Ads Top

Английското масонство - Част 2 КРАЙ


Тази политика спомогнала не само за опетняване на доброто име на Англия, но и на английското масонство в очите на останалия свят и в частност на римокатолическия, за което може да се съжалява, тъй като масонството и Римокатолическата църква са двата единствени организирани органа в страната, наистина поддържащи дисциплина сред членовете си и забраняващи им да се приобщават към подривни тайни общества; тъкмо те изграждат двата най-могъщи бастиона срещу окултните сили на революцията.

Но в случая с масонството, за съжаление, този факт е твърде малко известен на света като цяло. Както се е изразил наскоро един широкомислещ йезуит:

,,Антиклерикалните и революционните действия на континенталното масонство не започнаха, когато ,,Великият Ориент" в крайна сметка отрече Господ. Тези зли сили са действали цял век, та дори и повече. Въпреки това английските масони само повдигат рамене и поглеждат в другата посока, макар, че истинският смисъл на чуждото масонство им беше сведен до знанието от такива книги, като ,,Доказателства за заговор срещу религиите и правителствата в Европа" на Джон Робисън...
Без съмнение (казва отново този автор), от време на време сред континенталните католици се е долавяло нежелателно преувеличение при приписването на всички морални и социални злини на света върху коварните действия на масоните... Но докато английските масони отклоняват поглед от антирелигиозните и антисоциалните дейности на техните континентални братя, не може да съществува надежда за по-добро разбиране."

Невъзможно е да се отрече истината в тези строги критики. Както вече бе посочено, английските масони често не само са игнорирали предупреждението на Робисън, но и са го клеветили, че е враг на масонството, макар той никога да не е нападал неговия Орден, а само опорочената система на Континента; те също така твърде често са оправдавали най-опасните тайни общества - особено Илюминатите, вероятно поради някакво криворазбрано чувство за лоялност, считайки за свой дълг да защитават всяко сдружение с масонски характер. А това просто е пагубно. Английското масонство няма по-яростни врагове от тайните общества, работещи с подривна цел, които, от Илюминатите насам, винаги са гледали с презрение на честното масонство и са използвали доктрините му за една неясна цел.

Лесно е да се види как тези доктрини могат да бъдат изменени, за да гласят точно противоположното на онова, което английското масонство е имало предвид. Така например, идеята за братството между хората в смисъла за любов към цялото човечество съставлява есенцията на християнството - ,,Бъдете привързани към ближния с братска любов; с чест се отнасяйте един към друг". Когато приемат ,,братската любов" като част от тяхната свещена трилогия, английските масони възприемат изцяло християнската позиция. Но ако под ,,братство между хората" се има предвид, че хората от всяка раса са свързани и следователно, човек има еднакви задължения както към своите сънародници, така и към непознати, очевидно е, че националният дух трябва да бъде премахнат. Английският масон, разбира се, не тълкува теорията по този начин; той не се възприема наистина като брат на африканския пигмей или на полинезийския канибал, а използва тази идея просто в общ и теоретичен смисъл.

Всъщност, какво буквално означава думата ,,брат"? Ако погледнем в речника, ще видим, че е определена като ,,мъж, роден от едни и същи родители; някой, свързан близко с друг или приличащ на него; свързан чрез общи интереси, занимание" и т.н. Следователно, абсолютно немислимо е да се смята, че хора от различни раси, като гореспоменатите, са братя; те не са родени от едни и същи родители, не са свързани с общи цели, не си приличат по нищо и не са обвързани чрез общи интереси и занимания. Макар и това да са изключителни случаи, съществуват големи различни дори между хората от един и същ район, макар с еднакъв климат. Англичаните и французите не са братя, защото не гледат по един и същи начин на живота, но последното не би могло да е пречка за тях да бъдат верни съюзници.

Следователно, ,,братството" между хората е доста подвеждащ термин и подобна връзка не е необходима, за да съществува мир по света. Кайн и Авел не станали по-добри приятели от това, че били братя. Давид и Джонатан, от друга страна, не били братя, но пък станали всеотдайни приятели. Като се стреми да осъществява всеобщо братство в буквалния смисъл, масонството преследва една химера.

Най-опасната заблуда, на която се е поддала демокрацията под влияние на илюминизираното масонство, е, че мирът между народите може да се постигне чрез интернационализъм, тоест, чрез различаване на националното чувство. Все пак за човек не е по-малко присъщо да живее в мир със съседите си, когато е лишен от естествените си пристрастия; тъкмо обратното - добрият брат, отдаденият баща, е доста по-вероятно да ти стане и верен приятел. Постоянен мир между народите вероятно никога не ще бъде постигнат, но единствената основа, върху която подобно положение би могло да бъде установено, е национализмът - тоест, разбирателството между патриотично настроените и зрели субекти във всяка страна, които ценят своите собствени свободи и поддържат собствените си традиции, затова биха могли да уважават и тези на други нации. Интернационализмът е разбирателство между упадъчните елементи във всяка страна - отказващите да служат в армията, салонните социалисти, мечтателите - които кръшкат от реалностите на живота и, както социалистът Карл Кауцски, описвайки идеалистите, възхитително се изразява, ,,виждат само различия в мненията и недоразумения там, където всъщност съществува непримирим антагонизъм". Ето защо, в кризисни моменти идеалистите са най-опасни от всички, а пацифистите са онези, които предизвикват войните. Едно разбирателство между народите е наистина желано, но разрушаването на националния дух в сърцата на хората може да доведе само до отслабването на държавите, в които този процес намери място и до триумф на народите, които откажат да приемат такъв принцип.

Вероятни ще отговорят, че масонството не вярва в доктрината за братство между всички хора, а само между масоните от различни националности. Това може да доведе до национално разделение, ако се създаде държава в държавата, международно братство, независещо от държавите, на които са поданици членовете му. Логичният изход може да бъде човек просто да откаже да се бори за страната си срещу свой брат масон, както стана във Франция. Преди войната ,,Великия Ориент" представляваше котило за раждане на антипатриотизъм, където всички планове за национална защита бяха отхвърлени. Преди 1870г. се случи същото нещо и тъкмо в масонските ложи Германия откри нейните най-ценни съюзници.

По същия начин бива изкривена и доктрината за съвършенството на човешката природа. Нищо не би било по-желано от това човек да се стреми към съвършенство. Нима Христос не е проповядвал на своите ученици идеята: ,,Бъди съвършен, тъй като и баща ти, който е в рая, е съвършен"? Следователно, човек действа в съгласие с християнските принципи, когато е в търсене на божественото съвършенство. Но когато започне да си мисли, че вече е постигнал съвършенството, тогава той прави от себе си Бог. ,,Ако се оправдавам", казва Йов, ,,собствената ми уста ще ме порицае; ако кажа, че съм съвършен, това също ще покаже, че греша." А свети Йоан казва: ,,Ако мислим, че нямаме грехове, ние се заблуждаваме и истината не живее в нас." Нещо повече, ако търсим съвършенството в другите, също се заблуждаваме и отново започваме да мислим, че хората са богове. Точно такова е заключението, до което извратеното масонство и формите на социализъм, произтичащи от него, достигат. Човешката природа, казват те, е божествена по своята същност; какво остава тогава за другите божества? В последствие, католическата църква се оказва права, като заяви, че доктрината за съвършенството на човешката природа води до обожествяване на човечеството и по този начин поставя хората на мястото на Господ. ,,Великия Ориент", която определено приема тази доктрина, съвсем логично е заличила името на Великия Архитект на Вселената от своя ритуал и се е превърнала в общност от свободомислещи атеисти.

Необходимо ли е да се отбелязва безразсъдството, както и престъпното заблуждение - сиреч, нелепата непоследователност на хората, които обожествяват човечеството, а ругаят онова, което наричат ,,общество"? Всички злини на света, заявяват те, не могат да бъдат открити в природата, а в ,,човешките закони", в институциите на ,,обществото". И все пак какво е това ,,общество", ако не резултат от човешката воля и човешките желания? Обществото може да е, и без съмнение е, изпаднало в необходимост от преобразуване, но не са ли неговите несъвършенства създадени тъкмо от несъвършени същества? Истина е, че днес светът е в състояние на хаос - индустриален, политически, социален, религиозен. Навсякъде хората губят вяра в каузите, които би трябвало да преследват; властта се съмнява в собственото си право да управлява, демокрацията се разкъсва от разделения, управляващите класи абдикират в полза на безскрупулни демагози, проповядващите религия заменят вярата си за известност.

И кое е довело света дотук? Човечеството! Човечеството, тази всезнаеща и всеможеща абстракция, която не се нуждае от светлината на рая. Човечеството, което трябваше дори да заеме мястото на Господ! Ако някога е имало момент от историята на света, когато тази безсмислица е била толкова очевидна, то това е настоящият момент. Всички нещастия, всички безредици - не са ли те тъкмо резултат от човешките грешки и човешките страсти? Не капитализмът се провали, нито демокрацията, нито дори социализмът като принцип; не се е сринала монархията, нито републиканството, нито пък религията - сринало се е човечеството. Бедите на капитализма произтичат от егоизма на определени капиталисти; социализмът не се е провалил заради - както е открил Робърт Оруел - мързеливите, свадливите и себичните, които възпират успеха му. Ако хората бяха съвършени, социализмът можеше да успее, както и която и да е друга система. Един съвършен капиталист би обичал своите наемни работници, колкото самия себе си, точно както съвършеният социалист би бил склонен да работи за общото благо. Именно несъвършенството на човешката природа е възпирала и винаги ще възпира коя да е система да стане съвършена. Никога няма да има свят, създаден само от човека. Единствено прилагането на християнските принципи за човешко поведение биха сложили нещата в по-добър ред.

Чрез обожествяването на човешката природа ,,Великия Ориент" не само гради илюзии, но чрез отхвърлянето на всякаква религия отнема и едничката надежда за човешки прогрес. Междувременно, чрез подкрепата, която оказва на социализма, тя окуражава класовата война, вместо братството между хората от различни класи и в различно положение, за което уж претендира, че се застъпва. Английското масонство, от друга страна, като не тълкува братството в политически смисъл, така или иначе, спомага за постигането на социален мир. На годишната конференция на Лейбъристката партия през 1923г. от крайното й крило не направено предложението ,,всяко лице, което е свободен зидар, да бъде изключено от всякаква служба", тъй като ,,в случаите, в които е било постигнато разбирателство между водачите на Синдикатите и работодателите, предотвратявайки или поне ограничавайки индустриалния проблем, причината е била масонската връзка".

Независимо дали такъв е бил случаят, като заема позиция на страната на патриотизма и уважението към религията, английското масонство задължително се стреми да обединява хората от всички класи и следователно, предлага издигането на бастион срещу силите на революцията. Всякакви нападки срещу английското свободно зидарство са изцяло посочени срещу интересите на страната. Но в същото време подобава на масоните да бъдат нащрек за подлите опити, които се правят от порочните тайни общества да проникнат в Занаята и опорочат истинските му принципи. Съвременното задоволително състояние на масонството в Англия се дължи не само на установените статути, но и на характера на хората, които го контролират - хора, които не са, както през XVIII век във Франция, просто подставени фигуранти, а са същинските лидери на Ордена. Ако някога управлението попадне в лоши ръце и агентите на тайните общества успеят да се домогнат до някаква част от масонските ложи, там могъща стабилизираща сила може да се превърне в гигантска машина за унищожение.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.