Ads Top

Лампите на Дендера (The Dendera light)


Храмовият комплекс в Дендера, разположен на около 60 км северно от Луксор, на западния бряг на р. Нил, е един от най-запазените ансамбли от древни паметници в Египет. В комплекса се намира прекрасният храм на Хатор, започнат през 54г. пр. Хр. от бащата на царица Клеопатра, Птолемей XII. На стените на една от криптите в подземието на храма се намират поредица от релефни изображения, наричани ,,Дендерското осветление" или ,,Лампите от Дендера", защото приличат на електрически крушки.

Някои ,,алтернативни историци" интерпретират тези изображения в смисъл, че именно древните египтяни не са отстъпвали по ниво на съвременните технологични възможности. Но дали наистина има свидетелства, които да потвърждават тази крайна хипотеза, или въпросните релефи от храма на Хатор трябва да бъдат интерпретирани по друг начин?

Огромният храмов комплекс в Дендера (на древноегипетски - Юнета или Тантера), с площ от 40 декара, е заобиколен отвсякъде от кирпичени стени. Комплексът е граден предимно през Птолемеевата епоха (между 305 и 30г. пр. Хр.) и времето на римското управление в Египет (между 30г. пр. Хр. и 395г. сл. Хр.), макар издигнатите тогава постройки да са заменили много по-древни култови сгради на същото място. Комплексът в Дендера съдържа широка гама от паметници - посочения храм на Хатор, храм на раждането на Изида, свещено езеро, различни параклиси, римски павилиони и една християнска църква. Най-ранната запазена сграда, построена тук, е Мамиси - голямо светилище от гранит, построено от Нектанебо II - последния местен египетски владетел, който управлявал като фараон в периода от 360 до 343г. пр. Хр.

Главният храм в Дендера е прекрасното светилище на Хатор, което е строено в продължение на повече от 30 години - от 54 до 20г. пр. Хр. по време на управлението на Птолемей XII и неговата дъщеря, царица Клеопатра VII. Заедно с Птолемеевия храм на Хор в Едфу, на около 109 км южно от Лусор, той е най-запазената религиозна постройка на Древен Египет. На външните стени на храма за последно са били издялани релефни изображения на царица Клеопатра и нейния син от Юлий Цезар, Цезарион (Птолемей XV). Огромната, изкусно украсена сграда на храма, направена от пясъчник, е посветена на богинята с глава на крава - Хатор, съпруга на бога сокол Хор и покровителка на любовта, майчинството, веселието и музиката. Зданието се състои от светилище, параклиси, големи зали, култови помещения и подземни крипти и е напълно заобиколено от правоъгълна стена с размери 35 на 59 км, която се издига до височина от над 12 метра. Внушителната фасада на храма е украсена с шест масивни колони, завършващи с капители във формата на Хатор с кравешки уши.

Прочутият зодиакален релеф от Дендера е най-ранното запазено в Египет изображение на звездите под формата на зодиак и е красяло тавана на втория параклис на Озирис - един от шестте подпокривни параклиса на храма, посветени на великия египетски бог на подземното царство. Днес зодиакът е изложен в парижкия Лувър. Под подовете на култовите помещения в храма на Хатор се намират 14 крипти - ансамбли от помещения, построени на три до четири подземни етажа. Тези подземни стаи били използвани за складиране на култови предмети, архиви и магически символи, закрилящи храма. Най-интересната от многобройните статуи, съхранявани в криптите, е тази на Ба на Хатор.

Според древните египтяни Ба била душата на човека. Представяли я като птица, понякога с човешка глава. Достъпът до криптите бил през добре замаскирани отвори на пода на храма или през тайни плъзгащи се врати в стените му. Сутерените крипти са често срещани в египетските храмове през периода на Късното царство (започващ от XXVI династия, управлявала от 664 до 525г. пр. Хр., и завършващ с превръщането на Египет в римска провинция). За разлика от другите храмови крипти обаче, единайсет от тези в храма на Хатор са украсени с релефни изображения по стените. Три от тях, намиращи се в най-източната от петте крипти под южния край на храма, предизвикват най-оживени спорове сред ,,алтернативните археолози".

На един от тези спорни релефи от Дендера бог Хор държи продълговат предмет, приличащ на електрическа крушка, в който има змия, и е опрян на джедова колона (символ, приличащ на колона с широка основа и капител, разделен на четири успоредни пояса) с две човешки ръце. Вдясно се вижда голям, приличащ на павиан демон, който държи два ножа.

Египтолозите тълкуват тази сцена като лотосови цветове, раждащи змии, на някои изследователи са на друго мнение. В книгата си ,,Светлината на фараоните" (,,Das Licht der Pharaonen") австрийските привърженици на хипотезите за посещения на Земята от космически кораби в древността. Петер Краса и Райнхард Хабек, предполагат, че змията в лотосовия цвят фактически е жичката на електрическа крушка, лотосовият цвят - цокълът на крушката, неговото стебло - кабелът, а джедовата колона - изолатор. Краса и Хабек смятат също така, че поради пълната тъмнина в криптата било необходимо някакъв вид осветление и след като в стаите няма никакви следи от сажди, това осветление и след като в стаите няма никакви следи от сажди, това осветление трябва да е било електрическо.

Никое изброяване на ,,алтернативни" обяснения на древни мистерии няма да е пълно, ако не бъде споменат доайенът на теориите за древни извънземни астронавти - Ерих фон Деникен. В книгата си ,,Очите на Сфинкса - нови сведения за извънземни контакти в Древен Египет" (1996) той изразява своеобразен отглас от хипотезите на Краса и Хабек. Според него на релефите в Дендера са изобразени електрически крушки, като добавя загадъчно, че изображението на павиана било предупреждение, че неправилната употреба на електроуредите може да бъде опасно. Той твърди също така, че разглежданият релеф се намира в ,,тайна камера". През 1981г. виенският електроинженер Валтер Гарн конструира модел на електрическа крушка на базата на релефите от храма на Хатор, с изолатор под форма на джедова колона, стъклен балон и спираловидна жичка, който наистина функционира и свети. И така, имаме ли право да тълкуваме релефните изображения от древноегипетския храм като доказателство, че египтяните използвали електрическо осветление в подземните гробници и помещения на храмовете и нима е възможно преди хиляди години те да са притежавали толкова развита технология?

Първото основно възражение срещу хипотезата за електрическите крушки се състои в това, че електрическата крушка не се нуждае от допълнителен изолатор (джедовата колона), защото стъклото на балона само по себе си е изолатор на протичащото вътре в него електричество. Второ, досега - въпреки стотиците години непрекъснати изследвания - не са открити никакви материални следи, които биха подкрепили това предположение - нито кабели или някакви източници на електроенергия, необходими за приложението на електрическото осветление. Трето, твърденията на Краса и Хабек, че в хилядите подземни гробници, погребални камери и коридори на пирамидите и в криптите не са открити никакви следи от сажди, са абсолютно неверни. Доказателствата за обратното са много - например обилното опушване на стените на погребалната камера на Червената пирамида на Дашур. В други случаи като проходите към Голямата пирамида в Гиза, украсата по стените е правена на дневна светлина - преди да бъдат поставени покривите им. Освен това, дори един бегъл оглед на релефите в Дендера показва, че те също са покрити със сажди, а оригиналният цял цвят на варовика се вижда отстрани, по краищата на каменните блокове.

Краса и Хабек предполагат също така, че размерите на предметите от релефите в Дендера са представени в естествените им съотношения. Германският изследовател Франк Дьорненбург обаче е изчислил, че ако това е така, тогава ,,електрическите крушки" в действителност би трябвало да са дълги около 2,5 м с максимален диаметър от 1 м. Освен това, ако приложим това буквално тълкуване към цялата сцена, би трябвало да заключим, че древноегипетските ботели като хирурзи. Действащият модел на Дендерската електрическа крушка, направен от Валтер Гарн, не доказва нищо, Има много сериозни причини да използваме малки електрически крушки, а не такива с дължина от 2,5 метра!

След всичко казано дотук как би трябвало да интерпретираме мистериозните релефи от криптата в храма на Хатор в Дендера? Въпреки че точният смисъл на джедовата колона като символ не е известен, йероглифичното й значение е ,,издръжливост" и ,,стабилност", а понякога и ,,колона". Тя е възприемана и като комбинация от четирите стълба, които според древните египтяни поддържали четирите краища на Земята; като кедрово дърво с окастрени колони; като гръбнака на бог Озирис и като стилизиран житен сноп. Джедовата колона може да е означавала всички тези неща в различни периоди от историята на Древен Египет. В много египетски пирамиди и гробници джедовият символ е използван като декоративен елемент, включително и стъпаловидната пирамида на Снефру, намираща се на 100 км южно от Кайро, където джедовите колони подпират небето. В стъпаловидната пирамида на Джосер в Сакара пък има портали, обрамчени с редове от джедови колони, поддържащи арки. Всички тези структури датират от XXVII век пр. Хр

Описаната сцена от релефите в Дендера не изобразява електрическо осветление, а по-скоро джедова колона и лотосов лист с цвят, от който се ражда свещена змия, или поне такава легенда има в египетската митология, както сочат египтолозите. В своето изследване ,,Дендера и храмът на Хатор" (,,Dendera et le Temple d'Hathor, Кайро, 1969, 60-61) френският египтолог Франсоа Дома дава следното описание на релефите от Дендера:
В последната стая, на южната стена се виждат майсторски гравирани сокол с детайлно представени пера, предшестван от змия, показваща се от лотосов цвят, намиращ се в лодка. Въпреки че целият храм е построен от пясъчник, за да бъде улеснена изработката на релефната сцена, на това място на стената, на нивото на фигуралната композиция, е вграден варовиков блок - подходящ за гравиране на дребни детайли, от което майсторът се е възползвал по най-добрия начин. Релефите са с космологично съдържание. Змията, излизаща от лотосовия цвят, е символ на блестящото божество Харсамтави, което се появява за пръв път от първичния океан. То е представено още веднъж близо до най-вътрешната част на криптата, където две змии също се движат напред, но този път увити в лотоси като в предпазни одежди.
Следователно учените не са в състояние да обяснят изчерпателно всички детайли от релефните изображения в Дендера, но това не означава, че трябва да им приписваме фантастични функции, без да има и най-малкото доказателство в подкрепа на нашите хрумвания. Хипотезата за електрическите крушки, с каквито се уподобяват релефите от храма на Хатор, не се базира на нищо повече от това, че изображенията приличат по форма на днешните осветителни тела. От това се прави заключението, че древните египтяни трябва да са познавали електричеството. Хората често виждат в древното изкуство това, което биха искали да видят, проектирайки собствените си идеи, мании и тълкувания върху древните цивилизации, много отдалечени от нашето време както темпорално, така и в културен аспект. Една от най-изявените такива мании на XXI век е технологията. Поради това много антични предмети, които не могат да бъдат изчерпателно обяснени, веднага се обявяват за някакви древни машини, които уж доказвали, че нашите прадеди ,,били също толкова развити в технологично отношение, колкото сме и ние". Тази нагласа към миналото не ни носи никакво допълнително познание за древните култури, постройки или артефакти, а само ни показва какви сме ние самите. Релефите от Дендера трябва да се интерпетират от позициите на древноегипетската религия, а не на базата на съвременните технологии, защото сцените в тях илюстрират магически, а не технически процеси.   

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.