Ads Top

Свободното зидарство във Франция - Част 2


Тази реч на Рамзи предизвикала буря от спорове сред свободните зидари, защото в нея се намеквало крайно недвусмислено, че има връзка между тамплиерството и свободното зидарство. Господин Тъкет посочва в доклада, на който се позовах по-горе, че само рицарите на свети Йоан Йерусалимски са споменати тук, но Рамзи твърди категорично, че ,,нашият Орден" сключил съюз с рицарите на свети Йоан Йерусалимски, а ние знаем, че тамплиерите в края на краищата сключили такъв съюз. Обстоятелството, че Рамзи не споменава тамплиерите по име, предлага едно много правдоподобно обяснение.

Трябва да си спомним, че като показа г-н Гулд, едно копие на тази реч било приложено от Рамзи към неговото писмо до кардинал Фльори, в което моли кралската закрила да се разпростре над свободното зидарство; следователно едва ли е възможно той да е обявил за съществуването на връзка между Ордена, който желае силно да представи в най-благоприятна светлина и Ордена, който някога е бил забранен от краля и папата. Освен това, ако можем да вярваме на Хартата на Лармений, новоизбраният Велик Майстор на Храма бил херцог дьо Бурбон, който вече си бил навлякъл неодобрението на кардинала. Следователно, очевидно е, че тамплиерското влияние било държано на заден план. Това не трябва да предполага двуличие от страна на Рамзи, който несъмнено смятал, че Орденът на тамплиерите е напълно достоен за похвала; но той не би могъл да очаква, че кралят или кардиналът ще споделят неговото мнение и следователно е смятал за по-благоразумно да спомене родоначалниците на свободното зидарство под беглото описание на една организация на кръстоносци.

Добронамереният опит на Рамзи обаче не постигнал успех. Дали заради това злополучно споменаване, чрез което кардиналът може да е открил тамплиерското влияние, или поради някаква друга причина, молбата за кралската закрила не само била отхвърлена, но новият Орден, в който до този момент било позволено на католиците да влизат, сега бил забранен с краски указ. На следващата година - 1738-ма, папа Климент XII издал була ,,In Eminenti" (,,Срещу издигащия се"), с която анатемосвал свободното зидарство и отлъчвал католиците, които ставали негови членове.

Но тази забрана изглежда е била безрезултатна, защото свободното зидарство не само благоденствало, ами скоро започнало да изработва нови степени. И в масонската литература през следващите тридесет години тамплиерската традиция става още по-ясно видима. Така кавалерът дьо Бераж в един добре известен памфлет, за първото издание на който се твърди, че излязло през 1747г., дава следното описание на произхода на свободното зидарство:
Този Орден бил основан от Годфрид Булонски в Палестина през 1330г., след упадъка на християнските армии и бил споделен само с френските масони малко по-късно и то с много малко от тях, като награда за любезните услуги, които те оказали на няколко от нашите английски и шотландски рицари, от които е взето истинското масонство. Тяхната метрополийна ложа е разположена в планината Хередом, където била основана първата Ложа в Европа и която съществува в цялото си великолепие. Общото събрание все още се провежда там и това е печатът на Суверена Велик Майстор, който изпълнява тази длъжност. Самата планина е разположена между западна и северна Шотландия, на шестдесет мили от Единбург.
Независимо от историческата бъркотия в първото изречение, този откъс буди интерес като доказателство, че теорията за съществуваща връзка между някои рицари, участвали в кръстоносните походи, в ложата Хередом в Килуайнинг била общоприета още през 1747г. Барон Чуди, в своята ,,Пламтяща звезда", която излиза през 1766г., твърди, че според официално учение, преподавано в ложите, свободното зидарство имало кръстоноски произход, а на кандидатите, които искали да бъдат посветени, им се казвало: че няколко рицари, които тръгнали на път, за да освободят Светите места в Палестина от сарацините, ,,създали организация под името свободни зидари, посочвайки по този начин, че главното им желание било да изградят наново Соломоновия храм"; освен това, че те възприели някои знаци, ръкостискания и пароли като средство за защита от сарацините; и накрая, че ,,нашето Общество... се побратимило на основата на Ордена с рицарите на свети Йоан Йерусалимски, от което личи, че свободните зидари заимствали обичая да смятат свети Йоан за покровител на целия Орден въобще." След кръстоносните походи ,,масоните запазили своите обреди и методи и по този начин увековечили кралското изкуство, като основали ложи - първо в Англия, след това в Шотландия" и т.н.

Следователно, в това описание свободното зидарство е представено като организация, основана за защита на християнското учение. Дьо Бераж изказва същото мнение и обяснява, че целта на кръстоносците при това взаимно обвързване била да защитят своя живот от сарацините, като обгърнат свещеното си учение с воала на мистерията. За тази цел те си послужило с еврейския символизъм, комуто придали християнски смисъл. Така Соломоновият храм бил използван, за да обозначи Църквата на Христос, акациевото клонче обозначавало Кръста, квадратът и окръжността - единственото между Стария и Новия Завет и т.н. По този начин ,,мистериите на масонството по същество не били и все още не са нищо друго, освен мистерии на християнската религия."

Обаче барон Чуди обявява, че всичко това няма нищо общо с истината, ами свободното зидарство се появило много преди кръстоносните походи в Палестина и че действителните ,,предци, отци, създатели на масоните, тези знаменити мъже, за които не ще кажа нито датата, нито ще издам тайната им", били ,,дисциплинирана организация", която той описва с името ,,рицари на Аврора и Палестина". След ,,почти пълното унищожение на еврейския народ" тези ,,рицари" винаги таели надеждата, че ще си върнат владенията на своите предци и че ще изградят наново Храма, затова те пазили грижливо своя ,,устав и специална литургия" заедно с един ,,несравним трактат", който бил обект на постоянно изучаване от тяхна страна и основа на техните философски разсъждения. По-нататък Чуди разказва, че те изучавали внимателно ,,окултните науки", сред които била алхимията и че ,,се отказали от принципите на еврейската религия, за да следват светлините на християнската вяра". По време на кръстоносните походи палестинските рицари излезли от пустинята край Тиваида, където се криели, и включили в своите редици някои кръстоносци, които останали в Йерусалим. Обявявайки, че са потомци на зидарите, които работили на строежа на Соломоновия храм, те твърдели, че се занимават с ,,умозрителна архитектура", която служела да прикрие едно по-прекрасно гледище. От това време те взели името свободни зидари, представили се под тази титла на армиите на кръстоносците и се събрали под техните знамена.

Разбира се, ще бъде абсурдно да смятаме някое от гореспоменатите описания за набор от исторически факти; важният момент е, че тези описания могат да докажат несъстоятелността на предположението, че йоанитско-тамплиерската теория се появила заедно с възкресения Орден на Храма, тъй като такава теория или съответстваща на нея, била общоприета в средата на предишния век. Вярно е, че в тези по-ранни описания не се срещат наистина думите ,,йоанитски" и ,,тамплиерски", но веднага става очевидна приликата между сектата на евреите, изповядващи християнската вяра, но притежаващи ,,специална литургия" и ,,несравним трактат" - очевидно някаква ранна форма на Кабалата - който има за тема окултната наука, и мандейците или йоанитите с тяхната кабалистична ,,Книга на Адам", тяхната книга на Йоан и техния ритуал. По-нататък, алюзиите за връзката между рицарите, чиито идеи им били втълпени в Светата земя, и шотландските ложи съвпада точно с тамплиерското предание, публикувано не само от Ордена на Храма, но и прехвърляно от поколение на поколение в Кралския Шотландски Орден.

От всичко това произтичат следните факти: (1) че докато Британското Занаятчийско Масонство проследявало своя произход до действителните зидарски гилдии, френските свободни зидари от 1737г. нататък твърдели, че Орденът произлиза от рицарите, взели участие в кръстоносните походи; (2) че именно сред тези свободни зидари се появили висшите степени, известни като Шотландския ритуал; и (3) че, както ще видим сега, тези степени явно навеждат на мисълта за вдъхновение от тамплиерите.

Най-ранната форма на висшите степени изглежда е била формата, изложена от дьо Бераж така:

  1. Съвършен избран масон.
  2. Избран от Перинян.
  3. Избран от петнадесетте.
  4. Малък архитект.
  5. Велик архитект.
  6. Рицар на сабята и на розата и кръста.
  7. Ноахит или пруски рицар.
Смята се, че от тях се е появила първа онази, която тук е посочена на шесто място. Степента, известна в съвременното масонство като ,,Принц на Розата и Кръста на Хередом или Рицар на Пеликана и Орела" станала осемнадесетата и най-важна степен в това, което по-късно било наречено Шотландски Ритуал или понастоящем в Англия - Древният и Приет Ритуал.

Защо този Ритуал бил наречен Шотландски? ,,Не може да се настоява твърде категорично", пояснява господин Гулд, ,,че цялото шотландско масонство няма нищо общо с Великата Шотландска Ложа, нито пък, с едно възможно изключение - Кралския Шотландски Орден, че то изобщо произлиза от тази страна". Но в случая със степента Розенкройцер сигурно има някакво оправдание на този термин в легендата, макар не и в доказнаия факт, защото, както вече видяхме, според преданието на Кралския Шотландски Орден, тази степен била част от него от XIV век, когато се твърди, че степените Х. Р. М. (Хередом) и Р. С. И. К. С. (Роза и Кръст) били въведени от Робърт Брус със съдействието на тамплиерите след битката при Банокбърн. Доктор Маккей е един от малцината масони, които признават това вероятно присъединяване и споменавайки преданието на Кралския Шотландски Орден, той отбелязва: ,,Според нас, твърде вероятно е сегашната степен Розенкройцер да извежда произхода си от този Орден."

Но степента Розенкройцер, подобно на тамплиерската традиция, от която изглежда, че произлиза, се поддава на двуяко тълкуване или по-скоро на най-различно тълкуване, защото никоя степен в масонството не е ставала причина за толкова много колебания. Струва ми се повече от вероятно, че на континента тя била предадена чрез розенкройцерите в една алхимична форма. Сигурно ще бъде трудно да повярваме, че една степен Р. С. И. К. С. е била внесена от Изток и е била включена в Кралския Шотландски орден през 1314г.; че благодарение на едно обикновено съвпадение човек на име Християн Розенкройц се родил - според розенкройцерската легенда - през същия век и предал едно тайно учение, което открил на Изток, на Братята на Розата и Кръста от XVII век; и накрая, че някаква степен Розенкройцер била основана около 1741г., без да съществува каквато и да е връзка между тези последователни събития. Дори ако отхвърлим идеята за пряко присъединяване, трябва непременно да признаем, че е съществувала общ източник на вдъхновение, който е станал причина, ако не за продължение, то във всеки случай за периодично възкръсване на същите идеи. Действително, доктор Оливър признава връзката между братството от XVII век и степента от XVIII век, и след като посочва, че първото указание за степента Розенкройцер се появява във ,,Fama Fraternitatis" (Слава на Братството) през 1613г., твърди:
То станало известно много по-бързо, макар и навярно не като степен в масонството, защото съществувало като кабалистична наука от най-ранни времена в Египет, Гърция и Рим, както и сред евреите и маврите в по-ново време, а в нашата собствена страна имената на Роджър Бейкън, Ашмол и много други се забелязват в този списък от адепти.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.