Ads Top

Тайния Холокост на балканите: Зверства на ,,Главатаря" Анте Павелич и усташите в Ясеновац Част 2 КРАЙ

Създаването на лагера Ясеновац
Усташкият лагер наречен Ясеновац е създаден по модела на лагерите в нацистка Германия на 21 август 1941г. Той е най-мащабното място за изтезания и екзекуции, което някога е съществувало в Югославия. Страховитият лагер е трети по брой на жертвите си в цяла окупирана Европа в годините на войната (1941-45). Благодарение на своя садизъм и паталогични престъпления, усташите успели да надминат ,,подвизите" дори своите господари от нацистка Германия.

За разлика от германските лагери, където се провеждал един индустриализиран геноцид, геноцидът в Ясеновац се вършел по начин без документиран аналог в историята на човечеството. Всичко, което е негативно, патологично и престъпно - качества, характеризиращи като цяло усташкото движение - достигнало своя врях в Ясеновац.

Лагерът в Ясеновац се простирал на 210 кв. км., разположен по брега на река Сава от Стара Градишка на изток, до село Крапье на запад, и от Струг на север, до линията между Драксенич и Бистрица на юг.

Изборът на такъв обширен район за този чудовищен по размери лагер бил направен по няколко причини. Една от тях със сигурност е подходящото географско разположение. Намиращата се наблизо железопътна линия Загреб-Белград била от съществена важност за транспортирането на затворниците. Теренът е заобиколен от реките Сава, Уна и Велика Струга, в средата на блатистото Лонско поле, което правело бягството от лагера почти невъзможно. От другата страна на река Сава се намира област Градина, която е трудно достъпна, необитаема и често е наводнявана от реката. Това било идеалното място за укриване на масовите убийства. Друго удобство на района били фабриките в него - цехове за вериги, ковачници, ключари, тухларни, дъскорезници и други работилници, които успешно прикривали истинската цел на смъртоносното съоръжение, представяйки го пред обществеността като трудов лагер.

Лагерната система в Ясеновац
Концентрационният лагер в Ясеновац обхващал система от лагери, разположени край река Сава в блатистото Лонско поле.

На 23 август 1941г. контролираните от Усташите национални вестници съобщили, че край селата Брочице и Крапье са издигнати първите бараки за затворници и че лагерите ще бъдат използвани за отводняване на Лонско поле. В действителност, това било основаването на лагера Ясеновац, или по-точно Лагер II, наречен Брочице - ,,Версайев", и Лагер 11 наречен ,,Крапье", където били докарани първите затворници - евреи и сърби от усташките лагери в Слано и Ядовно. В началото затворниците наистина работели по изграждането на отводнителни канали, но при неиписуемо трудни условия и тормоз. Онези, които не умрели от изтощителната работа и глада, и заровени набързо в изкопания от тях канал, били убити при ликвидирането на лагера. През ноември 1941г. отворил врати Лагер III ,,Циглана" (което означава ,,тухларна") и бързо се превърнал в централното събирателно звено за управление на останалите лагери в Независимата хърватска държава. Центърът му лежал под село Ясеновац в индустриалната зона, където наистина имало тухларна, откъдето идва и името му. Три-четвърти от Лагер III били заобиколени от стена висока от 3 до 5 метра, в която били вградени седем бетонни бункера и няколко охранителни кули. Пред стената лежали три линии от бодлива тел, която на места била електрифицирана. Четвъртата страна на лагера гледала към река Сава. Като неделима част от Лагер III съществувал специален затвор на Усташките секретни служби, предназначен за избрани затворници.

Лагер IV ,,Кожара" (кожарска работилница) е основан в село Ясеновац, а затворниците там работели в кожарския цех при изключително трудни условия. Лагер V - Стара Градишка също принадлежал към организационната лагерна система. В общата територия на лагера Ясеновац се намирали три други специални лагери. В село Уштица, разположено на делтата на реките Уна и Сава, се намирал импровизиран ,,цигански" лагер, където се докарвали и убивали предимно роми, а селата Млака и Ябланац били превърнати в събирателни лагери за жени и деца.

Местата за екзекуции в Ясеновац
Системата за масови убийства в Ясеновац вече била в готовност през есента на 1941г., когато започнали да пристигат огромни количества с човешки товар. Мъжете, жените и децата се карали с влакове, камиони, каруци теглени от коне, или просто тичали под дулото на въоръжените усташи. Местата за масови екзекуции са разпръснати из целия лагер Ясеновац. Повечето от тях се намират на десния бряг на Сава в ямите с негасена вар в Дубички и особено в село Градина. Според проведеното разследване, повече от половината от жертвите са били убити тук. Убийствата на затворници се извършвали и в гората край лагера Крапье, както и край лагера ,,Версайев" и ,,Уштица" по целия ляв бряг на река Сава. Освен това, в самия комплекс на Лагер III имало крематориум, който всъщност представлявал пещ за тухли; усташите я приспособили, следвайки плановете на Хинко Пицили, така че да могат да горят в нея затворници. Другите места, на които били измъчвани и убивани затворници са наречени ,,Ланчара", ,,Тунел", ,,Граник", ,,Звонара", ,,Сабласно езеро" и т.н.

В лагера в Стара Градишка мъченията и убийствата се извършвали в мазетата на старата австрийска крепост, в кулата на крепостта и по бреговете на Сава.

За стената на развитие на системата за убийства свидетелства един моморандум на Главния щаб от 27 април 1942г., адресиран до всички усташки части и институции, който гласи ,,събирателният и трудов лагер в Ясеновац може да приема неограничен брой затворници".

Методи за масово изтребване на хора в Ясеновац
От лятото на 1941г. до пролетта на 1945г. смъртта в Ясеновац приемала многобройни форми. Затворниците и всички онези, които се озовавали в лагера, били убивани с брадви, тояги и чукове; били застрелвани, или провесвани от дървета и стълбове. Гърлата им били прерязвани от усташите със специални ножове. Някои от тях били изгаряни живи в пещите, сварявани в котел или удавяни в река Сава.

Използвали се най-разнообразни методи за мъчения; изтръгване на пръсти и нокти с метални инструменти, изваждане на очи със специално измислени куки, ослепяване с игли, рязане на плът и посоляване на раните. Хората били одирани, носовете, ушите и езиците им били отрязвани с клещи, а в сърцата им били забивани шила. Дъщери били изнасилвани пред майките си, синове били изтезавани пред бащите си. С две думи, в концентрационните лагери в Ясеновац и Стара Градишка усташите успели да надминат и най-болните фантазии на нечий извратен ум.

Хората в Ясеновац вече не били човешки същества, а обекти, оставени на благоволението и прищявките на усташите.

Дори нацистите били смаяни от ужасите в Ясеновац. През 1942г. представителят на Хитлер в Загреб генерал фон Хорстенау написал в своя личен дневник, че усташките лагери в Независимата хърватска държава са ,,епитом на ужаса", а Артур Хефнер - германски транспортен офицер от трудовите войски на Райха, пише на 11 ноември 1942г.:
Лагерът в Ясеновац всъщност се състои от няколко лагера, разположени на километри един от друг, групирани около Ясеновац. Въпреки цялата пропаганда, това е един от най-ужасните лагери, който може да се сравни единствено с Даневия ад.
Жените и децата в лагера Ясеновац
Много жени, често с децата си, попадали в Ясеновац. Цялото село Млака било превърнато в женски трудов лагер. Жените били принудени да вършат изтощителна земеделска работа в околността. Екзекуциите се провеждали в непосредствена близост до селата Млака и Ябланац.

В процеса за ,,прочистване на хърватската нация" първи били екзекутирани сръбските деца, дори ако все още били на гърдите на майките си. През четирите години между април 1941г. до май 1945г. в Независимата хърватска държава са убити десетки хиляди деца. Най-малките били още в люлката, а най-големите на около 14 години. По време на Втората световна война Хърватия е единственото място, където имало специални лагери за деца.

От декември 1941г. до април 1945г. усташите убиват в Ясеновац 19 544 момчета и момичета от сръбски произход, като техните самоличности са установени след години. Те били екзекутирани по зверски начин или умирали от болести, глад, жажда и измръзване. Усташите често давели малки дечица в Сава, като ги връзвали по няколко в чувал и ги хвърляли в реката. Много деца (около 400) били убити в средата на септември 1942г. След това били откарани по 15 в конска каруца до тухларната и хвърлени в пещта. Подобна съдба сполетяла и други 300 деца, които били екзекутирани в Градина през октомври 1942г.

Публичният имидж на Ясеновац
Пред външният свят Ясеновац бил представян като трудов лагер. Усташката пропаганда се опитвала да убеди гражданите, че съоръжението е полезно място за труд и реформация.

Обширната територия на лагера се охранявала строго. Допускали се единствено одобрени усташи, натоварени със специални задачи. Дори германците, като ,,съюзници" и приятели, нямали право свободно да посещават лагера. Но под натиск от чужбина, главно от Германия, на 6 февруари 1942г. лагерът бил посетен от ,,международна комисия", която искала да провери какви са условията за живот и работа в него. В тази делегация присъствал и емисар на папата, а именно монсиньор Дж. Масучи.

Три дни преди това Любо Милош - комендантът на лагерите в Ясеновац, събрал всички затворници и им наредил да почистят лагера, да подредят столовата, кухнята и болницата. Затворниците получили храна, каквато не били виждали дотогава, нито пък щели да видят отново. След тази визита фотографиите на ,,работниците и техните машини" в добре оборудвани работилници, и на лагерната клиника с безупречно чисто облечен персонал, били изпратени по медиите. Лагерът бил представен по такъв начин, че на обикновените хора им се приискало да се озоват там в онова време на война, несигурност, смърт и беднотия, без да имат ни най-малка представа какво в действителност се крие зад тези снимки.

Съпротивата
Междувременно югославската съпротива започнала да затопля отношенията си с националистическите ,,четници" и водените от комунистите ,,партизани".

Югославският полковник Драголюбов ,,Дража" Михайлович се превърнал в един от най-известните командири на четниците и през октомври 1941г. бил признат от Великобритания за лидер на югославската съпротива. През 1942г. югославското правителство в изгнание го провъзгласило за командир на въоръжените си сили. Стратегията на Михайлович била да избягва сблъсъци със силите на Оста и да подготви всеобщо въстание, което да съвпадне с инвазията на Съюзническите сили на Великобритания, Съединените Американски Щати и Съветския съюз на Балканите.

Генералният секретар на Югославската комунистическа партия Йосил Броз Тито предвождал партизаните. Техният лозунг бил ,,Смърт на фашизма, свобода на народа!". Тито предпочитал директните действия и през юли 1941г. вдигнал въстание, чрез което партизаните се сдобили с контрол над голяма част от югославската провинция. Но при последвалите репресивни мерки от страна на усташите загинали хиляди цивилни граждани.

През септември 1941г. Германия също отвърнала на удара, предупреждавайки, че за всеки убит от съпротивата германски войник ще екзекутира 100 сръбски граждани. През октомври, след като един германски ескадрон бил изтребен от засада, край Крагуевац в Сърбия са избити 7000 сръбски мъже и момчета. Още 1700 са екзекутирани в Кралево.

Тито игнорирал репресиите и продължил с партизанската си кампания, разширявайки атаките си към четническите сили, които в по-голямата си част били антикомунистически настроени. Михайлович от своя страна се прицелил към партизаните като към основни врагове на четниците. Четниците започнали да си съдействат с германците и италианците, за да предотвратят комунистическата победа.

През декември 1941г. британският премиер-министър Уинстън Чърчил, американският президент Франклин Делано Рузвелт и съветският диктатор Йозеф Сталин се съгласили да дадат пълната си подкрепа на партизаните, като по този начин ефективно отстранили четниците.

На 1 октомври 1944г. напредващата Съветска армия пресякла югославската граница, присъединявайки се към партизаните, за да освободи Белград на 20 октомври След това Червената армия се придвижила към Германия, оставяйки партизаните и Западните съюзници да се оправят с останалите германци, усташи и четници. Най-кървавите битки избухнали, когато партизаните напредвали към Хърватия.

На 6 април 1945г. партизаните превзели Сараево. Усташките лидери и колаборационисти побегнали към Австрия, заедно с обикновените хърватски и словенски войски и някои четници, оставяйки на партизаните пълен контрол над Югославия.

На 7 май Германия капитулирала безусловно. Войната в Югославия свършила на 15 май. В нея загубили животите си около милион, милион и седемстотин хиляди души, или около 11% от предвоенното население. По-голямата час от жертвите били убити от свои сънародници.

Бунтът и освобождението на лагера
В началото на април 1945г. Усташите подготвяли ликвидацията на лагера в Ясеновац, за да заличат следите от престъпленията си преди да избягат. Крайната ликвидация на лагера започнала на 20 април, когато били екзекутирани голяма група жени и деца. На 22 април 1945г. около 600 бунтовници, въоръжени с тухли, пръти, чукове и други сечива, съборили вратите, разбили прозорците и се измъкнали от бараките. Около 470 души били болни и неспособни да се бият с голи ръце срещу въоръжените усташи, така че не взели участие в бунта. Дългата 150 метра пътека до източната порта на лагера била покрита от кръстосания огън на усташките картечници и много от затворниците загинали там. Голям брой от тях се омотали в бодливата тел около лагера. Само 80 души успели да избягат. Останалите в лагера 470 болни били убити от усташите.

Пленените в лагер ,,Кожара" 167 души също се вдигнали на бунт. Сто и петдесет от тях успели да пробият охраната, но бързо били обкръжени и подложени на толкова ожесточен огън, че само 11 от тях останали живи.

Лагерът Ясеновац не бил ликвидиран чак до последните битки във войната. Югославската армия влязла в Стара Градишка на 23 април, а в Ясеновац на 2 май 1945г. Преди да напуснат лагера, усташите убили останалите затворници, взривили и унищожили сградите, къщите на пазачите, стаите за изтезания, ,,фурната на Пицили" и други здания. При влизането си в лагера, освободителите заварили единствено руини, сажди, дим и мъртви тела.

Бягството на Пaвелич
Павелич се изплъзнал на партизаните. Напускайки Загреб на 15 април, той преминал през Австрия и се насочил към Рим. Там, той живял под покровителството на Католическата църква и със знанието на Съюзническите окупационни сили, които пропуснали да го арестуват, въпреки че получили достоверна информация за местонахождението му.

На 12 септември 1947г. офисът на Американското контраразузнаване в Рим докладвал, че ,,контактите на Павелич са толкова на високо, а сегашното му положение е толкова компрометиращо за Ватикана, че евентуалното му екстрадиране би представлявало унищожителен удар за Римокатолическата църква.".

Известно е, че по време на управлението си, усташкият лидер се е срещал лично с Негово светейшество папа Пий XII. В последните дни на Втората световна война Францисканският орден и Ватиканската банка енергично подпомагали изпирането на парите от съкровището на Павелич, с които бил изграден така нареченият ,,бежански канал", който помогнал на хиляди нацисти и усташи да се спасят в Южна Америка.

Ключът към оцеляването на Павелич бил в така нареченото ,,Хърватско съкровище", или с други думи личното богатство на ,,Главатаря", плячкосано в концентрационните лагери и при кланетата на Балканите. Усташите ограбвали православните черкви в еврейските синагоги и изтръгвали собствеността на сърби, евреи, цигани, украинци и други етнически малцинства.

В началото на 1948г. Павелич се преместил в един манастир край Кастел Гандолфо, намиращ се на около 25км. югоизточно от Рим, където живял, представяйки се за свещеник. По-късно през същата година оперативните лица на Ватикана го вкарали тайно в Буенос Айрес Аржентина, където той съживил Усташкото движение (сега наречено Хърватска партия за държавност) и изпълнявал функцията на съветник по сигурността при аржентинския президент Хуан Перон и неговата съпруга Ева Перон. Около 7250 други членове на Усташите намерили убежище в Аржентина между 1946 и 1948г.

Отмъщението на комунистите
Междувременно, комунистите в Югославия, подкрепени от Съветския съюз, поели контрол над правителството. Федеративна народна република Югославия била провъзгласена на 29 ноември. Тя се състояла от републиките Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора и Македония. Вътре в Сърбия били създадени етнически смесената Автономна провинция Войводина и преобладаващият от албанско население Автономен регион Косово. Тито застанал начело на Комунистическата партия, правителството и въоръжените сили. 

Започнало отмъщението срещу колаборационистите от войната. Членове на Усташите, хърватски и словенски колаборационисти, и невинни бежанци били заловени и върнати в Югославия, където били екзекутирани с хиляди от партизаните. Хиляди четници били хвърлени в затвора. Михайлович и други лидери на четническото движение също били екзекутирани след един показен процес през 1946г.

Над 200 свещеници и монахини били обвинени за участието си в зверствата на Усташите и екзекутирани.

През септември 1946г. главата на Хърватската католическа църква архиепископ Алойжие Степинач бил осъден на 16 години затвор за съучастничеството си с правителството на Павелич. Той излежал само пет години от присъдата си преди да бъде освободен.

Как умира Главатаря
Трудно е да се определи броят на жертвите, убити в концентрационния лагер Ясеновац, тъй като много от документите са унищожени. Досиетата на затворниците били унищожени два пъти (веднъж в началото на 1943г. и през април 1945г.), а дори и да бяха запазени, едва ли щяха да бъдат от голяма полза за установяване на истината, тъй като усташите често убивали новопристигналите затворници незабавно, без да влишат имената им никъде. Много малък брой цигани са описани, а е известно че 25000-35000 от тях са убити в Ясеновац. Броят на убитите сърби е най-спорен. Източниците от чужбина споменават цифри от 300 000 до 700 000. Истината е, че повечето от хората убити в Ясеновац са сърби. Точната бройка все още не е известна, но със сигурност достига няколкостотин хиляди.

Националната хърватска комисия за разследване на престъпленията, извършени от окупационните сили и техните сътрудници, заявява в доклада си от 15 ноември 1945г., че в Ясеновац са убити 500 000-600 000 души.

На 9 април 1957г. югославската тайна полиция попаднала на следите на Павелич в Аржентина и организирала атентат срещу него. Павелич бил ранен зле, но оцелял. Впоследствие той избягал в Испания, която тогава е управлявана от фашисткия диктатор Франциско Франко.

Анте Павелич умира на 28 декември 1959г. в Мадрид от усложнения на раните си, нанесени му при атентата. По-късно се разкрило, че тялото му се пази на тайно място в Мадрид, очаквайки времето, когато ще може да се върне в родината и погребано в Загреб.

Мемориалът в Ясеновац
След края на Втората световна война започнало погребването на жертвите и прочистването на района на лагера. Обитателите на Ясеновац и близките села използвали тухлите и други строителни материали от руините, за да издигнат наново къщите си. По този начин почти всички материали доказателства изчезнали от мястото на най-голямото престъпление в бивша Югославия, сякаш там никога не е съществувал лагер. Изглежда, че държавата и властите от онова време, особено определени лица в Загреб, искали точно това. Под мотото ,,Братство и единство", с цел създаване на търпимост между нациите, престъплението трябвало да бъде забравено колкото се може по-скоро.

Чак 20 години по-късно, през 1965г., под натиска на семействата на жертвите, започнало издигането на паметник - каменно цвете, за което неговият автор - инженер Богдан Богданович казва, че ,,внушава идеята за превъзмогване на страданието и безумието". Няколко години по-късно е построен и Мемориален музей.

Гледан отстрани, Мемориалният парк Ясеновац, със неговия модерен музей и стилизираното каменно цвете, прилича повече на хубав парк, отколкото на бивш концентрационен лагер от възможно най-лошия вид. Ако не са експонатите в музея, посетителите едва ли биха разбрали на случилото се тук.

И вместо финал
Бившият четник Благое Йовович заявява през 1999г., че той е произвел изстрелите, които впоследствие довели до смъртта на Анте Павелич. Роденият в Черна гора Йовович емигрирал в Аржентина след края на войната.

На 10 септември 2003г. Хърватия и Сърбия и Черна гора стопяват леда, когато президентите на двете страни се извиняват един на друг за ,,всички злини", извършени от техните държави във войните. В едно по-ранно пътуване до Израел хърватският президент поднесъл извиненията си за престъпленията, извършени от Усташите през Втората световна война.

Страховитите събития на Балканите по време на Втората световна война бяха забранени в близките години, за сметка на скорошните ужаси, извършени там в края на миналия век. Но едва ли може да се спори, че геноцидът, дело на Слободан Милошевич и Радован Караджич, бледнее, в сравнение с този на Анте Павелич и неговия фашистки режим. Едно нещо е сигурно - страданието на сърбите в ръцете на Усташите по време на Втората световна война е и продължава да бъде ключовият фактор за параноята, на която до голяма степен се дължи националният им шовинизъм.

За притесненията им има съвсем основателна причина. Павелич е мъртъв, но Усташите все още съществуват. След смъртта на Павелич движението е обвинявано за множество терористични атаки в Европа и Съединените Щати. В периода 1962-66 година трима югославски дипломати са убити от Усташите. През 1968 година бомбен атентат в театър в Белград убива един човек и ранява 85. Югославският посланик в Швеция е убит в Стокхолм през 1971 година. През следващата година усташки терористи отвличат един шведски самолет и поискват, и получават, освобождаването на убиеца на посланика. Усташите поемат отговорност и за взривяването на друг югославски самолет, пътуващ от Дания за Хърватия, през 1972 година. При атаката загиват 26 души.

Усташите са отговорни и за бомбата, която избухна в личен сейф в нюйоркското летище „Ла Гуардия“ през декември 1975 година и рани 75 души. През септември 1976 година четирима усташки агенти отвлякоха американски самолет ТУА и причиниха смъртта на един полицейски служител. През същата година в югославското посолство във Вашингтон бе заложена бомба. Усташите взривяват бомба и в Статуята на свободата в Ню Йорк.

Още по-обезпокояващо е, че мнозина граждани на днешна Хърватия почитат хърватския фюрер Анте Павелич като национален герой и копнеят за времето, когато неговата цел за етнически чиста родина ще бъде реализирана. Основаването на Независимата хърватска държава на 10 април 1941 година все още се празнува в различни части на страната, а някои католически свещеници продължават да славословят Павелич.

Източник: kovaklog

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.