Ads Top

Произход на Свободното зидарство - Част 2 Край


Тамплиерската традиция
В този случай, ако не могат да бъдат приведени никакви документални доказателства, които да покажат, че било легендата за Соломон, било някакви следи от еврейския символизъм и предания са съществували или в паметниците от този период, или в ритуала на зидарите преди XIV век, сигурно е логично да признаем правдоподобността на твърдението, изказвано от много масонски автори - особено на континента - че еврейските елементи са проникнали в масонството посредством тамплиерите. Последните, както вече видяхме, взели името си от Соломоновия храм в Йерусалим.

В такъв случай във Фрнация са съществували две организации в един и същ период - тамплиерите и ,,compagnonages", като и двете имали легенда за Соломоновия храм, и двете скърбели за майстор Жак, който бил варварски умъртвен. Ако допуснем възможността, че легендата за Хирам е съществувала след зидарите преди кръстоносните погоди, как да обясним това удивително съвпадение? Несъмнено е по-лесно да повярваме, че еврейските предания са били представени на зидарите от тамплиерите и са присадени върху ствола на древното знание, че зидарските гилдии са наследници на римската колегия.

Новото влияние върху строителството от този период показва, че е съществувала някаква връзка между тамплиерите и работещите (действителните) зидари. Един съвременен свободен зидар, който сравнява ,,прекрасно оформените и релефни печати от истинския готически период, да кажем около 1150-1350г." с ,,нехайно и грубо направените печати, много от които са прости драсканици, от по-късните периоди", посочва как ,,възходът и падението на рицарите тамплиери съвпада с това удивително развитие на архитектурата." Същият автор след това посочва как някои от най-важните масонски символи - равностранният триъгълник и масонският квадрат, който се издига над две колони - са стигнали до нас от готическите времена. Яркър твърди, че нивелирът, пламтящата звезда и тауподобният кръст, които след това са преминали в арсенала от символи на свободното зидарство, могат да бъдат проследени до рицарите тамплиери, както и петолъчната звезда в Сейлзбърската катедрала, двойният триъгълник в Уестминстърското абатство, Яхин и Боаз, кръгът и петоъгълникът в зидарството от XIV век. Яркър цитира, че по-късно, през 1556г., се появили окото и полумесецът, трите звезди и стълбата с пет стъпала, и ги привежда като допълнителни доказателства за тамплиерско влияние. ,,Тамплиерите били големи строители и Жак дьо Моле се оправдавал с усърдието на своя Орден, проявявано при украсяването на църквите, по време на процеса срещу него през 1310г.; от това следва, че в хипотезата за предполагаемата връзка между тамплиери и свободни зидари има известна доза истина."

Освен това, според едно масонско предание, несъмнено по същото време е бил сключен съюз между тамплиерите и зидарските гилдии. Твърди се, че по време на съдебното преследване, предприето срещу Ордена на Храма във Франция, Пиер д'Омон и седем други рицари избягали в Шотландия, преоблечени като работещи зидари и слезли на остров Мул. В деня на свети Йоан, 1307г., те провели първото си събрание. След това Робърт Брус ги взел под своя закрила и след седем години те се били под неговото знаме при Банокбърн срещу Едуард II, който бил забранил техния Орден в Англия. Твърди се, че след тази битка, която се провела през лятото, в деня на свети Йоан Кръстител (24 юни), Робърт Брус основал Кралския Орден на Х. Р. М. (H.R.M. или Heredom) и Рицарите на Р.С.И.К.С. (Розата и Кръста). От тези две степени днес се състои Кралският Шотландски Орден и ми се струва твърде правдоподобно в действителност те да са били донесени в Шотландия от тамплиерите. Така, според един от ранните автори, писали за свободното зидарство, степента Розенкройцер се е появила заедно с тамплиерите в Палестина още през 1188г. Друг автор от XVIII век, който проследява думата Heredom до един еврейски източник, посочва източния произход на тази дума, за която се предполага, че произлиза от една митична планина на остров, намиращ се южно от Хибридите, на който кулдите извършвали своите обреди.

Твърди се, че през същата 1314г. Робърт Брус обединил тамплиерите и Кралския Орден на Х. Р. М. с гилдиите на работещите зидари - които също се били в неговата армия - в знаменитата ложа в Килуайнинг, основана през 1286г. От този момент ложата добавила към своето име названието Хередом и станала главно седалище на Ордена. Шотландия по същество била дом на действителното зидарство и поради необикновеното умение на тамплиерите в областта на строителното изкуство, какво по-естествено от това, че двете организации влезли в съюз? Твърди се, че установен вече в Англия, Храмът ръководил Гилдията между 1155 и 1199г. По този начин именно в Хередом от Килуайнинг - ,,Светият дом на масонството" или ,,Майка Килуайнинг", както е известен още на свободните зидари - един умозрителен елемент от нов тип може да е проникнал в ложите. В такъв случай не тук можем да видим ,,този плодотворен съюз между професионалната гилдия на средновековните зидари и една тайна група на философски настроени адепти", за който намеква граф Гобле д'Авиела и който е описан от господин Уейт със следните думи:
Мистерията на строителните гилдии - каквато и да се смята, че е тя - е била резултат от обикновен, неизлъскан, благочестив и практичен план; и тази дъщеря на Природата, в отсъствието на каквито и да е намерения от нейна страна, понесла или била принудена насила да сключи един от най-странните бракове, който е бил сключван в окултната история. Случайно ли е това, че нейната специфична форма и фигура били подходящи за такъв съюз и т.н.?
С обичайната си неяснота г-н Уейт не обяснява кога и къде е бил сключен този брак, но описанието със сигурност се отнася за съюза между тамплиерите и шотландските гилдии на работещи зидари. Това, както видяхме, се признава от масонските извори и представя точно описаните условия, като тамплиерите били особено пригодени от своето посвещаване в тайната за построяването на Соломоновия храм да сътрудничат със зидарите, а зидарите били подготвени от своето частично посвещаване в древните мистерии да приемат новия приток на източни предания от тамплиерите.

Допълнителен признак за тамплиерското влияние върху свободното зидарство е системата от степени и посвещения. Твърди се, че имената чирак, калфа и майстор зидар произлизали от Шотландия и винаги е била показвана аналогията между тях и степените на асасините. Действително, приликата между външната организация на свободните зидари и системата на исмаелитите е посочвана от много автори. Така доктор Бъсел отбелязва: ,,Няма съмнение, че заедно с известни знания по геометрия, смятани за езотерична професионална тайна, много общоприети днес символи действително произхождат от твърде древни времена. Но един по-точен модел била Великата ложа на исмаелитите в Кайро" - тоест Дар-ал-Хикмат. Саид Амир Али също изказва мнението, че ,,описанието, дадено от Макризи за различните степени на посвещение, възприети в тази ложа, представлява неоценим документ на свободното зидарство. Всъщност ложата в Кайро станала образец на всички ложи, създадени по-късно в християнския свят." Г-н Бърнард Спрингет - свободен зидар, цитирайки този откъс, добавя: ,,Самият аз съм напълно съгласен с това твърдение."

Следователно, съвсем основателно е да предположим, че тази система е проникнала в свободното зидарство чрез тамплиерите, чиято връзка с асасините - издънка на Дар-ал-Хикмат - била общоизвестна.

Въпросът за тамплиерската приемственост в свободното зидарство представлява може би най-спорното място в цялата история на теорията за римската колегия. Континенталните масони го приемат в по-голямата си част и дори се гордеят с него. Маккей така сумира нещата в своя ,,Речник на свободното зидарство":
Връзката между рицарите тамплиери и свободните зидари е била отстоявана неведнъж от враговете на двете институции и често е била признавана от техните приятели. Когато пише по този въпрос, Лори използва следния език: ,,Знаем, че рицарите тамплиери не само имали мистерии, но също извършвали церемонии и налагали задълженията на свободните зидари", и приписва разтурването на Ордена на откритието, че те са свободни зидари и се събират тайно, за да извършват обредите на Ордена.
Последното обяснява защо свободните зидари винаги са давали предимство на тамплиерите.

,,Това не е било по силите на цялото свободно зидарство (твърди Финдел), което - тъй като се смятало неоснователно за дъщеря на тамплиерството - полагало големи усилия да представи Ордена на тамплиерите за невинен и следователно лишен от всякаква загадъчност. За тази цел били привеждани не само легенди и исторически недостоверни факти, но и се прибягвало до интриги, за да бъде скрита истината. Масонските почитатели на Ордена на Храма изкупили целия тираж на ,,Актове от процеса" на Молденхауер, защото тази книга показвала вината на Ордена; само няколко бройки стигнали до книжарите.. Няколко десетилетия преди това... свободните зидари се оказали виновни по обвинението в действително фалшифициране на документи в своите опити за пренаписване на историята. Дюпюи публикувал своята ,,История на процеса срещу тамплиерите" още през 1654г. в Париж, за написването на своята книга той използвал оригинала на Актовете от процеса, според които вината на Ордена била несъмнена... Но когато в средата на XVIII век няколко филиали на свободното зидарство пожелали да възкресят Тамплиерския орден, трудът на Дюпюи естествено се оказал много неприятен. Той бил разпространен сред четящата публика от сто години, така че вече не можел да бъде изкупен; затова те го фалшифицирали."

Съответно през 1751г. излязло едно ново издание на труда на Дюпюи, но с добавянето на много бележки и коментари и осакатено по този начин, то доказвало не вината, а невинността на тамплиерите.

И така, въпреки че британското масонство не е играло никаква роля в тези интриги, въпросът за тамплиерската приемственост е бил разглеждан твърде непълно от масонските автори. По правило те са възприели една от  двете линии на поведение - или отричат упорито връзката с тамплиерите, или ги представят за невинен и жестоко оклеветен Орден. Но в действителност нито един от тези способи не е необходим за спасяване честта на британското масонство, защото дори най-яростният враг на масонството не е изказвал предположението, че британските масони са възприели някаква част от тамплиерската ерес. Рицарите, които избягали в Шотландия, може би били напълно невинни по обвиненията, оправени срещу техния Орден; действително имаме голямо основание да вярваме, че случаят е бил точно такъв. Така в ,,Наръчника на рицарите от Ордена на Храма" се разказва за инцидента по следния начин:

,,След смъртта на Жак дьо Моле няколко шотландски рицари-тамплиери, станали отстъпници и подучени от Робърт Брус, застанали под знамената на един нов Орден, основан от този владетел. Приемът в новия Орден се основавал на приема в Ордена на Храма. Именно там трябва да търсим произхода на шотландското масонство и дори произхода на другите масонски обреди. Шотландските тамплиери били отлъчени през 1324г. от Лармений, който ги обявил за ,,Templi desertores" (дезертьори от Храма), а рицарите на свети Йоан Йерусалимски - ,,Dominiorum Militiae spoliatores", (Грабители на Божието войнство), били поставени завинаги извън границите на Храма: ,,Extra girum Templi, nunc et in futurum, volo, dico et jubeo." (Искам, казвам и заповядвам сега и за в бъдеще (да бъдат) извън територията на Храма.) След това подобна анатема била изричана от няколко Велики Магистри по адрес на тамплиерите, които се бунтували срещу законната власт. Много секти възникнали от разкола, който бил внесен в Шотландия."

Това описание представлява пълна реабилитация на шотландските тамплиери; в качеството си на отстъпници от лъжливата християнска църква и от учението на йоанитството те се проявили като верни на истинската църква и на християнската вяра - такава, каквато е формулирана в публикувания устав на техния Орден. В такъв случай изглежда, че онова, което те внесли в масонството, бил начинът им на приемане, тоест, техните външни форми и организация, а може би и някои източни езотерични учения, наред с еврейски легенди за построяването на Соломоновия храм, които съвсем не били несъвместими с християнското учение.

Освен това ще отбележим, че в анатемосването на шотландските рицари от Ордена на храма били включени и рицарите на свети Йоан Йерусалимски. Това е допълнително доказателство за ортодоксалността на шотландските рицари. Що се отнася до рицарите на свети Йоан Йерусалимски - на които били дадени имотите на тамплиерите - върху тях никога не е падало някакво съмнение в еретичност. След забраняването на Ордена на храма през 1312г., много рицари се присъединили към рицарите на свети Йоан Йерусалимски, които, изглежда, прочистили тамплиерската система от нейните еретични елементи. Всичко това навежда на мисълта, че тамплиерите били внесли от Изтока едно тайно учение, което се поддавало било на християнско, било на антихристиянско тълкуване, че през тяхната връзка с Кралския Шотландски Орден и рицарите на свети Йоан Йерусалимски това християнско тълкуване било запазено и накрая, че то било това чисто учение, което преминало в свободното зидарство. Според ранните масонски извори, приемането на двамата свети Йоановци за светци-покровители на масонството се дължало не на йоанитството, а на съюза между тамплиерите и рицарите на свети Йоан Йерусалимски.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.