Ads Top


Друго средство за дискредитиране на християнството и подкопаване на вярата в божествения характер на нашия Господ бе възприето то някои съвременни писатели, предимно евреи, които се опитват да докажат, че Той е принадлежал към сектата на есеите - общност от отшелници, съществувала в Палестина преди раждането на Христос и известна с това, че всичката собственост на членовете й била обща.

Така еврейският историк Грец заявява, че Исус просто е заимствал основните характеристики на есеизма и оттам ранното християнство не било нищо друго, освен негова издънка. Приелият християнството евреин д-р Гинсбърг отчасти подкрепя тази гледна точка в една своя къса брошура, съдържаща повечето от свидетелствата, които са били събрани и приведени по този въпрос, като самият той изказва мнението как ,,трудно можем да се съмняваме, че нашият Спасител е принадлежал тъкмо към това свещено братство". И така, след представянето на Христо като магьосник в ,,Толедот Йешу" и Талмуда, еврейското предание търси да обясни Неговите чудни дела като такива на обикновен знахар - идея, която ще открием, че се предава сред тайните общества и до наши дни.

Разбира се, ако това е вярно, ако чудесата на Христос са се дължали единствено на познаване на природните закони, а доктрините Му са в действителност заимствани от сектата, цялата теория за Неговата божествена сила и мисията му рухва. Ето защо е наложително да бъдат изложени всички разпространени заблуждения, върху които се основава опитът Той да бъде отъждействяван с есеите.

Прочее, трябва само внимателно да прегледаме евангелията, за да стигнем до извода, че учението на Христос е съвсем различно от това на есеите. Христос не е живял в братството, но - както д-р Гинсбърг сам посочва - се е събирал с митари (бирници в Юдея и прен. разпътни люде) и грешници. Есеите не са посещавали Храма, докато Той бивал там често. Есеите не одобрявали пиенето на вино и женитбата, докато Христос уважил сватбата на Кана в Галилея с присъствието си и там превърнал водата във вино. Още един аргумент - при това най-показателен от всички, но който д-р Гинсбърг пропуща - представлява фактът, че една от основните характерни особености на есеите, която ги отличава от всички останали еврейски секти по онова време, била неодобрението спрямо помазването на тялото, на което те гледали като на омърсение; додето Христо не само похвалил жената, която му донесла скъпоценния съд с миро, но дори порицал Симеон заради пропуска му: ,,Ти не помаза главата ми; но тази жена помаза ходилата Ми с миро". Очевидно е, че дори ако Христос е бил есей, обаче е загърбил в този случай обичайния си навик от уважение към чувствата на жената, той би разбрал защо Симеон не му е предложил същата форма на внимание, пък и самият Симеон би се извинил във връзка с това. Нещо повече, ако учениците Му са били есеи, нямаше ли да протестират срещу това нарушение на техните принципи, вместо само да възразят, че мирото било доста скъпо?

Обаче, тъкмо когато приписва на Христо комунистическите доктрини на есеите, д-р Гинсбърг прави най-подвеждащи заключения - една гледна точка от особено значение с оглед на факта, че върху тази фалшива хипотеза е изграден т. нар. ,,християнски социализъм". ,,За есеите", пише той, ,,всички неща били общи, като назначавали един от братството да се грижи за общата торба; така постъпвали и първите християни". Съвършено вярно е, че - както свидетелства първото позоваване на ,,Делата" - след смъртта на Христос някои то първите християни се събрали в група и всичките им вещи били общи, обаче никъде няма дори и най-незначително свидетелство за това Христос или учениците Му да следвали този принцип.

Отделните откъси от евангелието на Св. Йоан представляват всичко, което д-р Гинсбърг привежда в своя подкрепа при този спор, но в тях може да е ставало дума за торба за подаяния (милостиня) или фонд, в който са събирали средства с някаква цел, но не и обща хазна за всичките им ценности. Още по-малко свидетелства има за това Христос някога да е препоръчвал комунизъм на света като цяло. Когато един млад мъж с голямо имущество попитал как да се сдобие с вечен живот. Христос му казал да следва божиите заповеди, но когато онзи го попитал какво още може да стори, Той му отговорил: ,,Ако искаш да бъдеш съвършен, иди и продай онова, което притежаваш и раздай на бедните". Отказване от всичкото богатство - но не обединяване в общ фонд! - бил съветът за постигане на съвършенство към онези малцина, които искали да отдадат живота си в служба на Бог - както монаси и монахини винаги са постъпвали - и това няма никаква връзка с комунистическата система на есеите.

По-нататък д-р Гинсбърг продължава: ,,Есеизмът поставял всички свои привърженици на едно равнище, забранявайки съществуването на каквато и да е власт на един човек над друг и приобщаване на хората в служба един на друг; същото сторил и Христос. Есеизмът изисквал от последователите му да не наричат никой човек на света свой господар, също и Христос."

В действителност, Христос силно е поддържал упражняването на власт, не само в често цитирания откъс ,,дайте кесаревото кесарю", но и когато одобрява речта на центуриона: ,,Аз съм човек с власт над мен и имам войници, които са по моя власт; кажа ли на едното ,иди", той отива, а кажа ли на друг ,,ела", той идва; и на слугата си, кога река ,,направи това", той го прави." Навсякъде Христос хвали верния слуга и насърчава неговото подчинение на господари. Ако разгледаме препратката към евангелието на Матея, където д-р Гинсбърг казва, че Христос заповядвал на учениците си да не наричат никого на света свой господар, ще открием, че той не само е изопачил смисъла на откъса, но и е обърнал реда на думите, които - насочени като порицание срещу еврейските равини - звучат така: ,,Но нека не ви наричат равини, понеже един е вашият господар и всички ние, дори Христос, сте братя... Нито пък да ви наричат господари, понеже един е вашият господар, дори Христос. Ала онзи, който е най-велик измежду вас, ще бъде ваш слуга."

На апостолите, следователно, никога не им е било заповядвано не само да не наричат никого свой господар, но и самите да не се наричат господари.

Д-р Гинсбърг трябваше да е наясно с тази отлика, а въпросният откъс в случая не му върши работа като аргумент. В действителност, явно някои от апостолите са имали лични слуги, щом Христос ги хвали за стриктното им спазване на задълженията:
Кой от вас, дето си има слуга да му оре и да храни добитъка, ще му каже всеки път, щом се върне от полето: ,,Иди и седни да ядеш"? А няма ли по-скоро да му рече: ,,Иди да ми сложиш да ям; преоблечи се и ми сервирай, докато се наям и напия; пък сетне ти ще ядеш и пиеш"? И ще му благодари ли на този слуга заради нещата, които е свършил и които са му били заповядани? Аз не вярвам.
Само този откъс е достатъчен да покаже, че Христос и неговите апостоли не са живели в комуни, където всички са били равни, а са се придържали към обичайната практика на обществената система, към която са принадлежали, макар да са изповядвали определени правила - като притежаване само на една дреха, например - и не са носили пари, когато тръгвали на път. Тези прилики между учението на есеите и Христовото слово, които посочва д-р Гинсбърг, се отнасят не до обичаите в една секта, а до общи понятия за човешко поведение - унижение, щедрост, мекушавост и т.н.

В същото време става ясно, че ако есеите са се придържали в общи линии към определени принципи, проповядвани и от Христос, то някои от доктрините им пък влизат в пълно противоречие с Неговите, какт ои с ранното християнство - в частност, техния обичай да се молят на изгряващото слънце или невярването им във възкресението на тялото. Свети Павел заклеймяла аскетизма, който се явява кардинална доктрина на есеите, използвайки твърде крайни думи, за да предупреди братството, че ,,в скоро време някои ще се отклонят от вярата, обръщайки внимание на духове-изкусители и дяволски доктрини... забраняващи им да се женят, насърчаващи ги да избягват яденето на месо - което Бог е създал, за да бъде приемано с благодарност от онези, които вярват и знаят истината. Понеже всяка божия твар е добра и нито една не бива да бъде отказвана, ако се приема с благодарност... Ако ти сведеш до знанието на децата си тези неща, ще бъдеш добър последовател на Исус Христос".

Това предполага, че някои есейски идеи са се промъкнали сред християнските общности и на тях се гледа като на опасно извращение от онези, които помнят истинското учение на Христос.

Следователно, есеите не са християни, а тайно общество, чиито последователи практикуват четири степени на посветеност и са оплетени в страховити клетви да не разкриват поверените им свещени мистерии. А какви да са били тези мистерии, ако не еврейската тайна традиция, която днес познаваме като Кабала?

Д-р Гинсбърг ни дава ,,ясно осветление" по въпроса за есеите, когато в един откъс засяга тяхното задължение ,,да не разкриват тайната доктрина пред никого,... внимателно да съхраняват принадлежащите на сектата им книги и имената на ангелите или мистериите, свързани с Тетраграматона, както и другите имена на Бог и на ангелите ,съдържащи се в теософията, както и в космогонията, която също е играла твърде важна роля сред еврейските мистици и кабалистите." Истината е явна - че есеите са били кабалисти, макар и без съмнение от по-висш вид. Съвсем възможно е Кабалата, която те са притежавали, да е произлизала от предхристиянските времена и да си е останала неомърсена с антихристиянските течения, създадени от равините след смъртта на Христос.

Есеите са твърде важни за целите на тази книга в качеството им на първото от всички тайни общества, чрез които би могла да бъде проследена директната линия на преданието до наши дни. Обаче, докато в тази мирна общност не може да се открият никакви антихристиянски влияния, същото не може да се каже за другите, явили се по-късно псевдохристиянски секти, които, додето проповядват християнството, сместват с християнски доктрини отровата на извратената Кабала, която е главен източник на грешките, заради които християнската църква е разделена.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.