Ads Top

Съпротивата на тайните общества срещу Исляма - Част 3 Край


Друзите
Зловещата Велика ложа на Кайро скоро станала център на един нов и изключителен култ. Хаким, шестият фатимитски халиф и основател на ,,Дар-ал-Хикмат" - чудовищно жесток тиранин, чието управление може да бъде сравнявано с това на Калигула или Нерон, - бил издигнат до нивото на божество от някой си Исмаил Дарази - турчин, който през 1016г. обявил в една джамия в Кайро, че халифът трябва да бъде боготворен.

Хаким, който ,,вярвал, че божествения разум се е въплътил в него", провъзгласил себе си четири години по-късно за божество и култът най-сетне бил установен от един от неговите везири, персийският мистик Хамза-ибн-Али. Но така или иначе, жестокостите на Хаким дотолкова разгневили народа на Египет, че година по-късно той бил убит от група заговорници, водени - както се предполага - от сестра му, която след това скрила трупа - обстоятелство, което дава на последователите му възможността да обявят, че божеството просто е изчезнало - с оглед да изпита вярата на хората, - но ще се появи отново след време, за да накаже изменниците. Това вярване се превърнало в доктрина на друзите от Ливан, които Дарази бил спечелил за каузата на ,,божествения" Хаким.

Не е необходимо да навлизаме подробно в детайлите на тази странна религия, която все още упорито съществува в Ливан; достатъчно е да се каже, че, макар да произлизат от исмаилитите, друзите явно не са възприели материализма на Абдула-ибн-Маймун, а по-скоро са присадили върху една примитивна форма на обожание на Природата и сабианизма (доктрината на ,,звездобройците" сабиани) изразената вяра на исмаелитите от династията на Али и неговите потомци, а наред с нея - трудната за възприемане, езотерична постановка, касаеща природата на Върховното Божество. Бог, заявяват те, е ,,Универсалният Разум", който се проявява, чрез поредица от ,,въплъщения". Хаким е бил последният от божествените въплъщения и за него се смятало, че ,,когато злото и страданието нарастнат до предопределяеми висоти, той ще се появи отново, за да завладее света и да направи своята религия върховна".

Друзите попадат в периметъра на тази книга като тайно общество, тъй като тяхната организация представя няколко аналогии на онова, което днес познаваме като ,,организация от масонски тип". Вместо деветте степени, основани от ложата в Кайро, тяхното общество било разделено само на три степени - ,,непросветени", ,,кандидати" и ,,мъдреци", - на които техните доктрини били разкривани последователно при най-строга тайнственост, за да бъдат наясно какви знаци и пароли се използват - също като при свободните зидари. В тяхната схема присъства някаква двойственост, която твърде прилича на прилаганата от исмаелитските дай, когато вербували прозелити, принадлежащи към други религии: говорейки с мохамедани, друзите се представяли за последователи на Пророка, а пред християните изповядвали християнски доктрини - отношение, което те поддържали, с оглед на обстоятелството, че било против закона им да разкриват тайните догми на вярата си пред ,,черни" или неверници.

Друзите имали навика да провеждат събирания, на които - подобно на тези в Дар-ал-Хикмат - мъже и жени се събирали заедно и били обсъждани религиозни и политически въпроси; на непосветените, така или иначе, не им позволявали да упражняват влияние при вземане на решение, до което е достигнал вътрешният кръг, състоящ се само от ,,мъдреци". Приликата между тази организация и масонството на Великия Ориент е очевидна. Друзите също така имали начина за разпознаване, които са присъщи и за свободното зидарство, и както отбелязва г-н Аший Лоран (Achille Laurent): ,,Формулата или катехизиса на друзите прилича на тази на свободните зидари; човек може да я научи само от ,,акалите" (или акели, т.е. интелигентните - малка група от посветени в най-високи степени), които разкривали нейните мистерии, едва след като го подложели на изпитания и го накарали да изрече ужасни клетви".

Асасините
Друзите отличавайки се от другите исмаилитски секти чрез култа им към Хаким, но запазвайки чиста религиозната си вяра, не стават последователи на атеистичната традиция на Абдула-ибн-Маймун и Великата ложа на Кайро. Обаче тази традиция намерила през 1090г. свой продължител в лицето на персиеца Хасан Саба, жител на Хорасан и син на Али - стриктен шиит, който, откривайки, че е обзет от еретични идеи, в крайна сметка се обявил за сунит. Израствайки в тази атмосфера на двойственост, Хасан бил добре подготвен да изиграе макиавелисткатата роля на един исмаелитски дай.

Фон Хамер разглежда Хасан като могъщ гений, един от великолепната тройка, в която другите двама били негови другари от училище - поетът Омар Хаям и Низам-ал-Мулк, великият везир при селджукския султан Малик Шах. Успявайки чрез протекцията на Низам-ал-Мулк да добие титли и значително състояние, а накрая и да се издигне на висока служба при султана, Хасан се опитал да измести своя благодетел, но не сполучил и бил принуден да се оттегли позорно, таейки желание за мъст срещу султана и неговия везир. В критичното си положение той се срещнал с някои исмаилити, един от които - дай на име Мумин - най-сетне го посветил в принципите на своята секта и Хасан, заявявайки, че вече е убеден последовател на фатимитските халифи, заминал за Кайро, където бил посрещнат с почести от (,,обществото"). Дар-ал-Хикмат и от халифа Мустансир, на когото бил назначен за съветник. Обаче склонността му към интриги отново станала причина да се забърка в недостойни дела, поради което трябвало да избяга в Алепо и там поставил основите на своята нова секта. След като завербувал прозелити в Багдад, Исфахан, Кузистан и Дамаган, той успял да завземе чрез изкусен стратегически ход крепостта Аламут в Персия, намираща се на Каспийско море, където довършил плана си за свое велико тайно общество, което щяло да понесе завинаги зловещата си слава под името Хашишиин или асасини.

Под предтекст, че вярвал в доктрините на исляма и придържайки се към исмаилитската линия от наследници на Пророка, Хасан Саба почнал да си проправя пътя към властта и с оглед да постигне тази цел, възприел същата методика като на Абдула-ибн-Маймун. Обаче зловещата способност на обществото му се състояла във факта, че вече имал на разположение система от физическа сила, организирана по начин, какъвто неговият предшественик не бил и сънувал. Както отбелязва фон Хамер в един забележителен откъс:
Мненията са безсилни, доколкото само объркват мозъка, без да въоръжават ръката. Скептицизма и свободомислието, докато обитават само умовете на мързеливите и философски настроените, не са предизвикали събаряне на нито един трон, за която цел религиозният и политическият фанатизъм са най-силните лостове в ръцете на нациите. За амбициозния човек не значи нищо онова, в което вярват хората; но за него е всичко да знае, че бил могъл да ги използва за осъществяване на своите проекти.
Така и тук, както в случая с Френската революция, чиито ,,главни движещи сили", отбелязва фон Хамер, ,,били водачите на тайни общества", не ставало дума просто за теория, а за метод за вербуване на множество лековерни хора и пъхане на оръжие в ръцете им. Последното станало причина за ,,терора" на асасините, заел място в историята шест века преди този на техните духовни наследници - якобинците от 1793г.

Вземайки за основа организацията на Великата ложа на Кайро, Хасан намалил деветте степени до техния първоначален брой от седем, но те вече добавили една съвсем определена номенклатура и включвали не само истински посветени, а и активни агенти.

Спущайки се надолу, степените на асасините били както следва: първа - Велик Майстор, познат още като Шаик-ал-Джабал или ,,Старецът от планината", поради факта, че орденът винаги разполагал с крепости в планинските райони; втора - Даил Кебир или Велики Приори; трета - напълно посветените дай, т.е. религиозни нунции и политически емисари; четвърта - Рафики или Съдружници, обучаващи се за по-високите степени; пета - Фадаи или ,,отдадените", които се занимавали с нанасяне на таен удар върху каквото техните висшестоящи решат; шеста - Ласикуси или ,,братята на закона", и седма - ,,обикновените хора", които трябвало да бъдат просто слепи изпълнители. Ако еквивалентите на думите ,,дай", ,,Рафики" и ,,Фадаи", дадени ни от фон Хамер и д-р Бъсел като ,,Майстори Зидари", ,,Събратя Занаятчии" и ,,Сдружени Чираци", бъдат приети, веднага става очевидна една интересна аналогия със степените в свободното зидарство.

Заговори срещу религията, разбира се, орденът не признавал; от всички низши рангове на непосветените се изисквало стриктно придържане към исляма, но адептите било учени да прозират през измамата на ,,вярата и делата". Те не вярвали в нищо и признавали, че всички действия или средства нямали отношения; само земният край имал значение.

Така крайната цел била господство на няколко човека, обладани от жажда за власт ,,под наметалото на религията и благочестието", а методът за постигане на това се състоял в убиването на всички, които им се противопоставят.

С оглед да бъде стимулирана енергията на фадаите, които трябвало да извършват тези престъпления, висшестоящите от ордена прибягвали до една безобидна система за заблуда. Навсякъде из окупираните от асасините територии имало прекрасни градини с плодни дръвчета, розариуми и искрящи поточета. Там били подредени луксозни места за почивка с персийски килими и меки дивани, около които щъкали чернооки хурии (хубавици от мохамеданския рай), принасяйки вино в златни и сребърни съдове, додето нежна музика се сливала с бълбукането на вода и птичи песни. Младият мъж, когото асасините пожелаели да обучават за бъдеща престъпна кариера, бил представян на Великия Майстор на ордена интоксикиран с хашиш - което дало името ,,хашишиин" на сектата, откъдето пък иде и думата ,,асасини".

През време на краткото замъгляване на съзнанието под въздействие на време на краткото замъгляване на съзнанието под въздействие на тази изкусителна дрога, бъдещият фадаи бил отнасян в градината и при събуждането си той решавал, че е попаднал в рая. След като се насладял на всички удоволствия там, му давали нова доза опиат и, отново в безсъзнание, го връщали при Великия Майстор, който го уверявал, че всъщност изобщо не се е отлъчвал от него, а просто му се е отдало да види раят, който го очаква, ако изпълнява заповедите на своите началници. И така, новакът, мотивиран от убеждението, че изпълнява волята на Пророка, който ще го възнагради с вечно блаженство, охотно попадал в подготвената му клопка и посвещавал живота си на убийствата. Ето как чрез съблазънта за рая асасините си осигурявали инструменти за престъпната им дейност и изградили система от организирани убийци на базата на религиозния плам. ,,Принципът ,,нищо не е истинско и всичко е позволено" стоял в основата на тайната им доктрина, която била достояние на малцина и скрита под воала на най-строга религиозност и пиетет, държала съзнанието под игото на сляпото подчинение". За външния свят всичко това оставало дълбока загадка; верността към исляма била обявена за основополагаща доктрина на сектата, а когато султан Саджар назначил пратеник, който да събере информация за религиозните вярвания на ордена, той бил посрещнат с уверението: ,,Ние вярваме в единството на Бог и считаме за истинска мъдрост само онова, което съвпада с Неговото слово и заповедите на Пророка".

Отговаряйки на евентуалното възражение, че - както и в случая с тамплиерите и баварските илюминати - тези методи за заблуда биха могли да се окажат просто лъжливо обвинение по адрес на ордена, фон Хамер посочва изрично, че в случая с асасините не съществува никакво съмнение, тъй като техните тайни доктрини били разкрити от самите им водачи - най-напред от Хасан II, третият наследник на Хасан Саба, а по-късно и от Джалал-ад-дин Хасан, който публично анатемосал основателите на сектата и заповядал да бъдат изгорени книгите, съдържащи техните планове срещу религията - едно действие, което, така или иначе, изглежда е представлявало стратегическа маневра за възстановяване на доверието спрямо ордена и осигуряване на възможност той да продължи работата си в своите подривни направления. По този начин бил установен един истински период на терор и кръвопролития из целия Изток; рафики и фадаи ,,се пръснали на бойни групи навсякъде из Азия и затъмнили лицето на земята"; ,,в аналите на асасините може да бъде открит хронологичен списък на бележите мъже от всички нации, които са станали жертви на исмаелитите, за радост на техните убийци и за жалост на света".

Това продължително и систематично отдаване на страстта към кръвопролития неизбежно се стоварило върху главите на водачите и асасините, подобно на осъществявалите терор по време на Френската революция, накрая се обърнали един срещу друг. ,,Старецът от планината" бил убит от неговия зет и сина му Мохамед; Мохамед, на свой ред, додето ,,кроял план как да отнеме живота на сина си Джалал-ад-дин, бил изпреварен от него посредством отрова, което убийство било отмъстено пак с отрова" и така от ,,Хасан Просветителя" до последния от неговото коляно ,,великите майстори" умирали от ръката на своите наследници, понеже ,,отровата и кинжалът подготвили гроба, който орденът готвел за толкова много хора". Най-сетне през 1250г. завоевателните орди на монголския хан Мангу помели династията на асасините.

Но, макар асасините и фатимитите да престанали да действат като управляващи сили, сектите, от които те произлезли, продължават да съществуват и днес; все още всяка година на празника Мохарам шиитите се удрят в гърдите и се пръскат с кръв, викайки силно в прослава на канонизираните за мъченици герои Хасан и Хюсеин; ливанските друзи все още очакват завръщането на Хаким, а из загадъчния Изток - люлката на всички мистерии - и най-заклетият привърженик на интригите на тайните общества от Европа може да се окаже, че е останал доста назад от несравними майстори в изкуството, в което е смятал себе си за твърде вещ.

Сектата на Хасан Саба е най-върховният модел, върху който са основани всички системи за организирани престъпления, разчитащи на фанатизма, като Карбонарите и Ирландското Републиканско братство, а знаците, символите и посвещаването на Великата ложа на Кайро съставлява основата на големите тайни общества в Европа,

  

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.