Ads Top

Германските тамплиери - Част 1


През годината след речта на Рамзи - което ще рече, през 1738-ма - Фридрих, пруският кронпринц и бъдещ Фридрих Велики, който от две години водел кореспонденция с Волтер, внезапно проявил любопитство да узнае тайните на свободното зидарство, което до този момент осмивал като ,,Kinderspiel" (,,детска игра") и съответно бил посветен набързо в масонството през нощта на 14-ти срещу 15 август, додето минавла без Брунсуик.

Церемонията протекла не в масонска ложа, а в хотел и в присъствието на делегация, свикана за случая от граф фон Липе-Бюкебург - член на Великата хамбургска ложа. Очевидно, трябва да се е случило нещо необичайно, та да се породи необходимостта от тези спешни и импровизирани мерки. В своето описание на случката обаче Карлайл се старае да я представи като ,,твърде незначително обстоятелство" - една причина да я смятаме по-скоро за твърде значително, понеже днес вече знаем от фактите, които наскоро излязоха на бял свят, колко грижливо Карлайл е бил ,,подхранван" със сведения от Потсдам, додето е пишел своята книга за Фридрих Велики.

Но да проследим масонската кариера на Фридрих. През юни 1740г., след неговото възкачване на трона, интересът му към масонството явно не се е изпарил, защото го намираме да председателства една ложа в Шарлотенбург, където той приема в Ордена двама от своите братя, своя зет и херцог Фридрих Вилхелм от Холщайн-Бек. По негово желание барон де Бийлфелд и неговият таен съветник Йордан основават в Берлин ложа - ,,Трите сфери", - която към 1746г. има не по-малко от четиринадесет други ложи под свое разпореждане.

През същата 1740г., в отговор на настоятелните покани, Волтер посещава за първи път Фридрих Велики в Германия. Обикновено казват, че по това време френският философ все още не е бил станал масон и се предполага, че той е бил посветен през 1778г., когато е приет в Ложата на деветте сестри (,,Loge des Neuf Soeurs") в Париж. Но това по никакъв начин не изключва възможността да е бил член на друг масонски орден от по-рано. Във всеки случай посещението на Волтер в Германия е последвано от две забележителни събития във френския масонски свят. Първото от тях е въвеждането на допълнителните степени; второто - може би не без връзка с първото - е пристигането в Париж на един масонски делегат от Германия на име фон Маршал, носещ със себе си инструкциите за един нов или по-скоро възкресен Тамплиерски орден, в който той се опитва да привлече принц Чарлз Едуард и неговите привърженици.

Около две години по-късно фон Маршал бил последван от барон фон Хунд, който е бил посветен през 1741г. в трите степени на Занаятчийското масонство в Германия и сега пристигнал в Париж, за да освети една ложа. По думите на самия фон Хунд, по това време той бил приет в Тамплиерския орден от един непознат Рицар на Червеното перо, в присъствието на лорд Килмарнок, и е представен като виден брат на принц Чарлз Едуард, за когото смята, че е Велик магистър на Ордена. Но впоследствие се доказало, че всичко това е безспорна фалшификация, защото принц Чалз Едуард отрекъл да знае каквото и да е за аферата, а самият фон Хунд признава по-късно, че не знае името на ложата или гилдията, в която е бил приет, но че е бил направляван от ,,таен център" и от ,,Незнайните Повелители", чиято самоличност бил задължен да не разкрива.

В действителност, изглежда, че разказът на фон Хунд си противоречи напълно с истината и че именно фон Хунд е този, който, подпомагайки усилията на фон Маршал, се опитва да вербува принц Чарлз Едуард в новия германски ордер, като го уверява, че може да осигури мощна подкрепа за каузата на Стюартите под прикритието на реорганизирането на Тамплиерския орден, чиито истински тайни, предавани от едно поколение на друго от рицарите от XIX век, той претендира да притежава. За да реабилитира допълнително Ордена, фон Хунд обявил, че всички обвинения, повдигнати срещу него от Филип Хубави и папата, се основавали на лъжливи обвинителни актове, изфабрикувани от двама рицари изменници на име Нофодей и Флориан като отмъщение за това, че Орденът ги е лишил от позициите им, заради някои престъпления, които били извършили. Според Льокуто дьо Кантльо фон Хунд в края на краищата успял - след поражението при Кулодън Муур - да убеди принц Чарлз Едуард да влезе в неговия орден. Но и това е твърде съмнително. Във всеки случай, когато през 1751г. фон Хунд официално основава своя нов Тамплиерски орден под името ,,Строго съблюдение", злочестият Чарлз Едуард вече не играел никаква роля в схемата. Както е отбелязал вярно г-н Гулд, ,,няма и следа от якобитски интриги, които да са се смесвали някога с учението на Строгото съблюдение."

Орденът на Строгото съблюдение в действителност е чисто германско сдружение, съставено от хора, които принадлежат изцяло на интелектуалното и аристократичното съсловие и се разпознават взаимно по рицарските титли по подобие на рицарските ордени от миналото. Така принц Карл фон Хесен става ,,Eques a Leone Resurgente" (,,Рицар на възкръсващия лъв"); херцог Фердинанд фон Брунсуик - ,,Eques a Victoria" (,,Рицар на победата"); пруският министър фон Бишофсвердер - ,,Eques a Grypho" (,,Рицар на грифона"); барон де Вахтер - ,,Eques a Ceraso" (,,Рицар на черешата"); Кристиан Боде, легационен съветник в Заксе-Гота - ,,Eques a Lilio Convallium" (,,Рицар на котловината на лилията"); фон Хаугвиц, кабинетен министър на Фридрих Велики - ,,Eques a Monte Sancto" (,,Рицар на свещената планина") и т.н.

Но, според изявленията на Ордена, официалните лидери - рицарите на Луната, Звездата, Златното слънце или на Свещената планина - са само фигуранти; истинските лидери, известни като ,,Незнайните Повелители" остават на заден план, неудостоени с рицарски титли, но упражняващи върховна власт над Ордена. ,,Невидимите" от розенкройцерството на XVII век загатват за тази система; но сега, вместо една недосегаема група, самото съществуване на която е слабо познато на света, на дневна светлина се появила могъща организация, водена, както се вижда, от влиятелни и високопоставени в обществото хора, обаче тайно направлявани от скрити ръководители. Мирабо е описал идването на тези мистериозни ръководители в следния откъс:
Около 1756г. се появяват, сякаш изскочили изпод земята, хора, пратени, както те казват, от Незнайните Повелители и снабдени с пълномощия да реформират ордена (на свободното зидарство) и го възстановяват в древната му чистота. Един от тези мисионери, на име Джонстън, отишъл във Ваймар и Йена, където се установил да живее. Той бил приет радушно в света на братята (свободни зидари), които били запленени от надеждата на велики тайни и важни открития, каквито никога не са им ставали известни.
Обаче в ръкописите на хесенския принц, публикувани от Льокуто дьо Кантльо, се твърди, че този човек - Джонстън или по-скоро Джонсън, - който се обявява за ,,Велик приор на Ордена", бил някакъв евреин на име Лайхт или Лойхт. Гулд пък казва, че истинското му име било или Лойхт, или Бекер, обаче той се обявил за англичанин, въпреки че не можел да говори на английски език; затова си присвоил името Джонсън. Господин Гулд е описал Джонсън като ,,изпечен негодник и отявлен мошеник... с почти отблъскващо поведение и без никакво възпитание, но надарен с изключително безсрамие и долно лукавство." И действително, самият фон Хунд, след като си осигурил услугите на Джонсън, го сметнал за твърде опасен и го обявил за авантюрист. В следствие на това, Джонсън бил арестуван от приятеля на Хунд - градският съветник фон Прич, и затворен в замъка Вартбург, където кариерата му приключила с внезапна смърт.

Все пак изглежда неправдоподобно Мирабо да е прав, когато посочва, че Джонсън е един от ,,Незнайните Повелители", които несъмнено са хора с по-широки разбирания, отколкото, струва ми се, е бил този авантюрист. Освен това начинът, по който идва неговата кончина доказва, че той е заемал второстепенно положени в Строгото Съблюдение.

В такъв случай тук се натъкваме на много любопитна поредица от събития и за да оценим правилно пълното им значение, можем да резюмираме накратко така:

  • 1737г. Реч на кавалера Рамзи, която посочва тамплиерския произход на свободните зидари, но не споменава висшите степени.
  • 1738г. Херцог д'Антен става Велик Майстор на Френското свободно зидарство на мястото на лорд ,,Харнуестър".
  • 1738г. Фридрих, пруският крронпринц, е посветен в масонството в Брунсуик.
  • 1740г. Волтер посещава за първи път Фридрих, който вече е крал.
  • 1741г. Барон фон Маршал пристига в Париж с план за възкресяване на Тамплиерския орден.
Тамплиерските степени за първи път стават известни във Франция под името ,,Шотландско масонство".

  • 1743г. Барон фон Хунд пристига във Франция с нови планове за възкресяване на Тамплиерския орден.
Говори се, че в Лион е учредена степента Рицар Кадош, която ознаменува отмъщението на Тамплиерите.

  • 1750г. Волтер отива в Прусия, за да прекара три години с Фридрих.
  • 1751г. Тамплиерският орден на Строгото съблюдение е основан от фон Хунд.
  • 1754г. Ритуалът на Съвършенството (ранна форма на Шотландския ритуал) е основан във Франция.
  • 1761г. Фридрих е признат за лидер на Шотландския ритуал
Морин е пратен да основе Ритуала на Съвършенството в Америка.

  • 1762г. Великите масонски Конституции са ратифицирани в Берлин.
В такъв случай ще видим, че онова, което г-н Гулд описва като ,,тамплиерски порой", който и той, и г-н Тъкет приписват на така наречените ,,шотландски масони", съответства точно на упадъка на якобитското и на възхода на германското влияние. Затова, не е ли твърде възможно - като изключил случая със степента Розенкройцер - създателите на висшите степени да не са нито шотландци, нито якобити, а ,,шотландското масонство" да е термин, използван, за да обхване не само тамплиерите, а по-специално германските тамплиери, докато истинският инициатор и вдъхновител на движението е Фридрих Велики? Но, така или иначе, от значение е да се убедим, че в историята на Ордена на Храма, публикувана в началото на XIX век, Фридрих Велики е посочен като един от най-видните членове на този Орден в миналото, а абат Грегоар добавя, че той е бил ,,ръкоположен " в Ремерсбург (Райнсберг?) през 1738г., тоест през същата година, когато е посветен в масонството в Брунсуик. Следователно имаме пълно основание да свържем Фридрих с тамплиерите по това време.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.