Ads Top

Еврейските Кабалисти - Част 2 КРАЙ


Веднага ще си помислите: ,,Но как би могло да се докаже, че някой от тези Ба'ал-Шем-и или кабалисти е свързан с масонските или тайни общества?" Отговорът ни е: документалните свидетелства показват, че най-важният Ба'ал Шем от онова време, който е известен като ,,Предводителят на всички евреи", е бил посветен в свободното зидарство и е имал пряка връзка с лидерите на тайните общества. Ако в такъв случай се съгласим, че нито за Сен-Жермен, нито за Калиостро може да се докаже, че са евреи, тук става дума за човек, замесен в движението, но по-важен и от двамата; човек, относно чиято националност не може да има абсолютно никакво съмнение.

Тази забележителна личност, известна още като ,,лондонският Ба'ал Шем", е един еврейски кабалист на име Хаим Самуел Яков Фалк - наричан също доктор Фалк, Фолк, де Фалк или Фолкън, - роден през 1708г. вероятно в Подолия. Допълнителният факт, че неговите събратя евреи го смятат за привърженик на месията Шабатай Цви показва ясно неговата връзка с подолските зохарити. Следователно Фалк не е изолиран случай, а е бил член на една от групите. Следващият текст е резюме от описанието на лондонския Ба'ал Шем в Еврейската Енциклопедия:
Фалк твърди, че притежава тавматургични способности и че може да открива скрити съкровища. Архенхолц (,,England und Italien, I. 249") разказва за някои чудеса, които видял Фалк да извършва в Брунсуик и които той приписва на необикновени познания в областта на химията. Във Вестфалия по едно време го осъждат да бъде изгорен за магьосничество, но той избягва в Англия. Тук Фалк бива приет гостоприемно и бързо печели слава като кабалист и чудотворец. Разказват се много истории за неговите способности. Той накарал една малка свещ да свети със седмици; някакво заклинание пълнело мазето му с въглища; посуда, оставена при съдържател на заложна къща, се връщала в дома му. Когато един пожар застрашил Великата Синагога, той отклонил бедствието, като написал четири еврейски букви на колоните на вратата.
Когато пристига в Лондон през 1742г., Фалк изглежда е бил без средства, но скоро след това хората виждат, че притежава забележително богатство, живее в удобна къща на площада Уелклоуз, където има своя частна синагога, а масата му краси златна и сребърна посуда. В неговия дневник, който все още се съхранява в библиотеката на Обединената синагога, се споменава за ,,мистериозни пътувания" до Епинг Форест, за събрания, за някаква зала за събирания в гората и за заровени там сандъци със злато. Твърди се, че веднъж, когато той пътувал до Уайтчепъл Роуд, задното колело на каретата му изскочило; това уплашило кочияша, но Фалк му наредил да продължава да кара и колелото следвало каретата през целия път до гората.

,,Чуй, мой любими сине, за изумителните способности, поверени на един човешки син, който наистина не е човек, а светлина на пленничеството... свещена светлина, свят човек... който живее понастоящем в големия град Лондон. При все това не мога да го разбирам напълно заради неговата приказливост и заради това, че той говори като жител на Йерусалим... Стаята му се осветява от сребърни свещници, закачени по стените, и от една лампа в центъра, която е направена от ковано чисто сребро. И макар че в нея има масло, колкото за един ден и една нощ, тя не угасва три седмици. Веднъж той остана уединен в дома си шест седмици, без храна и нещо за пиене. Когато накрая повика десет души да влязат, завариха го да седи на нещо като трон, на главата му имаше златист тюрбан, а на шията му висеше златна верига с окачена сребърна звезда, на която бяха изписани свещени имена. Наистина този човек няма равен на себе си в неговото поколение заради своето познание за свещените мистерии. Не мога да разказа за всички чудеса, които той извършва. Благодарен съм, че съм сметнат за достоен да бъдат приет сред тези, които живеят в сянката на неговата мъдрост... Знам, че мнозина ще повярват на думите ми, но други, които не се занимават с мистерии, ще ми се присмиват. Затова, сине мой, бъди много внимателен и покажи това писмо само на мъдри и дискретни хора. Защото тук, в Лондон, тази работа досега не е била разкрита на никого, който не е от нашето Братство."

Уважението, на което Фалк се радва в еврейската общност, включително от страна на главния равин и равина на новата синагога, изглежда е събудило негодуванието на неговия събрат по вяра Емден, който го разобличава, че е последовател на лъжливия месия и че експлоатира християнското лековерие.

,,Фалк (пише той в едно писмо до Полша) е изградил положението си, претендирайки, че е адепт на практическата Кабала, посредством която, както сам твърди, можел да открива скрити съкровища; чрез преструвките си той е впримчил един заможен човек, чието богатство е задигнал с измама, така че последният е принуден да разчита на подаяния от равина, обаче, въпреки това, богатите християни пръскат парите си за него, докато самият Фалк ги раздава щедро на хората от своето Братство, така че те да могат да разнасят славата му."

Общо взето изглежда, че Фалк е проявявал крайна предпазливост в отношенията си с християнските търсачи на окултно познание, защото Еврейската Енциклопедия след това съобщава: ,,Архенхолц споменава за един принц от кралски произход, който се обърнал към Фалк за помощ в търсенето на философския камък, но му била отказана." Въпреки това Хайюм Азулай споменава следното:

,,През 1778г. в Париж маркиза дьо Крона твърдеше за него, че лондонският Ба'ал Шем я е учил на Кабалата. Изглежда Фалк е поддържал приятелски отношения със странния авантюрист барон Теодор де Нойхоф... Главните приятели на Фалк бяха лондонските банкери Аарон Голдсмит и неговият син. Една рискована и успешна спекулация му даде възможност да придобие значително богатство. Той остави големи суми за благотворителни цели и надзирателите на Обединената синагога в Лондон все още раздават годишно някои суми, оставени от него за бедните."

Нищо от казаното дотук не ще накара някой да предположи, че Фалк може да бъде смятан за черен магьосник; затова е изненадващо, че доктор Адлер отбелязва в ,,Списанието на джентълмена" от септември 1762г. как едно страшно описание на някакъв еврейски кабалист ,,очевидно се отнася до доктор Фалк, въпреки че неговото имен е е споменато". Този човек е описан като ,,покръстен евреин" и ,,най-големият измамник и негодник в целия свят", който ,,е бил затварян навсякъде и е бил прогонван от всички германски провинции, а също е бил бичуван понякога публично, така че гърбът му е изгубил цялата си стара кожа, след което пак е станал като нов, обаче той не се е отказал от своите злодеяния, а е станал още по-лош". След това писателят разказва, че кабалистът предложил да го научи на някои мистерии, но обяснил, че преди да участваме в каквито и да е ,,експерименти от така наречените божествени мистерии, трябва първо да избягваме всички църкви и култови места защото са нечисти"; след това той обвързвал своя посветен с една много силна клетва и му казал, че трябва да открадне еврейска библия от един протестант и да си набави ,,един фунт кръв от вените на някой честен протестант". В резултат на това посветеният задигнал всички вещи на един протестант, но източил от самия себе си около три четвърти от фунта кръв, която дал на магьосника. Същият описва церемонията така:

,,На следващата нощ, около единадесет часа, двамата отидохме в моята градина и кабалистът сложи във всеки ъгъл на градината по един кръст, намазан с моята кръв, а в средата й постави три концентрични кръга... В първия бяха написани на еврейски всичките имена на Бога; във втория бяха написани всичките имена на ангелите; а в третия беше написан текстът на първата глава от светото Евангелие на свети Йоан и той беше написан изцяло с моята кръв."

Жестокостите, извършени след това от кабалиста спрямо един козел, са твърде отвратителни, за да ги преписвам. Действително цялата история прилича на куп глупости и не би си струвало да я цитирам, ако не беше фактът, че тя явно е била взета насериозно от доктор Адлер като описание на велия Ба'ал Шем.

Фалк умира на 17 април 1782г. и епитафията на неговия гроб в гробището на Глоуб Роуд при Майл Енд ,,свидетелства за неговите добродетели и ортодоксалност": ,,Тук е погребан.. старият и почтен човек, една велика личност, която дойде от Изтока, един изкусен мъдрец, един адепт в Кабалата... Неговото име бе известно по целия свят и на далечните острови" и т.н.

В такъв случай това несъмнено е портретът на една твърде забележителна личност, човек, известен със своите способности в Англия, Франция и Германия, посещаван от един принц от кралски произход, търсещ философския камък, и провъзгласен от един негов съплеменник за човек, нямащ равен на себе си в своето поколение заради познанията си; обаче докато Сен-Жермен и Калиостро фигурират във всеки разказ за магьосниците от XVIII век, то само в изключително юдейски или масонски съчинения, не предназначени за широката публика, се споменава за Фалк. Дали тук не се натъкваме на поразително доказателство за истинността на казаното от мосю Андре Барон: ,,Помнете, че вечното правило на тайните общества е истинските лидери никога да не се показват"?

Сега ще се запитате: има ли доказателство, че Фалк е свързан с някакви масонски или тайни общества? Действително, в описанията, дадени от Еврейската Енциклопедия, думата свободно зидарство не е спомената нито веднъж. Но на будещия любопитство портрет на великия Ба'ал Шем, който е приложен към тях, го виждаме да държи в ръката си пергел, а пред него, на масата, се намират двойният триъгълник или печатът на Соломон, известен сред евреите като ,,Щитът" (Звездата) на Давид и представляващ важен символ в масонството.

Освен това от значение е, че в ,,Кралската масонска енциклопедия", съставена от розенкройцера Кенет Макензи, намираме една дълга и подробна статия, посветена на Фалк, макар че пак не се споменава неговата връзка със свободното зидарство. Можем ли при това положение да не стигнем до заключението, че в някои вътрешни масонски кръгове значението на Фалк е признавано, но не трябва да бъде разкривано на непосветените? В горепосочената книга, която внася своя принос към ,,Ars Quatuor Coronatorum" (Изкуство на четиримата коронясани), г-н Гордън Хилс си позволява някои невинни размишления за ролята, която Фалк може би е играл в масонското движение. ,,Ако", отбелязва авторът, ,,еврейските братя бяха въвели кабалистичните познания в така наречените Висши степени, то той е човекът, който, ако е бил масон, би бил във висша степен подготвен да осъществи това."

Действително, Фалк е много повече от масон; той е висш посветен - върховният оракул, към който се обръщат за наставления тайните общества. Всичко това се разкрива след няколко години в кореспонденцията между Савалет дьо Ланж и маркиз дьо Шефдебиен. Така в досиетата на водещите окултисти, предоставени от Савалет, откриваме следната бележка за лондонската Ба'ал Шем:

,,Този доктор Фалк е известен на много германци. Той е изключителен човек във всяко отношение. Някои хора вярват, че е ,,Предводителят на всички евреи" и приписват чисто политически планове на всичко изумително и необикновено в неговия живот и поведение. За него се споменава по много любопитен начин и като за розенкройцер в Memoirs of the Chevalier de Rampsow (,,Мемоари на кавалера дьо рампсов") (т.е. Ренцов). Той е преживял приключения с маршал дьо Ришельо, великия търсач на философския камък. Забъркал се е в странна история с принц Роан Гемене и кавалера дьо Люксембург - една история, свързана с Луи XV, чиято смърт докторът предсказва. Той е почти недостъпен. Минава за изключителен човек във всички секти на посветени в тайните науки. Понастоящем той е в Англия. Барон де Глайхен може да ви даде много сведения за него. Опитайте да научите нещо повече във Франкфурт."

В бележките за други личности името на Фалк отново се среща и пак е подчертано неговото значение като висш посветен:

,,Леман, ученик на Фалк...
Барон де Глайхен... тясно свързан с Вектер (Вехтер) и Вакенфелд... Той познава Фалк...
Барон де Валденфелс... е, според това, което знам от барон де Глайхен, принцовете на Дамщадт... и други, най-интересният човек, с когото трябва да се запознаем вие и аз. Ако се запознаем с него, той може да ни даде най-пълните сведения за всички най-интересни обекти за изучаване. Той познава Фалк и Вктер.

Принц Луис д'Хармщадт... също е член на Събраните приятели, достигнал е дванадесета степен и отговаря за Директориите. Той е работил в младостта си с един евреин, за когото вярва, че е бил обучаван от Фалк..."

В такъв случай тук, зад организацията на Строгото Съблюдение, на Събраните приятели и на Филалетите съзираме най-накрая един от тези истински посветени, чиято самоличност е била скривана толкова грижливо. Защото Фалк, както виждаме в тези бележки, не е усамотен мъдрец; той има ученици, а за да бъдещ един от тях, трябва да бъдеш допуснат във вътрешните мистерии. Дали Калиостро е един от тези адепти? Тук ли можем да търсим обяснението на ,,Египетския Ритуал", измислен от него в Лондон, както и на случайното откриване на една сергия с книги в този град на онзи кабалистичен документ, съставен от загадъчния ,,Джордж Кофтън", чиято самоличност никога не е била разкрита? Бих изказал предположението, че цялата история за сергията с книги е измислица и че не от някакъв ръкопис, а именно от Фалк Калиостро е получил своите наставления. Следователно ритуалът на Калиостро е в действителност скрит кабализъм.

Заинтригуващата кореспонденция на Савалет дьо Ланж подсказва още и, че Фалк е само един от няколкото Скрити Повелители.

Четем, че ,,Шрьодер има за учител един старец от Швабия, и се твърди, че от него също е бил обучен в масонството и барон де Вехтер, който е станал един от най-важните посветени в Германия. Съответно де Вехтер е изпратен от своя орден във Флоренция, за да проучи още тайни и някои прочути писмени съкровища, за които Шрьопфер, барон де Хунд и други са чували, че Апрози, секретарят на Претендента, може да им даде сведения. Обаче Вехтер пише, че всичко, което те са казали по втория въпрос, е измислица, но че той е срещнал във Флоренция някакви ,,Братя от Светата Земя", които го посветили в удивителни тайни; по-специално един от тях, описан като ,,човек, който не е европеец", бил ,,го обучил отлично". Освен това де Вехтер, който е потеглил на път като бедняк, се връща отрупан с богатства, добити, според неговите събратя масони, от ,,Азиатските братя", с които той се срещал често във Флоренция и които владеели изкуството за правене на злато. В такъв случай бух изказал предположението, че те са членовете на ,,Италианския Орден", за който споменава г-н Тъкет - един орден, за който подобно на Шрьопфер и де Хунд и той си въобразява, че е свързан с якобитите.

Но всички тези тайни източници на форми на обучение са обгърнати в мистерия. Докато Сен-Жермен и Калиостро - който е споменат в тази кореспонденция с лека насмешка - стават център на вниманието, истинските посветени остават на заден план. Фалк е ,,почти недостъпен"! Обаче един сякаш позабравен документ от този период може да хвърли известна светлина върху важната роля, която той играе зад кулисите в масонството.

Можем да напомним, че Архенхолц е говорил за някои чудеса, които видял Фалк да извършва в Брунсуик. През 1770г. германският поет Готхолд Ефраим Лесинг е назначен за библиотекар от херцога на Брунсуик в този град. Славата на Фалк може да е стигнала до ушите му по това време. Във всеки случай през 1771г. Лесинг, след като се е присмивал на свободното зидарство, е посветен в една масонска ложа в Хамбург и през 1778г. той публикува не само прочутата си масонска драма ,,Мъдрецът Натан", но и пише пет диалога за свободното зидарство, които посвещава на херцога на Брунсун - Великия майстор на всички германски ложи, и които той озаглавява ,,Ернст и Фалк: Разговори за свободното зидарство."

Приятелството на Лесинг с Мозес Менделсон е довело до популярната теория, неподкрепяна обаче от никакво конкретно доказателство, че еврейският философ от Берлин го е вдъхновил при създаването на образа на Натан, но дали не е бил вдъхновен също толкова и от чудотвореца от Брунсуик? Както и да е, в случая с диалозите има по-малко основание за съмнение. Фалк е споменат по име и е представен като посветен във висшите мистерии на свободното зидарство. Това, разбира се, не е обяснено от коментаторите на Лесинг, които не дават указание за разкриване на неговата самоличност. Очевидно е, че поетът е направил страхотен гаф, като е издал такава тайна, защото след публикуването на първите три диалога и докато последните два се разпространяват тайно във вид на ръкопис сред свободните зидари, една заповед на херцога на Брунсуик забранява тяхното публикуване под предлог, че е опасно. Въпреки тази забрана, остатъкът от поредицата е отпечатан, макар и без позволението на Лесинг, през 1870г. с преговор от една непозната личност, която твърди, че не е масон.

Диалозите между Ернет и Фалк осветляват по един любопитен начин влиянието върху свободното зидарство в този период и будят огромен интерес, когато самоличността на двамата въпросни господа бива разкрита. Така Ернст, за когото Лесинг очевидно се представя, в началото не е масон и докато седи с Фалк в една гора, разпитва висшия посветен за целите на Ордена. Фалк обяснява, че свободното зидарство е съществувало винаги, но не под това име. Истинската му цел никога не е била разкривана. Привидно то изглежда като чисто филантропска организация, но в действителност филантропията не играе никаква роля в неговия план, а целта му е да се стигне до състояние на нещата, което ще направи филантропията излишна. (,,Was man gemeinlich gute Thaten zu nennen pflegt entbehrlich zu machen.") За пример Фалк дава един мравуняк в корените на дървото, под което са седнали двамата. ,,Защо", пита той, ,,човешките същества да не живеят без управление като мравките или пчелите?" След това Фалг излага своята идея за Световна Държава или по-скоро за федерация от Държави, в която хората вече няма да бъдат разделяни от национални, социални или религиозни предразсъдъци, и в която ще съществува по-голямо равенство.

В края на третия диалог има промеждутък, през който Ернст си отива и става свободен зидар, но след като се връща, изказва пред Фалк разочарованието си от това, че е открил колко много масони са се забъркали в такива безсмислици като алхимията или викането на духове. Други отново се стремят да възкресят. Фалк отговаря, че макар великите тайни на свободното зидарство да не могат да бъдат разкрити от никой човек, дълго е било държано в тайна едно нещо, което сега ще бъде разкрито на широката общественост и това е родствената връзка между свободните зидари и всъщност са свободните зидари от своето време.

От контекста и от това, че Фалк споменава за сър Кристофър Рен като за основател на съвременния Орден, ми се струва вероятно звездичките да обозначават розенкройцерите.

Най-интересното в тези диалози обаче е намекът, който Фалк прави постоянно, а именно, че има нещо зад свободното зидарство, нещо много по-старо и много по-широкообхватно в целите си от Ордена, известен за момента под това име - съвременните масони в по-голямата си част само ,,си играят на него". Така, когато Ернст се оплаква, че истинското равенство не е било постигнато в ложите, тъй като в тях не се допускат евреи, Фалк отбелязва, че самият той не ги посещава и че истинското свободно зидарсво няма външни форми. ,,Една ложа има същата връзка със свободното зидарство, каквато има църквата с вярата." С други думи, истинските посветени не излизат на сцената. В такъв случай тук виждаме ролята на ,,Скритите Повелители". Нищо чудно, че диалозите на Лесинг са смятани за твърде опасни, че да бъдат публикувани!

Освен това в представата на Фалк за идеалния обществен строй и в неговото обвинение срещу това, което той нарича ,,буржоазно общество", намираме ключ за разбирането на движенията с изключително значение. Дали системата на мравуняка или кошера не се е оказала, моделът, по който съвременните анархисти от Прудон нататък са съставили плановете си за реорганизиране на човешкия живот? Нима идеята за ,,Световна държава" или ,,Световна република" не се превърна в боен вик на днешните интернационални социалисти, масони от Великия Ориент, теософи и световни революционери?

В такъв случай дали Фалк е бил революционер? Това пак ще бъде оспорено. Фалк може да е бил кабалист, свободен зидар, висш посветен, но как може да се докаже, че е имал някаква връзка с лидерите на френската революция? Да погледнем пак в Еврейската Енциклопедия:
Смята се, че Фалк... е дал орлеанския херцог - за да осигури неговото право на наследяване на трона - един талисман, представляващ пръстен, за който се говори, че Филип Егалите го е пратил, преди да се качи на ешафода, на една еврейка на име Жулиет Гудшо, която го предала на своя син, по-късно известен като Луи Филип.
Барон де Глайхен, който ,,познавал Фалк", споменава за един талисман от лапис лазули, който орлеанският херцог получил в Англия от ,,знаменития Фалк Шек, пръв равин на евреите" и казва, че една известна окултистка - мадам дьо ла Кроа, си въобразявала, че го е унищожила със ,,силата на молитвата". Но теорията, че той е оцелял, е потвърдена допълнително то сведенията, предоставени от еврейските източници на г-н Гордън Хилс, който твърди, че Фалк е бил ,,във връзка с френския двор посредством особата на ,,принц Емануил", когото описва като слуга на френския крал, и добавя, че пръстенът-талисман, който той дал на орлеанския херцог, ,,все още е собственост на семейството, като е преминал в ръцете на крал Луи Филип и оттам е попаднал при парижкия граф".

В такъв случай един факт се мержелее в мрака, който обгръща тайната сила зад орлеанисткия заговор - факт с изключително значение, за който узнаваме от чисто еврейски източници: херцогът се е срещал с Фалк, когато е бил в Лондон и Фалк е подкрепял плана му да узурпира властта. Така зад архиконспиратора на революцията стои ,,Предводителят на всички евреи". Може би тук, в ,,сандъците със злато" на Фалк, можем да намерим източника на някои от заемите, дадени в Лондон от орлеанския херцог за финансирането на революционните размирици - злато, описвано толкова абсурдно като ,,златото на Пит"?

Пряката връзка между атаката срещу френската монархия и еврейските кръгове в Лондон е показана допълнително то едно любопитно продължение - размириците, подклаждани от Гордън.

През 1780г. слабоумият лорд Джордж Гордън (както го описва един еврейски автор) - шефът на така наречената ,,протестантска" мафия, се отправя към парламента, за да протестира срещу законопроекта за отменяне на закона, който лишава от права римокатолиците, а след това пристъпва към реализиране на своя план за опожаряване на Лондон. През следващите пет дни, в които избухват размирици, е унищожено имущество на стойност 180 000 лири стерлинги. След това ,,потомъкът на херцогската фамилия Гордън доказва трайността на своята любов към протестантизам с приемането на еврейската вяра" и е удостоен с най-големи почести в синагогата. Същият еврейски автор, който го е описал по-рано като слабоумен, цитира този панегирик на неговата ортодоксалност; ,,Той съблюдаваше стриктно еврейските обичаи; всяка сутрин го виждаха да носи амулети между очите и на сърцето.. Съботният му хляб беше опечен по обичая на евреите, виното му беше еврейско, месото му беше еврейско и той беше най-добрият евреин в паството на Израел." Веднага след като приема юдаизма, той публикува в Общественият осведомител клеветата срещу Мария Антоанета, която става причина за затварянето му в Нюгейт.

Днес знаем, че лорд Джордж Гордън се е срещал с Калиостро в Лондон през 1786г. Нима не съществува вероятност авторът на неприличния памфлет и магьосникът, замесен в атаката срещу честта на кралицата чрез аферата с огърлицата - единият евреин по вяра, другият, както се твърди, евреин по произход - да са имали някаква връзка с еврейския поддръжник на Филип Егалите, чудотворецът от площад Уелклоуз?  

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.