Ads Top

Репутацията на Илюминатите - Част 1


През юни 1782г. Вайсхаупт пише на ,,Катон" следното:
О, господине, много си изостанал в политиката и морала. Освен това прецени какво ще стане, ако човек като Марк Аврелий разбере колко окаяно изглежда това (илюминатството) в Атина (Мюнхен); какъв рояк от неморални хора, сводници, лъжци, длъжници, самохвалковци и суетни глупаци има сред тях. Ако той види всичко това, какво ще си помисли според теб? Няма ли да се засрами, когато осъзнае, че е член на такава организация, в която лидерите събуждат най-големи очаквания, а реализират най-добрия план по такъв жалък начин?  И вършат всичко това по своя прищявка, заради лична изгода и т.н. Прецени дали не съм прав.
,,Получавам ужасни новини от Тива (Фрайзинг); те са приели в ложата позора за целия град, развратния длъжник Проперций, чиято слава се разнася навсякъде от целия ,,персонал" от Атина (Мюнхен), Тива и Ерзерум (Айхщат); Д. изглежда също е лош човек. Сократ, който би бил основна фигура (ein Capital Mann), постоянно е пиян, Август се ползва с възможно най-лоша слава, а Алкивиад по цял ден въздиша и копнее за жената на ханджията; Тиберий се опита да изнасили в Коринт сестрата на Демокед, а в туй време съпругът й влязъл. За бога, що за ареопагити са те! Ние, ръководителите, пишем, четем и работим до изнемога, принасяме в жертва нашето здраве, репутация и богатство, додето тези господа дават воля на своите слабости, ходят по проститутки, вдигат скандали и все още са ареопагити и искат да знаят всичко."

,,Има големи оплаквания от Арминий... Той е непоносим, твърдоглав, арогантен, суетен глупак!"
Целзий, Марий, Сципион и Аякс да правят каквото си искат... никой не ни причинява толкова вреда като Целзий, но никой не трябва да бъде увещаван по-малко от Целзий и може би малцина са ни били по-полезни от него... Марий е твърдоглав и не може да схване нито един голям план, Сципион е небрежен, а за Аякс въобще няма да говоря.. Конфуций няма голяма стойност за нас: той е твърде любопитен и е ужасен бърборко.
,,Агрипа трябва да бъде зачеркнат от нашия списък, защото се носят слухове... че той е откраднал един златен и един сребърен часовник, наред с един пръстен от нашия най-ценен сътрудник Сула."

Несъмнено по този въпрос ще бъдат изказани предположения, че всички тези писма само обрисуват възвишения идеалист, който скърби за слабостите на прегрешилите си последователи, но да чуем какво казва Вайсхаупт за себе си. В едно писмо до ,,Марий" (Хертел) той пише:

,,И сега ще съобщя нещо под най-строга тайна; нещо, близко на сърцето ми, което ме лишава от всичко останало, прави ме неспособен за нищо и ме тласка към отчаяние. Над мен е надвиснала опасността да загубя честта и репутацията си, която ми даде толкова много власт над нашите хора Представи си само, моята балдъза очаква дете. За тази цел човек при Еврифон в Атина, който да помоли за разрешение за брак от Рим; виждаш колко много зависи от това и че не трябва да се губи време; всяка минута е скъпоценна. Но ако разрешението не пристигне, какво да правя? Как ще изкупя грешката си, щом като само аз съм виновен? Вече опитахме няколко начина да се отървем от детето; тя самата е готова на всичко. Но Еврифон е твърде план и аз все още не откривам друг способ да се справим с положението. Ако мога да си осигуря мълчанието на Целзий, той може да ми помогне и действително той вече ми обеща това преди три години... Ако ми помогнеш да се справя с тази дилема, ще ми върнеш живота, честта, покоя и способността да работя.. Не знам кой дявол ме отклони от правия път, мен, който винаги съм вземал изключителни предохранителни мерки при такива обстоятелства."

Малко по-късно Вайсхаупт пише пак:
Всички нещастия ме сполетяха по едно и също време. Сега умря майка ми! Погребение, сватба и кръщене, всичко стана за кратко време, почти без никакъв промеждутък. Каква удивителна бъркотия!
Толкова за това, което мистър Гулд нарича ,,редките качества" на духа на Вайсхаупт. А сега да чуем свидетелството на главния помощник на Вайсхаупт - Филон (барон фон Книге), за когото ,,историкът на свободното зидарство" споменава като за ,,симпатичен ентусиаст". Във всички подривни организации - независимо от това дали са явни или тайни, които са ръководени от хора, стремящи се към властта, идва момент, когато амбициите на лидерите влизат в сблъсък помежду си. Такава е историята на всяка революционна организация през последните 150 години. Именно когато се стига до неизбежния сблъсък между Вайсхаупт и Книге ,,Филон" пише на ,,най-любящия Катон", като си служи със следните изрази:

,,Не толкова Мохамед и А. са виновни за моето скъсване със Спартак, колкото йезуитското държане на този човек, който толкова честно ни е настройвал един срещу друг, за да управлява деспотично хората, които, дори да не притежават такова богато въображение като неговото, също така не притежават толкова много ум и хитрост, и т.н."

В друго писмо ,,Филон" изброява услугите, които е направил на Вайсхаупт в миналото:

,,По заповед на Спартак писах срещу бившите йезуити и розенкройцери - преследвани хора, които обаче никога не ми са ми правили нищо лошо, - хвърлях в объркване Строгото съблюдение, привлякох най-добрите от тях на нашата страна, разказах им за ценността на обществото, за неговата власт, за неговата древност, за безупречността на неговите висши служители, за превъзходството на пречността на неговите висши служители, за превъзходството на неговите лидери, за значението на тяхното познание и им дадох отлична представа за почтеността на неговите позиции; аз се опитах да убедя онези от нас - които сега работят толкова енергично за нашата кауза, но запазват религиозността си и се боят, че ни възнамеряваме да разпространим деизма, - че висшите Повелители нямат никакви подобни намерения. Обаче постепенно ще действам така, както ми изнася. Ако аз сега реша да намекна на йезуитите и розенкройцерите кой ги преследва,... ако реша да разкрия (на няколко души) йезуитския характер на човека, който може би води всички ни за носа, използва ни за амбициозните си планове, принася ни в жертва всеки път, когато инатът му изисква това, (ако реша да им разкрия), че са се страхували от такъв човек, от такава машина, зад която може би се крият йезуитите; ако реша да уверява тези, които търсят тайни, че няма какво да очакват; ако реша да споделя с тези, на които е скъпа религията, какви са принципите на генерала;... ако реша да привлека вниманието на ложите към една организация, зад която се скрият илюминатите; ако реша пак да общувам с владетели и свободни зидари, ....но тази мисъл не ми е приятна, отмъщението няма да ме тласне толкова далеч..."

Узнахме достатъчно за целите и методите на илюминатите и за истинския характер на техните лидери от собствените им признания. За да кажем всичко за случая, ще трябва да дадем и резюме на признанията, направени от бившите илюминати - четиримата професори Козанди, Грюнбергер, Уцшнайдер и Ренер, както и резюме на по-късно публикуваните трудове на илюминатите,

Но нима след откъсите, цитирани по-горе, може да се твърди сериозно, че Барюел и Робисън са преувеличили вината на Ордена?

Дори тези съвременници - Муние и членът на илюминатското общество - които са саи поставили за цел да оборят Барюел и Ломбар дьо Лангр, само потвърждават допълнително техните мнения. Така Муние е принуден да признае, че истинският план на илюминатите е да ,,разклатят основите на целия обществен строй", а ,,старият илюминат" твърди не по-малко убедително от самия Барюел как Вайсхаупт ,,е направил макиавелистки кодекс", че методът му представлява ,,абсолютно извратена система, която ласкае всичко долно и злобно в човешката природа, за да осъществи целите си", че той не е вдъхновяван от ,,един мъдър дух на реформите", ами от ,,фанатична омраза, която е враждебно настроена към всички земни власти". Единствените основни въпроси, по които се различават двете противположни страни, са, че докато Муние и ,,старият илюминат" отричат илюминатите да са оказвали влияние върху Френската революция, и твърдят, че те са престанали да съществуват през 1786г., Барюел и Ломбар дьо Лангр ги представят като вдъхновители на якобинците и обявяват как те са продължавали да действат и след края на революцията.

Най-големият въпрос, пред който се изправяме след проучването на съчиненията на илюминатите обаче е: коя е мотивиращата сила зад Ордена? Ако допуснем възможността Фридрих Велики и Строгото съблюдение, действайки чрез един вътрешен кръг от свободни зидари в ложата св. Теодор, да са дали първия тласък, а Кьолмер да е посветил Вайсхаупт в орентиалските методи на организация, източникът на вдъхновение, от който Вайсхаупт впоследствие извлича своята анархистическа философия, все още остава неясен. Често са изказвали предположението, че истинските му вдъхновители са били евреи, а еврейският писател Бернар Лазар твърди категорично, че ,,около Вайсхаупт е имало евреи, еврейски кабалисти". Един писател в ,,La Vieille France" (,,Старата Франция") стигна дотам, че обозначи тези евреи като Мозес Менделсон, Весели и банкерите Ициг, Фридландер и Майер. Но никакви документални доказателства не са били привеждани в подкрепа на тези твърдения. Затова трябва да ги проучим в светлината на вероятността.

Сега, както вече показахме, теософските идеи на Кабалата не играят никаква роля в системата на илюминатите; единствената следа от кабализма, открита сред документите на Ордена, е един списък от рецепти за предизвикване на аборт, за правене на афродизиаци, Аква Тофана, заразни изпарения и т.н., озаглавен ,,Висша Кабала". В такъв случай възможно е илюминатите да са научили от еврейските кабалисти нещо за ,,отровната магия" и за употребата на някои вещества с естествен произход; по същото време евреите изглежда само в редки случаи са били приемани в Ордена. Действително, сякаш всичко доказва, че Вайсхаупт и първите му помощници Цвак и Масенхаузен са чистокръвни германци. Въпреки това има забележителна прилика между идеите на Вайсхаупт и на лесинговия ,,Фалк"; и в съчиненията на илюминатите, и в лесинговите ,,Диалози" откриваме една и съща склонност към иронизиране на свободното зидарство, един и същ план, който трябва да бъде заменен с по-ефективна система, едни и същи осъждания на съществуващия обществен строй на буржоазното общество, една и съща теория, че ,,хората трябва да се управляват сами" един и същ план за заличаване на всички разлики между нациите, дори едно и също сравнение на кошера с човешкия живот, което, както показахме другаде, по-късно е възприето от анархиста Прудон. Тези идеи принадлежат на вътрешния масонски кръг, на който са членове и Лесинг, и Вайсхаупт, и че, макар и поставени в устата на Фалк, те в никакъв случай не са еврейски.

Но Лесинг е приятел и почитател на Мозес Менделсон, за когото е било изказвано предположението, че е бил един от вдъхновителите на Вайсхаупт. Сега, на пръв поглед няма нищо по-невероятно от това ортодоксален евреин като Менделсон да изпитва някаква симпатия към анархичната система на Вайсхаупт. Въпреки това някои от догмите на Вайсхаупт не са несъвместими с принципите на ортодоксалния юдаизъм. Така например, теорията на Вайсхаупт - която влиза в такова странно противоречие с неговите осъждания на семейната система - че като резултат от илюминатството ,,главата на всяко семейство ще стане това, което е бил Авраам - патриарх, свещеник и от нищо неограничаван господар на своето семейство" и ,,Разумът ще бъде единственият кодекс на Човека", е в основата си еврейска концепция.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.