Ads Top

Кабалистите срещу спасителя Исус Христос


Фактът, че много християнски доктрини, като тази на Троицата - загадъчното раждане и убийството на едно божество, - са намирали място в по-ранни религии, често бива използван като аргумент, за да се покаже, че историята за Христос е просто една по-нова версия на различни древни легенди - за Атис,за Адонис или за Озирис - и, следователно, християнската религия е основана просто върху един мит. Отговорът на това е прост: съществуването на Христос на земята е исторически факт, който никой сериозен авторитет не би отрекъл. Опитите на такива писатели като Древс и Дж. М. Робъртсън да наложат теорията за ,,мита Христос", която намира отзвук в изказванията на социалистическите оратори, бяха посрещнати с такава мощна и основателна критика, че няма нужда от повече оборване. Сър Джеймс Фрейзър, който със сигурност не може да бъде обвинен във фанатичнна ортодоксалност, отбелязва в тази връзка:
Съмненията, появили се по отношение на историческата реалност на Исус, са - по моя преценка - незаслужаващи сериозно внимание.. Да бъде свеждан основателят на християнството до един мит, както постъпват някои, е не по-малко абсурдно, колкото ако това бъде сторено спрямо Мохамед, Лутер или Калвин.
Възможно ли е фактът, че някои обстоятелства от живота на Христос са били предвещани от по-ранни религии да показва, че - както забелязва Елифас Леви - древните хора са имали интуиция за християнските мистерии?

Следователно, за онези, които се придържат към древното предание, Христос се явява като сбъдване на едно пророчество, старо колкото света. Ето защо мъдреците идват от далеч, за да почетат Витлеемското бебе, а когато видели Неговата звезда в небето на изток, били обзети от неистова радост. Чрез Христос те възхваляват не само Него, който е роден цар на евреите, но и Спасителя на цялата човешка раса.

В светлината на такава велика надежда, онази чужда нощ във Витлеем се вижда в цялото й величие. През всички епохи пророци и гадатели са чакали идването на Спасителя и - ей на! - Той се явил; обаче не заради властниците в Израел, не заради върховните жреци и книжниците било известено Неговото раждане, ами заради скромните овчари, които наглеждали стадата си през нощта. И тези хорица с проста вяра, чувайки от ангелите ,,добрата вест за голямата радост", че един Спасител - ,,господ Христос" - се е родил, бързо отишли да видят бебето, лежащо в яслата, след което се върнали, ,,славейки и величаейки Бог". От вярващите в Израел, от Симеон и пророчицата Ана, великото събитие било видяно в неговата универсална значимост; затова Симеон, тръгвайки си в мир, знаел,че е видял с очите си предстоящото спасение, което щяло да бъде ,,светлина, просветляваща гоите" и слава за народа на Израел.

Обаче за евреите, в чиито ръце древното предание било превърнато в изключително преимущество на еврейската раса, за равините, които - нещо повече! - обявили себе си за единствени пазители на преданието сред тази нация, пътят на сбъдването бил противен и ужасяващ. Вместо един сияен Месия, който да бъде поднесен от тях на обикновените хора, сред самите обикновени хора се родил Спасител и бил отведен в Йерусалим, за да бъде поднесен на Господ; един Спасител, който - нещо повече! - с хода на времето споделил Своето божествено послание пред бедните и прости хорица и заявил, че Неговото царство не е на този свят. Очевидно е, че тъкмо това е имала Мария предвид, казвайки, че Бог бил ,,осуетил надеждите на горделивите"; че Той бил ,,смъкнал могъщите от техните престоли и ги поставил наравно с другите". Следователно, Христос е бил твърде омразен на еврейската йерархия с това, че атакувал директно привилегията на расата, към която те принадлежали, оставяйки отворена врата пред цялото човечество, както и привилегията на висшата каста, разкривайки свещени доктрини пред простолюдието, с което заличил нейните претенции за изключителни познания.

Ако не се погледне от такъв ъгъл, нито антагонизмът, изразен от скриби, нито този изразен от другата еврейска група - фарисеи към нашия Господ-бог, нито изобличението, отправено от Него към тях, биха могли да бъдат разбрани правилно. ,,Горко вам, съдници! Че вие отмъкнахте ключа на познанието: не влязохте самите, а и спъвахте онези, които искаха да влязат.. Горко вам, скриби и фарисеи, лицемери! Че заключихте небесното царство за хората: не влязохте самите, а и не позволихте на онези, които искаха да влязат, да го сторят", Какво ли е имал предвид Христос под ,,ключа на познанието"? Явно свещеното предание, което - както обяснява Драш - предсказвало доктрините на християнството. Равините изкривили това предание, ето защо ,,вината на онези вероломни доктори се състои в това, че укрили от хората традиционното обяснение на свещените книги, с което да могат да припознаят Месията в лицето на Исус Христос." Но така или иначе, много от хората Го разпознали; всъщност, мнозинството Го приветствало, постлало дрехите си пред Него и завикало: ,,Осанна за сина на Давид! Благословен да е Този, който дойде в името на господа!" Писатели, които се позовават на избора на Барабас на мястото на Христос и го разглеждал като пример за погрешна преценка на хората, пропускат обстоятелството, че този избор не е бил спонтанен; тъкмо Главният жрец предал Христос ,,от завист" и ,,предложил на хората Пилат ад освободи Барабас". Едва тогава хората викнали послушно: ,,Разпни го!"

Също така равините са тези, които - след като укрили от хората значението на свещеното предание в момента на неговото сбъдване - в последствие отровили този поток за бъдните поколения. Злостни клевети по адрес на Христос и християнството присъстват не само в Кабалата, но и в ранните издания на Талмуда. В тях, казва Баркли:
Нашият Господ и Спасител е ,,онзи", ,,някой си", ,,някакъв глупак", ,,мизерникът", ,,предателя на Израел" и т.н. Полагани са усилия да бъде доказано, че Той е син на Йосиф Пандира от преди брака му с Мария. Чудесата, които върши, се приписват на магьосничество, тайната на което Той бил пренесъл в отверстие на тялото си от Египет. Говори се, че първо бил пребит с камъни, а след това обесен в навечерието на Пасхата. Учениците Му биват наричани еретици и с обидни имена. Обвинявани са в неморални практики, а Новият Завет бива наричан ,,греховната книга". Отношението към всички тези неща разкрива най-грозно отвращение и омраза.
Напразно човек би търсил такива редове в английските и френските преводи на Талмуда, понеже пълни преводи на тези езици няма. Този факт е от огромното значение. Докато свещените книги на всичките други важни религии са преведени на нашия език и са отворени пред всеки, който пожелае да ги изучава, то книгата, която формира основите на съвременния юдаизъм, е затворена за общата публика. Можем да четем английски преводи на Корана, на Дамапада, на Сута Нипата, на Зенд Авеста, на Шу Кинг, на Законите на Ману, на Бхагавадгита, но не можем да четем Талмуда. В дългия списък от свещен книги на Изтока Талмудът няма своето място. Всичко, което е достъпно за обикновения читател, се състои в: от една страна - цензурирани версии  или ,,благоразумни" подборки от еврейски или проеврейски съставители; от друга - ,,антисемитски" публикации, на които би било опасно да се разчита твърде. Основният английски превод от Родкинсън е твърде непълен, а и отделните фолиа никъде не са отбелязани, та е невъзможно да се открие конкретен пасаж. Френският превод на Жан дьо Поли пък има претенции, че представя пълния текст на Венецианския Талмуд от 1520г., обаче не прави нищо такова. В предговора преводачът фактически признава, че е изпуснал ,,някои маловажни дискусии" и навсякъде се опитва да смекчи ,,грубото звучене на някои изрази, които биха ни подразнили ухото". Това, разбира се, му осигурява безкрайно поле за изява, така че всички пасажи, които биха се оказали неудобни за (les) Hebraisants, на които конкретно е посветен, са дискретно премахнати. Преводът на Кабалата от Жан дьо Поли обаче, изглежда пълен. Но пълен и откровен превод на целия Талмуд на английски или френски все още предстои да бъде направен.

Нещо повече, дори еврйеските учени са принудени да изтърпяват дискриминация, ако решат да се консултират с Талмуда в неговата оригинална форма. Понеже от XVIв., когато изучаването на иврит става популярно сред християните, антиобществените и антихристиянските тенденции в Талмуда привличат вниманието на Цензора и в изданието на Талмуда от 1581г. най-отблъскващите пасажи и целия трактат Абода Зара са били изпуснати.

В следващото, краковско издание от 1604г., тези пасажи били възстановени от евреите - действие, предизвикало такова възмущение сред християните, изучаващи иврит, че еврейската общност била стресната. В отклик, един еврейски синод, основан в Полша през 1631г., наредил обидните пасажи да бъдат отново махнати, но - според Драш - те били заменени с кръгчета, които равините трябвало да запълват устно, когато дават наставления на младите евреи. След това за известно време от Талмуда били грижливо извадени неудобните места, така че, за да бъде открита неговата оригинална форма, се налагало връщане отново към веницианската версия от 1520г. (преди да бъде преработена и тя), или към някое по-ново издание. Сега, когато евреите вече не се страхуват от християните, изпусканите в минало пасажи, както се говори, са възстановени и вече не се правят опити, както през Средновековието, да се доказва, че те не се отнасят до основателя на християнството.

Така Еврейската енциклопедия признава, че еврейски легенди, засягащи Исус, присъстват в Талмуда, в Мидраш и в ,,Животът на Йешу" (,,Толедот Йешу"), която има средновековен произход. Във всички тези източници съществува тенденция  присъствието на личността на Христос да бъде омаловажавано, като му се приписват ту нелегитимен произход, ту магьосничество, ту срамна смърт.

Последният споменат труд, ,,Толедот Йешу" (,,Toledot Yeshu") или ,,Сефер Толдос Йешу", на която евреите приписват дълбока древност и която те крият от християните с такава предпазливост, че задълго била неоткриваема, се цитира за първи път от Раймон Мартен от Ордена на Проповядващите братя към края на XIII век... Тази книга очевидно е написана от някой равин, посветен в мистериите на Кабалата. Независимо дали ,,Толедот Йешу" е съществувала мног овекове, преди да бъде извадена за първи път ,,на светло" или пък е колекция от еврейски предания, свързани в смислен сборник от някой равин едва през XIIIв., идеите, които съдържа, могат да бъдат отнесени назад във времето поне до IIв. от християнската епоха. Ориген, кой ов средата на IIIв. написва свой отговор на нападките на Целзий срещу християнството, се спира на една скандална история, напомняща твърде за ,,Толедот Йешу", която Целзий - живял в края на IIв. - разказва от името на някакъв евреин. Очевидно е, следователно, че легендата, която се съдържа в тази история, е била отдавна разпространена в еврейските среди, обаче самата книга не е попадала в ръцете на християните, докато не била преведена на латински от Рамон Марти. По-късно Лутер я резюмира на немски под името ,,Шем Хамфораш" (,,Schem Hamphorasch") издават латински преводи. Може да бъде открита също и на френски в ,,Евангелски апокрифи" от Гюстав Брюней.

Колкото и да ми е противно да цитирам коя да е част от тази богохулна творба, тя трябва да бъде упомената тук, макар и в основни линии, с оглед да можем да проследим последователността в хода на антихристиянското тайно предание, което, както ще видим, се разпространява с постоянство и до днес. Накратко, значи, ,,Толедот Йешу" описва в най-недостойни детайли как Мириам - фризьорка от Витлеем, сгодена за някакъв млад мъж на име Йоханан - била прелъстена от един развратник - Йосиф Пантер или Пандира, след което родила син, когото нарекла Йохосуа или Йешу. Според талмудистките автори на Сота и Синедриона (глави от Талмуда), още като малко момче Йешу бил отведен в Египет, където бил посветен в тайните доктрини на жреците и при завръщането си в Палестина се отдал на магьосничество. ,,Толедот Йешу", така или иначе, потвърждава, че достигайки зрелост, Йешу научил тайната за своя незаконен произход, в резултат на което бил изгонен от Синагогата и за известно време намерил убежище в Галилея. В храма имало един камък, върху който бил гравиран Тетраграматона (четирибуквеника) или Шем Хамфораш, т.е. Неизразимото име на Бог; този камък бил намерен от цар Давид, когато подготвяли основите на храма, и бил положен лично от него в Светая Светих. Узнавайки това, Йешу проникнал в Светая Светих, прочел Неизразимото име и го преписал на парче пергамент, вече могъл да прави чудеса и да убеждава хората, че е син божи, предречен от Исая. С помощта на Юда, Мъдреците от Синагогата успели да заловят Йешу, след което го изправили пред Великия и Малкия Синедриони, от които той бил осъден на убиване с камъни, а накрая бил обесен.

Такава е историята за Христос според еврейските кабалисти, но нека да я сравним не само с християнското предание, ами и с това на мюсюлманите. Вероятно не е достатъчно известно, че Коранът, додето отрича божествения произход на Христос, а също и фактът на неговото разпъване, въпреки всичко, с възмущение отхвърля недостойните легенди по Негов адрес, поддържани от евреите, и с един прекрасен език потвърждава историята за Благовещението и доктрината за Чудното Зачатие. ,,Спомнете си, когато ангелите рекоха: ,,О, Мария! Наистина Бог те избра и пречисти, и те предпочете пред други жени на света..." Спомнете си, когато ангелите рекоха: ,,О, Мария! Наистина Бог ти предаде Неговото слово: името Му да бъде Месия, Исус, синът на Мария, прославен и на този свят, и на другия, един от онези, които имат близък достъп до Бога".

Майката на Исус тук е показана като чиста и ,,опазила своето моминство", тъкмо евреите говорят срещу Мария ,,грозни клевети". Самият Исус е описан като ,,получил сили от Светия дух", докато евреите биват порицани заради отхвърлянето на ,,Апостола Божи", на когото било дадено ,,Евангелието с неговото напътствие и светлина, потвърждаващо предходния закон".

И така, през вековете след раждането на християнството, макар и други, нехристиянски сили да са обявявали срещу новата вяра, тъкмо евреите са онези, които повеждат кампанията за оклеветяване срещу личността на нейния основател, когото мюсюлманите и до ден днешен почитат като един от най-великите учители на света.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.