Ads Top

Японските зверства през втората световна война: Кой е Широ Ишии? И експериментите в Отряд 731 - Част 3 Край


Но не след дълго в затвора избухва бунт.
Кога и при какви обстоятелства се случва това и до сега не е известно. Знае се само, че е бил ,,един слънчев ден" в началото на юни 1945г.

В една от килиите, намираща се в лявото крило на 7-и корпус на втория етаж, били затворени двама руснаци. През онази сутрин единият от тях повикал пазача и му казал, че другарят му се чувства зле.

Тъй като здравето на подопитните представлявало приоритет, дежурният се отправил към килията на проверка. Поглеждайки през прозорчето, той видял, че един от затворниците се е стиснал за гърдите и стене. Дежурният бил виждал подобни сцени хиляди пъти. Без нищо да подозира той поставил ключа в бравата със заучено движение и отворил желязната врата.

Всички единични килии се отваряли с един и същи ключ. Това се обяснявало с факта, че специалният затвор се попълвал доста често. А различните ключалки биха загубили излишно много време на пазачите.

Оставяйки вратата на килията отворена, пазачът се приближил към стенещия затворник.

И тук се случило неочакваното. ,,Болният" изведнъж скочил като пружина и се нахвърлил върху дежурния. Към него се присъединил и другия ,,дънер". Изуменият пазач получил силен удар по носа с чифт белезници. Оказало се, че и двамата затворници някак си са успели да се отърват от оковите си.

Дежурният се замаял от удара, а двамата руснаци му взели ключа. Всичко това се случило за броени секунди. Идвайки на себе си, пазачът се втурнал по коридора и залостил вратата, водеща към стълбите до втория етаж. После хукнал да съобщи на колегите си за бунта. Началникът на групата се успокоил, когато разбрал, че пътят за бягство на бунтовниците е затворен. Въпреки това на мястото веднага бил свикан въоръжен отряд. В това време, на втория етаж, руснаците бързо отключвали килиите една след друга и викали: ,,Излизайте! Бягайте!". Но изход за бягство нямало.

Единият руснак бил застрелян от въоръжения отряд, което охладило ентусиазма на доста от бегълците и те се прибрали по килиите си под прицела на оръжията.

Само преди час ,,дънерите" били подопитен материал. Но сега отношението към тях рязко се изменило. Те се превърнали в ,,опасни затворници вдигнали се на бунт". Бунтът трябвало да се потуши възможно най-скоро - това решение взело ръководството на отряда.

По стълба във вътрешния двор бил спуснат газов балон, от който излизал дълъг маркуч. На въоръжената охрана били раздадени противогази.

Клапанът на балона бил завъртян, а от маркуча, напъхан във вентилацията, потекъл бързодействащ отровен газ. Газът се разпространил по вентилационните тръби до всички килии на втория, а след това проникнал и до първия етаж.

Няколко минути по-късно всички затворници загинали в адски мъки.

За ирония, през юни 1945г., когато се случва бунтът, на всички било ясно, че Япония е изгубила войната. Избухналият бунт на ,,дънерите" подействал като шоков удар на служителите на отряда. Ако затворниците бяха изчакали още два месеца, те може би щяха да посрещнат края на войната.

,,Жалко, че отиде на вятъра толкова ценен материал за експерименти" - с въздишка казал един от ръководителите на отряда след потушаването на бунта. Но тази загуба лесно можела да се попълни веднага.

Дяволът-побратим ,,Отряд 100"
След като ,,Отряд 731" се преместил във военната зона край Пинфан, в Харбин и неговите околности започнали да се случват едно след друго загадъчни бедствия. Ту тук, ту там избухвали остри епидемични заболявания, които се разпространявали на значителна територия.

През лятото на 1940г. в окръг Нунъан внезапно се разразила епидемия от няколко видове чума. Първоначално чумата избухнала в центъра на окръга, след няколко дни се разпространила из околните селските райони и скоро, като степен пожар, обхванала целия окръг.

Хората измирали като мухи. Спешно съобщение за епидемията постъпило в ,,Главна база за Управление по водоснабдяване и профилактика на частите на Квантунската армия", откъдето в окръга били командировани санитари за провеждане на дезинфекция. Но мащабите на епидемията били толкова големи, че предприетите мерки не могли да помогнат.

Но с това бедствията не приключили. Скоро в бедняшкия район на Харбин ,,Фудзядян" избухнал коренен тиф. Заболяването мигновено се разпространило из целия Харбин, отнемайки живота на много хора.

Едновременно с това Санбугуан - гъстонаселен бедняшки квартал край град Синцзин - неочаквано избухнала чума.

От какво била предизвикана цялата тази верига от инфекциозни заболявания?

Съществуват достатъчно основания да се подозира, че тези епидемии не са нищо друго, освен ,,координирани бойни действия", провеждани в обстановка на строга секретност от ,,Отряд 731", жандармерията на Квантунската армия и органите на специалните служби.

Работата е там, че в Квантунската армия, освен ,,Отряд 731", имало и още един бактериологичен отряд, който се наричал ,,Епизоотично управление", или ,,Манджурски отряд 100". Отговорник за този отряд, създаден през 1935г., бил началникът на ветеринарното управление в щаба на Квантунската армия генерал-лейтенант Такаацу Такахаси. Командир на отряда под ръководството на Такахаси бил генерал-майор Вакамацу.

Задачата на ,,Отряд 100" се намирала на 10 км. южно от Синцзин. ,,Отряд 100" бил няколко пъти по-малък от ,,Отряд 731", като щатът на неговите сътрудници наброявал 800 души. В отряда имало два отдела. Първият се занимавал с разработката на методи за водене на бактериологична война. Вторият отдел работел по няколко направление. Структурата му била следната: изследване и производство на бактерии на сибирска язва, сап и други епизоотични заболявания, изследване и производство на зловредни гъбички и мозаични вируси, производство на бактерии, предизвикващи заболявания по едрия рогат добитък, и изследване и производство на отровни химични вещества.

Тези изследвания, естествено, не били теоретични, и не се провеждали в тихи кабинети. За експериментите на ,,Отряд 100" също се използвали затворници.

Експериментите над живи хора били извършени през август-септември 1944г. На седем-осем души незабелязано с храната били дадени сънотворни вещества и отрови.

В резултат от тези експерименти ,,дънерите" слабеели и ставали негодни за по-нататъшна употреба. Отслабналите развивали дизентерия и били убивани с цианидни съединения. Труповете им били заравяни заедно с останките на животните.

,,Отряд 731" и ,,Отряд 100" били дяволи-побратими, вървящи ръка за ръка по опасния път на подготовка за бактериологична война.

Маската на ,,Бога на войната"
Началникът на ,,Отряд 731" Широ Ишии се е съхранил в паметта на много от бившите служители на отряда, а в спомените им за него се наблюдават много общи неща.

Първото нещо, за което се сещат повечето от тях, е е Ишии е бил ,,хитър като маймуна".

Високата фигура на Ишии и неговият силен глас създавали внушително впечатление. Той бил висок над 180 см., носел пищни мустаци и винаги се обличал във военен мундир, на който проблясвали ордените му. Обичал да държи речи и се вдъхновявал от собственото си красноречие.

,,Нашето Татенце е като сова" - разказват служителите на отряда. И наистина, Ишии бил нощна птица. През деня той спял непробудно в кабинета си, а през нощта се събуждал пълен със сили за работа.

Той е роден на 25 юни 1892г. в село Тийода-Осато (близо до град Шибаяма) в префектура Чиба. Първоначално посещавал местното училище, където удивлявал преподавателите със своите способности: той можел да научи целия учебник почти наизуст. След това постъпил в общообразователното училище в Чиба. Ишии бил четвъртият син на земевладелското семейство, което отдавало имоти под аренда на целия окръг. Завършвайки училището в Чиба, а след това и школата в град Канадзаве в префектура Исикава, Ишии постъпил в медицинския факултет към Императорския университет в Киото, след което отишъл на военна служба в качеството си на стажант - кандидат за командирска длъжност. От армията получил направление за целева аспирантура в Императорския университет в Киото.

Като младеж той се увличал по идеите на будистката секта Нити-рен и споделял идеята за ,,хармония на небесните и земни закони", изложена в Сутра Лотос. Широ Ишии се интересувал от възможността да използва отровни газове в хода на бойните действия, и в частност от употребата на токсични вещества в Европа по време на световна война. Един от неговите съкурсници разказва, че Ишии се е прекланял пред германския ,,железен канцлер" Бисмарк - кумир за шовинистите.

Виждайки доказаните способности на Ишии в науката, и възлагайки на него още повече надежди, ректорът на университета в Киото му дал ръката на любимата си дъщеря.

След завършване на аспирантурата си Ишии бързо се издигнал в службата. През 1921г. той станал военен лекар втори клас (съответства на знанието поручик), през 1924г. - военен лекар първи клас (капитан). През 1927г., защитавайки дисертация на тема за профилактиката на епидемични заболявания, Ишии получил докторска степен по медицина, а през 1931г., на 39-годишна възраст - знанието старши лекар трети клас (майор). След това станал преподавател във Военно-медицинската академия и едновременно с това ръководител на работниците в Главния арсенал на японската армия. Съчетаването на тези две длъжности е важен период от биографията на Широ Ишии. Очевидно точно тогава у него се зараждат дяволските идеи за използването на бактерии в качеството на оръжие.

В японската армия най-висшето звание, което може да получи един лекар, е генерал-лейтенант. Ишии винаги изразявал недоволство по този повод. Често, когато си пийнел повечко, той ругаел армейските порядки:

,,Аз съм талант, а офицерите в генералния щаб - безмозъчни глупаци".

В кабинета на Ишии в „Отряд 731″, редом с редките за онова време бинокулярни микроскопи, стоял бюстът на Тецудзан Нагата – началник на управлението в служба войски към военното министерство. Сред хората, работещи с Ишии, битувало мнението, че преклонението му пред Нагата е свързано с това, че „Нагата най-добре от всички разбирал преимуществата на бактериологичното оръжие“ и бил „най-влиятелният човек в армията, който поддържал идеите на Ишии“.

Но в действителност зад преклонението на Ишии пред Нагата се криело нещо съвсем друго.

Прочут купонджия
„В последно време в заведенията на „Кагурадзака“ всяка вечер идва млад пияница, който хвърля много пари“ – съобщил в местната полиция собственикът на едно от заведенията. Полицаите организирали наблюдение и скоро се убедили, че клиентът наистина е подозрителен. Преди всичко на очи се набивала неговата външност: „висок на ръст, добре развит физически, видимо владеещ военни изкуства (традиционни японски военни изкуства – стрелба с лък, фехтовка с меч, езда и др.), и леко глуповат поглед. Облечен в моден граждански костюм и щръкнали коси. Привечер пристига с кола и с широка, енергична крачка се изкачва по склона на улица „Кагурадзака““.

„Е, какво, нямате ли млади, красиви момичета при вас, а? Вашите гейши са баби!…“ – карал се той на собствениците на заведенията със силен и властен глас, което издавало в него кадрови военен.

Полицията предала секретния донос за „госта“ в жандармерийското отделение: по онова време полицията нямала право да се занимава с разследването на военни кадри.

Взимайки делото в свои ръце, жандармерията продължила да следи заподозряния, не преставайки да се удивлява с какъв размах купонясва „гостът“. Само като узнаел, че в някое заведение е дошла 15-16-годишна девойка, той незабавно искал да му я изпратят. При това давал сто йени, сякаш това са жълти стотинки – а по онова време тези пари се равнявали на тримесечната заплата на един млад военнослужещ.

Понякога „гостът“ качвал по няколко гейши в колата си, откарвал ги в един от хотелите по крайбрежието и там делял постелята си с всички едновременно, наричайки това „експеримент“. Разходите, които плащал за тези удоволствия, далеч надминавали заплатата на кадрови военен, а и самите развлечения излизали от общоприетите рамки.

Жандармерията продължавала да го следи и накрая установила, че гостът е преподавател във Военно-медицинската академия – старши военен лекар Широ Ишии. Възникнал въпросът: откъде военният лекар Ишии взима пари за покриването на огромните разходи за своите развлечения? Тук изплувало името на „Акционерна императорска компания за производство на медицинско оборудване“. Оказало се, че компанията е получила монополна поръчка от армията за производство на водни филтри „по система на Ишии“ – изобретение на военния лекар.

Ефективността на работа на тези филтри била изключително висока. Веднъж Ишии, демонстрирайки своето изобретение в генералния щаб, пречистил собствената си урина, превръщайки я в прозрачна, чиста вода, която след това изпил.

С разширяването на военните действия в Китай и началото на войната в Тихия океан филтрите на Ишии се превърнали в необходимост от съществена важност.

Но в онези дни, когато жандармерията се занимавала със старши военен лекар Ишии, неговото име било известно само на част от военната върхушка. Жандармерията подозирала, че Ишии получава подкупи. Представителите на компанията и самият Ишии били арестувани. Подозренията за корупция се потвърдили, при което се изяснило, че става въпрос за огромна за времето си сума – 50 хиляди йени.

Старшият военен лекар Ишии прекарал десет дни в жандармерията, където го подложили на строг разпит. И ето че на единадесетия ден, когато възбуждането на углавно дело срещу него изглеждало неизбежно, от ръководството на армията неочаквано постъпила „негласна заповед“: „Старшият военен лекар Широ Ишии да бъде освободен“.

Победоносно гледайки вбесените от яд жандармеристи, Ишии излязъл от затвора и скоро узнал, че дължи внезапното си освобождаване на Тецудзан Нагата, който тогава бил полковник.

Оттогава Тецудзан Нагата остава „благодетел“ на Широ Ишии за цял живот. Той действително спасил военната кариера на Ишии.

Пътуване в Европа
Като непосредствен повод за това, че у Широ Ишии се заражда дяволската мисъл за превръщането на бактерии в оръжие и за разработването в Япония на методи за водене на бактериологична война, послужило едно опознавателно пътуване в Европа, през пролетта на 1930 година. Макар пътуването да се наричало опознавателно, в действителност това била тайна разузнавателна мисия, съгласувана с посолствата и консулствата на Япония в съответните страни.

Ишии бил изпратен в Европа от полковник Тецудзан Нагата. Името на изобретателя на „системата Ишии“ точно тогава станало известно на ръководството на армията за първи път.

Ишии се завърнал от шпионската обиколка в Европа през есента на 1931 година. Скоро след това, през септември Квантунската армия провокирала така наречения „манджурски инцидент“, слагащ началото на японската окупация в Манджурия. Ишии се досещал за бъдещето разширение на военните действия в Китай. Той докладвал на Нагата, че в Европа, и особено в Германия, се предприемат опити за използването на бактерии в качеството на оръжия, и при това подчертал, че, „ако Япония не започне фундаментално изследване в това направление, тя може да „изпусне влака““.

Скоро след завръщането си в Япония Широ Ишии получил званието старши военен лекар трети клас и започнал работа в Първа армейска болница, съчетавайки тази работа със службата си в Главния арсенал и преподаването си във Военно-медицинска академия. По същото това време Ишии пристъпил към култивирането на бактерии, изучаването на тяхната вирулентност, експерименти по бактериално заразяване и други изследвания. Негова заслуга е създаването на Лабораторията по профилактика на епидемични заболявания в японската армия през 1932 година. Лабораторията бързо се разраснала и скоро за нея била построена отделна железобетонна двуетажна сграда.

През 1936 година Ишии заминал за Манджурия, където посветил силите си на създаването на орган за профилактика на военните части. Още тогава той използвал за опитите си живи хора – своите помощници. Известно е, че няколко души, работещи над изследването на бактерии заедно с Ишии, са починали от бактериално заразяване.

Още от самото начало Ишии се спрял на чумата като на „мощно оръжие“, понеже при пътуването си в Европа разбрал, че всички европейски страни, включително и Германия, са изключили бактерията на чумата от числото на бактериологичните си оръжия.

Почва за разложение
При изучаването на „Отряд 731″ прави впечатление внезапната и необяснима смяна на кадри. През юли 1942 година, веднага след специалните крупномащабни маневри на Квантунската армия, Широ Ишии бил свален от поста началник на отряда и на негово място бил назначен Масадзи Китано. Междувременно Ишии бил заминал за Нанкин, където ръководел мащабни операции по прилагане на бактериологично оръжие, които се сдобили с печална известност в историята на войната в Китай като „операция Чжеган“. Но Ишии не бил освободен от длъжност заради тези операции, а по съвсем друга причина. Отстраняването му било свързано с това, че в отряда били открити злоупотреби на колосални суми за неизвестна цел. Накратко, установило се, че Ишии и други офицери са замесени в корупция с грандиозни размери.

Като основание за възбуждане на следствие се оказали злоупотребите, свързани със строителството на едно от съоръженията в отряда – Голямата лекционна зала в корпус 63. Открити били значителни разлики между архитектурните планове и завършената сграда.

Като свръхсекретно формирование на Квантунската армия „Отряд 731″ получавал огромни средства от секретни фондове. Бюджетът на отряда, например, през 1940 година се изчислявал на 10 милиона йени.

Основанията за освобождаването на Ишии от длъжността на началник на отряда били три. Първо, възникнало подозрение, че Ишии е използвал голяма част от бюджета за лични цели. Той имал навика да изчезва с дни, забавлявайки се из увеселителните заведения на Чанчун и Мукден.

Второ, ръководството подозирало, че Ишии взима подкупи от свързани с него търговци – военни доставчици. И накрая, възникнало подозрението, че при доставянето на „дънерите“ между отрядите от една страна, и харбинската жандармерия и спецслужбите – от друга, се е случвала незаконна „размяна на ценности“. „Дънерите“, явявайки се необходимост за отряда като опитен материал, същевременно били източник на доходи за жандармерията и специалните служби. Трудно е да се каже какви „нелегални комисионни“ са заплащали отрядите за всеки „дънер“. Във всеки случай, това че жандармите живеели и се забавлявали със замах не било тайна за никого.

Делото за финансовите злоупотреби в „Отряд 731″ било предадено за разследване на специална комисия, която се занимавала с него в продължение на няколко месеци. Престъпните действия изплували едно след друго, както и замесените в тях многобройни лица. Решено било „да се освободи Ишии от длъжността началник на отряда и да му се наложи строго предупреждение“.

Унищожението на „Отряд 731″
Най-накрая дошъл и денят на ликвидацията на „Отряд 731″. Необходимостта от това била предизвикана от поражението на японския империализъм, но непосредствената причина се явявала в обявената от Съветския съюз война на Япония на 9 август 1945 година.

В началото на 1945 година Квантунската армия все още се наричала „непобедима на континента“. Големи надежди се възглагали на нейното „най-съвременно оръжие“ – бактериите и отровите, разработени в „Отряд 731″.

През март 1945 година Ишии отново заел поста началник на отряда и променил шифъра му от 731 на 25202, а през май същата година на съвещание на ръководството на отряда дал разпореждане за „увеличаване на производството“.

Междувременно в отряда били разработени технологии за изсушаване на чумната бактерия и вече се произвеждала такава с 60 пъти по-силна вирулентност от обичайната. Техниката за разпръскване на бактерии чрез дъждовни облаци достигнала най-високо равнище, керамичната бомба била усъвършенствана и поголовно се развъждали особено жизнеустойчиви плъхове и „кръвожадни“ бълхи.

Бройката на плъховете трябвало да достигне 3 милиона. За лова на плъхове и мишки били организирани „ударни групи с особено предназначение“.

Била поставена задача да се произведат 300 килограма чумни бълхи, тоест около милиард кръвопийци.

Но „вакханалията на бактерии, плъхове и бълхи“, вихреща се в отряда, била прекратена на 9 август 1945 година, когато в ранни зори съветските войски предприели военни действия срещу Япония.

Предвиждайки мащабното настъпление на съветските войски, командването на Квантунската армия съсредоточило главните си сили в района на Муданцзян. Едновременно с това командването пристъпило към изграждането на огромна база в провинция Гирин, където започнало да прехвърля стратегически материали и секретни документи, включително и част от документите на „Отряд 731″. Тази операция била наречена „операция ро“.

В неведение за случващото се оставали единствено редовите войници, офицери и гражданското население. Върхушката на армията била прекрасно осведомена за създалото се положение.

Повечето жители на северно-източен Китай сметнали появилите се над Чанчун съветски бомбардировачи за американски самолети, което свидетелствало за пълната им неосведоменост.

Според единодушните разкази на бивши служители на отряда, през онзи ден Широ Ишии не бил в Пинфан. Отрядът работел както обикновено. Това всеобщо спокойствие изглеждало странно, ако не се вземе в предвид, че съветската авиация била бомбардирала северо-източен Китай и преди. Част от ръководството на отряда било заминало, за да ръководи евакуацията в района на Тунхуа. Затова нямало кой да разшифрова телеграмата, която Ишии изпратил, и никой не знае какво е било нейното съдържание.

Вълнението обхванало отряда чак вечерта. Появилите се в тъмнината над Харбин няколко съветски самолети хвърлили осветителни бомби. По улиците на града настъпила паника, разнесъл се сигнал за въздушна тревога. Служителите на отряда и техните семейства прекарали една неспокойна нощ в противовъздушните убежища.

На следващата сутрин от щаба на Квантунската армия постъпило разпореждане: „Началникът на отряда Ишии да се яви за получаване на указания“. Но Ишии не бил в отряда, местонахождението му било засекретено, и никой нищо не знаел за него. Адютантът му спешно заминал за Чанчун, където му казали, че „отряд 731 трябва да действа по собствено усмотрение“.

Адютантът се върнал в отряда по обяд на 10 август. Заповедта да се действа по собствено усмотрение предизвикала объркване сред ръководството. Ако Пинфан бъдел завзет от съветските войски, щяло да стане известно за дяволските експерименти над три хиляди живи хора и сътрудниците на отряда щели да бъдат подведени под отговорност като военни престъпници.

Работата по евакуацията на отряда започнала през нощта на 10-и срещу 11-и август. Ишии се завърнал в отряда през същата нощ и провел още едно съвещание с ръководството, като между него и генерал-майор Кикути се разразил лют спор. Планът за евакуация, за който настоявал Ишии, включвал следните точки:
  1. главна задача – съхранението на тайните на „Отряд 731″;
  2. за тази цел във филиалите на отряда, намиращи се на пътя на настъпление на съветските войски, вече са изпратени съобщения за унищожаването на всички материали и други веществени доказателства и самоубийството на всички от личен състав;
  3. следват заповедите за самоубийството на всички членове на семействата на служителите в отряда, обитаващи „селище Того“;
  4. намиращите се в момента в затвора подопитни да бъдат унищожени до един, сградите на блок „ро“ да бъдат изравнени със земята, останалите съоръжения на отряда да се взривят с помощта на сапьори;
  5. след това личният състав да отстъпи организирано на юг към Тунхуа.
Причината за спора между Ишии и Кикути били втора и трета точка от плана. Генерал-майорът настоявал да не се заставят хората да отнемат живота си. В крайна сметка Ишии отстъпил. След което отново изчезнал.

Той трябвало да изпълни три задачи. Първо, да изнесе в Япония натрупаните в „Отряд 731″ материали, свързани с производството на бактериологично оръжие. Второ, да подсигури придвижването по железопътните пътища на ешелоните на отряда и да се погрижи сътрудниците да не попаднат в плен на съветските войски. Третата задача на Ишии била срочна евакуация на сътрудниците от специалната група.

Тази специална група, както вече споменахме, била съставена от братята на Ишии и от жители на селцето Тийода в окръг Самбу, префектура Чиба. Недалеч от това село се намирало неголямо поселище с името Камо. Повечето от служителите в спецгрупата били родом точно от това селце. Когато Широ Ишии организирал отряда си, той го нарекъл „Камо“ точно на името на това селище.

На 10 август затворниците в отряда били около 40 души. За мерките, предприети с тях, има различни версии. Някои разказват, че „те са били отровени с калиев цианид“, други – че „всички са били разстреляни“.

В действителност, „дънерите“ били умъртвени с отровен газ. Някои от тях не умрели веднага. Те блъскали по металните врати на килиите си, надавали страшни викове и раздирали гърдите си – с две думи, агонизирали в непоносими мъки. Пазачите хладнокръвно разстрелвали отказващите да умрат хора.

Убитите затворници били изхвърлени в голяма яма, залети с бензин и мазут и подпалени… В пещите, където преди горели трупове, сега изгаряли огромни количества препарати, агар-агар, документи и оборудване… Труповете не горели добре в ямата. Тъй като убийците бързали да си плюят на петите, те покрили криво-ляво останките с пръст и избягали… От земята тук-таме стърчали ръце и крака, затова задачата им се сметнала за неизпълнена. Ръководството на отряда наредило труповете да се изкопаят наново и да се изгорят напълно.

Всяка минута била ценна. Всички помещения и коридори на блок „ро“ били полети с гориво и запалени. Нагоре се понесъл черен дим. Едновременно с това се разнесъл грохот. Това били рухналите от взрива, подготвен от сапьорите, стени на специалния затвор.

Гибелта на цитаделата на Дявола
В нощта на 12 август паниката в „Отряд 731″ достигнала невероятни размери. Плъзнали слухове, че „съветските войски вече са нахлули в Харбин и там се водят улични боеве“. В селището Того настъпило объркване сред евакуиращите се семейства на личен състав. Те захвърляли мебелите и вещите си, грабвали децата си и тичали към вагоните.

Едновременно с евакуацията на две и половина хиляди души се осъществявала операцията по унищожаване на отрядните съоръжения. От време на време се чували взривове, сградите пламвали и черен дим се издигал в небето.

Самолетите, освен тези, които се ползвали от началника и отрядното ръководство, били изгорени. С грохот излетели във въздуха електростанцията и котелното. Един след друг пламнали жилищните домове в „селище Того“. Множество плъхове се разбягали от вивариума из околните поляни. От подпалената сграда, в която се помещавала групата на Танаки, на свобода се измъкнали милиони бълхи. Служителите на отряда изгаряли от единственото желание да избягат.

От лабораториите изчезвали платинените петриеви панички и изпарители. Банкноти от стотици йени преминавали от касите на отряда в джобовете на служителите. Някои от тях, въпреки суматохата, опаковали внимателно всичко ценно и след войната с тези средства отворили в Япония частни здравни клиники.

Ешелоните се състояли от платформи и товарни вагони – пътнически вагони нямало.

На някои от семействата на служителите били раздадени флакони с отрова – съединение на синилната киселина, разработено от групата на Кусами – с думите: „Съветските войски са близо. Ако попаднете в плен, изпийте това…“.

Товаренето на вагоните приключило, но композицията не потегляла. „Харбин е капитулирал, а лежащият на пътя ни Чанчун е превзет от съветските войски“ – неизвестността пораждала най-различни слухове.

От 11 до 15 август за евакуацията на служителите на отряда и техните семейства били сформирани петнадесет специални ешелона. Всеки от тях се състоял от 20 вагона. Командването на Квантунската армия включило тези композиции в разряда на ешелоните с особена секретност. Те били пропускани с предимство на всички важни възли по пътя си.

Служителите на отряда и техните семейства научили за края на войната във вечерта на 15 август. Заедно с манифеста на японския император от вагон на вагон се предавали най-невероятни слухове:

„В Япония са разпределени части на американската армия, които изнасилват жени“, „Цялата територия на Япония е подложена на бомбардировки, населението се е разбягало“, „Чанчун е превзет от съветски войски, водят се улични боеве“.

Във вечерта на 16 август, когато ешелоните пристигнали в Чанчун, адютантите обявили из вагоните, че „сега ще говори негово превъзходителство началникът на отряда Широ Ишии“.

Ишии се обърнал към събралите се на платформите:
„… Япония е победена. Ние се връщаме в родината. Но при всички обстоятелства вие сте длъжни да пазите тайна за „Отряд 731″. Ако някой не съумее да я съхрани, то аз – Ишии – ще намеря този човек, където и да е, и ще се разправя с него! Разбрахте ли?.
 При пристигането на корабите в японските пристанища, членовете на отряда получили следната заповед:

„Всички от личен състав без изключения са длъжни строго да съблюдават следните три условия:

  1. родината да скриват своята служба и факта, че са пребивавали в „Отряд 731″;
  2. да не заемат официални и обществени постове;
  3. забранява се всякаква връзка между служителите от личен състав“.
Сделка с Дявола
На Международния военен трибунал за Далечния изток Съветският съюз настоял да бъде подведено под отговорност ръководството на „Отряд 731″, начело с неговия началник Широ Ишии. Спасявайки кожата си, Ишии бързо отишъл в щаб-квартирата на американските окупационни войски и предал на американците тайно внесените в страната материали за „Отряд 731″.

Американското военно командване ликувало, сдобивайки се с огромно количество уникални за времето си данни, касаещи бактериологичното въоръжаване, и се постарало колкото се може по-скоро да прехвърли в Япония заловения в плен и намиращ се в шанхайски лагер Масадзи Китано – бивш началник на „Отряд 731″ от 1942 до 1945 година.

Преди официалния разпит на Широ Ишии американците уредили среща между него и Китано. Това била проява на „топли чувства“ от страна на американското военно командване, стремящо се да прикрие неговите престъпления. Ишии и Китано получили възможност в продължение на цял ден да обменят информация и по този начин разпитът се превърнал в куха формалност.

От съветска страна било предадено заключението, че „местонахождението на ръководството на „Отряд 731″ е неизвестно и няма основания за обвинение на отряда във военни престъпления“.

Американците осигурили на Ишии специално помещение в Токио, където той се заел да сложи в ред документите на „Отряд 731″.

Широ Ишии и лидерите на „Отряд 731″ получили имунитет от преследване за военните си престъпления през 1946 година, в замяна на предоставяне на данните за биологично въоръжаване, събрани с помощта на човешки експерименти. Сделката с Щатите била осъществена през 1948 година.

Така японците се отървават от отговорност. За разлика от Германия, която изкупува престъпленията си, Япония отрича доказателствата за „Отряд 731″. Когато най-сетне признава за съществуването му, тя отказва да поднесе извиненията и компенсациите си на Китай.

Много от служителите на „Отряд 731″ развиват бляскави научни кариери в своите области.

Много обикновени японци днес желаят тяхното правителство да направи жест, с който да изкупи грешките си от войната. Междувременно, китайското правителство издига паметник в памет на жертвите на отряда в единствената оцеляла сграда в Пинфан.

Музея не разполага с експонатите пазени от „Отряд 731″: бурканите, съдържащи глави, крака и вътрешни органи; нито с високия 180 см. стъклен контейнер, в който във формалдехид се пазело тялото на един бял мъж, разрязан вертикално на две части.

Но музеят дава представа за това как е изглеждал този азиатски Аушвиц.

Ишии никога не бил преследван за каквото и да е военно престъпление. Според някои източници, по-късно той се преместил в американския щат Мериленд, където се заел с проучване на биологични оръжия. Но според дъщеря му Харуми, той останал в Япония, където умрял от рак на гърлото на 67-годишна възраст. И все пак и на такива хора като него злото отвръща със зло, наказало го е като го е умъртвило с едно от най-отвратителните заболявания!

Източник: kovaklog

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.