Ads Top

Съпротивата на тайните общества срещу Исляма - Част 2


Кармадити
Първите открити актове на насилие в резултат на доктрините на Абдула били осъществени от кармадитите  - ново разклонение на исмаилитите. Сред многото ,,дай" (араб ,,мисионери"), изпратени от водача - включително неговият син Ахмед и синът на Ахмед, - бил дая Хюсеин Ахвази, емисарят на Абдула в Персия, който посветил някакъв хамданец с прозвище Кармад в тайните на сектата.

Кармад, който бил роден интригант и не вярвал в нищо, станал водач на кармадитите в Арабия и скоро значителна част от арабите били зачислени в обществото. С изключително умение той успял да убеди тези наивници да му поверят всичките си пари - отпърво като дребни дарения, по-късно - и като по-големи суми, - додето накрая ги принудил да повярват в преимуществата на отказването от всякаква частна собственост и установил система на общност върху благата и жените. Този принцип бил наложен чрез откъс от Корана: ,,Спомняйте си Божията милост, защото когато бяхте врагове, Той съюзи сърцата ви, и така, чрез милостта Му, станахте братя..." Ето как дьо Саси излага използваните методи, дадени от историка Новаири:

,,Когато Кармад успя да установи всичко това и всички се бяха съгласили да се придържат към него, той нареди да съберат всички жени в една определена нощ, така че да могат да прелюбодействат с всичките мъже. Последното, както каза той, било съвършенството и последната степен на приятелството и братския съюз. Често един съпруг водел жена си и я ,,подарявал" на някой от братята си, когато това му доставяло удоволствие. Щом Кармад видя, че е станал абсолютен господар над умовете на хората и се увери в послушността им, опознавайки степента на тяхната интелигентност и проницателност, почна съвсем да ги отклонява от правия път. Така той изложи пред тях аргументи, заимствани от доктрините на дуализма. Те лесно се поддадоха на онова, което им предложи, и тогава Кармад им отне всички понятия за религия; освободи ги от всички онези задължения на набожността, отдаването и страха от Бога, които отначало им беше преподавал. Той им разреши да се отдадат на плячкосване и грабежи, на всички видове неморални свободи, научи ги да отхвърлят игото на задължителната молитва, постенето и други правила. Научи ги, че нямат никакви задължения, че могат да ограбват благата и да проливат кръвта на техните съперници безнаказано, че знанието за господството на истината, към което ги беше призовавал, трябва да замести всичко останало, и че с това познание, вече никога не бива да изпитват страх от греха или наказанието."

В резултат на тези учения кармадитите бързо се превърнали в банда разбойници, ограбващи и подлагащи на избиване всички, които им се противопоставяли, всявайки ужас из околните области.

Мирното братство се отдало на дивата жажда за завоевания и скоро сектата успяла да покори значителна част от Арабия и областта около устието на р. Ефрат, а през 920г. пренесла опустошенията в западна посока. Завладян бил и свещеният град Мека, при чиято защита загинали 30 000 мюсюлмани. ,,За цял век", казва фон Хамер, ,,гибелните доктрини на Кармад бушували с огън и меч в самото сърце на ислямизма, докато широко разпространилата се стихия не била потушена в кръв".

Но като провъзгласили себе си за революционери, кармадитите се отклонили от плана, поставен от създателя им Абдула-ибн-Маймун, който се състоял не в прилагане на открити актове на насилие, а в тайна доктрина, която трябвало да доведе по-скоро до постепенно подкопаване основите на всички религиозни вярвания и състояние на мисловна анархия, отколкото до материален хаос. Понеже насилието, както винаги, предизвиква контранасилие, додето мармадитите се впуснали към собственото си унищожение чрез поредица от кървави конфликти, друг клон на исмаилитите тихичко прегрупирал своите сили в съответствие с първоначалната методика на техния основател. Това били фатимитите, наречени така, заради възприетото вярване, че доктрината на Пророка е произлязла от Али, съпруг на Фатима, дъщерята на Мохамед. Бидейки не толкова крайни, колкото кармадитите или техният предшественик Абдула-ибн-Маймун, фатимитите - според историка Макризи - възприели методиката за посяване на съмнения в умовете на вярващите и имали за цел заменянето на естествената религия с ,,открита". В действителност, след установяването им на власт в Египет, било трудно да се различи в някаква степен, доколко характерът на тяхното учение не съвпадал с анархисткия устав на Абдула и неговият по-агресивен последовател Кармад.

Фатимитите
Основателят на династията на фатимитите в Халифатите бил някой си Убайдала - известен като махди, но обвинен, че има еврейски произход от неговите противници абасидите, които заявили, очевидно без основание, че той бил син или внук на Ахмед, синът на Абдула-ибн-Маймун, от еврейка. При четвъртият халиф-фатимит Египет паднал под властта на династията и не след дълго събиранията между мъже и жени на всеки две седмици - известни като ,,общества на мъдростта" - се утвърдили като практика в Кайро. През 1004г. тези ,,общества" изиграли важна роля за създаването на Дар-ал-Хикмат - или ,,Дом на мъдростта" - от шестия халиф Хаким, който след смъртта му бил издигнат до божество и е почитан до ден-днешен от друзите.

Под управлението на Дар-ал-Хикмат (или Великата ложа на Кайро) фатимитите продължили плана на тайното общество на Абдула-ибн-Маймун, като добавили още две степени и последните станали общо девет. Техният метод за ,,вербуване" на прозелити (нови привърженици) и системата им за посвещаване - които, както посочва Клодио Жане, ,,са абсолютно същите, каквито Вайсхаупт, основателят на илюминатите, препоръчва на ,,Намекващите братя" - били описани през XIV в. от историка Новаири с обяснение, което може да бъде резюмирано накратко така:

,,Най-общо казано, прозелитите били разделени на две класи - просветени и неуки. Даят (мисионерът) трябвало да се съгласява с първите и да възхвалява мъдростта им, а вторите да впечатлява със своето собствено познание, задавайки им объркани въпроси върху Корана. Така, посвещавайки ги в първата степен, даят изпадал в дълбокомисленост и обяснявал, че религиозните доктрини са твърде трудни за разбиране от обикновения ум, поради което следва да бъдат тълкувани от хора, които - като даите - притежават специални познания в тази наука. Посвещаваният бил каран да пази в абсолютна тайна истините, които му били разкривани и задължен да плати предварително за тези откровения. С оглед да бъде събудено любопитството му, даят изведнъж спирал рязко посред беседата и ако новакът откажел да плати исканата сума, бил оставян в състояние на объркване, което ги изпълвало с желание да научи повече.

Във втората степен посвещаваният бил убеждаван, че всички негови бивши учители са били в грешка и той трябва да удостои с доверието си само онези имами, които са дарени с власт от Бога; в третата степен посвещаваният научавал, че гореспоменатите имами са исмаилитските - седем на брой, завършващи с Мохамед, син на Исмаил, за разлика от дванадесетте имами на имамитите, които поддържат гледището на Исмаиловия брат Муса; в четвъртата му било казвано, че пророците, предшествали имамите, произхождащи от Али, са също седем на брой - поименно: Адам, Ной, Авраам, Мойсей, Исус, първият Мохамед и накрая Мохамед, синът на Исмаил.

Дотук, значи, на посвещавания не било казвано нищо в противоречие с общите принципи на ортодоксалния ислямизъм. Обаче с петата степен процесът на подкопаване основите на неговото религиозно убеждение вече започнал: едва тогава му казвали да отхвърли традицията и да загърби поученията на Мохамед; в шестата степен той бил учен, че всички религиозни задължения - молитви, постене и пр. - били само емблематични, че фактически всички тези неща били просто средства да се държи общото стадо от хора в подчинение; в седмата степен доктрините на дуализма - за по-голямото и по-малко божество, и тая за единството на Бога, фундаменталната доктрина на ислямизма - били разрушавани; в осмата било изразявано още по-голямо съмнение относно атрибутите на първото и най-велико от тези божества, като също било посочвано, че истинските пророци са онези, които се занимават с практически въпроси - политически институции и добри форми на държавно управление; и най-накрая, в деветата степен, на посвещавания му се казвало, че всички религиозни учения са алегорични и религиозните схващания изобщо следва да се възприемат само дотолкова, доколкото представляват необходимост за поддържане на някакъв ред; обаче човекът, който разбира истината, може да обърне гръб на всякакви такива доктрини. Авраам, Мойсей, Исус и другите пророци са били просто обикновени учители, които се прехранвали от уроци по философия. Така всяка вяра в откритата религия била заличавана. Ясно се вижда, че в последните степени цялото учение от първите пет било обръщано наопаки и показвано като измама. Всъщност, измамата съставлявала цялата система на обществото; в инструкциите за дайте са описани всички хитрости за вербовка на прозелити чрез погрешно представяне; евреите трябвало да бъдат спечелвани, като им се говори лошо за християните; християните - чрез злепоставяне на евреи и мюсюлмани, суинитите - като се изразява респект по отношение на ортодоксалните халифи Абу Бакр и Омар, а се критикуват Али и неговите наследници. Преди всичко, трябвало да се внимава да не бъдат излагани пред новоприетите доктрини, които могат да ги отблъснат и настроят превратно, а да бъдат оставени да напредват стъпка по стъпка. По този начин те ще бъдат готови да изпълняват каквато и да е заповед." 

Или както гласят самите инструкции:
Ако искате да заповядвате на някого, трябва да му отнемете всичко, което той счита за най-ценно - най-вече парите му, и така той няма да се противи на никоя ваша заповед; а ако смъртта го изненада, ще ви остави всичко каквото притежава в завещанието си и ще ви направи негов наследник. Той ще мисли, че на този свят не би могъл да намери по-стойностен човек от вас."
Такова било великото тайно общество, което щяло да послужи като модел за Илюминатите от XVIIIв. и на което би могло да се прикачи съвсем основателно обобщението на фон Хамер:
Да не вярват в нищо и да се осмеляват да вършат всичко, била, с две думи, същината на системата, която унищожавала всякакви принципи на религията и морала, и нямала никаква друга цел, освен да осъществява амбициозни намерения с подходящи верни служители, които - готови на каквото и да е и незнаещи нищо, понеже считат всичко за измама и няма за тях нищо забранено - са най-добрите инструменти за една дяволска политика. Система, която няма друга цел освен задоволяването на ненаситната жажда за власт, вместо да търси най-светли човешки идеали, се сгромолясва в пропастта и разрушавайки се сама, се заравя в руините на тронове и олтари, в развалините на националното щастие и в универсалното прозрение на човечеството. 

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.