Ads Top

Мистерията на Глозелските камъни (Glozel tablets)


Едно случайно откритие, направено на самотен хълм край Виши в Централна Франция през 1924г., се превърна в една от най-дискутираните археологически мистерии през последните сто години. Глозелските камъни, каквото е общото им наименование, представляват странна група от над 3000 предмета: глинени таблички, скулптури, декорирани вази, предмети от кост и гравирани речни камъни.

Споровете възникват до голяма степен поради твърде различното датиране на предметите - в късния палеолит (преди ок. 40 000 - ок. 10 000 години), неолита (преди около 6500 години), желязната епоха (започнала тук преди ок. 2700 години) и Средновековието. Появяват се и мнения, че цялата група артефакти или поне някои от тях представляват фалшификати, направени през XX век. Неразчетеното писмо, открито по глинените таблички и някои от вазите от Глозел, също е било идентифицирано по най-различен начин - като непознат досега неолитен език, древен иберийски, финикийски и клетски от желязната епоха. При всички тези крайно противоречиви хипотези, дали съвременните научни технологии ни приближават към разрешаването на Глозелската загадка и наистина ли това е една голяма измама?

Аферата Глозел, както често се нарича, започва на 1 март 1924г., когато 17-годишният Емил Фраден, син на земеделец от село Глозел, оре семейната нива с две крави, впрегнати в рало. Кракът на едното животно пропада в някаква кухина и докато Емил, подпомаган от своите съселяни, се опитва да го измъкне от тази клопка, той открива, че под земята съществува камера с покрити със стъклена маса тухлени стени. Семейството на Емил започва да копае и така се въодушевява от находката си, че продължава тази работа още цяла седмица. Откриват овална по форма камера, съдържаща мистериозни артефакти, включително гравирани кости и речни камъни, керамични вази, глинени таблички с надписи и парчета от човешки кости, а също и череп.

Един от местните учители на име Адриен Пиканде посещава фермата на семейство Фраден в края на март същата година и след това уведомява министъра на образованието за странните находки. В резултат на това на 9 юли друг местен учител, Клеман Беноа, посещава семейството от името на Дружеството за изследвания в областта на хуманитарните науки на Бурбоне (,,Societe d'Emulation du Bourbonnais"). Клеман Беноа се връща отново на 28 юли заедно с някой си Випл и двамата започват да разрушават запазените тухлени стени на камерата с кирки. Когато си тръгват, отнасят със себе си намерените фрагменти. Две седмици по-късно семейството получава писмо от Випл, който определя мистериозната камера като гало-римска (културата на днешните Франция и Белгия по римско време), подобно на много други антични паметници в района. Випл също, така дава предполагаема датировка на паметника и находките в него между 100 и 400г. сл. Хр.

В броя от януари 1925г. на бюлетина на Дружеството (,,Bulletin de la Societe d'Emulation") е публикувано кратко описание на необикновените находки във фермата край Глозел. То привлича вниманието на Антонен Морле - лекар и любител археолог от Виши. Заинтригуван от новината, Морле посещава фермата на 25 април същата година. След като се запознава с находките, той също е силно впечатлен и предлага на семейството 200 франка, за да му разрешат да извърши разкопки на мястото на камерата.

През следващите няколко седмици се стига до споразумение: д-р Морле получава правото да извършва разкопки на посоченото място и да публикува резултатите от тях срещу цена от 200 франка годишно, а семейство Фраден придобива собствеността върху бъдещите находки. Месец по-късно Морле започва да копае в Глозел и не след дълго открива глинени таблички, идоли, гравирани камъни, кости и сечива от кремък, както и малко количество човешки кости. Морле е на мнение, че артефактите са от неолита и бързо публикува поредица от малки книжки за обекта. Първата от тях излиза през септември 1925г. и носи заглавие ,,Нов археологически обект от неолита" (,,Nouvelle Station Neolithique").

Публикациите на лекаря правят Глозел известен сред френските академични среди, които са разгневени от датировките на Морле и от факта, че един любител археолог и един селянин публикуват книги за обекта. Френските археолози изказват своите възражения, че грубо изработените предмети от Глозел не показват прилики с нито един познат до този момент неолитен предмет от територията на Франция и предполагат, че те са изработени от самия Емил Фраден. Въпреки тези становища, към мястото се стичат тълпи туристи и през юни 1927г. са открити две овални гробници, във всяка от които има артефакти, подобни на тези от нивата на Фраден, наречена сега Полето на мъртвите.

Семейство Фраден откриват малък музей в специално построена стая до кухнята на фермата, където излагат над 2000 предмета, открити в тяхната нива, и вземат входна такса от четири франка на човек. В началото на ноември 1927г. в Глозел пристига международна комисия, която предприема тридневни проучвания в земите на Фраденови, при които откриват две шила от кост, речен камък с гравирани на него еленова глава и шест ,,глозелски букви", двуполов идол, две висулки от кост, шистен пръстен, една табличка и една катарама от еленов рог. Всичко изглеждало наред, но когато в края на декември 1927г. бил публикуван докладът на комисията, в него пишело, че освен кремъчните брадви и някои други предмети от камък, всички останали са фалшификати. ,,Гробниците" били изградени наскоро и в почвата около тях не били открити следи от антична фауна.

Въпреки това археолозите, които вярвали в автентичността на находките от Глозел, създали Комитет за изследвания. Членовете му предприели нови разкопки в Глозел между 12 и 14 април 1928г. Тогава открили три гравирани речни камъка, на един от които били изобразени елен и три ,,глозенски букви", фосилирана висулка от кост също с такива знаци по едната й страна, голямо парче от глинена табличка с надпис, кост с гравирани на нея коза и глозелски знаци, както и малка глинена фигурка с форма на лампичка. След завършване на работата комитетът декларирал, че находките са автентични и са от времето на неолита.

Тези противоречия не били лесни за преодоляване. През февруари 1928г. Феликс Реньо, президент на Френското праисторическо дружество, прави кратко посещение в музея на семейство Фраден. Скоро след това той подава официална жалба, че всичко там е фалшифицирано, в резултат на което на 25 февруари същата година полицията влиза в музея и конфискува три сандъка с артефакти. Гастон-Едмон Бай, шеф на криминалния архив в Париж, анализира табличките от музея на Фраденови. През май 1929г. той публикува доклад от 500 страници, в който са описани подробно резултатите от проведената експертиза. В него се твърди, че табличките са били направени през последните пет години и че в една от тях дори била открита прясна дръжка от ябълка. Вследствие от този доклад на 4 юни 1929г. Емил Фраден е обвинен в измама и е разпитван по време на следствието. Не са открити обаче никакви преки доказателства за вината му и две години по-късно, през април 1931г. прокурорът от близкия град Кюсе, господин Антонен Бесон, прекратява разследването.

Очевидно д-р Морле не се изплашва от тези събития и продължава своите разкопки в Глозел, но през септември 1941г. е приет нов френски закон, според който се забраняват археологическите разкопки на територията на страната без разрешение на съответните власти. Така частните изследвания на старините са поставени извън закона. С края на археологическа дейност в Глозел и задомяването на Емил Фраден, който продължава да си работи земите, случаят като че ли е приключен. През 50-те години на XX век д-р Морле се опитва да датира някои от костните находки от Глозел с помощта на радиовъглеродния метод, но претърпява неуспех и умира през 1965г., без да може да докаже своите хипотези по отношение на археологическите открития в района.

През 1974г. обаче Ван Мейдал, Хю Маккеръл, Анри Франсоа и Ги Портал провеждат задълбочени изследвания на керамиката от Глозел с помощта на новооткрития термолуминесцентен метод за датиране. Резултатите са публикувани в английското списание ,,Антикуити" през 1974г. (Antiquity, McKerrell et al.). До 1979г. 27 артефакта от Глозел са датирани с помощта на този метод, както получените данни се разпределят в три категории: ранни - между 300г. пр. Хр. и 300г. сл. Хр. (късна бронзова епоха в ,,келтска" и римска Галия), от ок. XIII век сл. Хр. (Средновековие) и съвременни.

Тези датировки предизвикват нови дискусии и събуждат заспалия дух на Аферата Глозел. През 1983г. френското министерство на културата решава да проведе изследвания в Глозел и в околните райони, като специално в Глозел специалистите прекарват една седмица и прокопават пет контролни шахти на Полето на мъртвите. Министерството така и не публикува пълния си доклад за тези изследвания, но в негово резюме в обем от 13 страници, обнародвано през 1995г., се подчертава, че археологическият обект е по принцип от времето на Средните векове и съдържа отделни находки от желязната епоха, към които са били добавени и доста фалшификата. Липсата на ,,глозелски" находки в близките обекти Ше Герие, Пюи Равел и Льо Кюзел, които също били изследвани от хората на министерството през 1983г., води до заключението, че ,,неолитните" находки от Полето на мъртвите са съвременни фалшификати, заровени нарочно по тези места.

Но това не е краят на Аферата Глозел. Направените през 1984г. тестове на предмет от Глозел в Оксфорд с помощта на радиовъглеродния метод показват, че въглен от обекта е от XI - XIII век сл. Хр., в фрагмент от пръстен от слонова кост се датира от XV век сл. Хр. През 1995г. Алис и Сам Джерард, заедно с Робърт Лирис, анализират костни тубуси от Глозел в Университета на Аризона, използвайки радиовъглеродния метод, като получените датировки са от XIII век сл. Хр. Те водят до заключението, че находките от обекта се отнасят към Средновековието, но как стои въпросът с най-дискутираните артефакти - керамичните таблички и камъните със знаци?

Тестовете, извършени върху камъните с гравирани върху тях изображения на елени в стила на късния палеолит, показват, че гравюрите са били направени със стоманени сечива, което потвърждава тяхната съвременна датировка (тоест че са фалшификати). Керамичните таблички от Глозел, около 100 на брой, имат по себе си ,,надписи" от по шест-седем реда. Използваните знаци не са дешифрирани, но най-крайната хипотеза - че това са следи от непознато неолитно писмо - може да бъде категорично отхвърлена, тъй като символите са определени като ,,съвременници" на възникването на латинската азбука. Изказани са предположения, че някои от надписите напомнят за финикийското писмо. Това е вярно, но знаците на тези ,,финикийски" таблички са също в стила на по-късните латински букви, което предизвиква сериозно съмнение в тяхната автентичност.

Досега са били идентифицирани поне 133 ,,глозелски" символа - твърде много за финикийската или за която и да било друга позната днес азбучна графична система, без това непременно да означава, че надписите са на измислен от мошеници език.

Швейцарският изследовател Ханс-Рудолф Хиц предполага, че в Гозел е функционирала някаква школа за тайнопис, посещавана от говорещи ,,келтски" език ученици. Според него надписите по плочките са написани на местния галски диалект и трябва да се датират от желязната епоха, между III век пр. Хр. и I век сл. Хр. Едно от възможните обяснения на факта, че по някои кости са гравирани същите символи като на плочките, но материалът е очевидно от по-късно време (вероятно от Средновековието), е, че на тях са били направени копия от по-старите текстове от желязната епоха. Тъй като комбинацията от символи по тези по-късни костни предмети са безсмислени, може би средновековните имитатори не са разбирали значението на езика, на който са били написани техните оригинали.

Как може да бъде интерпретирана цялата тази каша от различни датировки и артефакти от района на Глозел? Какъв в края на краищата се оказва въпросният археологически обект? На базата на единственото нещо, за което всички досегашни изследователи са единодушни, може да се приеме, че като се имат предвид естеството на находките и високият процент средновековни материали, овалната камера с тухлени стени, открита от семейство Фраден, представлява пещ за стъкло от XII - XIII век, която по-късно била използвана като гробница. Всички останали интерпретации са в областта на спекулациите.

За някои цялата Афера Глозел е чиста измама. Гравюрите върху кост и камък са аматьорски и неспокосани опити за възпроизвеждане на образци на артефакти по късния патеолит, а надписите върху плочките са направени с гръцки, финикийски и латински букви, използвани на случаен принцип и размесени без всякакво чувство за естетика. Освен това глозелските артефакти като цяло са без каквито и да било убедителни паралели от други места, а и на обекта не са открити никакви сигурни гало-римски предмети от желязната епоха (керамика, монети, украшения). Въпреки тези сериозни възражения срещу тяхната автентичност, датировките на предметите с термолуминесцентния и радиовъглеродния метод продължават да си остават загадка.

Емил Фраден е настоявал през целия си живот, че е невинен и че находките от Полето на мъртвите са свидетелство за съществуването на автентично неолитно селище на това място. През 90-те години на XX век професор Рене Жерменот Университета на Сен Етиен във Франция създава международен екип от учени (наричащ себе си ,,CIER"), чиято задача е да открие доказателства за автентичността на находките от Глозел. Тази изследователска група организира поредица от годишни конференции, всяка една от които се фокусира върху различен аспект от обекта край Глозел. За съжаление, колкото и похвална да изглежда тази инициатива, без допълнителни археологически разкопки в Полето на мъртвите тайната на Глозел никога няма да бъде разгадана....

Бонус: Видео материал (Разследване на Глозелските камъни)

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.