Ads Top

Светът на технологичния диктат

Фундаменталните промени в световния ред, които се случват пред очите ни, поставят всяка страна пред необходимостта от цялостна оценка на бъдещите си възможности. Комбинацията от геополитически, социални и технологични промени значително усложнява задачата за анализ. И макар всякакви прогнози в тези условия да са твърде рисковани, ще се опитаме да съвместим различните обстоятелства в една картина на вероятните сценарии за развитието на света.

Основните фактори на промяната
През XXI век се случва бързо натрупване на критична маса от технологии и методи на работа, предполагащи промяна в природата на икономиката, в характера на обществото и дори в самото човешко битие.

Все по-разпространени са персонализираното, разпределено, роботизирано производство, формиращо пазара на труда, а не зависещо от него, затова и крайно чувствително към пазарите.

В комуникациите, политиката, търговията, мениджмънта, логистиката и финансите се осъществява преход от йерархични към разпределително-мрежови принципи на организацията.

В областта на транспорта, жилищното настаняване и скъпите имоти доминираща е икономиката на арендата, а не собствеността.

В развитите страни се отбелязва значително удължаване на продължителността на живота и повишаване на неговото човечество.

Чрез невротехнологиите качествено нараства дълбочината на комуникациите и взаимодействията.

Заличават се езиковите и културните бариери.

Формира се нова ключова субектност; от стоките и вещите - към впечатления и преживявания, изчезва границата между притежанието и преживяването на притежанието.
Структурата на употребяваните и популярните ресурси в промишлеността и енергетиката се променя драстично в полза на възобновяемите източници.

Сменят се приоритетни посоките на развитие. Ключовите пазари и инструменти са, както следва:

Образование и Социална структура
- Падат статусните бариери пред достъпа до съвременния технологичен и социален ред - налице е преход към мрежово и клъстерно образование на мястото на йерархичния модел на образование, криза преживява цялата система от канали за социална мобилност.

- Транспорт. Преодоляват се географските и имуществени бариери, които затрудняват достъпа до стоки и услуги. Изчезват разликите в качеството и достъпността на стоките между градските райони и разпределителните центрове, има преминаване от урбанизация към субурбанизация, от нея - към деурбанизация.

- Здраве. Качествено се изместват границите на продължителността на живота, намаляват или напълно изчезват имуществените и статусните пречки в постигането на качеството на живот, както и чувствителността към типа населено място (деурбанизация).

- Сигурност. Растат бариерите пред неконвенционалната дейност при нейното принципно поевтиняване и масово разпространение - контролът става все по-тотален, вземат се превантивни мерки в областта на правоприлагането.

- Информация. Рязко покачване на обема на необходимата, предавана и обработвана информация - човешката и машинната среда се сливат в хибридно състояние.

- Неврономика. Впечатленията и преживяванията се превръщат в материализирани обекти (структури на паметта, глави, единици памет), развива се индустрия на предлагането, на впечатленията и преживяванията и свързаните с тях знания.

- Търговия. Преместване на фокуса към предоставянето на права за ползване, а не за продажба; като следствие - увеличаване на ролята на обслужването и връщане от финансово-промишлени групи към финансово-търговски.

 - Енергетика. Формира се разпределително-мрежова система, основана на микроенергетиката и възобновяемите източници. Има значителен ръст в автономността на технологичната и социалната сфера, деурбанизация.

- Финанси. Все по-чувствително преминаване от парите като еквивалент на стойността на стоките към парите като еквивалент на стойността на собствеността и енергията.
Система на разпределение на населението и на производителните сили
- Населени (пространство). Преход от мегаполиси към специализирани техно-клъстери и агломерации с разпределена система на пребиваване (от системата селища ,,град-предградие-село" към истински агломерации на базата на университетски, промишлени и търговско-развлекателни центрове).

- Население (възраст). Рязко покачване на процента и тежестта на представителите по-възрастното поколение; образованието и услугите се фокусират върху удължаване на активния период от живота, включване и на по-старото поколение в производствената верига и растеж в сферата на услугите, насочени към тях.

- Производство. Преход от промишлени комплекси към зони на концентрация на технологични компании, свързани с инфраструктурата, разпределено автоматизирано производство в близост до мястото на потребление.

- Енергетиката. Ориентиране към мрежи с разпределена и индивидуална генерация и към умни мрежи, драстичен ръст на енергообезпечеността на техниката и на човека, персонализирана търговия с енергия (продажба и потребление).

- Транспорт и логистика. Глобалните търговски потоци се свеждат преимуществено към компоненти и материали, локалните - до стоки и услуги; увеличава се тежестта на микротранспорта (товарен и пътнически) в сравнение с крупния.
Една от концепциите на новото подразделение Google Y за плаващи градове
Технологичните и социалните промени неизбежно водя до нови идеологически и политически тенденции:
- в поведението на потребителите се наблюдава отказ от притежаване в полза на впечатленията (стойността на преживяванията е по-висока от стойността на притежавнаето);

- отдръпване от националната и културна идентичности в полза на глобално-мрежовата (глобална съсловна структура);

- нарастваща борба между вертикалните (национални) и глобално-мрежовите принципи на интеграция и техните инфраструктури;

- нео-религии като форми на идентификация и самоопределение в глобалното мрежово пространство;

- формиране на синтетични постнационални глобализирани култури, конкуренцията помежду им (от доминация на американо-европейския към пазар на глобалните култури);

- отказ от стремежите за недвусмислена социална идентификация с големи социални общности в полза на множество идентификации с малки групи (,,уникалност").

Устройството на света - ,,Долини" и ,,Светофар"
Експоненциалното нарастване на новите технологични тенденции води до качествено прераждане на обществото, икономиката и дори на хората. Глобалният характер на икономиката и обществото се нуждаят от бърза трансформация на институциите на управление. Действащият консенсус предполага в идеалния вариант ненамеса на правителствата на развитите страни в бизнеса в замяна на ненамеса на бизнеса в политиката. Но е ясно, че това възпрепятства развитието на световните компании - лидери. Съвкупният потенциал на тези компании превъзхожда много национални икономики и ги тласка към постигането на нова субектност и към формирането на световна политика от нов тип.

Лидери на промяната стават авангардните субобщества (клъстери) на водещите икономики (условно - ,,силициеви/силиконови долини"), които се състоят от общество на бъдещето (неостаряващо, креативно, техно-интегрирано), икономика от нов тип (роботизирани производства, услуги, транспорт, стартъп икономика) и друг вид политика (пряка демокрация и данъци).
Икономическата мощ на клъстерите води до тяхната фактическа изолация от окръжаващите ги територии на собствените им и други страни чрез непосилна за ,,аутсайдерите" цена на живота, достъп до услуги от друго ниво (интернет, медицина, образование) и собствена система за сигурност (,,киерпънк" общество).

,,Долините" са абсолютните лидери в агрегацията на таланти, избутвайки ,,неудачниците" (хора и фирми) в непосредствено прилежащата до тях ,,зона на сигурност" (,,зелен пояс" или ,,зона на комфорта"), в която приемливите условия на живот се създават за сметка на обслужването на водещите икономики. ,,Зелената зона" агрегира други региони на страните - носители на ,,долини" и избрани региони извън тези страни (например симбиозата Силициева долина - Израел). В ,,зелената зона" културата и политиката се формират от ,,долините", собствената им култура е вторична, националните особености се заличават и унифицират. Вътре в ,,силициевата долина" с голяма вероятност също има движение от индивидуални културни особености към други, ,,общосилициеви".

Около ,,зеленото" се образува ,,жълт пояс" - развиващи се региони и държави, ориентирани към обезпечаване на ,,силициевите" и ,,зелените" зони (с ресурси, преди всичко - човешки, материали и компоненти, нужни за производството). Комфортът в ,,жълтата зона" се поддържа чрез стоките на ,,зелената зона", изтичането на таланти се компенсира с производство и внос от по-лошите зони. Стабилността в ,,жълтата зона" се поддържа чрез национални култури и правителства.

Около ,,жълтата" зона е ,,червената" - територия на контролирана нестабилност, активно развитие, унищожаване на националните (,,традиционалистки") правителства, превръщане на човешкия капитал и ресурси в ,,суперфлуид". Надарените се преместват като работници в ,,жълтата" и ,,зелената" зона и като таланти - в ,,зелената" и ,,силициевата" зона, ресурсите - в максимално непреработен вид - в ,,жълтата" и ,,зелената" зона (в ,,силициевата" зона работят само с компоненти от високо ниво и сложни, опаковани в контейнери материали).

Особеното на тази трансформация е, че вместо формирането на структурно подобни една на друга национални икономики (развит сектор на върха на пирамидата, и ресурсен - в основата), се провежда глобална реорганизация в подрегиони и общности, в които националните правителства и икономики губят контрол върху движението на стоки, таланти и ресурси. Опитите от страна на националните правителства да ,,удържат" вертикалното преразпределение води до маргинализация на държавата и бизнеса и до изтичането на таланти, формиране на жестока конкуренция за ресурсите и опит да се опита да срине цената им. Националните правителства на развитите страни, разбирайки това, изолират отделни подрегиони с цел да бъдат включени в глобалната мрежа и да се състезават за място в топ 10 или топ 20 на световните центрове (Лондон-Кеймбридж-Оксфорд, Суел, Шанхай, Хонконг, Сингапур, Амстердам - Айндховен, Израел). Ролята на националните регулатори намалява, ролята на глобалните расте. Центровете-лидери (съществуващите и потенциалните ,,долини") се интегрират в глобалната мрежа, очертават около себе си ,,зелена" зона за доставка на компоненти, опаковани материали и таланти.

Политиката на ,,силициевите" зони е стратегия най-вече за управление на потоците от пари, знания и таланти - всичко, което носи максимална печалба. Цялата ,,индустриална политика" - място на производството, намаляване на разходите, ръст на преразпределението и т.н. - е прерогатив на ,,зелените" и ,,жълти" зони, които служат на ,,силициевата". ,,Червените" олицетворяват или линията на ,,ко-трансформацията" (лоялен на горното ниво режим) или ,,алтернативната стратегия" (,,терористи"). Наградата за лоялните е влизането в ,,жълтия" сектор.

Функцията за вземане на стратегически решения преминава от финансовите столици към технологичните и иновационни центрове. Там се преместват и творческите индустрии. Формира се нова финансова система (чрез криза в сега съществуващата), насочена към промяна в правилата на играта в разплащанията и банкирането. ,,Новите" банки, свързани с технологични гиганти, формират глобалната финансова мрежа, чиито правила на играта се определят от ,,силициевите долини".

Населението в ,,силициевите" долини в 2020-те - 2030-те години може да достигне 100-200 милиона души, не се очаква значителен ръст (балансът се постига за сметка на жизнения стандарт и изискваното качество на човешкия капитал). Населението в ,,зелената" зона ще достигне 1 милиард души, в ,,жълтата" зона - 4-5 милиарда души и в ,,червената" зона - 1-2 милиарда души
Сингапур - новата Силициева долина . Природният парк ,,Градините в залива" (gardens by the Bay)

Формирането на описаната конструкция ще доведе до противоречия - и съответно до източници на глобална нестабилност - по следните оси.

  1. Нежелание на страните от ,,червената" зона (или на държави от ,,жълтата", подхлъзващи се към ,,червената") да приемат правилата на играта и да станат обект на ,,възстановяване".
  2. Нежелание на националните правителства от ,,жълтата" зона да губят субективност и да генерират вътре в себе си ,,силициеви" и ,,зелени" зони, контролирани в действителност от наднационални органи
  3. Нежелание на правителствата от ,,зелената" зона да губят контрол над високопечелившките ,,силициеви" зони.
Описаните противоречия обхващат цялата структура на глобалната миграция, търговията и разпределението на труда. Допълнителното влияние ще оказва и конкуренцията във всеки сегмент, който при определени условия може да се превърне в много важен фактор. Пикът на конфликта може да доведе през 2025-2035г. до експоненциален растеж на глобалната нестабилност и война. Нейната форма, характер и резултати трябва да се вземат предвид при избора на бъдещия сценарий на развитие.

Източник: memoriabg

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.