Ads Top

Загадката на златните шапки


Група Древни конични съдове от златен варак, открити в Швейцария, Германия и Франция, са една от най-объркващите археологически находки на света. Съществуват четири такива загадъчни предмета: Златната шапка от Шиферщат край Шпайер в Югозападна Германия, Авантонският златен конус, открит близо до Поатие в Западна Франция, Златният конус от Ецелсдорф-Бух край Нюрнберг и Берлинската златна шапка. За да се обяснят тези красиви ,,златни шапки", са създадени най-различни хипотези - че са част от доспехи от бронзовата епоха, шапки на магьосници, церемониални съдове и дори ритуални календари. Неотдавнашните изследвания на историците от Музея за древна история в Берлин хвърлиха нова интригуваща светлина върху възможното използване на загадъчните предмети.

Най-напред е открита така наречената Златна шапка от Шиферщат. Намерена е на около километър северно от селището на 29 април 1835г., по време на земеделски работи. Добре запазената ..шапка" с конична форма има височина 30 см, диаметър 18 см в най-широката част и тежи 350 грама. Изкована е от тънък единичен златен лист с 86,37% съдържание на злато, 13% сребро, 0,56% мед и 0,07% калай. Повърхността на шапката е разделена на хоризонтални орнаментални пояси, изработени чрез щамповане (коване на листа върху релефни щампи). Тези зони се характеризират с равномерно разпределени дискови и кръгли декоративни елементи, заобиколени от концентрични окръжности.

Златната шапка от Шиферщат е намерена в изправено положение в правоъгълна камера на около 60 см под повърхността на терена, а на нея били опрени под наклон три бронзови брадви. Именно чрез тези брадви шапката е датирана в периода между XV и XIII век пр. Хр. (между средната и късната бронзова епоха), а събирането на четирите предмета на едно място придава на откритата камера някакъв ритуален характер. През годините в близките поля са открити кемарика и животински кости също от бронзовата епоха, което предполага, че там някъде е съществувало селище от този исторически период и край него са били положени златната шапка и трите бронзови брадви. Днес Златната шапка от Шиферщат може да се види в Историческия музей на Пфалц в Шпайер.

Авантонският златен конус е открит през 1844г. в полето край село Авантон, на около 12 км северно от град Поатие. Предметът е бил повреден - липсва кръглата му ,,периферия", каквато се наблюдава при другите златни шапки. Авантонският конус е с височина 55 см и тежи 286 грама. Подобно на другите ..шапки" неговата орнаментация е разделена на хоризонтални пояси, но се състои от концентрични окръжности с различни диаметри. Датиран е към 1000-900г. пр. Хр. (късната бронзова епоха) и днес е изложен в Националния археологически музей в Сен Жермен ан Ле край Париж.

Златната шапка от Ецелсдорф-Бух е намерена през 1953г. при разчистване на терен и изкореняване на дънери между селата Ецелсдорф (Франкония) и Бух (Бавария) в Южна Германия. ,,Шапката" се намирала буквално на десетина сантиметра под повърхността на терена и за съжаление не било установено веднага какво представлява всъщност. Така тя била насечена на няколко парчета от инструментите на работниците и едва след падналия дъжд забелязали, че металът е злато. Георг Рашке от Германския национален музей в Нюрнберг успял да възстанови целостта на предмета и спасил златните парчета, но едва през 90-те години те били разпознати като част от поредната ,,Златна шапка".

Възстановената шапка от Ецелсдорф-Бух е най-високата от четирите намерени досега - около 88 см, и тежи 331 грама. Близо до основата й два бронзови пръстена (открити впоследствие от Рашке, след като изпаднали от нея при неволното й разбиване от работниците) служат за подсилване на конструкцията. Подобно на другите златни шапки, екземплярът от Ецелсдорф-Бух е изкован от единичен златен лист със състав: 88,3% злато, 11% сребро, 0,59% мед и 0,086% калай. Средната дебелина на златния лист е едва 0,76 милиметра. Изчислено е също така, че количеството злато, използвано за изковаването на шапката, е колкото кибритена кутийка.

Повърхността на Златната шапка от Ецелсдорф-Бух е разделена на хоризонтални пояси и е украсена с редове от символи (общо 154 реда) чрез техниката на щамповането. Подобно на другите златни шапки, и тук символите са предимно концентрични кръгове, но има и три различни мотива: малки хоризонтални елипси, приличащи на очи (които се срещат и при шапките от Шиферщат и Берлин), миниатюрни колелца с осем спици и малки конуси. Върхът на шапката от Ецелсдорф-Бух е украсен с десетолъчна звезда. Изследователите са изчислили, че за изработването на тази украса са били използвани 20 различни щамповъчни щанци, специален гребен и цилиндрични щампи (за изработване на колелцата). Златният конус от Ецелсдорф-Бух, който е датиран между 1000 и 900г. пр. Хр., днес е изложен в Германския национален музей в Нюрнберг.

Последният от четирите образци, известен като Берлинската шапка, е най-добре запазеният от всички златни шапки. Купен е през 1996г. от Музея за пра- и древна история в Берлин. Произходът на предмета е неизвестен, макар да се предполага, че през 50-те и 60-те години на ХХ век е бил част от швейцарска частна колекция и вероятно е открит или в Швабия (част от Югозападна Германия), или в Швейцария.

Златната шапка е с височина 73 см и тежи 490 грама. Издълженият тесен конус е изкован от единичен златен лист, съдържащ 87,7% злато, 9,8% сребро, 04% мед и 0,1% калай. Както при златната шапка от Ецелсдорф-Бух, Берлинската също е укрепена в долната си част от листовиден бронзов пръстен.

Берлинската шапка е украсена с 21 хоризонтални пояса и редове от символи по цялата си дължина. Знаците са предимно катарами и кръгчета, заобиколени от концентрични кръгове, но един от поясите включва хоризонтални сърпове върху знак с формата на око. Какво при шапката от Ецелсдорф-Бух, върхът на конуса и тук е украсен със звезда, само че в този случай осмолъчна. При изработването на сложната украса по Берлинската златна шапка са били използвани най-малко 17 отделни инструмента - вероятно четиринайсет различни щампи, а също и три цилиндрични. Берлинската златна шапка в стилистично отношение спада към артефактите, създадени между 1000 и 800г. пр. Хр., и днес е един от най-атрактивните експонати от колекцията ,,Бронзовата епоха" на Музея за пра= и древна история в Берлин.

Четирите загадъчни златни шапки не би трябвало да се разглеждат сами за себе си, а на фона на културната среда от края на средновековната и късната бронзова епоха в Централна Европа. Този период се определя с археологическия термин ,,Култура на полетата с погребални урни" и времетраенето му в тази част на Европа приблизително е в границите между 1300 и 750г. пр. Хр., но културата постепенно се разпространява и към Италия, Франция, Испания и Скандинавия. Това специфично наименование идва от обичая на носителите на тази култура да полагат кремираните останки на покойниците в урни, които след това са заравяни в ями, образуващи цели погребални полета. При тези погребения се наблюдава разнообразие от образци - от най-скромните до най-разточителните, което е сигурно доказателство за социалната стратификация на тогавашното общество. В някои от по-екстравагантните гробове урната е съпътствана от оръжия и накити, често нарочно огънати или счупени преди полагането им в земята. Най-интересните от тези погребения са околно дузина - при тях останките на покойника са положени в гроба заедно с четириколесна колесница с бронзови фитинги. Такива са открити в Германия и Швейцария.

Златните шапки имат съвсем ограничен брой възможни паралели. Може би най-сходни с тях са короните или шапките, изковани от златни листове през късната бронзова епоха, открити на брега в Лейро (Рианхо, Ла Коруня) на Атлантическия бряг на Галисия в Испания. Известни прилики също така могат да бъдат открити между четирите златни шапки и златните купи от Ахтроки (провинция Гипускоа) в Северна Испания. Днес тези купи се съхраняват в Националния археологически музей в Мадрид. Известни паралели могат да бъдат направени и с изображенията на корони или шапки върху каменните плочи на кралската гробница край Кивик в североизточната част на шведската провинция Сконе. В останките от тази гробница са намерени артефакти от твърде от твърде импозантно древноскандинавско двойно погребение, датиращо от около 1000г. пр. Хр. (от бронзовата епоха по тези места), от когато се датират и германските златни шапки. Златната пелерина от Молд - изкована от златен лист и открита във Флинтшир в Северен Уелс, има украса, подобна на тази на златните шапки, макар че е значително по-стара от тях и се датира между 1900 и 1600 г. пр. Хр.

Вероятните функции на мистериозните златни шапки са били обект на спорове десетилетия наред. Трудно е да се отговори на въпроса като кой ги е направил и кой ги е носил, тъй като разполагаме само с четири такива запазени екземпляра, макар че е напълно възможно в наши дни други образци да се намират в частна колекция. Като се вземат предвид многото време и големите усилия, необходими за изработването на една такава шапка, както и високата стойност на суровината за нея, логично е да предположим, че златните шапки са били носени от елита на обществата, които са ги произвели. Една от хипотезите за тях гласи, че те въобще не са употребявани като шапки, а са били съдове за ритуално очищение. Друго по-популярно предположение свързва шапките с церемониалния костюм на жреците - нещо като ,,магьоснически шапки". Диаметърът и формата на шапките, които приблизително отговорят на размерите на човешкия череп, подкрепят тази хипотеза. Но тънкият златен лист, от който са изковани, ги прави твърде неустойчиви да се носят направо на главата и някои специалисти предполагат, че са покривали истинските шапки от някаква органична материя. Алтернатива на това схващане е възможността шапките да са поставяни на върха на високи дървени колони, характерни за множество ритуални места в Централна и Северна Европа през бронзовата епоха.

Една от най-новите хипотези по този въпрос обяснява, че златните шапки имали астрономически и/или календарни функции. През 2002г. историци от Музея за пра- и древна история в Берлин провеждат задълбочени изследвания върху Берлинската златна шапка. Директорът на музея Вилфред Менгин и изследователският екип смятат, че 1739-те слънчеви и полумесечни символи, изобразени по повърхността на шапката, са свързани помежду си в система, наподобяваща Метоновата система, изработена от древногръцкия астроном Метон от Атина през 432г. Пр. Хр. Ако това се докаже, Берлинската златна шапка би се превърнала в един лунно-слънчев календар. Според Менгин символите върху шапката доказват, че жреците астрономи от късната бронзова епоха са били в състояние да изчисляват предварително движението на Слънцето и на Луната, като по този начин определяли точното време за сеитба и прибиране на реколтата, както и за религиозните празници. Притежаването на това тайнствено астрономическо познание придавало на жреците, които ползвали и може би носели на главите си златните шапки, мистичен ореол и осигурявало значително влияние сред останалата част на обществото.

Сравнения са правени и между Берлинската златна шапка и Небесния диск от Небра - бронзов диск с диаметър около 30 см, по който са инкрустирани златни символи, представляващи Луната, звездите и може би Слънцето. Небесният диск от Небра без съмнение е представлявал някакво астрономическо пособие и също произхожда от земите на днешна Германия (от провинция Саксония-Анхалт). Подобно на Пелерината от Молд, той е доста по-стар от златните шапки и се датира към 1600г. пр. Хр. Шапките, разбира се, може да са имали двойствени функции: религиозни - като емблеми за ранга на жреца в обществото, и практически - като лунно-слънчев календар. От друга страна, шапките може би са служели повече като илюстрация на астрономическите познания, притежавани от жреците, а не като пособия за календарни изчисления.

Един от сериозните проблеми на хипотезите, приписващи някакви астрономически или други определени функции на златните шапки, се корени в техния малък брой - толкова ограничен, че е почти невъзможно да се направят изводи и обобщения. Освен това нито един от тези предмети не е открит при съвременни археологически изследвания. Поради това, ако оставим настрана Златната шапка от Шиферщат, останалите са лишени от изключително важния в случая археологически контекст на откриването им. Единственият начин да бъде разплетена докрай мистерията на златните шапки е археолозите да намерят други подобни екземпляри и то в контекст, който да позволи сигурното им датиране. Дотогава златните шапки, които без съмнение са свидетелство за невероятния технологичен напредък на част от културите на късната бронзова епоха в Централна Европа, ще си останат вълнуващата нашето въображение загадки.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.