Ads Top

Тайните на вазите от диорит


Какво общо имат древноегипетските вази от диорит с честотите, резонансите и звуковите вълни? Много.

Навсякъде в Египет откриваме вази от диорит, алабастър и базалт (много твърд естествен материал). Те не са като съвременните вази от глина или порцелан например оформени ръчно или с помощта на машини и след това изпечени, а са били оформяни от скала, по-твърда от гранит, и след това парчето е било издълбавано отвътре. Същността на проблема е там, че това не е възможно да бъде направено със свредло, тъй като с него въобще не може да се достигне до определени места.

Провежданите от 1983г. насам от Денис А. Стокс от катедрата по археологията към Университета Манчестър полеви опити с древноегипетски каменарски свредла показват как функционират предполагаемите от египтологията методи за обработка на твърда скала. Той установява, че е възможно да се пробие дупка в гранита с медна тръба и коляно. За да направи дупка с шестсантиметрова дълбочина са му били необходими 20 часа.

Ако се абстрахираме от факта, чедиоритът е значително по-твърд от гранита (за да се издълбае един толкова твърд камък като диорита например е необходимо да се приложи натиск над 1000 тона) и са необходими около 100 пробива с дълбочина около 30 сантиметра, за да се издълбае ваза, това далеч не може да обясни, как може да се дълбае около ъглите.

Има обаче вази от диорит, при които отворът е толкова малък, че със свредло въобще не е възможно да се достигне до местата, които са шлифовани, при това идеално! Чисто технически не е разумно използването на свредло с необходимата дължина, тъй като опасността от счупване е много голяма. Значи трябва да е била използвана друга технология, която днес наричаме висока технология. Висока технология в Древен Египет? Независимо от това трябва да вземем под внимание въпроса, каква би могла да е целта на ваза, за която са положени толкова много усилия, за да бъде направена от масивен скален блок - за ценни масла или просто за цветя?

Нека да си представим, че тези вази не са били механично издълбавани, а с помощта на звукови вълни. Съществуват исторически източници, които съобщават за високо ниво на техническо развитие по онова време. В еврейския Талмуд се говори за пробивен апарат - шампир. Буквалният превод на тази ,,машина" е ,,режещ червей", съвсем й подхожда, нали? В еврейския Зохар, най-значимото съчинение на Кабала (I. a-b), този инструмент се нарича ,,червей за разцепване на метал". Древните хронисти пишат следното по този повод: ,,Никой не е бил и чувал нито за чук, нито за брадва, нито за подобни инструменти от желязо. Тъй като шамирът е разцепвал всичко, не е бил необходим друг инструмент за работа." Нищо не е било невъзможно и много от древното познание и техническите възможности на античността и до днес са напълно недостъпни за нас.

Дали с този шамир не са обработвани и гранитните блокове?

Ако изходим от нашата теория, че в древността са работели със звукови вълни, първо трябва да хвърлим един кратък поглед към съвременните технологии. В медицината например използваме т. нар. екстракорпорална литотрипсия с ударни вълни за разрушаване на камъни в бъбреците и жлъчката. Това е специална акустична ударна вълна, която се характеризира с висока положителна амплитуда на удара с внезапно покачване и кратка продължителност на импулса.

Нашите модерни уреди работят по три възможни метода. Най-старият е електрохидравличният принцип на искровия разрядник. Следват електромагнитният и пиезоелектрическият метод. Именно пиезоелектрическият има предимството, че е с висока точност на повторение и с добра възможност на дозиране дори и в ниски енергийни диапазони. С него може да се постигне идеално точно фокусиране.

Със сигурност не е имало някой египетски каменоделец, който е седял и разбивал камъка, за да направи тази ваза, милиметър по милиметър. Трябвало е да се създаде електромагнитно поле, което да възпроизведе точно обема на вазата й след това с някакъв технологичен метод да се отстрани вътрешността й.

Дори нашето тяло ни показва, че подобно нещо е възможно. То произвежда звукови вълни, които точно указват на да речем чернодробните клетки например откъде докъде могат и къде не могат да се простират. Там съществува вид енергийно поле от звукови вълни, което има размера на човешкия черен дроб и тези специализирани чернодробни клетки могат да се образуват само в това поле. 

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.