Ads Top

Вместо демокрация Корпоратокрация


Вместо демокрация, най-вероятно живеем в корпоратокрация: Apple има повече пари от Аржентина, Goldman Sachs има повече власт от Гърция. Работят ли националните правителства, скрити зад бюрократични механизми за корпорациите? Наскоро бе съобщено, че Apple е превишил пазарна капитализация от 500 милиарда долара - нещо, което са постигнали досега само Microsoft, Exxon Mobil, General Electric и Cisco. Тази цифра поставя Apple над цели страни по отношение на тяхната икономическа сила и показва една тенденция, която вече е посочена в конспиративните теории и научно-фантастични романи - че корпорациите са истинските господари на света. Настоящият капитал на Apple в момента надхвърля БВП на страни като Гърция, Аржентина, Полша, Белгия, Швеция, Саудитска Арабия и Тайван.

Невероятният успех на Apple и някои други корпорации се дължи най-вече на свободните пазари и глобализацията, която им позволява да произвеждат продукти на ниски цени и да ги продават в световен мащаб на по-голяма стойност: приблизителните производствени разходи на един iPhone са между 12 и 30$, като работниците, много от които деца, печелят 1,78$ на час и по-малко, но тази ,,джаджа", се продава между 200$ и 400$ в САЩ и достига още по-висока цена от 1000$ долара в някои страни. Както ще обясним тук, един от страничните ефекти на свободния пазар е модерна версия на робството, което изглежда не притеснява и не прави впечатление на пазарната империя на Apple.

Отвъд нечовешките условия, при които работят много хора, особено в Азия, при производството на тези продукти, които се консумират на Запад, може би най-тревожното е, че корпорациите имат възможност да променят законите за свое удобство, но рядко от юридическа необходимост, като тези закони често биват нарушавани безнаказано. Бихме могли да кажем, че правителствата в крайна сметка работят за корпоративните интереси: няма съмнения за начина, по който тези фирми могат да увеличат печалбите си, независимо от превратностите на икономиката на дадена страна.

Като например, имаме войните на Съединените щати и техните съюзници. Въпреки че тези войни са едно ужасно начинание за обикновените граждани, големите предприемачи на военната индустрия, петролните компании, банките (HSBC под контрола на централната банка на Ирак) и други технологични и охранителни фирми, значително са се възползвали от тези военни кампании, които от гледна точка на общото благо са ирационални действия. Съществува модел: корпорации като Haliburton, Lockheed Martin и Blackwater (Xe Services), между много други  - всички те имат висши мениджъри, които са вземали позиции или поддържат връзки по най-високите нива на американското правителство. Може би това ще ни помогне да разберем, защо се организират кампании, които да влияят на общественото мнение, в резултат на което, дори те да не успеят да заработят изобщо, един народ да тръгне на война в полза на добре смазаната мрежа на корпорациите.

Възпитавани сме - това е особено валидно за САЩ, с патриотично чувство, за принадлежност към една нация и редица по-скоро абстрактни ценности, които ни дават вид на единство и братство, за които дори е справедливо да умреш. Защитата на тези ценности, тази колективна идентичност, е в основата на машината, която задължава стотици хиляди хора да вземат участие в една война на десетки хиляди км. разстояние, за да убият стотици хиляди хора, които дори не познават. Всичко за един символ, донякъде илюзорен. Но освен съществуването на цяла идеологическа система на свобода, демокрация или християнска, или ислямска свещена война, за подстрекание към войните, ние трябва да помислим дали в много от случаите тези причини не са просто механизми за контрол над съзнанието, лоша пропаганда над масите и войниците, а може би и над някои политици, но за хората, които наистина оказват влияние и се облагодетелстват от решението да се започне война, са само маркетинг стратегии. Какво е най-важно за Дик Чейни и Доналд Ръмсфелд? Милионите долари, които те получават с тези политики или американските ценности и думата на Господ? Случайно, когато започва военна офанзива в Ирак или Афганистан, мислят повече за американския народ, отколкото за техните приятели?

За някои привърженици на конспиративните теории, ръководителите на правителствата по света се контролират от един вид тайна религия. Трудно е да се каже. Но може би тяхната религия, както изглежда, се загатва от „Вярваме в Бог“ на доларовата банкнота, се е сляла с парите.

Освен войните, ние, също така, имаме примера на банките и финансовите балони. Финансовата криза от 2008 г. означаваше за милиони хора срив в личните им финанси. Но не и за банките: данните, оповестени от Bloomberg показват, че големите банки са получили спасителен пакет от 7,77 трилиона щатски долара. Докато средният гражданин виждаше свиването на банковата си сметка, шестте най-големи банки в САЩ (Goldman Sachs, Citibank, Bank of America, JP Morgan, Wells Fargo и Morgan Stanley) прескочиха финансовата криза с прекрасен растеж: 6.8 трилиона в активи през 2006 г. до 9,5 милиарда през 2011 година. Действителният размер на сумата, която Федералният Резерв инжектира на банките, беше скрита от сегашния министър на финансите Тимъти Гайтнър, според същите документи декласифицирани от Федералния Резерв.

Как банките постигат имунитет към кризата? От една страна те са тези, които я провокират и носят отговорността за вземането на решения за нейното разрешаване: създават проблема (хаоса) и след това възстановяват реда. Най-емблематичен е случаят на Goldman Sachs. Тази банка, която до голяма степен е отговорна за ипотечната криза и един от най-големите бенефициенти на спасителния план, постави последователно на най-високите позиции на американския икономически кабинет свои мениджъри – Рик Рубин, Лари Съмърс и Ханк Полсън. Нещо подобно направи и с кризата в Европа, където позициите на премиерите на Гърция и Италия и на президента на Европейската централна банка сега са заети от Лукас Пападемос, Марио Монти и Марио Драги, и тримата с общ трудов стаж – всички те са работили за финансовия гигант Goldman Sachs. Драги е вицепрезидент за Европа на фирмата между 2002 г. и 2005 г., Монти е международен съветник от 2005 г., а Пападемос – президент на Гръцката централна банка (1994-2002 г.), където той е обвинен в извършването на измами, които в крайна сметка са облагодетелствали Goldman Sachs.

Томас Джеферсън го е казал добре:
Аз вярвам, че банковите институции са по-опасни за свободата, отколкото армиите. Ако американският народ някога позволи на частните банки да контролират тиражирането на валутата, първо чрез инфлация, след това чрез дефлация, банките и корпорациите, които ще растат около нас ще премахнат цялата собственост на гражданите, докато децата се събудят бездомни на континента който бащите им някога превзеха.
Не е наше намерение да предизвикаме чувство на патриотизъм, но да стане ясно, че тази тенденция е очевидна за последните 200 години.

 Очевидно има нюанси и е пресилено да се мисли, че корпорациите са истинско зло или че те трябва да бъдат премахнати систематично, без ограничения. Също така е наивно да се мисли,че ще престанат да съществуват и да имат голяма власт. Но от друга страна да си припомним определението на Мусолини: „Фашизмът трябва да се нарича корпоративизъм, защото това е сливане на държавна и корпоративна власт.“ Това сливане изглежда да има разлика с фашизма на Мусолини или Хитлер. Днес държавите са в услуга на корпорации, когато в предишните случаи корпорациите са обслужвали тоталитарните държави.

В своя роман „Snowcrash”, Нийл Стивънсън си представя един свят, където корпорациите са формирали свои собствени нации-държави и таксуват гражданите за правото да живеят на тяхна територия. ЦРУ е Централна Интелигентна Корпорация, а Библиотеката на Конгреса е един вид Apple Store. Това ли ще се случи в близко бъдеще? Или е по-удобно за корпорациите да продължават да поддържат фасадата на правителствата, така че те да вършат мръсната работа вместо тях?

Източник: saprotiva

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.