Ads Top

Японските зверства през втората световна война: Кой е Широ Ишии? И експериментите в Отряд 731 - Част 1


В продължение на 40 години секретните занимания на японския Отряд 731 и неговите клонове остават най-добре пазената тайна от Втората световна война. След победата си Съюзниците изгарят от желание да се поберат до знанията и тайните на японските разработки за биологично оръжие. Най-търсени са цялостните протоколи за експерименти, провеждани върху живи човешки същества.
Учени и медицински експерти от Форт Дитрик щата Мериленд - американска свръхсекретна лаборатория за разработка на биологични оръжия - се втурват да интервюират японските техници. Едва ли някой от тях се спира да помисли за моралната страна на въпроса.

Конкурирайки по мащаби прочутия лагер на смъртта в Аушвиц, базата на Отряд 731 се намирала в Пинфан Манджурия. Този изолиран район бил избран от съображения за секретност и безопасност. Лагерът в Пинфан бил разположен на площ от 6 кв. км. Той приютявал летище, железопътни линия, електространция, стадион, административни сгради, лаборатории, общежития за работниците, казарми, сграда за аутопсии и дисекции, както и специален затвор за опитните човешките обекти (наречен ,,склад за дърва"), и дори шинтоистки храм.

Отряд 731 разполагал със своя собствена флота изтребители, чието задължение било да ,,свалят всеки летателен апарат, даже принадлежащ към собствената армия, който преминава без разрешение над територията на отряда".

Три гигантски пещи се справяли с унищожаването на човешки трупове. Затворниците, избрани за опитни зайчета, били подигравателно наричани ,,дънери" или ,,трупи". В един по-малък лагер в Мукден Манджурия били затворени американски, британски, австралийски и новозеландски военнопленници. Там също се извършвали чудовищни секретни експерименти. ,,Дънерите" нямали нужда от човешки имена. Всички пленници в отряда получавали трицифрен номер, според който се разпределяли по оперативните изследователски групи в качеството си на материал за опити. В изследователските групи не се интересували от миналото на тези хора, нито от тяхната възраст. Сред ,,дънерите" имали и жени - рускини, китайки - заловени по подозрение в антияпонска дейност. Жените се използвали главно за изследване на венерически заболявания.

Последна дума на техниката
Секретният научно-изследователски център за подготовка и водене на бактериологична война, впоследствие наречен ,,Главна база за Управление по водоснабдяване и профилактика на частите на Квантунската армия", бил дислоциран в град Харбин в североизточната част на Китай през 1933г. В началото, за да се скрие истинското предназначение на това формирование, то било наречено ,,отряд Камо" (Камо - населено място в Япония). След окупацията на Манджурия от японските сили град Харбин попада в ръцете на японската Квантунската армия (най-голямата и престижна част от Японската императорска армия).

Разположен първоначално в Бейинх, на югоизток от Харбин, през 1938г. ,,отряд Камо" се превръща в секретна част с огромни мащаби.

На 13 юни същата година районът край поселището Пинфан, намиращо се на около 20км. на юг от Харбин, е обявен за военна зона на Квантунската армия с особено предназначение.

В тази обширна военна зона, простираща се на 6 кв. км., започва строителството на военни съоръжения, което продължава повече от година.

Това било грамаден проект, заобиколен с ров и ограда от бодлива тел, по която протичал ток с високо напрежение. ,,Отряд Камо"  се пребазирал тук през 1939 година и не след дълго бил преименуван на ,,Отряд Того" (Тохо Хейхатиро - японски адмирал).

Строителството на съоръженията на отряда се контролирано непосредствено от щаба на Квантунската армия. Това било особено строителство, за което не се жалели средства. Изразът ,,без жалене на средства" извиква в ума образа на великолепни, разкошни здания. Но разкошът на съоръженията на ,,Отряд 731" бил малко по-различен.

Преди всичко, във всички сгради била прокарана канализация. Този доста необичаен за времето си факт се обяснява с това, че Квантунската армия повече от всичко се опасявала от бактериална зараза в самия отряд, където се произвеждали огромни количества бактерии и се осъществявали огромни по мащаб експерименти.

Още един разкошен елемент било централното отопление и водоснабдяването с топла вода. Като в първокласен хотел.

На територията на отряда се намирали две електроцентрали с парагенератори. Те доставяли топлата вода за водопровода и отоплението. Близо до тях стояли газовите резервоари, които обезпечавали приготовлението на храна за целия отряд.

Всяка лаборатория разполагала с вана от европейски топ, в която можел да легне цял възрастен човек. В жилищните помещения имало общи бани.

Питейната вода и водата за научни изследвания се подавала от артезиански кладенци, изкопани на територията на отряда. Тя идвала от голяма дълбочина и била с повишена твърдост. За омекотяването й имало специална система.

Служителите в отряда оценявали целия този комфорт и се гордеели с това, че техният отряд е ,,най-чистия в цяла Манджурия".

Канализацията била средство за профилактика на бактериално заразяване. Централното отопление било съвършено необходимо за производството на бактериите, размножаващи се непрекъснато по цял ден. За експериментите и изследванията било нужно голямо количество електроенергия и топла вода.

Още една особеност на отрядните съоръжения било тяхното необичайно просторно планиране. Таваните навсякъде били високи.

Съоръженията на отряда били разделени на 6 блока. Главната сграда, където се помещавали от 1-и до 4-и отдел, се наричала ,,блок ро", защото по форма напомняла на знака от японската азбука ,,ро", който наподобява квадрат.

Външните бетонни стени на блока ,,ро" били облицовани с млечно-бяла теракота.

В триетажните сгради на блока ,,ро" имало асансьор с ръчно управление, който се издигал до покрива.

Сградата на учебния отдел била от кирпич, а всички жилищни сгради - бетонни и напомнящи на крепост. Двуетажните сгради на специалния затвор, където държали ,,дънерите", се отличавали с особена чистота. Всичко било проектирано така, че едно завъртане на вентилатора било достатъчно, за да се напълни вентилационната система на всички килии с отровен газ.

Служителите в отряда знаели, че при спешни обстоятелства клапанът, намиращ се в кабинета на началника, ще бъде завъртян и всички ,,дънери" ще бъдат мигновено унищожени.

Първият етаж на блока ,,ро" служителите наричали помежду си ,,мазето". Всеки коридор бил опасан с релси за четириколни вагонетки. Произвеждащите се в масови количества бактерии се транспортирали към склада в тежки, метални съдове.

Системата на отрядните съоръжения била изпипана до най-малката подробност. Но имало един проблем, с който никой не можел да се справи: удрящата в носа силна миризма на разложение, която се носела из целия блок ,,ро", а понякога даже и по-далеч.

Зловредната смрад като че ли символизирала царящата в отряда атмосфера.

Една от причините за зловонието бил разлагащият се агар-агар (хранителна среда за микроорганизми). Целият първи етаж на блок ,,ро" се заемал от 4-и отдел на Карасава, който представлявал ,,фабрика за производство на бактерии". Оттам и зловонието.

В отряда съществувал и още един източник на лоши миризми - пещта за изгаряне на трупове, намиращи се близо до секционната зала.

При опитите се използвали средно по три ,,дънера" на всеки два дни. След това, за да се заличат следите от престъплението, труповете се изгаряли, а костите се хвърляли в една яма, която наричали ,,костница". Изгарянето протичало при висока температура, димът бил малко, но въпреки това тежката смрад от високите комини на пещта се разнасяла по вятъра.

Отрядът разполагал с вивариум, с който се занимавала специална група. В него развъждали зайчета, морски свинчета, плъхове и бълхи.

Според единодушните показания на бившите служители на отряда, на плъховете и бълхите, от гледна точка на тяхното използване в бактериологична война, обърнали внимание благодарение на дяволските наклонности на началника на отряда генерал-лейтенант Широ Ишии.

Ишии считал бактериите на чумата и холерата за двата основни вида бактериолочно оръжие. Тези бактерии били отглеждани по разработена лично от него висша технология.

За използването на бактериални средства във войната са необходими преносители на болестотворни микроорганизми. Най-ефективните преносители на чумата са бълхите. Ако голямо количество бълхи се заразят с чумна бактерия и се разсеят на нужното място, то в твърде кратък срок може да пламне чумна епидемия.

Докато ,,дънерите" се явявали просто материал за експерименти, чийто запаси можели лесно да бъдат попълнени, гризачите били важна част от бактериологичното въоръжаване и се пазели зорко.

Стаите на ужаса
Непосредствено до затвора на ,,дънерите" се намирали ,,стаите на ужаса", влизането в които било забранено за всички, с изключение на малък брой лица. Това били ,,изложбената стая" и секционната зала.

Още с доближаването до ,,изложбената стая" първо се усещала рязката миризма на формалин, след което, отваряйки врата, човек затварял очи от ужас.

На лавиците покрай стените били наредени пълни с формалин стъклени съдове. Във формалиновия разтвор плували човешки глави. Отделени от шията, с отворени човешки глави. Отделени от шията, с отворени или затворени очи, с поклащащи се коси, те тихо се носели в стъкления съд.

Глави с раздробени като плод на нар лица. Глави, разделени на две от темето до ушите. Глави, разрязани с изложен на показ мозък. Глави с разложени лица, на които не е възможно да се различат нито очите, нито носа, нито устата. Глави с широко отворени усти, с червени, сини, черни петна по кожата. Китайци, монголци, руснаци...

Главите на хора от различни раси, мъже и жени, стари и млади, гледали от кафенивания формалинов разтвор към влезлия в стаята човек и се обръщали към него с немия въпрос ,,Защо сме тук?"

В ,,изложбената стая" имало не само глави. Човешки крака, отрязани от бедрото, туловища без глави и крайници, стомаси и черва, причудливо преплетени в разтвори, и дори матки все още носещи своя ембрион.

Другата ,,стая на ужаса" на пръв поглед напомняла на операционна, но в нея липсвала каквато и да е медицинска апаратура. Вместо това в стаята имало кофи и големи, пълни с формалин стъклени съдове. Това била секционната зала на ,,Отряд 731".

От секционната се излизало към лабораторната група на Такахаси, занимаваща се с изследване на чума. За размножаването на чумните бълхи били нужни големи количества плъхове. Те били заразявани с чума и държани по един или два на дъното на метална кутия. След това пускали вътре бълхи и ги оставяли да се размножават, смучейки кръв от гризачите, докато от тях не останели само кожа и кости.

В отряда имало около четири и половина хиляди такива кутии. За два месеца по този начин е възможно да се произведат няколко десетки килограма чумни бълхи.

Направо от секционната и после надясно по централния коридор била лабораторията на групата на Касахара за изследване на вируси. На втория етаж на блока ,,ро" се помещавала групата на Иосимура (изследване на замразяването), както и групата на Минато, която се занимавала с изследване на холера, групите на Окамото и Исикава (занимаващи се с проблемите на патогенезата). След това групата на Едзима (изследваща дизентерията), група на Ооти (антракс), и накрая - групата на Утима (кръвен серум).

Секционната зала се намирала на няколко минути път от всички тези лаборатории. Това помещение, непосредствено свързано чрез таен проход със затвора на ,,дънерите", и максимално близо до всички лаборатории, било мястото където хора са режели живи.

Смята се, че за шест години - от 1939 до 1945 година, през потайния проход в секционната са попаднали стотици живи хора.

Дисекцията на живи хора се провеждала основно с две цели. Първо, за да се установи увеличава ли се или остава същото сърцето на човек, подложен на епидемично заразяване? Какви процеси протичат в организма през всеки период от развитието на болестта? Дисекцията на живи хора била идеалният способ за наблюдение на измененията така, както те протичат в живата тъкан.

Другата цел на живата дисекция била изучаването на взаимовръзката между времето и вида на измененията, които протичат във вътрешните органи след като ,,дънерите" са погълнали различни фармацевтични средства.

Какви процеси ще настъпят в организма на човек, ако във вените му се вкара въздух? Че ще настъпи смърт е ясно. Но научните сътрудници на отряда се интересували от процесите, протичащи преди настъпването на агонията на смъртта.

След колко време ще настъпи смъртта, ако провесят ,,дънера" надолу с главата? Какви измененията ще настъпят междувременно в различните части на тялото? Провеждали се и такива опити: ,,дънерът" бил вкарван в голяма центрофуга, която се завъртала с огромна скорост до настъпването на фаталната агония.

Как ще реагира човешкият организъм, ако в бъбреците му се вкара урина или кръв от кон? Провеждали се опити за замяна на човешката кръв с кръв от маймуни или коне. Изяснявало се какво количество кръв може да се източи от един ,,дънер". Кръвта се изтегляла с помпа. Човекът бил буквално пресушаван.

Какво ще се случи, ако един лек човек бъде напълнен с голямо количество дим? Какво ще стане, ако димът се замени с отровен газ? Какви измененията ще настъпят, ако в стомаха на жив човек да бъде вкаран отровен газ или гниеща тъкан? Подобни експерименти, самата мисъл за които е противоестествена за всеки нормален човек и би трябвал да бъде отхвърлено като нечовечна, се осъществявали в ,,Отряд 731" с хладна пресметливост. Тук се провеждали и многочасови облъчвания на живо хора с рентгенови лъчи, с цел да се изследва тяхното разрушаващо действие върху черния дроб. Провеждали се и съвършено безсмислени от медицинска гледна точка опити.

,,Дънерите" се подлагали на общи или местна упойка и след час се превръщали в ,,пресни, като че ли още живи трупове".

На дисекция на живо се подлагали не само ,,антияпонски елементи". Един от бившите служители на отряда разказва за точно такъв случай.

Веднъж, през 1943г. в секционната зала довели едно китайско момче. Детето не било от ,,дънерите", а очевидно било похитено някъде и доведено в отряда.

Момчето клечало в ъгъла на секционната зала като подгонено зверче, а около операционната маса в бели престилки стояли над десет служители на отряда, вдигнали нагоре готовите си за операция ръце. Един от тях накратко заповядал на момчето да легне на операционната маса.

Момчето се съблякло, както му било наредено, и легнало по гръб на масата.

На лицето му веднага била поставена маска с хлороформ. От този момент нататък той не осъзнавал какво правят с тялото му.

Когато наркозата подействала напълно, цялото тяло на момчето било натъркано със спирт. Един от сътрудниците взел скалпел и се приближил към детето. Той вкарал скалпела си в гръдния му кош и направил разрез във формата на буквата Y. Показала се бяла, мастна тъкан.

От тялото на момчето с ловки, тренирани ръце сътрудниците извадили един след друг вътрешните му органи: стомах, черен дроб, бъбреци, панкреас, черва. Отделяли ги и ги хвърляли в стоящите наблизо кофи, а оттам други служители ги премествали в пълните с формалин съдове.

Скалпелът блестял, пръскала кръв. Долната половина на тялото на момчето бързо била опустошена от изкусните хирургически ръце. Поставените във формалина органи все още се съкращавали.

,,Гледайте! Още са живи! - извикал някой.

Недокосната останала само главата на момчето. Малка, късоподстригана глава. Един от сътрудниците на група Минато я закрепил на операционната маса. След това направил разрез със скалпела си от ухото до носа. Когато кожата от главата била свалена, на ред дошла пилата. В черепа бил направен триъгълен отвор и мозъкът се скрил. Сътрудникът го взел в ръце и с бързо движение го пуснал в съда с формалин. На операционната маса останало нещо, което само напомняло тяло на момче - опустошен торс и крайници.

Източник: kovaklog

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.