Ads Top

Защо абсурдната официална пропаганда все още работи


За тези, които изучават официалната пропаганда, манипулацията на общественото мнение, психологическата обработка и принудителното подбуждане на емоциите, днешното положение не би могло да бъде по-подходящо. Докато Тръмп и неговата армия от служители на Голдман Сакс, главни изпълнителни директори на различни корпорации и ревностни християни се отправяха към тържественото му встъпване в длъжност, върху нас се изсипваше координирана медийна манипулация, на фона на която дори Дьобелс изглежда като аматьор. Имайки предвид привидно нелепия характер на голяма част от безумията, с които биваме заливани, първоначално тази манипулация може да не е толкова очевидна; веднъж, щом разберем реалната цел на подобна официална пропаганда обаче, всичко започва да придобива повече смисъл.

Сред основните погрешни схващания относно начина, по който официалната пропаганда работи, е разбирането, че нейната цел е да убеди обществеността да повярва в неща, които не са ,,истината" (като например, че Тръмп е руски агент; че Саддам има оръжия за масово поразяване; че терористите ни мразят заради свободата ни и т.н.). В действителност обаче, макар и официалните пропагандатори несъмнено да се радват, когато някой повярва на лъжите, които му пробутват, измамата не е тяхната основна цел.

Основната цел на официалната пропаганда е да създаде ,,официален наратив", ,,разказ", който да бъде плиткоумно повтарян от управляващите елити и техните поддръжници. Не е задължително официалният наратив да е смислен или да издържа на някаква обоснована критика. Целта е да се начертае нещо като линия ,,Мажино" (система от френски укрепления, издигната по границата с Германия в годините преди Втората световна война), отбранителна идеологическа граница, между ,,истината", определена от управляващите елити, и всяка друга ,,истина", противоречаща на техния наратив.

Представете си тази линия ,,Мажино" като една кръгла стена, обградена от негостоприемни територии. От вътрешната страна са ,,нормалното" общество, доходната работа, кариерното развитие и всички други големи предимства от сътрудничеството с управляващите класи. От външната страна са бедността, безпокойството, общественото и професионално заклеймяване и всякакви други форми на страдание. От коя страна на стената бихте искали да бъдете? Всеки ден по безкрайни начини всеки един от нас трябва да си отговаря на този въпрос. Приспособи се и ще намериш място вътре. Откажи и... ами, успех отвън. 

В открито деспотичните общества този избор (да се приспособиш или да отстояваш) често се свежда до живот или смърт. В нашите относително либерални западни общества последствията от това да не се съгласиш с официалния наратив обикновено са по-неуловими. Въпреки това, натискът е силен. Да се приобщиш към консенсусната ,,действителност", сътворена от официалните наративи, е цената, която трябва да платиш, за да получиш достъп до вътрешното светилище, където се намират добрите кариерите, парите, професионалният престиж и другите награди на капитализма. Приспособяването не изисква вяра. То изисква вярност и механично подчинение. Стига някой да повтаря като папагал официалния наратив, това, в което той вярва, няма абсолютно никакво значение.

Накратко, официалната пропаганда не е създадена, за да заблуждава обществеността; или поне не повече, отколкото репликите в сценария на един филм са написани, за да заблудят акьорът, който ги произнася. Тя е създадена, за да бъде попивана и повтаряна, независимо от това колко неправдоподобна и нелепа може да бъде. Всъщност, понякога тя е най-ефективна именно когато принудените да я повтарят като унищожението от повтарянето бетонира тяхната преданост към управляващите класи (явлението е стандартна характеристика на класическия модел на Стокхолмския синдром, както и на авторитарното възпитаване като цяло).

Настоящата истерия около ,,руското хакване" е идеален пример как това работи. Никой с всичкия си не вярва откровено в тази официална версия, дори и актьорите, които ни я пробутват. Това, обаче, не е проблем, тъй като целта не е хората да вярват в наратива, а да го приемат и повтарят, донякъде като религиозна догма. (Няма значение какво в действителност се е случило, т.е. дали ,,хакът" е хак или изтичане на информация, кои са хакерите или доносниците, за кого са работили или какви са били неговите мотиви. Това, което има значение, е че управляващите елити са пуснали нов официален наратив и настояват всеки ,,нормален" американец да му се закълне във вярност.)

Този път управляващите не дават лесна задача на последователите си. Новият им официален наратив (нека го наречем ,,Путинисткият пуч за унищожаване на демокрацията") е толкова нелеп, че е повече от неловко. Сюжетът повече или по-малко прилича на нещо, което бихте очаквали да прочетете в посредствен роман за млади хора, или пък да видите във фентъзи сериал от типа на ,,Игра на тронове". И сякаш не беше достатъчно унизително за либералите да бъдат карани да се преструват, че вярват, ами отговорните пиари дори не си направиха труда да съберат нов екип от лъжци, за да пробутат измишльотините си. Те не просто настояват либералите да приемат версията на ,,разузнавателните ведомства" и мейнстрийм медиите - които пробутаха на света и измамата за оръжията за масово поразяване на Саддам Хюсеин - а имаха наглостта да пратят Джеймс Клапър да разиграва политическия си фарс горе-долу на същото място, където преди няколко години излъга Конгреса под клетва ( през март 2013г. Клапър заявява пред комисия на Конгреса, че Агенцията за национална сигурност не събира никаква информация за американските граждани. В последствие Едуард Сноудън доказва обратното и споделя, че това лъжесвидетелство е било ключов момент във взимането на решението му да изтече класифицирана информация).

Междувременно официалните вестници на управляващите класи, на които космополитните либерали разчитат за предоставянето на ,,сериозна журналистика", интелектуални секции за ,,изкуства и култура" и т.н., са паднали до нивото на Нешънъл Инкуайърър.

Източник: memoriabg

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.