Ads Top

Тайния Холокост на балканите: Зверства на ,,Главатаря" Анте Павелич и усташите в Ясеновац Част 1


Да започнем с хърватската революционна организация, наречена Усташа, тя убива и изтезава евреи и сърби по изключително зверски начин под ръководството на своя лидер ,,Главатаря" Анте Павелич. Един от най-прочутите лагери в хитлерова Европа - Ясеновац, се намирал именно тук на балканите, в Хърватска.

Това бил най-големият концентрационен лагер в страната. В него са убити около 600 000 души, главно сърби, евреи, цигани и противници на усташкия режим. Условията на живот в лагера били крайно сурови, а отношението на пазачите към затворниците безсърдечно и нечовешко.

Тук усташите използвали примитивни инструменти, за да убиват жертвите си - ножове, брадви, чукове и други метални сечива. Характерен метод за екзекуция било връзването на двама затворници с гръб един към друг и хвърлянето им в река Сава.

Съдбата на затворниците зависела изцяло от прищявките на Усташите, които имали властта на решават кой да живее и кой да умре.

Франковистът Анте Павелич
Известен още като ,,Касапина от Балканите", ,,Главатаря", Антон Павелич и Педро Гонер, той е един от най-профилните военни престъпници в историята. Бройката на жертвите му се изчислява на 300 000 до 1 милион души, сред които около 30 000 евреи, 29 000 цигани и между 300 000 и 600 000 сърби.

Той е роден на 14 юли 1889г. в Брадина, разположен на около 35км. югозападно от Сараево - столицата на Босна и Херцеговина. Павелич посещавал основното училище в Травник в Босна и Херцеговина. Павелич завършил средното си образование в Йезуитската семинария в град Сен в Хърватия, той постъпил в Университета в Загреб, изучавайки право. След завършването си, Павелич отворил малка адвокатска кантора в Загреб.

Като младеж Павелич се присъединил към Хърватската партия за права - една екстремистка, дясна националистическа политическа групировка, пропагандираща за сепаратизъм в Хърватия.

Когато Партия за права се разцепила през 1908г., Павелич се преминал към фракцията, предвождана от Йосил Франк. Това движение, често наричани ,,франковисти", смятало себе си за ,,чистата" Партия за права. Павелич поел поста на временен секретар на 1 май 1919г.

Той вярвал в ,,една свободна и независима хърватска държава, обхващаща цялата историческа и етническа територия на хърватския народ". Той смятал, че сред враговете на хърватското движение за освобождение се крият не други, а фримасоните, евреите и комунистите.

Бойкот на кралството
На 1 декември 1918г. е формално ,,Кралството на сърби, хървати и словенци", което е признато на Парижката мирна конференция през май 1919г. Кралството обхваща повечето от австрийските словенски земи, Хърватия, Словония, по-голямата част от Далмация, Сърбия, Черна гора, Войводина, Косово и контролираните от сърбите части на Македония и Босна и Херцеговина. То щяло да бъде управлявано от сръбския принц-регент Александър Караджорджевич (известен още като Александър Обединителя).

Освен за етническото славянско мнозинство, кралството било дом и за германци, албанци, унгарци, румънци, турци, италианци, гърци, словаци, рутени, руснаци, поляци, българи, евреи и цигани. То включвало хора от християнската ортодоксална вяра, римокатолици, мюсюлмани, евреи и протестанти.

Политическата сцена в кралството отразявала тази смесица от националности и култури, като нито една партия не успявала да грабне мнозинство. Сръбската радикална партия (СРП), предвождана от Никола Пасич, и Хърватската републиканска селска партия (ХРСП), водена от Степан Радич, доминирали в управлението, но изповядвали крайно противоположни възгледи, като сърбите пропагандирали за силно централизиран контрол, а хърватите предпочитали регионалната автономия.

След общите парламентарни избори през 1920г., когато ХРСП успяла да грабне мнозинството от хърватски места, партията бойкотирала парламента - състояние, което се запазило до 1924г. Бойкотът позволил на СРП автоматично да поеме властта и да преследва политиката си за централизация.

През 1925г. ХРСП и СРП стигнали до компромис и сформирали коалиционно правителство. Според условията на съглашението, ХРСП признала монархията, приела конституцията и променила името си на Хърватска селска партия (ХСП). Въпреки това, коалицията не процъфтяла дълго, разпадайки се през 1926г., след което парламентът се изродил.

Кралска диктатура
През 1927г. Павелич бил избран за градски съветник на Загреб, като представител на фракцията на франковистите от Хърватската партия за права (ХПП). На националните избори хърватския блок, който включвал фракцията на франковистите, спечелили 45 000 гласове в района на Загреб и получил две места в югославския парламент, едно от които отишло при Павелич. Впоследствие той бил избран за президент на ХПП-франковисти.

На 20 юни 1928г. Радич бил прострелян смъртоносно на пода в парламента. Когато той умрял на 28 август, представителите на Хърватия и Босна и Херцеговина напуснали демонстративно парламента, настоявайки за федерална държава и отказвайки да признаят авторитета на краля.

На 6 януари 1929г., в опит да запази цялостта на федерацията, кралят отхвърлил конституцията и обявил временна ,,кралска диктатура". Парламентът се разпуснал, политическите партии били забранени, гражданските права преустановени, местното самоуправление изоставено, а законите се насочили главно срещу подмолната антидържавна дейност, тероризма и пропагандирането на комунизма. Един сърбин бил провъзгласен за премиер, а името на страната било променено официално на Кралство Югославия.

Но скоро станало очевидно, че вместо да заздрави единството в страната, планът на краля създавал още по-голямо разделение. Хърватската опозиция срещу централизираната система на управление на сърбите растяла, а сръбското политическо движение се разпадало на фракции. Лидерите на двете групи, сред които и Павелич, напуснали страната. Той бил осъден задочно на смърт за участието си в антисръбски демонстрации, организирани от български и македонски терористи.

Павелич пристигнал във Виена през февруари 1929г. Там, той поел ръководството на Хърватското младежко движение - националистическа група, бореща се срещу кралската диктатура. Освен това Павелич установил контакт с Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), чрез чийто лидер получил възможност да се срещне с Бенито Мусолини - фашисткият диктатора на Италия.

Краят на кралската диктатура в Югославия настъпил през 1931г. и се наблюдавали наченките на плаха демокрация, макар политическият пейзаж все още да оставал бурен и противоречив. Недоволството на хърватите нараснало, когато новият лидер на ХСП бил арестуван и хвърлен в затвора за терористична дейност.

Убийството на краля
През 1932г. Павелич приел предложението на Мусолини да се пресели в Италия, където започнал да преустройва Хърватското младежко движение в терористичната групировка, която по-късно става известна като Усташи (от ,,ustanak" - въстание).

Осигурени с тренировъчни лагери, защита и финансова подкрепа от Мусолини, и получавайки допълнителна помощ от правителството на Унгария, и по-късно от нацистка Германия, Усташите подхванали кампания от бомбени атентати в Югославия.

В така нареченото ,,Въстание в Лика" Усташите предприели въоръжено нахлуване в Югославия. Около дузина усташки оперативни лица тайно пресекли Адриатика в моторни лодки, пътувайки от Италия към град Задар на хърватския бряг, който тогава бил под италианско управление. От Задар те се насочили към планините Велебит. След като атакували един полицейски участък и убили 17 полицаи, те били принудени бързо да се оттеглят, последвани от известен брой местни усташи, които се присъединили към тях по време на сражението.

След този епизод базата на усташките терористични операции се преместила в Унгария.

На 14 октомври 1934г. един усташки агент убива крал Александър по време на посещението му в Марсилия, Франция. При атентата бил ранен и френският външен министър Луи Барту, който умира от загуба на кръв. Двамата били застреляни от българина-активист на ВМРО Владо Черноземски. Атентаторът бил прострелян и убит на мястото от полицейски ескорт. Смята се, че Павелич е подкупил висшестоящ френски служител, за да се увери, че охраната на краля е отслабена, въпреки че това не бил първият атентат срещу живота на владетеля, предприет от усташите.

След атентата управлението се поело от тричленно регенство. Лидерът на ХСП бил освободен от затвора и през 1935г. се провели избори. Избраното правителство смекчило политическият гнет, но не успяло да възстанови пълна демокрация, нито пък да се справи с хърватското сепаратистко движение, което отказало да прави компромиси.

Междувременно, след атентата над краля италианските власти арестували Павелич и други лидери на Усташите, но отказали да ги екстрадират за изпълнение на смъртните им присъди, които те получили задочно във Франция. Те били освободени няколко месеца по-късно.

На 26 август 1939г., когато станало ясно, че избухването на Втората световна война е неизбежно, югославкото правителството подписало споразумение (,,Sporazum") с ХСП, предоставяйки ограничена автономия на Хърватия. Шест дни по-късно Германия нахлува в Полша и войната започнала.

Независима хърватска държава
Югославия се опитала да запази неутрална позиция, но непрестанният натиск от страна на Германия я принудил да подпише ,,Тристранния пакт", съюзявайки се по този начин Страните от оста - Германия, Италия и Япония.

На 24 март 1941г. югославското правителство се предало под натиска на Германия, подписвайки протокол за придържане към Тристранния пакт. Два дни по-късно, на 26 май младши офицери от югославските Военновъздушни сили предприели държавен преврат, сваляйки правителството и организирайки вълна от антигермански демонстрации из цял Белград. Германия отговорила на това предизвикателство на 6 април, бомбардирайки столицата в един ,,блицкриг", който погубил хиляди (според различните източници, броят на жертвите се изчислява на 12 000 - 17 000). След това Силите на Оста нахлули в страната.

Павелич веднага се възползвал от тази възможност. Той призовал от Италия хърватските войници да се вдигнат на бунт.

,,Използвайте оръжията си срещу сръбските войници и офицери" - казал той. - ,,Ние се бием рамо до рамо с нашите германски и италиански съюзници".

Югославската армия била победена от многобройните сили на врага, а правителството се разпръснало.

На 10 април германските войски окупирали Загреб. В същия ден славко Кватерник - пенсиониран австро-унгарски полковник, който е лидер на Усташите в Хърватия, заместник на Павелич, и командир на въоръжените сили - обявил ,,Независимата хърватска държава", която включвала териториите на Хърватия, Босна и Херцеговина и Срем.

Павелич пристигнал в Загреб в 5:00 часа сутринта на 15 април, слагайки край на 12-годишното си изгнание.

До 17 април силите на Оста смазали всякаква югославска съпротива. На 18 април Югославската армия се предала официално. Окупаторите започнали да разпределят плячката си.

Германците признали Хърватската партия за права, окупирали по-голямата част от Сърбия и анексирали съседна Словения. Италия взела южна Словения и повечето от Далмация, съединила Косово с нейната марионетна държава Албания, и окупирала Черна гора. Унгария окупирала част от Войводина и словенските и хърватски гранични райони. България взела Македония и част от южна Сърбия.

По настояване на Мусолини, германците се съгласили да провъзгласят Павелич за Поглавник (Главатар) на Хърватската партия за права. Почти незабавно той обявил, че главната цел на неговото правителство ще бъде ,,прочистването" на Хърватия и елиминирането на ,,чуждите елементи". Така започнало ,,етническото прочистване" на два милиона сърби, евреи и цигани.

Началото на прочистването
Усташките военни части на Павелич се заели с насилствените религиозни обръщения, депортации и убийства, целящи да постигнат една етнически чиста Хърватия. Тяхното кредо гласяло: ,,убий една трета, прогони втора трета и обърни вярата на останалите". Сърбите били принудени да носят на ръцете си лента с буквата П (православен), а евреите- е буквата Ж (от ,,Zidov" - евреин).

Усташкият режим бил подкрепян от елементи на хърватската католическа църква, сред които архиепископът на Сараево Иван Сарич. Някои францискански свещеници също се присъединили към движението на Усташите и взели участие в насилието.

Кланетата започнали в сръбското село Гудовач в Босна и Херцеговина на 27 април. Те продължили необезпокоявано до края на войната и отнели живота на десетки хиляди сърби, евреи и цигани. Хиляди други избягали, търсейки относителна сигурност в Сърбия. Православните свещеници също се оказали на мушката, като 131, от всичките 577 духовници, практикуващи в района, били убити. Методите за екзекуция, предпочитани от усташите, включвали намушкване с нож или пребиване до смърт, хвърляне на живи хора от скали, както и разстрел.

Бруталността на усташкото насилие отвратила много висши офицери от окупационните сили. Немският командир на Независимата хърватска държава генерал Едмунд Глайзе фон Хорстенау докладвал в Берлин, че ,,според достоверни източници от многобройни германски военни и цивилни наблюдатели.. Усташите са напълно обезумели". По-късно той заявил, че ,,хърватската революция е най-кървавата и ужасна от всички, които съм виждал с очите си в Европа от 1917 година насам".

Германският командир на югоизточна Европа нарекъл усташките набези ,,хърватски поход към унищожението". Италиански командири започнали да осигуряват защита на цивилните граждани срещу усташите, като някои от тях стигнали дори дотам да пренебрегнат категоричните заповеди за преустановяване на тази практика.

На 6 юни Павелич се срещнал лично с германския диктатор Адолф Хитлер, който се съгласил с неговия план за изселване на сръбското население от Независимата хърватска държава и подмяната му с хървати и словенци от земите, анексирани от германците. Павелич се срещнал с Хитлер отново и през ноември 1942г.

През септември 1941г. Устащите открили концентрационния лагер в Ясеновац, разположен на границата с Босна и Херцеговина на около 90км. югоизточно от Загреб. Това бил най-големият от 26-те лагера, създадени на Балканите. Заедно с Усташите, в екзекуциите участвали католическите служители в лагера.

Концентрационните лагери в Независима Хърватия
Следвайки примера на своите покровители: нацистка Германия и другите фашистки режими, Независимата хърватска държава създала своите концентрационни лагери с цел да ,,прочисти нацията" от нежелания генофонд. Усташите ги нарекли ,,събирателни" или ,,трудови" лагери, а тяхното предназначение било масовото и систематично унищожение на сърби, евреи, цигани и ,,непокорни" хървати. Така наречените ,,Секретни служби на Усташите" и най-вече техният ,,Трети отдел" (наричан още ,,Усташка гвардия") отговаряли за основаването, организацията и управлението на концентрационните лагери в страната.

Първите лагери в Независима Хърватия са основани в село Слано на остров Паг, в Ядовно в планината Велебит близо до Госпич, и в село Крушица в Босна. Освен Ясеновац, другите по-големи лагери са: Даница в Копривница, Керестинец, Лобоград, Стара Градишка, Лепоглава, Ястербарско и Сисак. В началото не съществувал законен регламент за изпращането на хора в лагерите, както и за размера на техните присъди. Тези въпроси се решавали от емисарите на Павелич, областните префекти, началниците на лагерите и други усташки командири. Тази практика се запазила и по-късно, след създаването на предписания, които никой не си правел труда да спазва.

Първият командир на ,,Трети отдел", и съответно на лагерите, е Мийо Бабич с прякор ,,Джовани", който бил наследен от Вйекослав Лубурич ,,Макс". Следвайки заповедите на Павелич и Квартерник, Лубурич прекарал известно време в Германия като гост на Гестапо в началото на октомври 1941г., посещавайки няколко германски концентрационни лагери. При завръщането си в Независимата хърватска държава той се заел с реорганизирането на съществуващите лагери и основаването на нови такива по модела на онези в Германия. Той превърнал ,,Усташката гвардия" в могъща военна част, която изпълнявала масови екзекуции по негова лична заповед.

Източник: kovaklog

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.