Ads Top

Свободното зидарство във Франция - Част 3 Край


Цитирайки този откъс, доктор Маккей отбелязва, че ,,Оливър обърква масонската Роза и Кръст с алхимичните розенкройцери" и дава описание на степента Розенкройцер такава, каквато е практикувана в Англия и Америка; последната той описва точно като ,,християнска степен в най-тесния смисъл на думата." Но това, което пропуска доктор Маккей, е, че само една версия на тази степен, която, както ще видим, била и все още е практикувана по много различен начин на континента.

Сигурно е обаче, че версията на степента Розенкройцер, възприета за първи път от френските свободни зидари около 1741г., била не само толкова християнска, но и толкова католическа по характер, колкото да породи вярата, че е била измислена от йезуитите, за да отблъснат атаките, на които бил подложен католицизмът. В един документ за допълнителните степени господин Дж. С. Тъкет пише:
Има безспорни доказателства, че в своите най-ранни форми Шотландските степени били римокатолически; разполагам с един ръкописен ритуал на френски, за който смятам, че е оригиналният ,,Chev. de I'Aigle" (Рицар на Орела) или S.P.D.R.C. (Суверен Принц на Розата и Кръста) и в него Новият Закон е обявен, че е ,,la foy Catholique", а барон Чуди, в своята ,,Пламтяща звезда" от 1766г., описва същата степен като ,,католицизъм, повдигнат на степен". Бих изказал предположеноето, че Шотландското масонство е било предвидено да бъде като римокатолическа, така и Стюартова форма на свободното зидарство, в която не трябвало да бъде допускан никой, освен онзи, който се се посветил и на двете Реставрации.
Ала трябва ли да съзираме тези политически стремежи в степента? Ако може да се вярва на преданието на Кралския Шотландски Орден, идеята за степента Розенкройцер била много по-стара от каузата на Стюартите и стигала назад чак до Банокбърн, когато степента Хередом, с която тя се съчетала, е била въведена, за да ,,поправи грешките и да отстрани злоупотребите, които се били промъкнали сред трите степени на масонството на свети Йоан", и за да осигури ,,християнизирана форма на третата степен, очистена от шлаката на езическото или дори на юдаизма." Независимо от това дали древността, приписвана на тези степени, може да бъде доказана или не, несъмнено изглежда вероятно, че легендата за Кралския Шотландски Орден е намирала някакво потвърждение във фактите и, следователно, че идеите, въплътени в степента Розенкройцер от XVIII век, може би са били извлечени от историята на този Орден и са били донесени във Франция от якобитите. Същевременно, няма никакво доказателство в подкрепа на твърдението, направено от някои континентални автори, че Рамзи действително основал тази или друга от висшите степени. Точно обратното, в своята реч той заявява категорично, че свободното зидарство е съставено само от степените на Гилдията:
Сред нас има три вида братя: новопосветени или чираци, калфи или признати братя, майстори или усъвършенствани братя. На първите биват обяснявани нравствените добродетели; на вторите - героичните добродетели; на последните - християнските добродетели...
В такъв случай може да се твърди, че степента Розенкройцер тук е била загатната предварително в степента Майстор, но в такова отношение, че последната налагала категорично християнството. Това би било в пълен унисон с гледната точка на Рамзи, такава, каквато била разяснена в неговото описание на покръстването му от Фенелон. Когато срещнал за първи път архиепископа на Камбре през 1710г., Рамзи разказва, че бил загубил вяра във всички християнски секти и бил решил да ,,потърси убежище в един мъдър деизъм, сведен до почти към Божеството и към неизменните идеи на чистата добродетел", но че неговият разговор с Фенелон го накарал да приеме католическата вяра. И след това той казва как ,,монсеньор дьо Камбре превърна атеистите в деисти, деистите в християни, а християните в католици чрез една поредица от идеи, пълни с просветеност и чувство."

Дали това не е бил похватът, който Рамзи имал за цел да въведе в свободното зидарство - похват, който всъщност представлява част от масонската система в Англия днес, при който атеистът трябва да стане поне привидно деист, преди да бъде допуснат в Занаятчийските степени, докато степента Розенкройцер е запазена само за онези, които изповядват християнската вяра? Несъмнено такава е била идеята на хората, които въвели степента Розенкройцер във Франция; и Рагон, като дава описание на този ,,Древен френски Розенкройцер" - който е почти идентичен със степента, днес практикувана в Англия, но отдавна изоставена във Франция - й се противопоставя заради нейния християнски характер.

В това отношение Розенкройцерът стои сам сред всички висши степени, въведени във Франция в средата на XVIII век, и само той може да бъде приписан правдоподобно на шотландското якобитско вдъхновение. Всъщност за път се чуло за допълнителните степени едва три или четири години, след като лорд Дъруентуотър или неговият мистериозен приемник - лорд Харнуестър, през 1738г. се отказал от поста Велик Майстор в полза на херцог д'Антен, и едва осем години, след като каузата на Стюартите получила смъртоносния си удар при Кулодън, тоест през 1754г., Ритуалът на Съвършенството, в който били включени така наречените шотландски степени, бил съставен в следната форма:

Ритуал на Съвършенството

  1. Чирак
  2. Калфа
  3. Майстор зидар
  4. Таен майстор
  5. Съвършен майстор
  6. Личен секретар
  7. Интендант на строежите
  8. Надзирател и съдия
  9. Избраник на деветте
  10. Избраник на петнадесетте
  11. Вожд на дванадесетте племена
  12. Велик майстор архитект
  13. Рицар на деветата арка
  14. Древен Велик избраник
  15. Рицар на меча
  16. Владетел на Йерусалим
  17. Рицар на Изтока и Запада
  18. Рицар розенкройцер
  19. Велик първосвещеник
  20. Велик патриарх
  21. Велик магистър на ключа на масонството
  22. Владетел на ливан или Рицар на кралската секира
  23. Суеверен принц адепт
  24. Повелител на черния и белия орел
  25. Пазител на кралската тайна.
Трябва само да хвърлим поглед върху терминологията на последните двадесет и две от тези степени, за да видим, че върху основата на обикновеното действително зидарство била изградена система, съставена от два елемента: рицарство, взело участие в кръстоносните походи, и еврейска традиция. А какво друго е това освен тамплиерство? Дори г-н Гулд, който обикновено проявява такава сдържаност към тамплиерското влияние, го допуска за този период:
Във Франция.. някои шотландски ложи изглежда много рано изработили нови степени, свързващи тези твърде изтъкнати шотландски зидари с рицарите тамплиери и така предизвикали последвалия тамплиерски порой. Предполага се, че първи били масоните от Лион, които измислили през 1741г. степента Кадош, символизираща отмъщението на тамплиерите. От това време във Франция и Германия се увеличили новите обреди, но всички, които били с френски произход, имали рицарски, а почти всички - тамплиерски степени. При всички случаи свързващото звено било съставено от една или повече шотландски степени.
Тук споменатото име Кодош е еврейска дума, означаваща ,,свят" или ,,осветен", а тя в Кабалата се намира заедно с Тетраграматона. Твърди се, че като степен се е развила от степента Велик Избраник - една от трите ,,степени на отмъщението", които възхваляват с кръвожаден реализъм отмъщението за убийството на Хирам. Но в своята крайна форма Рицар Кадош - която по-късно станала тридесетата степен на ,,Древния и Приет Шотландски Ритуал" - легендата за Хирам била променена в историята на тамплиерите с Жак дьо Моле в ролята на жертвата. Така осъждането на една атака срещу властта, персонифицирана от майстора-зидар, става одобрение на една атака срещу властта, представена от краля на Франция.

Въвеждането на висшите степени, с техните политически и по-късно антихристиянски тенденции, по този начин белязало едно цялостно отклонение от фундаменталния принцип на свободното зидарство, че ,,в ложата никога няма да се говори нищо за религията или правителството." По тази причина те били нападани не само от антимасонските автори, но и от самите свободни зидари. Затова е абсолютно погрешно да представяме Барюел и Робисън като врагове на свободното зидарство; никой от тези хора не се е отричал от Занаятчийското масонство, но такова, каквото е било практикувано в Англия, а само от надстройката, издигната на континента. Барюел наистина си навлича обвиненията на Муние заради своята защита на английските свободни зидари:
Той хвали тяхната почит към религиозното убеждение и към властта. Когато говори за свободните зидари въобще, те са все нечестиви, бунтовни приемници на тамплиерите и албигойците, обаче всички зидари от Англия са невинни. Нещо повече, всички Чираци, Калфи и Майстори зидари по всички части на света са невинни; виновни са само тези в по-горните степени, които не са крайно необходими на институцията и към които се стремят малък брой хора.
Това мнение за Барюел споделят много масонски автори - Клавел, Рагон, Рибоулд, Тори, Финдел и други, които са твърде много на брой, за да ги споменавам; всички сочат Занаятчийското масонство като единственият истински вид и твърдят, че висшите степени представляват заплаха за Ордена. Рибоулд, който дава списък на тези автори, цитира една масонска публикация, разрешена от Великия Ориент и Върховното Събрание на Франция, в която се твърди, че ,,от всички тези обреди произтичат най-глупавите схващания, ... най-абсурдните легенди, ... най-ексцентричните системи, най-безнравствените принципи и тези най-опасни за мира и запазването на държавите", и че следователно с изключение на първите три степени на масонството, които са действително древни и всеобщи, всичко друго е ,,химера, чудачество, безсмислица и лъжа". Нима Барюел и Робисън са си служели някога с по-обиден език от този?

Ще бъде абсурдно да приписваме изопачаването на масонството на якобитското влияние. Как може да се предположи, че било Рамзи, било лорд Дъруентуотър (който умрял като благочестив католик на ешафода през 1746г.) биха могли да предприемат опит да подкопаят католическата вяра или френската монархия? В такъв случай бих изказал предположението, че терминът ,,шотландско масонство" е станал само прикритие на тамплиерството - при това тамплиерство от съвсем различен тип в сравнение с онзи, от който произлязла първоначалната степен Розенкройцер. Става дума за онова така наречено шотландско масонство, което след оставката на лорд Дъруентуотър ,,излязло смело напред и изявило претенциите, че е не само част от масонството, но е истинското масонство, притежаващо висше познание и имащо право на по-големи привилегии и правото да ръководи обикновеното, тоест Занаятчийското масонство." Великата Френска Ложа обаче, изглежда, забелязала опасността от подчиняването на властта на тамплиерския елемент и след смъртта на херцог д'Антен и неговото заменяне от граф дьо Клермон през 1743г., показала, че остава вярна на Английското Занаятчийско Масонство, като се обявила за Велика Английска Ложа на Франция и издала наново ,,Конституциите" на Андерсън, които били публикувани за първи път през 1723г., със заповедта шотландските Майстори да бъдат поставяни на едно и също ниво като обикновените Чираци и Калфи и да не им се позволява да носят никакви отличителни знаци.

Великата Английска Ложа изглежда била успокоена от това изявление относно характера на френското свободно зидарство, защото сега, през 1743г., тя най-сетне дала разрешително на Великата Френска Ложа. Обаче в действителност именно от този момент френското свободно зидарство започнало да се изражда все по-брзо. Скоро в Ордена нахлули интриганти. Това ставало все по-лесно, благодарение на апатичността на граф дьо Клермон, назначен за Велик Майстор през 1743г., който изглежда проявявал слаб интерес към Ордена и използвал за заместник един учител по танци на име Лакорн - човек с подъл характер, под чието влияние ложите изпаднали в състояние на анархия. По този начин свободното зидарство се разделило на няколко враждуващи фракции: Лакорн и тълпата негови поддръжници от долните класи, които го последвали в ложите, основали тяхна собствена Велика Ложа (Великата Ложа Лакорн), а през 1756г. първоначалните свободни зидари пак се опитали да направят от Занаятчийското Масонство национално френско масонство чрез премахването на думата ,,Английска" от названието на Великата Ложа, и я преименували ,,Велика Национална Ложа на Франция". Но много ложи все още продължават да практикуват допълнителни степени.

Съперничеството между двете групи станало толкова яростно, че през 1767г. правителството се намесило и закрило Великата Ложа.

Обаче тамплиерската група изградила две отделни организации - ,,Рицарите на Изтока" (1756) и ,,Съвета на императорите на Изтока и Запада" (1758). През 1761г. един евреин на име Стефан Морен бил пратен в Америка от ,,Императорите". Той бил снабден с разрешително от херцог дьо Клермон и Великата Парижка Ложа и носел претенциозната титла ,,Велик Избран Съвършен и Върховен Майстор"; същият имал заповеди да основе Ложа в тази страна. През 1766г. Морен бил обвинен от Великата Ложа, че ,,разпространява странно и чудовищно учение" и дипломатът му за Велик Инсепктор бил отнет. Обаче той вече бил успял да основе Ритуала на Съвършенството. Сега били назначени шестнадесет Инспектори, като почти всички от тях били евреи, сред които Исак Йонг, Исак де Коста, Моузес Хайес, Б. Шпитцер, Моузес Коен, Авраам Якобс и Хайман Лонг.

Междувременно, във Франция закриването на Великата Ложа не предотвратило събиранията на групата на Лакорн, която след смъртта на херцог дьо Клермон през 1772г. основала ,,Великия Ориент" с херцог дьо Шартр - бъдещият ,,Филип Егалите" - като Велик Майстор. След това Великият Ориент поканил Великата Ложа да отмени декрета за изключването и да се обедини с нея. Когато това предложение било прието, революционната партия херцог дьо Шартр бил обявен за Велик Майстор на всички съвети, гилдии и шотландски ложи на Франция. През 1782г. ,,Съветът на Императорите" и ,,Рицарите на Изтока" се обединили, за да създадат ,,Великата Обща Гилдия на Франция", която през 1786г. се обединила с ,,Великия Ориент". Тогава настъпила пълната победа на революционната партия.

Налагаше се да навляза във всички тези скучни подробности, за да разберем естеството на фракциите, групирани под знамето на масонството в този период. Мартинистът Папюс приписва революционните влияния, които сега взели връх в ложите, на нахлуването в тях на тамплиерите и сетне обяснява, че това се дължало на една промяна, която настъпил в Ордена на Храма.

Под ръководството на Великия Майстор Регента и на неговия приемник херцог дьо Бурбон революционните елементи сред тамплиерите получили пълна свобода на действие, но от 1741г. нататък Великите Магистри на Ордена били поддръжници на монархията. Когато избухнала Революцията, херцог дьо Косе-Брисак, който бил Велик Майстор от 1776г., загинал сред защитниците на трона. Именно по този начин от средата на века Орденът на Храма престанал да бъде революционна сила и недоволните елементи вече не могли да намират в него убежище, затова се прехвърлили в свободното зидарство и влизайки във висшите степени, ги използвали за своите подривни цели. Според Папюс, Лакорн бил член на тамплиерската група, а споровете, които се разгаряли, били предимно борба между бившите тамплиери и истинските свободни зидари, която приключила с триумфа на първите:
Спечелилите победата бунтовници основали по този начин Великия Ориент на Франция. Така един съвременен масон могъл да напише: ,,Няма да е прекалено да кажа, че масонската революция от 1773г. беше прелюдия и предшественичка на революцията от 1789г." Това, което трябва да бъде отбелязано добре, е тайното действие на Братята от Тамплиерския Ритуал. Именно те са действителните подстрекатели за вдигане на революция, а другите са само послушни изпълнители.
Но всичко изложено дотук приписва пагубното влияние на тамплиерството само на френските тамплиери, а съществуването на такава организация не почива на абсолютно сигурни доказателства. Това, което е сигурно и не подлежи на никакво съмнение от страна на който и да е историк, е основаването на един Тамплиерски Орден в Германия в същия момент, когато така наречените шотландски степени били въведени във френското масонство.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.