Ads Top

Розенкройцерската революция на Уилям Оранжски - Част 3 Край


Уилям нахлува
На 30 септември 1688г. Уилям прави Изявление пред английския народ, обвинявайки за всичките им проблеми съветниците на краля, а не самия крал, и говорейки за ,,преструващия се принц на Уелс". Казва: ,,Тази наша експедиция има за цел не друго, а да спомогне свободен и законен парламент да се свика колкото се може по-скоро". С други думи, Джеймс ще остане на трона. Уилям обаче знае, че може би ще трябва да детронира Джеймс; Мери също осъзнава вероятността и се оставя на грижите на Генералните щати. Осъзнавайки, че нашествието предстои всеки момент, Джеймс преобръща плановете си да направи Англия католическа и да напълни парламента с католически поддръжници.

На 20 октомври флотата на Уилям от 250 кораба вдига платна от Хелевеотслуйс. Ударена е от буря, някои кораби са повредени и трябва да бъдат ремонтирани. Уилям чака вятърът да обърне посоката на изток. На 1 ноември започва да духа нужният ,,Протестантски вятър" и армадата отплава.

Под прикритието на войната на континента армадата на Уилям под командването на маршал Шомберг избягва английската флота при Есекс. Отклонен от курса от източен вятър, Уилям (придружен от Бентинк, Шрюзбъри и лорд Полуорт) акостира в Торбей, близо до Бриксхам, Девън, на 5 ноември с близо 14 хиляди войници. Вятърът преминава в западен и флотата на краля е отнесена обратно в Кент. Уилям и маршал Шомберг влизат в Екситър и чакат онези, които са го поканили. Роднината на Яков Перейра Исак Перейса се грижи за интересите на Мачадо и Перейра в Англия и снабдява армията с хляб, говеждо, сирене и бира. Благородниците (започвайки с Едуард Сеймур и графа на Бат) бавно се обръщат към Уилям, докато той напредва към Лондон.

Джеймс събира армията си от 40 хиляди войници близо до Солзбъри, но е преобърнал политиката си за католицизиране - всичко, за което се е борил - и няма апетит за бой. Започват дезертьорствата. Въстания избухват в Чешир под ръководството на лорд Делъмиър, в Йорк - графа на Дейби, и в Нотингам - графа на Девъншир. Шрюзбъри бързо осигурява Бристол и Глостър. Докато Уилям настъпва, Джеймс отстъпва. На този етап тримата водещи полковници на краля дезертират: Чърчил, по-късно херцог на Морлбъро, който вече е в контакт с Уилям и вероятно холандско-еврейските доставчици на армията, Графтън и Кърк. На 28 ноември събрание на торите препоръчва Джеймс да преговаря.

Уилям бавно напредва към Лондон. Приема пратениците на Джеймс в Хънгърфорд на 7 декември и заявява условията си: Джеймс да освободи всички свои офицери-католици и да плати на армията на Уилям, след което двамата ще присъстват на следващата сесия на парламента.(Уилям се надява да убеди един свободен парламент да обяви война на Франция и да лиши от права новия принц на Уелс.) Условията внушават, че Джеймс ще остане на трона, но с ограничена власт.

Изгнаничеството на Джеймс II
Кралят обаче не приема тези условия и след като е изпратил жена си и сина си във Франция, прави неуспешен опит да отиде при тях на 11 декември, пътувайки по селски пътища, за да не го заловат.

Джеймс II се качва с рибари, търсещи бегълци, и е заведен във Февършъм, преди да го върнат в Уайтхол. Джеймс възобновява живота си като крал, отивайки на литургия и изричайки католическата молитва преди публични обеди и вечери.

Уилям с удоволствие научава, че Джеймс си е отишъл. В Лондон има антикатолически бунтови и властите канят Уилям в Ситито. Сега, когато Джеймс се е върнал обаче, Уилям има проблем. Свиква съвет от 12 души, които го съветват да позволи на Джеймс да избяга (както Кромуел е позволил на Чарлз I да избяга от Хамптън Корт през 1647г.) Холандските войски отиват в Уайтхол и му нареждат да замине за Хам, Ричмънд, но Джеймс иска разрешение вместо това да тръгне към Рочестър.

Според едно становище Уилям, доволен, че Джеймс мисли да напусне страната, осигурява католически войски от собствената си армия, които да го ескортират до Рочестър. Според друго мнение Джеймс урежда баржа да го вземе от Уайтхол и да го откара в Рочестър.

Холандския офорт от онова време показва краля да се качва на малка лодка с гребла на 19 декември. Изобразен е като тъжна фигура с къса пелерина и шапка, изправена в малка лодка до брега на Уайтхол, а в далечината се вижда лондонският Тауър, преизпълнен с тъга, защото дъщеря му Мери участва в детронирането му. Не желае да се изправи пред брадвата на палача като баща си Чарлз I. С издадена заповед да позволят на Джеймс да избяга, пазачите не наблюдават задната част на къщата, в която Джеймс е отседнал в Рочестър. Кралят се измъква с извънбрачния си син, херцога на Бъруик, от ,,Henrietta" (Хенриета).

Друга гравюра от онова време изобразява Джеймс в Рочестър на 23 декември. Той се качва на малка рибарска лодка с две къси  мачти и свито платно в дъждовна буря, катерещ се по страната на по-малка лодка. Акостира във Франция на Коледа 1688г., след като е загубил две кралства (Англия и Шотландия), но все още владеещ Ирландия.

Джеймс пристига в двора на Луи XIV, който му дава двореца в Сен Жермен-ен-Лайе. Английският крал е изоставил народа си не веднъж, а два пъти, и през февруари вече се смята, че е абдикирал.

Джеймс ли е решил да си отиде, или Уилям го е принудил? Торите, които са неприятно изненадани от бягството на Джеймс, са убедени, че Уилям е заговорничил от самото начало и го е принудил да напусне страната. Уилям настоява, че не е целял да става крал, а е получил покана да спаси протестантската английска нация от един тиран-католик. Той отрича, че нашествието е бунт и вигите, които го възприемат като свой герой, с радост му вярват.

Конституционната революция
Смущението на страната щеше да е по-дълбоко, ако хората бяха разбрали, че Уилям е финансиран от английските розенкройцерски франкмасони, подкрепен е от амстердамските евреи и е поканен в Англия от розенкройцерите. Така наречената ,,Славна революция" е повторение на финансирането на Кромуел от Менасех с цел завръщане на евреите в Англия. Този път обаче розенкройцерите и евреите ще направят по-голям скок напред, тъй като Сион възвръща монархията от последните Стюарти-тамплиери.

Антикатолическите бунтове се засилват и събрание на лордовете иска от Уилям да възстанови реда. Войските пазят мира, докато на 22 януари 1689г. се събира конвент. Той заявява, че Джеймс е абдикирал в резултат на бягството му след опита му да наложи папския абсолютизъм, и че короната трябва да се предложи съвместно на Уилям и Мери. Торите предлагат короната да се предложи само на Мери и в камарата на лордовете торите, които са за Мери, и вигите - за Уилям, дълго спорят. Торите смятат, че незаконното царстване на Джеймс не бива да се прекратява с още по-незаконен бунт; вигите твърдят, че е правилно революция да се противопостави на тирана. На този етап Мери вече е написала на Денби, че ще бъде кралица само ако Уилям е крал. Уилям се е съгласил и е обещал, че ще направи Ана негова наследница.

Мери отплава от Холандия в компанията на Джон Лок, който е останал в Амстердам по време на нашествието на Уилям. На 11 февруари разплаканата Мери пристига в Англия, чувствайки се нелоялна към баща си, но решена външно да изглежда смела и весела. На 13 февруари Уилям и Мери приемат предложената корона в Банкетната зала, след като е прочетена Декларацията за правата. Обявени са за крал и кралица и са короновани през април 1689г. Предложена им е и короната на Шотландия.

Декларацията слага край на властта на краля да разпуска парламента и да анулира неговите закони. Потвърждава ,,абдикация" на Джеймс и обявява Уилям и Мери за крал и кралица. След смъртта им унаследяването ще е по следния ред: децата на Мери, след това Ана и нейните наследници, после децата на Уилям, ако има такива от по-късен брак. Монархът не може да е католик, както и няма да има властта да отменя закони. Забранява се на краля или кралицата да свикват армия в кралството в мирно време ,,освен ако не е със съгласието на парламента". Заявява се, че трябва да има чести заседания на парламента и свободни избори.

След време конвентът се превръща в ,,свободен парламент", а Декларацията за правата - в Харта на правата, която е приета през декември 1689г. (точно преди Уилям да разпусне конвента). Положени са основите на модерната конституционна монархия в съответствие с философията на вигите, изразена от Джон Лок в ,,Two Treatises of Government" (,,Два трактата за управлението"), написана в края на 70-те години на XVII век, но публикувана едва през 1690г., пише след революцията на Кромуел и обезглавяването на Чарлз I и твърди, че управлението е социален договор между краля и неговия народ, представен в парламента, и че монархията е договорена институция, а не ,,божествено право". Той бързо става интелектуалният водач на вигите. Подновява дългата си връзка със сиониста Бойл, но лондонският въздух продължава да дразни астмата му и той заминава за Оутс в Есекс (дома на сър Франсис Машам и съпругата му лейди Машам, която е дъщеря на Ралф Къдуърт, платониста от Кеймбридж, който по-рано му е повлиял, където той умира през 1704г.).

През 1689г. Уилям става много непопулярен и мнозина смятат, че Джеймс II би могъл да си върне трона, ако престане да е католик. Уилям не може да разбира английския език, когато се говори бързо, и живее уединено от тълпите в Хамптън Корт с холандеца Зуйлестейн, братовчед си Оуверверк и Бентинк (сега граф на Портланд). Единствените англичани, с които често говори, са Сидни и Чарлз Монтагю, по-късно граф на Халифакс. (Те за розенкройцерския Сионски приорат ли работят?) Двамата с Мери с носталгия си спомнят спокойствието на Холандия.

Робърт Бойл, великият майстор на Сионския приорат, е прекарал по-голямата част от времето си, потопен в алхимията, която обсъжда нашироко с Исак Нютон и Джон Лок. От 1675-1677г. публикува два алхимически трактата: ,,Incalescense of Quicksilver with Gold" (,,Нажежаване на живак със злато") и ,,A Historical Account of a Degradation of Gold" (,,Исторически разказ за падението на златото"). През 1689г. обявява, че няма да приема посетители в определени дни, тъй като те са отредени за алхимически експерименти. Вероятно не това е причината: той си създава определена доза розенкройцерска ,,невидимост", за да работи с новия крал на Сионския приорат - антитамплиери Уилям III - и да циментира целите на Сионския приорат за Англия.

Подобно на Нютон, Бойл е миленарист. ,,Diary" (,,Дневник") на Евелин документира посещение, което той е епископ Лойд правят на ,,г-н Бойл и лейди Роли, неговата сестра", на 18 юни 1690г., когато епископът обяснява, че Луи XIV е Антихристът и че господството на Христос на земята (становище, което е в съгласие със сионистката подкрепа за световен цар в Йерусалим) ще настъпи само след 30 години, ,,че цялото царство на Антихриста все още няма да бъде напълно разрушено, докато след 30 години Христос ще започне Хилядолетието, не като лично царува видимо на Земята, а като истинска Религия и универсален мир, които ще се възцарят по целия свят... Апокалипсиса като означаващ само Християнската църква". Бойл умира на 30 декември 1691г. и в завещанието си осигурява годишна сума за поддръжка на църковно лекторство, което ще защитава християнството ,,от прословутите Неверници, а именно атеисти, теисти, езичници, евреи и мохамедани... и което ще се използва за отговор на такива нови възражения и трудности, които могат да възникнат и на които все още не е отговорено добре". Той има предвид отговори, които трябва да се дадат за времето, по което ще настъпи предстоящото господство на Христос и царството на Йерусалим в съответствие с неговото сионистко розенкройцерско франкмасонство.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.