Ads Top

Свободното зидарство във Франция - Част 1


Основаването на Великата Ложа в Лондон било последвано от въвеждането на масонски ложи на континента - през 1721г. в Монс, през 1725г. в Париж, през 1728г. в Мадрид, през 1731г. в Хага, през 1733г. в Хамбург и т.н. Няколко от тях получили своето разрешително от Великата Английска Ложа. Но не такъв бил случаят с Великата Ложа в Париж, която не получила разрешително преди 1743г.

Хората, основали тази ложа, съвсем не били далеч от политиката, а били якобитски лидери, които енергично кроели планове за връщане на власт на династията на Стюартите. Лидерът на групата - Чарлз Радклиф, бил затворен заедно със своя брат - злочестия лорд Дъруентуоър, който бил екзекутиран в Тауър хил през 1716г. Чарлз успял да избяга от Нюгейт и се упътил към Франция, където сам приел титлата лорд Дъруентуотър, въпреки че графството било престанало да съществува по силата на закона, по който осъдили на смърт неговия брат. Твърди се, че именно този лорд Дъруентуотър - впоследствие екзекутиран заради това, че взел участие в бунта от 1745г. - заедно с няколко други якобити основал Великата Парижка Ложа през 1725г. и сам станал Велик Майстор.

Якобитският характер на Парижката ложа не може да бъде оспорван. Господин Гулд разказва как ,,се твърди, че колегите на лорд Дъруентуотър били кавалерът Маскелин, скуайърът Хагърти и други, които до един били привърженици на Стюартите." Но той продължава да оспорва теорията, че те използвали свободното зидарство в името на каузата на тази династия - една теория, която авторът лично смята за равнозначна на обвинение в измама. Това несъмнено е неразумно. Основателите на Великата Ложа в Париж не произхождали от Великата Ложа в Лондон, от която те не получили разрешително, но, както видяхме, пренесли своето свободно зидарство със себе си във Франция преди основаването на Великата Лондонска Ложа; следователно, те въобще не били обвързани от нейния устав. И до публикуването на Конституциите на Андерсън през 1723г. не било формулирано правило, че ложите не трябва да се занимават с политика. В старите дни свободното зидарство винаги било роялистко, както виждаме от старите писмени свидетелства - че членовете трябвало да бъдат ,,истински поданици на краля"; и ако привържениците на Джеймс Едуард виждали в него законния си суеверен, те биха смятали, че използват свободното зидарство за законна цел, приспособявайки го към своята кауза. Така, въпреки че можем да аплодираме решението на лондонските свободни зидари да очистят свободното зидарство от политически тенденции и да го превърнат в хармонична система на братство, не можем да обвиним якобитите във Франция в измама за това, че не са се подчинили на решение, във вземането на което не са участвали, както и за това, че са основавали ложи по свой собствен вкус.

За нещастие обаче, както се случва твърде често, когато хората устройват тайни заговори в името на напълно благородни цели, в техните редици проникват конспиратори от друг тип. Според документите, приведени от Ордена на Храма в началото на XIX век, тамплиерите никога не са преставали да съществуват, въпреки тяхната официална забрана през 1312г., и че поредица Велики Майстори са се наследявали взаимно в една непрекъсната приемственост от Жак дьо Моле до херцог дьо Косе-Брисак, който бил убит през 1792г.

Твърди се, че за Велик Майстор през 1705г. бил назначен Филип, Орлеанския херцог, който по-късно станал регент. Г-н Уейт е изказал мнението, че всичко това било измислено в края на XVIII век и че Хартата на Лармений била изфабрикувана пак по това време, макар и да не била публикувана преди 1811г. от възкресения Орден на Храма под ръководството на Великия Майстор Фабре Палапра. Но доказателства ни навеждат на точно обратното заключение. Мосю Матер, който, както видяхме, не вярва на историята на Ордена на Храма и в автентичността на Хартата на Лармений - дотолкова, доколкото за нея се предявяват претенциите, че е истински документ от XIV век, - въпреки това твърди, че ,,savants" (сведущите), които са я проучили, обявяват как тя е била съставена в началото на XVIII век. Той също смята, че по това време Евангелието на свети Йоан, използвано от Ордена, било систематизирано така, че да ,,съпровожда церемониите на някакво масонско или тайно общество".

И така, около 1740г. във Франция и Германия било възкресено тамплиерството; следователно не можем да се съмняваме в това, че ако Матер е прав в тази си хипотеза, въпросното тайно общество е било това на тамплиерите, независимо дали те са съществували като преки потомци на Ордена от XII век или само като възкресение на този Орден.

Съществуването на германските тамплиерите по същото време под името ,,Строгото съблюдение" действително е факт, който никой не оспорва; но трябва да смятаме за твърде вероятно, че е имало и един Орден на Храма във Франция в самото начало на XVIII век. Доктор Маккей, Джон Яркър и Льокуто дьо Кантльо (който е имал изключителни източници на информация поради това, че е разполагал с тамплиерски документи) обявяват, че случаят е бил точно такъв и смятат Хартата на Лармений за автентична. ,,Съвсем сигурно е", казва Яркър, ,,че по това време във Франция е имало един Орден на Храма с харта от Жан Марк Лармений, който претендират, че бил назначен на този пост от Жак дьо Моле. Филип Орлеански приел поста Велик Майстор през 1705г. и подписал Устава."

Без да смятаме непременно Хартата на Лармений за автентична, нека да проучим правдоподобността на това твърдение за Орлеанския херцог.

Сред якобитите, които подкрепяли лорд Дъруентуотър във Великата Парижка ложа, бил някой си Ендрю Майкъл Рамзи, известен като ,,кавалерът Рамзи", който бил роден в Еър, близо до прочутата Ложа на Килуайнинг, където се твърди, че тамплиерите сключили съюза си с масоните през 1314г. През 1710г. Рамзи бил обърнат в римокатолическата вяра от Фенелон и през 1714г. станал домашен учител на синовете на Претендента в Рим. Г-н Гулд е разказвал, че по време на своето пребиваване във Франция, Рамзи станал приятел с регента Филип, Орлеанския херцог, който бил Велик Майстор на ,,Ордена на свети Лазар", основан по време на кръстоносните походи като организация на хоспиталиери, посветили се на грижите за болните от проказа. Този Орден през 1608г. се присъединил към ,,Ордена на планината Кармел". От всички описания ми се струва вероятно Рамзи да е бил рицар от същия Орден, но той не може да е бил допуснат в него от Орлеанския херцог, защото Велик Майстор на Ордена на свети Лазар не е бил Орлеанският херцог, а маркиз дьо Данжо, който пък, след неговата смърт през 1720г., бил наследен от сина на Регента, херцог дьо Шартр. В такъв случай, ако Рамзи е бил допуснат в някакъв Орден от Регента, това сигурно е бил ,,Орденът на Храма", чийто Велик Майстор по това време, според някои твърдения, е бил Регентът.

И така, всеизвестен е безчестният характер на Орлеанския херцог; освен това, през Регентството - период на безбожие и морална разпуснатост, който няма равен на себе си в историята на Франция - председател на съвета бил херцог дьо Бурбон, който по-късно поставил своята любовница маркиза дьо Прие и финансиста Пари Дюверне в устата на всички и предизвикал по този начин толкова голям скандал, че през 1726г. под влиянието на кардинал Фльори бил пратен в изгнание. Твърди се, че този херцог дьо Бурбон през 1737г. станал Велик Майстор на Храма. ,,Именно така", отбелязва дьо Кантльо, ,,тези двама Велики Майстори на Храма подронвали кралския авторитет и непрестанно разпалвали омраза срещу правителството."

Следователно, би изглеждало странно, че толкова почтен човек, какъвто изглежда е бил Рамзи - който освен това неотдавна бил обърнат в католическата вяра - е станал приятел с развратния Регент на Франция, освен ако не е имало някаква връзка помежду им. Но тук разполагаме с едно задоволително обяснение - тамплиерството. Несъмнено през младостта на Рамзи в Килуайнинг са му станали известни много тамплиерски предания и ако във Франция бил подпомогнат в нужда от самия Велик Майстор, какво чудно има в това, че е влязъл в съюз, довел до приемането му в един Орден, който вече бил привикнал да почита и който, освен това, му бил представен като ,,fons" (източник) и ,,origo" (начало) на масонското братство, на което и той бил член? Именно по този начин узнаваме, че Рамзи през същата година, в която се твърди, че херцог дьо Бурбон бил избран за Велик Майстор на Храма, изпратил едно несръчно написано писмо до кардинал Фльори, в което го молел да разпростре закрилата си над обществото на свободните зидари в Париж и приложил към писмото копие от речта, която трябвало да произнесе на следващия ден, 21 март, 1737г. Именно в тази прочута реч за първи път произходът на свободното зидарство бил проследен до кръстоносните походи:
По времето на кръстоносните походи в Палестина много владетели, господари и граждани се сдружавали и се заклевали, че ще възстановят Храма на християните в Светата Земя и ще съдействат за връщането на тяхната постройка на първоначалното й място. Те се споразумели относно някои древни знаци и символични думи, извадени от кладенеца на религията, за да се разпознават сред езичниците и сарацините. Тези знаци и думи се съобщават само на такива, които са обещали тържествено и дори понякога в подножието на олтара, никога да не ги разкриват. Следователно, това свещено обещание не е отблъскваща клетва, както е била наричана, в уважаваната връзка, чиято цел е да обедини християните от всички националности в едно братство. Малко по-късно нашият Орден изградил съюз с рицарите на свети Йоан Йерусалимски. От този момент нашите ложи взели името ложи на свети Йоан.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.