Ads Top

Загадъчната цивилизация на Олмеките


Мистериозната централноамериканска култура на олмеките процъфтява 1500 години преди тази на маите и 2500 години преди ацтекската. Олмеките създават първата голяма цивилизация в Централна Америка, строят големи градове, установяват търговски връзки с далечни земи и вероятно са развили йероглифна писмена система. Те измислят и прочутите церемониални игри с топка, станали след това характерна черта на всички предколумбови мезоамерикански култури. Олмеките били майстори на красивите предмети на изкуството, най-известни от които са гигантските каменни глави, предизвикали многобройни дискусии през последните няколко десетилетия за възможния африкански корен на олмекската раса. Археологическите разкопки в района показват, че към 300 г. пр. Хр. олмекската цивилизация изчезнала. Какво се е случило на тази велика култура и на нейните носители и какви са точните параметри на влиянието, което те оказали на своите по-известни наследници в Мезоамерика - маите и ацтеките?

Названието олмекс е подвеждащо. Думата на езика нахуатъл (езика на ацтеките) означава ,,гумени хора". Така ацтеките наричали племето олмека-сикаланка, обитаващо тропическите низини край Мексиканския залив през XV-XVI век сл. Хр., далеч след изчезването на древната олмекска цивилизация.

Но ние не знаем как самите обитатели на тези земи отпреди около 3000 години наричали себе си. Терминът ,,гумени хора" е свързан с древната практика на местните индианци да добиват каучук от един вид каучуково дърво, растящо в района - Кастиля еластика (Castilla elastica). Добитата смола била обработвана с течен екстракт от Ипомеа алба (Ipomoea aba - вид цъфтяща през нощта цирокия), след което от нея се правели гумени топки и други предмети.

Олмекската култура става известна на историците едва през XIX век. През 1869г. мексиканският изследовател Хосе Мелгар и Серано публикува първото научно съобщение за олмекски артефакт - една гигантска глава, открита от някакъв селянин в Уеяпан в щата Веракрус. Систематичните проучвания на олмекската култура започват много по-късно, когато между 1939 и 1946г. Матю У. Стърлинг, директор на Бюрото за американска етнология при института ,,Смитсониън", води малък екип на осем археологически експедиции из олмекските територии. Групата прави поредица от зрелищни открития, включително и на няколко гигантски каменни глави в Ла Вента, Сан Лоренцо и Трес Сапотес. Всичко това прави олмеките и тяхната култура световно известни.

Олмекската цивилизация възниква между 1400 и 1000г. пр. Хр. във влажните и горещи джунгли покрай южните брегове на Мексиканския залив. Плодородната почва и тропичният климат в района помогнали на олмеките да създадат едно развито и добре структурирано общество, изхранващо се предимно с отглежданата царевица. Разцветът на олмекската култура води до класово разслоение, което става социална база за развитие на различни видове изкуства и появата на луксозни и изящно изработени артефакти, характерни за олмекската цивилизация. Нейното влияние скоро се разпространява към земите на днешните държави Гватемала, Хондурас, Белиз, Коста Рика и Салвадор.

Първите стигнали до нас ясно разпознаваеми паметници на олмекската култура се появяват към 1400г. пр. Хр. в Сан Лоренцо Теночтитлан (или само Сан Лоренцо) - събирателно название на обширен район, в който се намират три взаимосвързани археологически обекта: Сан Лоренцо, Теночтитлан и Пуерто Нуево, разположени в югоизточната част на мексиканския щат Веракрус. Други три важни обекта, намиращи се в централната област на разпространение на олмекската култура, са Ла Вента, Трес Сапотес и Лагуна де лос Серос. Те са разположени в крайбрежната низина край Мексиканския залив на територия с дължина около 200 км и ширина 80 км. През района протичат река Коацалкоалкос и нейните притоци.

Сан Лоренцо представлява комплекс от храмове, площади, булеварди и владетелски резиденции, изградени на площ от около два декара, където са живели към 1000 души. По време на разцвета си (между 1200 и 900 г. пр. Хр.) Сан Лоренцо е бил най-големият град в Мезоамерика. Намирал се в богат селскостопански район и имал добре изградена канализационна мрежа, за която се смята, че била първата система за контролиране на нивото на водите, построена в Новия свят. Къщите на Сан Лоренцо били с дървени стени и покриви, измазани с глина и покрити с палмови листа. За елита се строели по-сложно устроени домове, а за обикновените хора - по-прости. Това показва наличието на една елементарна, но все пак съществена социална стратификация на олмекското общество.

Към 900 г. пр. Хр. Сан Лоренцо навлязъл в период на постепенен упадък. По същото време Ла Вента, разположена на остров в едно крайбрежно езеро на територията на днешния мексикански щат Табаско, добила голямо влияние, а населението й достигнало 18 000 души. Ла Вента се превърнала във важен религиозен и политически център и днес представлява един от най-интересните археологически обекти на Мезоамерика. Сред откритията, направени там, са четири гигантски каменни глави, множество фигурки и украшения от нефрит, мозаечни подове от серпентинови блокчета и голям брой красиво издялани каменни скулптури. Един от най-внушителните паметници на Ла Вента е Голямата пирамида - висока 33,5 м глинена могила с правоъгълна форма, стъпаловидни стени и обособени ъгли. Подобно на всички големи могили, издигнати в Ла Вента, пирамидата също била построена по план, отклоняващ се с осем градуса на запад от северната посока, вероятно по астрономически съображения.

Лагуна де лос Серос се намира в южните подножия на планината Тустла във Веракрус. Градът е третият голям олмекски център, който обаче досега не е разкопаван интензивно. Днес знаем, че през 1200 г. пр. Хр. той е бил важен регионален център с площ от около 1500 декара, а към 1000г. пр. Хр. е включил в границите си 47 по-малки селища, намиращи се дотогава в радиус от 5 километра около него. Лагуна де лос Серос се намирала близо до важни находища на базалт в планината Тустла, а този камък по онова време бил използван за направата на олмекските паметници и сечива. За разлика от другите олмекски обекти обаче, тук не са открити гигантски каменни глави.

Четвъртият голям олмекски център е Трес Сапотес, намиращ се на склоновете на планината Тустла, по долината на р. Папалоапан, в мексиканския щат Веракрус. Първите обитатели на Трес Сапотес дошли тук към 1500г. пр. Хр., но разцветът на селището се датира в периода 1200-900 г. пр. Хр. За разлика от другите големи олмекски центрове животът в Трес Сапотес продължавал и през ранния посткласически период на тази цивилизация, т.е. между 1000 и 1200 г. сл. Хр.

В началото на IV век пр. Хр. Ла Вента била изоставена, а олмеките и тяхната специфична култура изчезнали. Ние не знаем защо се е случило това, по някакви политически междуособици може да са довели до раздробяване на населението на незабележими за археологията малобройни общности. Може да са настъпили и сериозни промени в околната среда, като например промяна в руслото на големите реки в района, което да е засегнало сериозно селското стопанство, лова и събирачеството, както и водните пътища на неговите жители. Други възможни (и много по-драматични) обяснения на случилото се с олмеките са евентуално нахлуване на вражески племена, силно вулканично изригване или земетресение. Все пак този народ не изчезнал напълно - части от населението били асимилирани от други съседни народи, а в Трес Сапотес културата постепенно се трансформирала в епиолмекска, както я наричат археолозите.

Сред многото постижения на олмеките е създадената от тях първа по рода си в Новия свят графична система. Най-ранното известие за това (ако е автентично, разбира се) е Плочката от Каскахал - голям серпентинов каменен блок, датиращ от около 900г. пр. Хр., когато културата на олмеките била още в разцвета си. Плочата е открита през 1999г. в кариера за чакъл недалеч от Сан Лоренцо. Тежи около 12 кг и е с размери 36 на 21 см при дебелина от 13 цм. На камъка са гравирани 62 знака от 28 различни типа. Някои от тях като че ли са изображения на насекоми, растения, риби и животни, а останалите са с абстрактни форми.

Автентичността на Плочата от Каскахал е поставена под съмнение по редица причини. Първо, тя не е открита в някакъв археологически контекст, а в кариера за чакъл, сред отпадъците от работата на булдозерите, поради което не може да бъде датирана с точност. Уникалността на блока също предизвиква съмнения у някои учени (защото не съществуват никакви други запазени образци от олмекска писменост или рисунки върху серпентин), между които е например археологът Кристофър Пул от Университета на Кентъки в Лексингтън. Той е автор на едно от основните изследвания по олмекска археология - ,,Олмекската археология и ранна Мезоамерика" (Cambridge University Press, 2007). Друго възражение срещу автентичността на плочата се състои в това, че символите по нея нямат никаква прилика с някоя друга от писмените системи в региона. Освен това знаците изглеждат групирани на случаен принцип, а не изписани по ред - във вертикална или хоризонтална посока, като при другите писмености в Централна Америка.

През 2006г. международен археологически екип направи преглед на изследванията върху Плочата от Каскахал. Сред учените бяха някои специалисти по олмекска цивилизация, в това число Стивън Д. Хустън от Братун Юнивърсити, Провидънс, Роуд Айланд; Мария дел Кармен Родригес Мартинес и Алфредо Делгадо Калдерон от Центъра по антропология на Института за национална история на Мексико; и Ричард А. Дийл от Университета на Алабама. Заключението на техния анализ е публикувано в списание: ,,Сайънс" (септември 2006, бр. 5793, 1610-1614) и гласи: ,,Плочата от Каскахал е автентичен и много важен артефакт на мезоамериканската цивилизация. Независимо от този доклад, археолозите Карън Брънс и Нанси Келкър обнародваха списък от възражения срещу заключенията на екипа, които изпращат с писмо до ,,Сайънс" (9 март 2007). Следователно поне засега автентичността на Плочата от Каскахал не може да се смята за доказана.

Олмекското изкуство и неговото разпространение из различни мезоамерикански центрове дава възможност да надникнем в тайните на олмекската култура. Наличието на луксозни артефакти от нефрит и обсидиан в големите олмекски градове, разположени на големи разстояния от находищата на тези материали, показва, че олмеките имали изградена широка търговска мрежа. Съществуването на тази мрежа се доказва и от олмекските артефакти и предмети, притежаващи характерна за олмеките иконография, открити на стотици километри от средищната част на тяхната цивилизация. Олмекското изкуство е представено преди всичко от изящна керамика, гравирани украшения от нефрит и красиви скулптури. Сред характерните мотиви на това изкуство са ягуарът (или фигурите на ,,ягуарочовеци"), змията, маймуната и рибата. Отличаващото се с крайна стилизация олмекско изкуство е станало образец за ацтеките, маите и другите по-късни цивилизации в региона.

Най-известните произведения на олмекското изкуство обаче са гигантските каменни глави. Досега са открити 17 такива и те датират вероятно от периода 1200-900г. пр. Хр. Издялани са от блокове вулканичен базалт. Височината им варира от 1,5 до 3,35 м, а на тегло достигат до 20 тона. Според специалистите представляват индивидуални мъжки (и по-рядко женски) портрети на олмекски владетели. Нито един от образите не се повтаря, а върху главите на някои има нещо като шапки, което се интерпретира или като глава на ритуален играч на топка, или като глава на владетел, облечен като такъв играч. Всъщност основната част на нашата информация за олмекската ритуална игра на топка идва от изкуството и по-точно от фигурките на играчи мъже и жени, носещи предпазни подплънки на корема, краката и ръцете. Анализът на тези фигурки с помощта на радиовъглеродния метод показва, че те датират от 1250-1150г. пр. Хр., макар че несложното игрище за ритуалните игри на топка, открито в Сан Лоренцо, е от по-ново време - от 600-400 г. Пр. Хр.

Чертите на лицата на олмекските каменни глави - раздалечени очи и големи устни - са накарали много хора да вярват (в това число и Хосе Мелгар още през 1862г.), че те са отражение от някогашното присъствие на някаква африканска раса по тези земи, вероятно от Нубия. Базирайки своите хипотези единствено върху портретните черти на каменните глави, някои автори като Иван Ван Сертима (в книгата си ,,Те са пристигнали тук преди Колумб", публикувана за пръв път през 1976г.) говорят за трансатлантическо проникване на африканско население в американския континент, лансирайки предпоставената теза, че местното индианско население на Америка не било в състояние да прояви такива високи художествени качества.

Срещу тези схващания са изказани множество възражения. Деформацията на черепа, която ясно личи при много от олмекските каменни глави, най-вероятно се дължи на пристягане на главата след раждането при децата на знатните - нещо, което се прави по-късно и от маите. Африканското присъствие в Мезоамерика не е възможно и поради факта, че при хилядите контролирани от специалисти археологически разкопки на територията на Централна Америка не са открити абсолютно никакви предмети от каквато и да било африканска култура. Но може би най-убедителното доказателство, че каменните глави на територията на олмеките са изображения на техни племенни вождове се състои в това, че портретните им черти и до днес могат да бъдат открити в лицата на част от местното индианско население. През 40-те години на ХХ век мексиканският художник и историк на изкуството Хосе Мигел Коварубиас публикува поредица фотографии, които показват лица на съвременни мексикански индианци, доста сходни с физиономиите на каменните глави. И наистина снимките на мексиканци от олмекските райони, публикувани в статията ,,Ограбване на културата на автохтонното американско население - афроцентризмът на Ван Сертима и олмеките" от Габриел Аслип-Виера, Бернард Ортис де Монтелано и Уорън Барбър доказват без всяко съмнение, че каменните олмекски глави са едно дело на американските индианци.

Тъй като за олмекската култура в сравнение с тази на маите и на ацтеките се знае твърде малко (досега са открити например само няколко непокътнати човешки скелета на олмеки), тя е обект на непрестанни ,,алтернативни" спекулации като тази за нейния предполагаем африкански произход. Мнозинството от изследователите на мезоамериканските цивилизации не приемат на сериозно тези фантасмагорични предположения, но така или иначе множество въпроси, свързани с олмекската култура, остават без отговор - в това число и проблемът с нейните корени. Тайните, с които е забулена историята на олмеките, се дължат донякъде и на факта, че техните големи градски центрове все още не са напълно разкопани и изследвани. За съжаление това положение едва ли ще се промени скоро, тъй като повечето части на някогашната олмекска територия днес е отвоювана от джунглата и превърната в пасища за добитъка и в ниви със захарна тръстика, което затруднява неимоверно много работата на археолозите. Независимо от това провежданите в момента разкопки в един предполагаем търговски център на олмеките - Чалкацинго, намиращ се в долината на Морелос в южната част на Централното мексиканско плато, може би ще хвърли в бъдеще нова светлина върху загадъчната олмекска култура.



Няма коментари:

Предоставено от Blogger.