Ads Top

ЛУНАТА: Тайните от Студената война до днес или има ли градове там и на кого са?


Луната е най-близкото небесно тяло до нас, и въпреки това тя крие най-мистериозните тайни. Разгадаването им ще стане след дългогодишни изследвания, но дали хората ще бъдат допуснати да ги разберат?

Защо Русия и САЩ най-големите врагове през студената война замразяват своите програми и като, че ли губят всякакъв интерес към Луната, а сега се изготвят такива за усвояване на Марс, който е много по-далеч? Наистина ли някой не пуска земляните на Луната?

Военна база на Луната, ядрени взривове около нея и мрежа от шпионски спътници - това са опорните точки в таен проект, разработван в САЩ. И всичко това, за да се плаши СССР.

Скоро бе разсекретен проект на американците, които са планирали да построят база на Луната за нападение над СССР. Президентът Айзенхауер е подкрепил плана, който не е бил постигнат изцяло, но идеята за изграждане на мрежа от шпионски спътници е осъществена.

Разсекретеният таен проект носи името ,,Проект Хоризонт". Американската армия още през 1959г. е планирала на Луната да се инсталира военна база, която ще се използва за шпионски и комуникационни цели, показва тайния документ. Той съдържа 100 страници и е разсекретен на 45-годишно честване на мисията на НАСА на Луната - Аполо 11. Идеите в него са да се направи така, че да се вземе надмощие над съперника на САЩ в Студената война - Съветския съюз.

Когато на 21 юли 1969г., в разходка на Луната Нийл Армстронг произнесе прочутата си фраза ,,Това е малка стъпка за човека, но огромен скок за човечеството", зад САЩ и Съветския съюз вече има десетилетие на хладнокръвно налагане и конкуренция в Космоса.

Но наистина ли американеца Нийл Армстронг стъпва на луната, или това е добре режисиран шантаж?

В това съревнование руснаците водеха дълго време. През октомври 1957г., стартираха първия си изкуствен спътник ,,Спутник 1", а месец по-късно ,,Спутник 2" с московското куче Лайка, първото живо същество, изпратена от Земята в Космоса (жертва в името на технологиите и конкуренцията в Студената война). Първият човек, който е бил в Космоса през 1961г., също е от СССР - Юрий Гагарин, а веднага след това през 1963г. е била изпратена и космонавтката Валентина Терешкова - първата жена летяла в космическото пространство.

Ето защо в отговор на това надмощие, президентът Джон Ф. Кенеди в речта си през 1962г. обеща на нацията си, че първият човек на Луната ще бъде американец. Докато американските астронавти и руски космонавти публично се състезаваха кой пръв ще достигне Луната, другият аспект на състезанието - военното надмощие - се извършва в пълна тайна.

САЩ плануват изграждането на база на Луната с постоянен екипаж. То трябвало да се проведе в шест етапа и от там да могат да се извършват нападения върху обекти от Земята.

Първият е плануван да започне през ноември 1964г., а последният да приключи през юни 1969г., когато базата на Луната щеше да започне да функционира. Идеята беше от военните бази на Луната да се осъществяват атаки не само към индивидуални цели на Земята но и в пространството.

Разсекретените документи разкриват, че американската армия е планирала да проучи последиците от експлозията на атомна бомба на Луната или в близост до нея. Интересното е, че в един от тези изследвания през 1959г., е бил включен и астронома Карл Сейгън, който тогава е бил изгряваща звезда.

Проучването е било ръководена от Ленард Райфел от военния изследователски институт в Илинойс, който години по-късно призна, че основната цел е била експлозия на атомна бомба в близост до Луната, за да може целият свят да се възхищава на американската сила и мощ.

Но този проект е бил изоставен, когато се разбира, че рисковете надвишават възможните ползи. Въпреки че много от целите на ,,Проект Хоризонт" никога не са се реализирали, някои от идеите са били изпълнени в различна форма. Така американската космическа тайна служба ,,National Reconnaissance Office" е създала мощна мрежа от сателити, които и днес следят целия свят.

През 1979 година двама американски инженери Лестър Хюз и Вито Сакери откриват в библиотеката на НАСА любопитни снимки от повърхността на Луната. На тях се виждал град с постройки, някакви механизми и нещо подобно на тръбопровод. На снимките личали пирамиди, подобни на египетските и имало летателни апарати, които летели над града или били на стартови площадки. Двамата учени уведомили медиите за това.

Различни са версиите, които отговарят на въпроса кой е строил тези градове и какво всъщност представлява нашата Луна. Една от версиите е, че Луната е секретна база на извънземни, където те добиват полезни изкопаеми. Тайнствените явления, които наблюдаваме на нашия спътник се активират тогава, когато идват космическите кораби да транспортират полезните суровини. По същото време на Земята се наблюдава активизация на явленията НЛО. Подкрепящите тази хипотеза смятат, че на Земята тогава пристигат нови пришълци-изследователи на нашата планета.

Според други учени Луната е голяма изследователска база на извънземни, защото те твърдят, че има изкуствен произход. Предполага се, че Луната е по-стара от Земята и от цялата Слънчева система, защото изследването на лунните породи показва това.

Смята се, че възрастта на Земята е 4,5 млрд. години, докато учените определят възрастта на лунните породи на 5,3 млрд. години. Дори праха, покриващ изследваните породи е с по-голяма възраст, около 7,3 млрд. години. Изглежда вероятно Луната да е огромно космическа станция, излязла извън строя и намерила пристанище в около земната орбита.

Други изследователи смятат, че не е изключено да е доведена нарочно до Земята, за да контролира нейните обитатели. За това свидетелства нейната необикновено точна орбита. Самите координати на Луната спрямо Земята, скоростта, с която се върти и нейната траектория никак не изглеждат да са случайни. Точно поради тези съвпадения възниква и явлението пълно Слънчево затъмнение , когато Луната с не големите си размери покрива Слънцето.

Съществува мнение, че преди 11 хиляди години Земята не е имала спътник. Ако може да се има доверие на символичните рисунки намерени на една стена в Боливия става известно и времето, по което Луната е навлязла в нашата орбита. Според изображенията това е станало преди 11 500 – 13 000 години.

Съществува възможност заснетите летателни апарати и механизми да работят в автономен режим, а техните собственици отдавна да са напуснали Луната. В подкрепа на тезата за изкуствения произход на Луната е и нейната малка плътност. Тя е – 3,34 грама на кубически сантиметър, докато тази на Земята е 5,52 г на куб. см. Според някои учени Луната може да е куха, което не е характерно за естествен природен спътник.

През далечната 1969 г екипажът на „Аполо 12“ изхвърля модул на лунната повърхност, който предизвиква лунно земетресение. Шумът можел да се усети на 40 мили от мястото и още три часа се разпространявал по цялата Луна. Подобен експеримент направили и „Аполо 13“. Екипажът увеличил силата на удара и станал свидетел на продължителни вибрации, които се разпространили в радиус на 40 километра.

Изследвайки получената информация учените стигат до заключението, че ядрото на Луната или е с много малка маса или изобщо няма ядро. Учените установяват, че във вътрешността на спътника има черупка от метал, дебела 70 км. След направен компютърен анализ се доказва, че нейният състав е от берилий, волфрам, желязо, никел и различни други вещества, което означава, че металната черупка може да е образувана по изкуствен начин.

Наистина, колкото и близо да е до Земята, Луната крие своите тайни от нас. Дали някога ще разберем истината за спътника си или няма да бъдем допуснати да го направим?

Източник: kovaklog

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.