Ads Top

Еврейските Кабалисти - Част 1


Дойде време да проучим каква роля е изиграла междувременно еврейското влияние в революциите. Самото задаване на въпроса ни навлича обвинението в ,,антисемитизъм", обаче еврейският писател Бернар Лазар е доказал несъстоятелността на това обвинение:

,,Ето кое (пише той) трябва да държи безпристрастния историк настрана от антисемитизма. Антисемитът казва: ,,Евреинът е заговорникът, манипулаторът, главният инициатор на революциите"; безпристрастният историк се задоволява да проучи ролята, която евреинът - като се има предвид неговия дух, неговия характер, естествено на неговата философия, та и неговата религия - може да е изпълнил в революционните процеси и движения."

Самият Лазар тъй или иначе изказва следното мнение:
,,Оплакването на антисемитите като че ли е основателно: евреинът има революционен дух; съзнателно или не, той е агент на революцията. Обаче оплакването се усложнява, защото антисемитите обвиняват евреите, че са причина за революциите. Нека проучим каква стойност има това обвинение..."

В светлината на нашето настоящо познание сигурно ще бъде абсурдно да се приписва на евреите вината за заговора на Катилина илина Гракхите, за надигането на Джак Сламката и Уот Тайлър, за бунта на Джак Кейд, за френската Жакерия или за селските войни в Германия, макар че историческото изследване може след време да ни доведе до откриването на някои окултни влияния - не непременно еврейски - върху тук споменатите европейски въстания. Освен това, без оглед на социалните неправди или другите причини за бунт, революционният дух е съществувал винаги, независимо от евреите. Във всички времена и във всички страни винаги е имало хора, родени да създават неприятности - точно както искрите винаги летят нагоре.

Въпреки това ролята, която играят евреите в съвременните революции, не може да бъде пренебрегната и след проучване ще видим, че влиянието, което те упражняват, е двустранно - финансово и окултно. През цялото Средновековие те си навличат обвиненията на християнския свят заради това, че са вещери и лихвари, и все още в същата роля - под по-модерните названия магьосници и заемодавци - откриваме тяхното присъствие зад кулисите на революциите от XVII век нататък. Навсякъде, където могат да се спечелят пари от социални и политически катаклизми, зад печелещата страна се намира богати евреи; и навсякъде, където борбите на християните са се насочвали срещу техните собствени институции, еврейските равини, философи, професори и окултисти са им давали своята подкрепа. В такъв случай - не непременно евреите са създавали тези движения, но те винаги са знаели как да се възползват от тях за своите собствени цели.

Така че именно във Големия бунт ги откриваме не сред конниците на Кромуел или сред членовете на неговия Държавен съвет, а като снабдители на въстаниците с пари и информация, като армейски доставчици, заемодатели и супершпиони или, ако си послужим с по-благозвучния термин на г-н Люсиен Волф, като изключително ефективни ,,политически информатори". Така г-н Люсиен Волф, споменавайки за Карвахал - ,,великият евреин на английската република", обяснява, че ,,широките разклонения на неговите търговски сделки и неговите отношения с другите скрити евреи (Crypto-Jews) по целия свят го поставят в нямащо равно на себе си положение при получаване на новини за враговете на Общността".

Очевидно е, че ,,тайна служба" от този род превръща евреите в страшна скрита сила, още повече, че самото им съществуване често е неизвестно за останалите жители на страната, които живеят край тях. Тази предпазливост е била необходима, защото се предполага, че по това време в Англия е нямало евреи. През 1290г. крал Едуард I ги изгонва всичките и те остават в изгнание три века и половина. Обаче скритите евреи или мараните, които са дошли от Испания, успяват, да останат в страната чрез своето умело ,,сливане с околната среда". По-нататък г-н Волф отбелязва как в тайната синагога се провеждат редовно еврейски служби, но ,,за пред хората Карвахал и неговите приятели следват практиката на тайните евреи в Испания и Португалия, като минават за римокатолици и редовно присъстват на литургията в капелата на испанския посланик". Ала когато войната между Англия и Испания прави този способ нежелателен, мараните захвърлят маската на християнството и се обявяват за последователи на еврейската вяра.

И така, точно през този период всички евреи вярват в наближаването на ерата на месията и изглежда им е хрумнало, че Кромуел може би подхожда за ролята. Затова били пратени емисари, които да проучат кембриджките архиви, за да открият дали Протекторът не е от еврейски произход. Тъй като това проучване се оказало безплодно, кабалистът и равин на Амстердам - Манасех бен Израел, отправя молба към Кромуел да допусне отново евреите в Англия. В молбата си той набляга ловко на възмездието, застигащо онези, които тормозят народа на Израел, и на наградите, които очакват другите, които го ,,ценят високо". Тези аргументи въздействали върху Кромуел, който вярвал в същото суеверие - макар да се говори за него, че е отклонил предложението на евреите да купят катедралата ,,Свети Павел" и Бодлеянската библиотека, защото сметнал сумата от петстотин хиляди лири, която те предложили, за недостатъчна, - и положил всички възможни усилия да ги върне в страната. Кромуел обаче се натъкнал на яростна съпротива по този въпрос и изглежда, че евреите не получили разрешение да се върнат масово или във всеки случай да се радват на пълни права и привилегии до възкачването на трона на Чарлз II, който на свой ред си осигурил финансовата им помощ. По-късно, през 1688г., евреите от Амстердам подпомогнали със своите кредити похода на Вилхелм Оранжски срещу Джеймс II, а последният в замяна довел със себе си в Англия много евреи. Така още по-късно един еврейски писател могъл да се похвали, че (,,Англия") управлява един монарх, който дължи на еврейското злато своята кралска диадема.

Що се отнася до всичко дотук, все още не сме в състояние да открием някакъв последователен политически план; ролята на евреите като че ли се състои в това не да подкрепят последователно никоя кауза, а просто да си изграждат добро положение във всеки лагер, да подпомагат всяка авантюра, която предлага възможност за печалба. Обаче тези чисто материални планове все още се смесват с техните древни месиански мечти. Любопитно е да се отбележи, че същата месианска идея обзема и левелерите - бунтовниците срещу английската република; фрази като ,,Свобода за Израел" и ,,Възстановяването на Израел започва сега" се срещат често в литературата на тази секта.

Джерард Уинстанли, един от главните лидери, праща писмо към ,,Дванадесетте племена на Израел, които са обрязани в душата си и са пръснати сред всички народи на земята", като им обещава ,,техния цар Давид, когото са очаквали". Друг лидер на движението, който се казва Еверард, действително обявява, когато е призован да се яви пред лорд Феърфакс в Уайтхол, че ,,е от расата на евреите." Вярно, че левелерите са по изповедание християни, но в духа на баварските илюминати и на християните-социалисти, появили се две столетия по-късно, те твърдят, че Христос е създателят на техните комунистически и уравниловъчни учения: ,,Защото Исус Христос, Спасителят на всички хора, е най-великият, първият и най-истински левелер, за когото се е говорило някога по света". Твърди се, че левелерите произлизат първоначално от германските анабаптисти; но Клаудио Жанет, цитирайки германските анабаптисти; но Клаудио Жанет, цитирайки германските достоверни източници, показва, че сред анабаптистите е имало и евреи. ,,Те са завладяни от своята омраза към християнското име и си въобразяват, че мечтите им за възстановяване на царството Израел ще се сбъднат сред всеобщия пожар". Независимо дали това е така, или не, ясно е, че от средата на XVII век мистичните идеи на юдаизма проникват във всички части на Европа. В такъв случай има ли някакъв кабалистичен център, от който те се разпространяват във всички посоки? Да насочим поглед на изток, и ще разберем.

От XVI век нататък голям брой евреи се заселват в Полша и там се появяват поредица от чудотворци, известни под името Заддиким или Ба'ал Шем. Втората дума, която означава ,,Господар на Името", води началото си от германо-полските евреи и произлиза от кабалистичната вяра в чудотворната употреба на свещеното име Йехова, известно като Тетраграматона.

Шабатай Цви
Според кабалистичните предания някои евреи с особена святост или познания могат безнаказано да си служат с Божието Име. Затова Ба'ал Шем е онзи, който е придобил тази власт и я използва при писането на амулети, при викането на духове и при предписването на лекове за различни болести. Полша и в частност Подолия - която по това време все още не е отстъпена на Русия - става център на кабализма, където се появяват едно подир друго ред забележителни мистични движения. През 1666г. когато всички евреи все още вярват, че приближава ерата на месията, целият еврейския свят е разтърсен от внезапната поява на Шабатай Цви - син на търговец на домашни птици и дивеч от Смирна на име Мордохай, който се обявява за обещания Месия и събира в своя подкрепа огромна свита от поклонници не само сред евреите от Палестина, Египет и Източна Европа, но дори след здравомислещите евреи от континенталните борси. Самюъл Пайпс в своя ,,Дневник" споменава за разногласията между евреите в Лондон върху възможността ,,някакъв си човек в Смирна" да бъде провъзгласен за Цар на света и за истински Месия.

Шабатай, който бил вещ кабалист и имал смелостта да произнася Неизразимото Име - Йехова, притежавал изумителни способности и кожата му ухаела на изискан парфюм. Позволявал си да се къпе постоянно в морето и живеел в състояние на хроничен екстаз. Претенциите на Шабатай, който взема титлата ,,Цар на земните царе", разделят евреите на две: много равини го обсипвали с проклятия, а други сляпо вярвали в него, но били горчиво разочаровани, когато - предизвикан от султана да докаже твърдението си, че е месията, като разрешени да изстрелят по него отровни стрели - той се отрича внезапно от еврейската вяра и се обявява за мохамеданин. Обаче изглежда, че неговото приемане на исляма е било само частично, защото ,,един път той играе ролята на благочестив мохамеданин и ругае юдаизма, а друг път влиза във връзки с евреите като техен единоверец", По този начин Шабатай запазчва верността и на мюсюлманите, и на евреите. Но равините, обезпокоени за каузата на юдаизма, успяват да убедят султана да го затвори в една крепост близо до Белград, където той умира от остри стомашни болки през 1676г.

Обаче този прозаичен край на месията общо взето не угасява ентусиазма на неговите последователи и движението на Шабатай продължава да съществува през следващото столетие. В Полша кабализмът избликва с подновена енергия; появяват се нови Заддиким-и и Ба'ал шем-и, като най-прочут от тях е Израел от Подолия, известен като Ба'ал Шем Тов, или по началните букви на това име (Ba'al Shem Tob) - като Бещ (Besht), който основава своята секта Хасидим през 1740г.

Макар че Бещ се противопоставя на фанатичното равинство и твърди, че го е вдъхновила ,,Зохар", той не се придържа стриктно към учението на Кабалата, което гласи, че вселената е еманаия на Бога, а измисля един вид пантеизъм, обявявайки, че цялата вселена е Бог, че дори злото съществува в Бога, тъй като злото не е лошо само по себе си, а само в своето отношение към Човека; следователно грехът няма позитивно съществуване. В резултат на това последователите на Бещ, наричайки себе си ,,новите светци" и наброявайки при неговата смърт не по-малко от 40 000 души, отхвърлят не само предписанията на Талмуда, но и всички ограничения на морала и дори благоприличието.

Друг Ба'ал Шем от същия период бил Хайлприн, известен и като Джоел Бен Ури от Сатанов, който - подобно на Израел от Подолия - твърдял, че извършва чудеса, като си служи с Божието Име и събрал около себе си много ученици. Те обаче, след смъртта на техния учител, ,,се превърнали в банда шарлатани, които безсрамно експлоатирали лековерието на своите съвременници."

Но най-важната от кабалистичните групи била тази на франкистите, които понякога били известни като зохарити, сиреч ,,озарени", кръстени така заради тяхната привързаност към ,,Зохар" - ,,книгата на светлината". Същите били още известни в тяхното родно място Подолия като ,,шабатаи-цвисти", наричани така заради тяхната вярност към лъжливия месия от предишното столетие - една ерес, ,,поддържана в тайните кръгове, които имали нещо общо с някаква масонска организация". Основател на тази секта бил Яков Франк - дестилатор на ракия, който бил отлично запознат с ученията на Кабалата и който през 1755г. събрал около себе си голяма свита последователи в Подолия. Там живял в ориенталско великолепие, поддържано от огромно богатство, чийто източник никой не е успял да открие. Преследването, на което той бил подложен от равините, накарало католическото духовенство да защити каузата му, след което Франк се оставил на милостта на епископа на Каминик и изгорил публично Талмуда, обявявайки, че признава само ,,Зохар", която, както се оправдава той, приемала учението за Троицата. Така зохаритите ,,твърдят, че смятат месията-избавител за едно от трите божества, но пропускат да уточнят, че считат за месия Шабатай Цви". Този маньовър очевидно заблуждава епископа и през 1759г. зохаритите се обявяват за обърнати в християнската вяра. После се кръщават, като между тях е и самият Франк, който приема името Йосиф. ,,Обаче неискреността на франкистите скоро става очевидна, защото те продължават да се женят само помежду си и благоговеят пред Франк, като го наричат ,,Светия Учител". Скоро станало ясно, че макар да се придържали открито към католическата вяра, в действителност те продължавали да изповядват тайно юдаизма. Освен това станало известно, че Франк се стараел да минава за мохамеданин в Турция; ,,затова той бил арестуван във Варшава и предаден на християнския трибунал под обвинението, че се е престорил как приема християнството и че разпространявал гибелна ерес". За разлика от своя предшественик-отстъпник Шабатай Цви, Франк не стига до преждевременен край, но след като го пускат от затвора, продължава да се възползва от лековерието на християните и пътува често до Виена с дъщеря си Ева, която успява да подмами благочестивата Мария Терезия. Но тук също ,,биват разкрити сектантските планове на Франк" и той бил принуден да напусне Австрия. Накрая се заселва в Офенбах и след като другите евреи го подпомогнали с щедри субсидии, той подновил предишния си разкошен начин на живот
със свита от няколкостотин красиви млади евреи от двата пола; били забелязани постоянно пристигащи при него каруци с пратки пари, предимно от Полша; той излизал много тържествено навън всеки ден, за да произнася молитвите си в откритото поле; возел се в карета, теглена от коне с благородно потекло; десет или дванадесет улани в червени или зелени униформи, които блестели от позлатата, ядели до него с пики в ръце и гребени на шапките си във формата на орли или елени, или на слънцето и луната... Неговите последователи вярвали, че е безсмъртен, но през 1791г. той умира; погребението му било също толкова пищно, както начинът му на живот - 800 души го следвали до гроба.

И така, оказва се невъзможно да проучим кариерите на тези магьосници в Полша и Германия, без да си спомним за техните двойници във Франция. Далечната прилика между ,,барон фон Офенбах", ,,граф дьо Сен-Жермен" и ,,граф Калиостро" веднага става очевидна. Всички твърдят, че извършват чудеса, всички живеят в изключително великолепие, благодарение на богатство, което идва от неизвестен източник. Единият със сигурност е евреин, а за другите двама само се предполага, че са евреи, обаче за всичките е известно, че са кабалисти. Освен това и тримата прекарват много години в Германия и именно докато Франк се представя за барон фон Офенбах близо до Франкфурт, Калиостро бива приет в Ордена на Строгото Съблюдение в някаква подземна зала на няколко мили от този град. Известно е, че на един по-ранен етап от кариерата си последният е посещавал Полша, откъдето е родом Франк. Можем ли да повярваме, че всички тези хора, чиито кариери толкова необичайно си приличат и които живеят по едно и също време, на едни и същи места, не поддържат абсолютно никакви връзки помежду си? Само съвпадение ли е, че тази група от еврейски кабалисти-чудотворци е съществувала в Германия и Полша точно в този момент, когато кабалистите-магьосници се появяват във Франция? Съвпадение ли е, че Мартин Паскуали основава своята ,,кабалистична секта" на илюминатите през 1754г., а Яков Франк - своята секта на зохаритите (или озарените) през 1755г.?

Освен това, когато узнаваме от чисто еврейски източници, че Ба'ал Шем Хайлприн имал много ученици и те са ,,се превърнали в банда от шарлатани, които безсрамно експлоатират лековерието на своите съвременници", а Ба'ал Шем Тов и Яков Франк имали също много последователи, несъмнено тук можем да открием произхода на тези мистериозни магьосници, които се пръснали из Европа по онова време.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.