Ads Top

Произход на Илюминатите - От Йезуитите до Адам Вайсхаупт (Част 1)


Вайсхаупт не е създателят на системата, която той нарича илюминатство. Източника на учението на Вайсхаупт е взета от най-древни времена. Хора, които са си поставяли за цел да унищожат съществуващия обществен строй и общоприетата религия. Ученията на Вайсхаупт са взети от каинитите, карпократите, манихеите, батините, фатимитите и карматитите. Всъщност думата ,,илюминати" (озарени) може да бъде проследена чак до манихеите - ,,gloriantur Manichei se de caelo illuminatos" (,,манихеите се хвалят, че са озарени от небето").

Именно в сектата на Абдула-ибн-Маймун трябва да търсим модела за организационната система на Вайсхаупт. Дьо Саси е описал със следните думи начина за вербуване на нови привърженици от исмаелитите:
Те пристъпват към приемането и посвещаването на нови привърженици само постепенно и с големи уговорки; защото, тъй като сектата има същевременно политическа цел и амбиции, в нейните интереси е преди всичко да има голям брой привърженици по всички места и във всички обществени класи. Затова е необходимо да се приспособят към характера, ирава и предразсъдъците на болшинството хора; това, което един разкрива на някои, би отвратило другите и завинаги би отчуждило не толкова смелите духове и хората, чиято съвест по-лесно изпада в тревога.
Този откъс описва точно методите, изработени от Вайсхаупт за неговите ,,Намекващи Братя" - необходимостта да се пристъпва предпазливо към вербуването на адепти, да не се разкриват на новоприетия догмите, които могат вероятно да го отвратят, ,,да се говори един път по един начин, друг път - по друг, така че истинската цел на човека да остава неразбираема" за членовете на по-долните степени.

Кал тези ориенталски методи са стигнали до баварския професор? Според някои автори - чрез йезуитите. Фактът, че Вайсхаупт е бил възпитан от този Орден, е дал на враговете на йезуитите аргумента, че те са тайните вдъхновители на илюминатите. Г-н Гулд действително е приписал повечето грешки на последния на този източник; той пише, че Вайсхаупт си е навлякъл ,,неумолимата омраза на йезуитите, на опасността от чиито интриги е изложен непрестанно". В действителност, положението е точно обратното, защото, както ще видим, именно Вайсхаупт е този, който постоянно плете интриги срещу йезуитите. Че Вайсхаупт обаче е заимствал донякъде от йезуитските методи за обучаване, признава дори Барюел, сам йезуит, който, цитирайки Мирабо, казва, че Вайсхаупт ,,се възхищаваше преди всичко от тези закони, от този ,,режим" на йезуитите, който под ръководството на един човек кара хората, пръснати из света, да се стремят към постигането на една и съща цел; той чувстваше, че човек може да подражава на техните методи, докато се придържа към диаметрално противоположни възгледи." И пак, опирайки се на доказателствата, приведени от Мирабо, дьо Люше и фон Книге, Барюел казва другаде: ,,Тук изглежда, че Вайсхаупт нарочно е пожелал да уподоби режима на сектата с режима на религиозните ордени и преди всичко с този на йезуитите чрез пълния отказ от тяхната собствена воля и способност за съставяне на преценка, който той изисква от своите адепти..." Но Барюел след това показва ,,огромната разлика, която може да бъде намерена между религиозното подчинение и илюминатското подчинение". Във всеки религиозен орден хората знаят, че трябва да се подчиняват повече на гласа на тяхната съвест и на техния Бог, отколкото на гласа на техните висшестоящи.
Няма дори и един-единствен човек, който в случай, че неговите ръководители му наредят да върши неща, противоположни на задълженията на един християнин или на един добър човек, не би разбрал, че трябва да се противопостави на правилата на подчинението, които се е заклел да спазва. Всички религиозни институции често дават словесен израз на това противопоставяне и винаги го обявяват ясно; преди всичко в ордена на йезуитите много пъти повтарят това изрично и недвусмислено. Йезуитите имат заповед да се подчиняват на своите ръководители, но това е в случай, че не виждат грях в подчинението - ,,ubi non cerneretur peccatum" (където не се вижда грях).
Действително, безусловното подчинение и пълната покорност на волята и разума на един човек изграждат основата на всяка военна дисциплина; ,,да не разсъждават и да не възразяват" - навсякъде признават, че това е дългът на войниците. Тъй като в известен смисъл йезуитите са военен Орден и приемат начело на тях да има един Генерал, тях ги обвързва едно и също задължение. Системата на Вайсхаупт е съвсем различно нещо. Защото, докато всички войници и всички йезуити, когато се подчиняват на своите ръководители, съзнават напълно целта, към която се стремят, последователите на Вайсхаупт са вербувани чрез най-рафинираните методи за измама и са водени към цел, която им е напълно неизвестна.

Именно в това се състои цялата разлика между почтените и непочтените тайни общества. Истината е, че обвинението как йезуитите плетат интриги срещу тайните общества, е отправяно предимно от самите тайни общества и изглежда, че това е начинът, възприет от тях за прикриване на техните собствени следи. Никакво конкретно доказателство не е било привеждано в полза на тяхното твърдение. Йезуитите, за разлика от тамплиерите и илюминатите, са само забранени през 1773г. без формално да бъде провеждан процес и затова никога не им е била давана възможността да отговорят на обвиненията, повдигнати срещу тях, нито пък, както в случая с другите ордени, техният таен устав - ако такъв съществува - е бил изваждан на бял свят. Единственият документ, привеждан някога като доказателство на тези обвинени, е ,,Monita Secreta" (,,Тайните предупреждения") за който отдавна е известно, че е фалшификация. Във всеки случай кореспонденцията на илюминатите осигурява най-доброто им оправдание. Маркиз дьо Люше, който не е приятел на йезуитите, показва абсурдността при бъркането на техните цели с тези на свободните зидари или илюминатите и описва и трите общества като подтиквани към действие от съвсем различни цели.

Трябва да потърсим мотив във всички тези въпроси. Нямам личен интерес да защитавам йезуитите, но питам: какво може да подтиква йезуитите да устройват или подкрепят един заговор, насочен срещу всички тронове и олтари? Йезуитите по това време въобще не са се интересували от троновете и олтарите, а само от светската власт; обаче - дори ако приемем тази несъстоятелна хипотеза - как може да бъде упражнявана тази власт по друг начин, освен чрез троновете и олтарите? Нима по друг начин, освен чрез владетелите и църквата йезуитите могат да окажат влияние върху държавните дела? В една нерелигиозна република, както доказват впоследствие събитията, властта на цялото духовенство непременно ще бъде унищожена. В такъв случай истината е, че без поощряват по някакъв начин илюминатите, йезуитите са техните най-страшни врагове, единствената организация на хора, достатъчно учени, хитри и добре организирани, за да провалят плановете на Вайсхаупт. Може би, забранявайки йезуитите, старият режим е премахнал единствената пречка, способна да спре хода на революцията.

Адам Вайсхаупт

Както знаем, Вайсхаупт наистина мрази йезуитите и заимства от тях само някои начини за обезпечаване на дисциплината, за осигуряването на подчинение или за придобиването на влияние върху разума на неговите последователи; неговите цели са съвсем различни.

В такъв случай откъде черпи непосредствено вдъхновение Вайсхаупт? Именно тук Барюел и Льокуто дьо Кантльо дават ключ за разгадаване на проблема, който не може да бъде открит в другите източници. Те разказват, че през 1771г. някакъв ютландски търговец на име Кьолмер, който прекарал много години в Египет, се върнал в Европа, търсейки нови привърженици за едно тайно учение, чиито основи били в манихейството, което той изучавал на Изток. На път към Франция спрял в Малта, където малтийските рицари прогонили Кьолмер от острова и той се отправил към Авиньон и Лион. Тук намерил неколцина последователи сред илюминатите и през същата година отишъл в Германия, където срещнал случайно Вайсхаупт и го посветил във всички мистерии на своето тайно учение. Според Барюел след това Вайсхаупт прекарал пет години в обмисляне на своят система, която основал под името илюминати на 1-ви май, 1776г. и приел ,,илюминатското" име ,,Спартак".

Кьолмер остава най-загадъчният от всички загадъчни хора по негово време; на пръв поглед човек е склонен да се пита дали той не е бил още един от еврейските кабалисти, действащи като тайни вдъхновители на магьосниците, които стават център на вниманието. Името Кьолмер лесно може да бъде сметнато за изопачаване на добре известното еврейско име Колмар. Льокуто дьо Катньло обаче изказва предположението, че Кьолмер е всъщност Алтотас, описван от Фигие като ,,онзи всестранен гений, почти бог, за когото Калиостро ни е говорил с толкова много уважение и възхищение. Този Алтотас не е плод на въображението. Римската инквизиция е събраха много доказателства за неговото съществуване, без да е в състояние да открие кога започва или свършва то, защото Алтотас изчезва или по-скоро се изпарява като метеор, което според поетичното въображение на фантазьорите би ни дало право да го обявим за безсмъртен." Любопитно е да се отбележи, че съвременните окултисти, макар да приписват толкова голямо значение на Сен-Жерман и на легендата за неговото безсмъртие, не споменават за Алтотас, който изглежда е бил много по-забележителна личност. Но пак трябва да си спомним: ,,Неизменно правило на тайните общества е, че истинските лидери никога не излизат наяве". В такъв случай, ако Кьолмер е Алтотас, той явно е бил не евреин или кабалист, а посветен в някакво близкоизточно тайно общество - може би исмаелит. Льокуто дьо Кантльо описва Алтотас като арменец и казва, че неговата система произлиза от системите на Египет, Сирия и Персия. Това не противоречи на твърдението на Барюел, че Кьолмер е дошъл от Египет и че манихейството е послужило за основа на неговите идеи.

Би трябвало да отхвърлим тези твърдения върху основанието, че това са само теории на Барюел или Кьокуто, ако съчиненията на илюминатите не разкриваха влиянието на някаква секта, сродна с манихейството. Така ,,Спартак" пише на ,,Катон", че смята да ,,вдъхне нов живот в старата система на геберите и парсите" и ще напомним, че геберите са една от сектите, в която, по думите на Дози, Абдула-ибн-Маймун намира истинските си поддръжници. След това Вайсхаупт обяснява че:
Алегорията, от която мистериите и висшите степени трябва да бъдат прикрити, е огненият култ и цялата философия на Зороастър или на старите парси, които днес са останали само в Индия; затова в допълнените степени Орденът е наричан ,,Огненият култ", ,,Огненият Орден" или ,,персийският орден" - тоест нещо великолепно, което надминава всички очаквания.
По същото време персийският календар е възприет от илюминатите.

Очевидно е, че тези претенции върху зороастризма са също такава чиста измама, както по-късните претенции на Вайсхаупт върху християнството; той не показва, че има представа от истинското учение на Зороастър - и не настоява повече по този въпрос; но горният откъс със сигурност би потвърдил истинността на теорията, че неговата система е основана частично върху манихейството, тоест, върху изопачения зороастризъм, който му е предаден от един човек от Изтока и че методите на батините и фатимитите може би са били споделени с него по същия канал. Но това се дължи изумителната прилика между неговия организационен план и този на Абдула-ибн-Маймун, който се състои по-скоро в плетене на политически интриги, отколкото в отдаване на езотерични размисли.


Така в системата на Вайсхаупт фразеологията на юдеизма, кабалистичните легенди на свободното зидарство и мистичните фантазии на мартинистите първоначално не играят никаква роля. Към всички форми на ,,теософията", окултизма, спиритуализма и магията Вайсхаупт не изпитва нищо друго, освен презрение, а масоните-розенкройцери са слагани от илюминатите в една категория с йезуитите - в качеството им на врагове, които трябва да бъдат надхитряни постоянно. Затова никоя степен Розенкройцер не намира място в системата на Вайсхаупт, както във всички други масонски ордени по това време, които придобиват влиянието си от източни или кабалистични източници.

Вярно е, че ,,мистериите" играят голяма роля във фразеологията на Ордена - ,,големи и малки мистерии", заимствани от древния Египет - докато висшите посветени се кичат с титли като ,,епопт" и ,,хиерофант", които са взети от елевзинските мистерии. Обаче собствените теории на Вайсхаупт, изглежда, не са свързани по какъвто и да е начин с тези древни култове. Тъкмо обратното, колкото повече проникваме в неговата система, толкова по-очевидно става, че всички формули, които той използва и които произлизат от някакъв религиозен източник - било персийски, било египетски, било християнски - служат само за да прикрият една чисто материална цел, един план за унищожаването на съществуващия обществен строй. Така всичко, което е действително древно в илюминатството, е разрушителният дух, който го движи, като дори и начинът на организиране е внесен от Изтока. Следователно илюминатството бележи съвсем нова линия в историята на европейските тайни общества.

Самият Вайсхаупт посочва това като една от най-големите тайни на Ордена. ,,Преди всичко", пише той на ,,Катон" (иначе известен като Цвак), ,,пази произхода и новостта на Ордена най-грижливо.". ,,Най-голямата мистерия", казва пак той, ,,трябва да бъде туй, че става дума за нещо ново; колкото по-малко знаят това, толкова по-добре... Нито един от жителите на Айхщат не знае това, но би умрял заради вярата си в нещо, което е старо като Матусаил."

Претенцията, че е било открито някакво хранилище на древна мъдрост е неизменна хитрост за адептите на тайните общества, това, което никога не се признава, е самоличността на индивидите, от които те получават информация от книгите с тежък и непрестанен труд. ,,Като си помисля само, колко усилия му струваше да чета, да изследвам, да обмислям, да пиша, да зачерквам и да предпочитам!", оплаква се той на Марий и Катон. Така според Вайсхаупт цялата система е дело на неговия собствен, неподпомогнат от никого гений и върховното ръководство остава само в неговите ръце. Той постоянно подчертава това в кореспонденцията си. 

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.