Ads Top

Японските зверства през втората световна война: Кой е Широ Ишии? И експериментите в Отряд 731 - Част 2


Дънерите
,,Дънерите" представлявали разнородна група от ,,бандити", ,,престъпници" и ,,подозрителни елементи". Сред тях имало руснаци, китайци, монголци, корейци. При залавянето си от жандармерията или специалните служби на Квантунската армия те били подлагани на жестоки разпити, целящи да измъкнат от тях някаква полезна информация за врага. Но, озовавайки се в отряда, те се превръщали просто в материал за опити - ,,дънери" - и никой не можел да ги измъкне оттам живи.

В затвора на отряда, иначе известен като ,,склад за дърва", във всеки един момент имало от 200 до 300 ,,дънера". За разлика от жандармерията, тук нямало изтезания. ,,Дънерите" не били разпитвани, нито били заставяни да вършат тежък физически труд. Освен това ги хранели обилно: те получавали пълноценна храна три пъти на ден, дори понякога десерт. Те имали възможност да спят колкото си искат и им давали витамини. Пленниците били длъжни да възстановят силите си колкото се може по-бързо.

Причината за това няма нищо общо с хуманността. За да се произведе едно биологично оръжие са необходими точни данни за това как протича заразяването с тази или онази бактерия. При какви условия здравите хора заболяват от чума или холера? В резултат на какво умират или оздравяват? Достоверни резултати биха могли да бъдат получени само въз основа на продължителното изучаване на солиден ,,експериментален материал". Подопитните трябвало да са здрави и за това се полагали специални грижи.

Още една причина, изискваща обилното и правилно хранене на ,,дънерите", били изследванията по профилактика и лечение на различните видове епимедии.

За воденето на бактериологична война е необходимо да се разпространи голямо количество бактерии в тила на противника. Такива военни операции естествено носят риск. Съществува реалната опасност от заразяване на японските войници с болестотворни бактерии през кожата или хранопровода. Ако при тези условия не са налице методи за профилактика и лечение, цялата работа би могла да приключи трагично. Бактериологичната война е безсмислена, ако в крайна сметка покоси собствените ти войски.

За да поразяват войската на противника, като при това съхраняват своите били, било нужно да създадат ваксини за чума, холера, тиф, и да се разработят методи за лечение. За това са необходими многобройни експерименти. Поради тази причина се следяло за доброто здраве на ,,дънерите".

,,Дънерите" бързо заглаждали косъма от обилната храна и липсата на физическо натоварване. В момента, в който започнели да ги използват за опити, ги очаквали или сигурна смърт, или страдания сравними само с мъките на ада. Но дотогава те прекарвали дните си в принудително безделие.

Циркулацията на ,,дънери" била доста интензивна. Средно през два дни в опитни зайчета се превръщали трима нови души.

Когато идвал редът им да се превърнат в опитен материал, хората били заразявани с чума, холера, тиф, дезинтерия, сифилис и други култури на живи бактерии. Те били вкарвани в организма им чрез заразена храна или най-различни други способи. Също така се провеждали експерименти по замразяване, заразяване с газова гангрена и се провеждали разстрели с опитна цел.

В качеството си на ефективни разпространители на чумна бактерия се изучавали плъхове и паразитиращите в бях бълхи. Как да се заразят с болестотворната бактерия плъховете и бълхите и след това да се осъществи контакт с човек? По какъв начин да се разпространят множество живи плъхове на територията на противника. За решението на тези сложни въпроси се използвало още по-голямо количество ,,дънери".

Разпространението на бактериални средства за поражение е възможно не само с помощта на дребни животни и насекоми. Бактерията на антракса (сибирска язва), например, или бактерията на тифа, могат да се смесят с храна или питейна вода. Проучвало се и производството на шоколад и тестени изделия със сладък пълнеж, заразени с бактерии. И за това били нужни здрави ,,дънери". От подопитните се изисквало само здраве. Всички останали човешки права им били отнети.

Замразяване
Всеки ден Ишии и останалите членове на ,,Отряд Того" изтегляли по 500 к.с. кръв от избрани затворници. Когато ,,дънерите" отслабнели твърде много, за да могат да ги използват повече, те бивали ,,пожертвани" с летална инжекция. Обикновено труповете им се подлагали на дисекция преди да бъдат хвърлени в крематориума. Първите плахи стъпки на Ишии в разработването на биологични оръжия се фокусирали върху три заразни болести: антракс, сап (болест по конете) и чума. Бълхи от плъхове заразени с чума били използвани за производството на бактерия, която след това се инжектирала на затворниците. След десет-дванадесет дни заразените ,,дънери" се гърчели от треска, вдигайки температура до 40 градуса. Един затворник оцелял при тези условия цели 19 дни.

В един друг експеримент двама ,,бандити" били вкарани в една облицована с тухли стая и обгазени с фосген. Друг бил инжектиран с 15 мг. калиев цианид. Тъй като това не е фатална доза, по-късно те били отстранени с отровна инжекция. А други били оставяни бавно да се пекат на по-нисък, но постоянен волтаж. Всички експерименти бивали надлежно и старателно записвани.

Отрядът живо се интересувал и от експерименти със замразяване. Това бил един наистина много важен проект. Студът намалявал ефективността на войската през мразовитата зима в Манджурия. По времето, когато научното съоръжение на Ишии се преместило в комплекса Пинфан през 1939г., тестовете със замразяване вече се били превърнали в рутина. С тези опити се занимавала групата на Хисато Иосимура. Зимата в Харбин е сурова. Температурите през нощта нерядко падат под минус 40 градуса. Затворниците се водели през нощта в специално оборудвана стая, където заливали ръцете и краката им с ледена вода, за да предизвикат изкуствено охлаждане. След това изкарвали хората с оголените мокри крайници на открит въздух и ги държали на минусовите температури дотогава, докато не настъпи замръзване. Често крайниците на тези ,,дънери" бивали удряни с пръчки, докато не издадат силен, кух звук - знак, че процесът на замръзване е завършил. Убеждавайки се,че замръзването е налице, експериментаторите връщали подопитните обратно в помещението. Този път за ,,лечение".

Сега ръцете и краката на ,,дънерите" се потапяли в топла вода. Температурата на водата постепенно се повишавала, а ,,учените" наблюдавали какви изменения настъпват при всеки режим. Хисато Иосимура публикувал след войната научен труд, посветен на проблемите с физиологията на човека в условия на студ. В него се споменава, че в опитите са били използвани китайски работници, японски студенти и китайски ученици на възраст от 7 до 14 години. Най-шокиращата е таблицата с резултатите от опитите над живи бебета, родени едва преди три дни, или на месец и шестмесечна възраст.

Други експерименти включвали ,,висящ материал" - хора, провесени надолу с главата, за а се установи след колко време ще се задавят до смърт. Ишии инжектирал въздух в затворниците, за да изследва атаката на емболия. Почти неописуема е практиката на инжектиране на конска урина в бъбреците на затворниците. Честа практика било и редовното хранене на ,,дънерите" с храна и вода силно подправени с холера, хероин, семена от рицин и други патогени.

Лишен от каквото и да било чувство на вина, Ишии публикувал научни трудове с резултатите от тези отвратителни експерименти. В кръговете на японските медицински и научни среди ,,дънерите" били известни като ,,маймуни". Въпреки това кодово название било публична тайна, че истинските обекти всъщност са хора, а не примати. Всичко на всичко, Ишии патентовал лично над двеста открития, извличайки огромни ползи от своите проучвания.

Тайният затвор
Затворническите помещения се ръководели от специална група. Неин началник бил Такео - по-големият брат на Ишии. Генерал-лейтенант Широ Ишии имат трима братя: най-големия - Торао, след това Такео и Мицуо. Всички те, с изключение на вее починалия по онова време Торао, заемали отговорни постове в ,,Отряд 731".

Специалната група на наброявала около 50 души, които включвали охраната, надзирателите, кухненския персонал и служителите в канцеларията.

Повечето от служителите в спецгрупата били земляци на братята Ишии. Всички те били безимотни втори или трети синове на селски семейства (в Япония по традиция земята се наследява от първородния син). В отряда ги призовал самия Ишии. Опасявайки се, че тайната за специалния му затвор може да изчете навън, той поверил управлението му в ръцете на своите роднини и земляци.

В специалния затвор имали право на достъп само ограничен брой хора - помещенията на ,,дънерите" били тайно и забранено място в отряда.

Един от бившите служители на отряда разказва:
На първия етаж в двата края на коридора, съединяващ корпусите 7 и 8, и пред стоманените врати водещи към вътрешния двор, по 24 часа в денонощието стоеше въоръжена охрана. Помещението на ,,дънерите", за което в отряда се носеха най-различни слухове, постоянно глождеше любопитството ни. Но само някой, минавайки по коридора, да посмееше да хвърли дори поглед в посока на затвора, се чуваше вик ,,Не гледай встрани!". Затова ние винаги се стараехме да претичваме по този коридор със страх в душите.
За това как е изглеждал самият затвор не съществуват почти никакви данни, тъй като почти никой от служителите в отряда не е влизал там, а сътрудниците на спецгрупата до един отказват упорито да разговарят по въпроса.

,,Това е военна тайна на негово превъзходителство Широ Ишии, която не подлежи на разгласяване" - в един глас заявяват те и мълчат като риби.

Един бивш служител на отряда си спомня:

,,Татенцето - така наричахме помежду си Широ Ишии - е син на земевладелец от префектура Чиба. Той е завършил Императорския университет в Киото и принадлежи към елита на обществото. Създавайки отряда в Пинфан, неговата основна грижа бе как да съхрани тайната на съществуването на затвора. Затова Татенцето обърна вниманието си към дребните селяни, работещи по земите му, и ги доведе в Манджурия. В предвоенно време земевладелецът бе нещо като цар на селото. Татенцето умело използва страха на селяните от господарската му особа, и освен това запуши здраво устите им с достатъчно пари."

,,Спецгрупата на Ишии се делеше на две части: тези, които се грижеха за животните, и тези, които охраняваха ,,дънерите". Ниските и набити екземпляри изпращаха при животните. Високите и добре сложени назначаваха при ,,дънерите". Сред тях имаше и съвършено неграмотни, затова в канцеларията се назначаваха служители от другите отдели".

,,Повечето от тях бяха прости селски момчета, доста страхливи при това. За да ги възпита в храброст, Ишии ум устройваше тренировка. Тя се изразяваше в разстрела на ,,дънери"... След това даже новаците, които трепереха от страх при самата гледка, бързо привикваха с мисълта, че ,,дънерите" не са хора, а просто материал за опити. Освен това те получаваха живот, за който не бяха и мечтали. Изпращаха значителни суми на родителите си, плащаха за образованието на братята и сестрите си... За членовете на спецгрупата Татенцето беше спасител, а отрядът - овощна градина със златни ябълки".

Покосяване на дънерите
Най-трагичното, от всичко случващо се в специалния затвор, било така нареченото ,,покосяване" на ,,дънерите".

Веднага след построяването на специалния затвор във всеки негов корпус имало от 20 до 24 единични килии. Но впоследствие повече от половината от първия етаж бил превърнат в склад, а останалите килии били преустроени на общи.

С настъпването на 1943г, броят на военнопленниците силно се покачил и специалният затвор се препълнил.

Бившият служител в отряда разказва:

,,В единичните килии можеха да се поберат не повече от двама души. Но сега се наложи да вкарват в тях по три и даже по четири човека. В резултат на това опитите съвсем не протичаха по план... Тогава започнаха да прилагат ,,покосяването".

,,В началото ръководството на отряда дори се радваше, че затворът е препълнен с ,,дънери". Те решиха, че всяко зло е за добро и се опитаха да използват тестонията в килиите за експерименти по масово заразяване с различни бактерии, и на първо място с чума".

,,Посяваха един от ,,дънерите" с бактерии, а после го вкарваха с препълнената килия, за да наблюдават как ще се разпространи заболяването".

,,Но предполагаемото масово заразяване не се случваше. Беше регистрирано само, че след два-три дни ,,дънерите" в същата килия се заразяваха с чумна пневмония. Други епидемични болести не се разпространяваха... Заговори се, че сред ,,дънерите" има представители на интелигенцията, които знаят как да се предпазят от заразяване".

,,В дясното крило на специалния затвор се намираше банята, а до нея - специално оборудвано помещение с койки. Точно там протичаше ,,покосяването"".

,,На покосяване" се подлагаха ,,дънерите", които вее няколко пъти са били използвани в експерименти, но въпреки това са оцелели".

,,За появяването на такива жизнеустойчиви индивиди имаше определена причина. За ,,най-важното оръжие" в отряда се считаше бактерията на чумата и тя се произвеждаше в огромни количества. Но при многократното им посяване в култиваторите бактериите постепенно губеха своята вирулентност. За да не се случва това бе необходимо да се разработи изходен материал с повишена вирулентност".

,,За решението на тази задача е групата на Такахаси бе измислен метод за постепенно ,,прехвърляне" на чумната бактерия от един ,,дънер" в друг. Например, обект А се посява с жива бактерия, заболява и умира. Но в човешкия организъм до самото настъпване на смъртта се води жестока борба между бактерията и образуваните в кръвта и лимфите антитела. Оцелелите от тази борба бактерии стават по-силни, заради оказаното им съпротивление. Отчитайки този факт, кръвта от обект А се вкарва в обект Б, след това неговите оцелели бактерии в обект В и т.н. По този начин се създаваха бактерии със силно повишена вирулентност".

,,Но така се появяваха и ,,дънери", които придобиваха имунитет - те представляваха особен интерес за изследването на появата на имунитета, но от друга страна се оказа, че ако ги оставят живи, няма къде да сложат новопристигналите екземляри. И тогава прибегнаха до метода на скоростното умъртвяване, който стана известен като ,,покосяване"".

,,Оцелелите затворници се изкарваха от килиите и се въвеждаха в помещението до банята, където им вкарваха 20 к.с. хлороформ.. След по-малко от секунда човекът започваше да се задушава, очите изхвръкваха от орбитите му, кожата му настръхваше и настъпваше смъртта... На такова ,,покосяване" се подлагаха по 20 ,,дънера" на месец".

Бунтът на дънерите
Стените на затвора били с дебелина повече от 40 сантиметра. Те били направени толкова дебели, защото вътре в тях минавали тръби с доста голям диаметър, които имали изход във всяка килия.

Това вентилационно устройство би могло да бъде използвано за мигновенното унищожаване на всички затворници. Чрез него в килиите можел да потече отровен газ, който само за десет секунди да изпълни всички килии. Устройството било използвано веднъж по време на бунта на ,,дънерите".

В затвора се случвали някои неща, които служителите на отряда не успявали да си обяснят. Колкото и безсъвестно да се отнасяли към ,,дънерите", те все пак си оставали хора. Те по цял ден събирали енергия, а през нощта започвали тайна борба. От килия на килия летели сигнали, хората разменяли имената си и разказвали един на друг какво се е случило с тях.

Понякога ,,дънерите" отказвали да приемат заразена храна, сякаш научавали отнякъде,че в нея са посяти отровни бактерии. От килия на килия се предавали най-различни предмети - храна, тоалетна хартия със записано на нея съдържание на експерименти. Спецгрупата започнала да се тревожи от тези произшествия. Затворниците, които смятали за организатори, първо се използвали за експерименти, а после се убивали. Но по някакъв начин те успявали преди смъртта си да предадат щафетата на други... Скоро служителите на спецгрупата започнали да разсъждават така: в края на краищата всички затворници ще умрат, голяма работа, че се свързват помежду си - и махнати с ръка.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.