находище на която е на остров Кипър.

Друго изследване на плочката, направено през 2003г. от комисия на Израелската служба за старините, показва, че поради някои правописни грешки и използването на различни азбуки в надписа, той трябва да се смята за съвременен фалшификат. Професорът по археология от Телавивския университет Ювал Горен, който е също така и геолог, изследва патината (покривния пласт, който се формира върху древните предмети през вековете) по лицевата страна на плочката и открива в нея фосили на микроорганизми от морски произход - фораминифери. Такива фосили могат да се наблюдават само в патина, формирала се на морското дъно, т.е. това не е могло да се случи в Йерусалим, който е на километри от брега на морето. Поради това професор Горен стигна до заключението, че патината по лицевата страна на плочката (където е изсечен и надписът) е създадена изкуствено чрез нанасяне на химикал с добавка на злато и древни въглени. Тези въглени са били добавени, за да се получи ефект на старинност при изследване на предмета по радиовъглеродния метод (едва от пробите, взети от плочката, е дала резултат от около 2300 години). Горен смята също така, че сиво-черният камък, използван за изготвянето на надписа, вероятно е взет от намиращ се наблизо кръстоносен замък, може би от крепостта Аполония, разположена на около 16 км от Йерусалим. В нея има голямо количество подходящи за целта правоъгълни гладки каменни плочки. Те някога служели за баласт на корабите, пристигащи тук от Кипър, а на място ги използвали при строителството на замъка.

Освен тези научни доводи, нещо, което още в началото предизвиква съмнение в автентичността на паметника, е неговото свързване с друг оспорван артефакт, т. нар. урна на Яков. Обявено е, че в тази кутийка от пясъчник, появила се също в Израел през 2002г., се съдържат тленните останки на Яков Справедливия, брата на Исус Христос. На кутията има надпис на арамейски: Яков бар Йосеф ахуи ди Йешуа (Яков, син на Йосиф, брат на Исус). Въпреки че някои учени продължават да вярват в автентичността на урната, след задълбочени изследвания Израелската служба за старините стига до заключение, че урната на Яков е съвременен фалшификат. По странно стечение на обстоятелствата притежават както на урната на Яков, така и на надписа на Йоас се оказва телавивският търговец на антикварни предмети Одед Голан. Антикварят е свързан и с нара от слонова кост с размерите на плен, смятан за част от украсата на Соломоновия храм. На предмета има надпис на староеврейски език: ,,Свещен дар за храма на Бог (Яхве)". През 80-те години на ХХ век Израелският национален музей е откупил реликвата от неизвестен колекционер за сумата от 550 хиляди щатски долара, но през 2004г. тя е обявена за фалшификат.

През март 2003г. полицията и служители на отдела за кражби към Израелската служба за старините обискират апартамента на Голан, както и други два обекта в негово владение. След основното им претърсване са намерени надписът на Йоас, многобройни нерегистрирани археологически находки, различни инструменти и материали, използвани при фалшифицирането на антики, както и множество недовършени ,,антични" предмети. Голан и трима негови помощници са обвинени в създаването на международна мрежа за фалшиви старинни предмети, която е съществувала в продължение на около 20 години. През декември 2004г. полицията обвинява Голан и поне до февруари 2010г. той все още е следствен, докато обвиненията към неговите служители са оттеглени. Това е една тъжна история за цинична и егоистична група хора, чиято дейност нанася тежки вреди на археологическата наука. Голан и неговите колеги да затрупат експозициите на световните музеи с производството си. Фалшифицирането на библейски антики днес е голяма и невероятно печеливша индустрия - и тя (независимо дали ни харесва или не) е тясно свързана с въпроса дали съществувал материални свидетелства за Храма на Соломон.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.