Ads Top

Помпената станция на Валдхаузер - Били ли са пирамидите водна централа? (Част 1)

Били ли са пирамидите водна централа?

Още през 70-те години на миналия век австрийският електроинженер Херман Валдхаузер доказва, че Голямата пирамида вероятно е функционирала като огромно водно помпено съоръжение, ако се добавят само няколко подвижни части. Поради тогавашната петролна криза той започнал да се занимава със слънчеви съоръжения и системи за затопляне на вода. В тази връзка експериментира с различни геометрични фигури и тела - първо с конус, а с след това с пирамида. И междувременно чрез неговия патент, подаден в австрийското патентно ведомство, се потвърждава, че четиристенната пирамида с 52 градусов ъгъл на скосяване представлява оптималният вариант за получаване на идеална повърхност на изпаряване.

Тогава той прочита в една книга, че ъгълът на Голямата пирамида в Гиза също е 52 градуса, което може да се смята за начален подтик за неговите проучвания. Той изчислява и експериментира, като накрая построява точен модел на Голямата пирамида в Гиза в умален мащаб (1:100), който веднага заработва като миниатюрно водоподемно съоръжение.

Основната идея
Теорията, че Голямата пирамида е била проектирана и построена като огромна водна централа, като цяло е относително непозната. Въпреки това тя е нещо повече от теория, тъй като чрез построения по нейн образец модел на помпа Херман Валдхаузер представя научно доказателство, че тезата му звучи правдоподобно не само теоретически, но работи и на практика!

Основната идея се базира на много логични заключения, които най-вече се отнасят до географското местоположение на Египет.

Географски погледнато Египет представлява така наречения речен оазис. Думата ,,оазис" означава, че Египет е заобиколен от пустини. Само на север граничи със Средиземно море, където е делтата на река Нил. Оттук реката се простира на юг. Обитаемата област отляво и отдясно по течението на Нил е възникнала от годишните прииждания на Нил. Само една малка ивица земя е плодородна. На запад е разположена Либийската пустиня, на изток са Арабските планини, както и Арабската и Нубийската пустини.

В Древен Египет най-ярката звезда на нощното небе през зимата Сириус (Сотис) е имала особено значение. Появата на Сириус на разсъмване съвпада с началото на прииждането на река Нил. Според Херодот началото на прилива на Нил е някъде към 22/23 юни. Тези прииждания са били условието за плодородието на полетата край Нил в земята на фараоните, което стои в основата на развитието на египетската култура. Всички значими големи пирамиди са разположени в западния край на плодородния район. Откъм Сахара равната и плодородна земя е защитена от платото Гиза, върху което се построени трите големи пирамиди.

В тази връзка Херман Валдхаузер пише:
Ако с едно изречение трябваше да обобщя най-важното за Египет, нямаше да кажа, че е разположен край Нил, а че Египет е заобиколен от пустинята и основният проблем на страната е и е би още от древността водоснабдяването! Близко до ума е да се допусне, че още в далечното минало жителите на страната са се опитали да намерят подходящи средства и начини за осигуряване на водоснабдяването.
Навсякъде по земята, където народите живеят в горещи и сухи райони, въпросът за водоснабдяването е от първостепенна важност за осигуряване на необходимите условия за живот на хората. Недостигът на вода винаги е местен проблем, защото погледнато в глобален мащаб има достатъчно вода, която участва в непрекъснат кръговрат.

Ако вярваме на преданията, фараоните от Старото царство са били в състояние да предизвикат дъжд, когато поискат. За маите се говори, че имат същата способност. По тази причина хидротехническото строителство е било един устойчив продукт на човешкото развитие. От друга страна предизвикването на дъжд е било мощен фактор за властта и запазена територия само за водачите на дадено царство - принципи, които и до днес не са се променили. Това пазене на тайната очевидно е стигнало толкова далеч, че днес никой не допуска възможността дъждът да може да се предизвика от човека. ,,Изкуството за предизвикване на дъжд е започвало винаги оттам, където са свършвали възможностите на хидротехническото строителство."


Методът, за който говори Валдхаузер, се състоял в това да се нагреят колкото се може повече камъни на слънцето и след това да се облеят с вода. Това предизвиквало бързо изпаряване и съгласно законите на физиката водата се издигала нагоре в газообразна форма. В тази връзка Херман Валдхаузер пише" ,,Този влажен въздух може да предизвика различни реакции в горните въздушни слоеве".

Задвижващата сила за тези съоръжения е била слънчевата енергия. За постигане на максимална ефективност за този процес са били необходими възможно по-мащабни съоръжения с голяма повърхност на изпаряване, каквато откриваме именно в пирамидите. Колкото по-големи били каменните повърхности и колкото по-бързо протичал процесът на изпаряване, толкова по-големи били шансовете за успех. Основно условие за това било, разбира се, наличието на близко разположен водоизточник, какъвто е бил Нил.

В един засушлив район или пустиня има недостиг на вода, защото не се осъществява вертикален обмен на водата. ,,От небето не падат валежи и затова отдолу няма изпарение на вода във въздуха". Само чрез предизвикване на процес на изпарение е било възможно да се активира циркулацията на водата в даден регион.

Херман Валдхаузер прави интерес забележка във връзка с етимологията на думата ,пирамида". На египетски, гръцки и латински с пирамида се обозначава монументален храм на различни култури. Гръцкият корен на думата ,,пирамида" е ,,пирамис". Има сведения, че произхожда от египетски. ,,Пет-ем-ус" е название в геометрията, което описва понятието ,,издигане". Засега това е само идея на Валдхаузер.

Възможно ли е всичките изграждани през вековете теории за смисъла и предназначението на пирамидите по света и в частност на Голямата пирамида в действителност да не са верни? Може би целта на построяването на пирамидите е съвсем различна от тази, която се е предполагала досега?

Голямата пирамида и нейната помпена система
Един от проблемите, който стоял пред Херман Валдхаузер, бил фактът, че важни части, необходими за функционирането на Голямата пирамида като помпа, не са намерени там. Възможно е, нарочно или не, в някакъв момент те да са махнати. Затварянето на Голямата пирамида подкрепя тезата на Валдхаузер, защото досега са били предприемани напразни опити да се открие ,,главен вход". Такъв вход в една система за изпаряване естествено не може да има. В своите разсъждения австриецът изхожда и от възможността някои части да са махнати нарочно, за да не може системата и технологията да бъде реконструирана. Това би обяснило и защо знанието, свързано с пирамидите в Газа, още по времето на фараоните почти напълно е забранено.
Ако разглеждаме надземните части от конструкцията на пирамидата като огромни празни корпуси на помпи, от които са махнати всички подвижни части, като бутала, теглещи въжета и клапани, ще сме намерили отчасти ключа за нейното разбиране.

1. Каналът
До пирамидата е можело да се стигне по воден път, защото е била свързана с реката посредством канал. Всички строителни материали са били докарвани на кораби и затова свързващият канал е бил едно от най-важните условия за започването на строежа на комплекса.

2. Постройки в долината
Херман Валдхаузер безспорно има право по този въпрос. Двата т. нар, Долинни храма (постройки в долината), чиито руини и до днес стоят пред Сфинкса и плащат данък на следите на времето съвсем очевидно са били товарни помещения, са били разположени непосредствено пред плавателното речно пристанище. Тази теория е официално призната. Освен до товарното помещение подобен пристан безспорно е имало и в края на свързващия наклонен коридор към Голямата пирамида. За съжаление по-нататъшното търсене на следи тук би било напразно, тъй като през последните десетилетия къщите на селището Назлет ел Саман са се разпрострели непосредствено до платото. Такива плавателни пристанища или това, което е останало от тях, можем да открием и пред други пирамидни комплекси по поречието на Нил.


3. Свързващ наклонен коридор
Този коридор е свързвал постройките в долината с главната сграда и е представлявал наклонена равнина. Наклонът е бил много малък, което и днес може добре да се види. В древните текстове този коридор е бил наричан ,,наклонен коридор за теглене". Това е много сполучливо наименование, защото всичко, което е трябвало да бъде транспортирано до главната постройка е било теглено по тази плавно изкачваща се равнина.

В тази връзка можем да си представим съвременна водна пързалка на някой басейн. По гладката пластмасова повърхност постоянно тече вода, благодарение на кожата. ,,Наклоненият коридор" вероятно е функционирал по подобен начин. Според тази идея през подземни канали по гладко полираните повърхности е била довеждана вода. Нека да си припомним, много шахти, които могат да се видят из цялото плато. Посредством тези шахти коридорът е могъл непрекъснато да бъде снабдяван с вода.

Колко гениална трябва да е била тази система показва обстоятелството, че наклоненият коридор не само че е можело да се използва по описания начин като транспортна машина, но и като шлайфмашина за обработка на повърхности, които е трябвало да бъдат фино полирани. По този начин можем да проумеем как облицовъчните камъни са могли да бъдат толкова фино разработени. Както се вижда на долната фигура по тази технология е било възможно да бъдат полирани не само опорните повърхностни, но и насрещните и скосените външни повърхности.


4. Главна сграда
В горния край на свързващия наклонен коридор е главната сграда, която е осъществявала връзка към главната част на съоръжението.
На това място при строежа се е намирала горната товарна рамка, докато по-късно изградената сграда е трябвало да изпълнява разнообразни задачи, свързани с работата на съоръжението. От една страна, тя е представлявала горната станция на подемник и в тази връзка функцията й е била техническа. От друга страна, тя е била, така да се каже, управляващата централа и производствената сграда на голямото съоръжение, чиито разнообразни нужди е трябвало да осигурява и при това положение са били необходими помещения за персонала и различните материали за производство. Освен използваните за тези чисто практически цели помещения тук са били предвидени също култови и представителни помещения.
5. Ограждащият зид
Водата, която е текла надолу от Голямата пирамида в двете шахти, се е събирала в басейн, който обграждал пирамидата на разстояние 20 метра от долния й ръб. При по-внимателно разглеждане на на снимките ограждащите зидове могат все още слабо да се различат. И другите две пирамиди - на Хефрен и Микерин - имат такива зидове, които са разположени на 20 метра разстояние около тях. Освен това те имат и още по един, отдалечен на 90 метра от тях.

Обграждащият зид, е бил един от съществените аспекти на надземната част на конструкцията и още преди началото на същинското строителство е имал важно значение при измерванията и изчислението на площта. Той образува четириъгълна скица (виж долната фигура) и така е можело да бъдат определени ъгловите точки на надземната част на конструкцията още тогава, когато в средата на строителната площадка е имало възвишение (скала), какъвто както е известно е бил случаят с Голямата пирамида. След изграждането на ограждащия зид строителната площадка била потопена във вода и превърната в малко езеро. Причината за това била, че целият материал можел да бъде транспортиран по повърхността на това езеро докъдето е било нужно с много по-малко усилия.
В долната си част ограждащият зид е представлявал външната стена на полегат воден басейн и в значителна степен е оказвал въздействие и върху случващото се във въздушното пространство около комплекса на пирамидата.


Концепцията  за ограждащия зид е от голямо значение. Херман Валдхаузер правилно е разбрал това и го е обяснил в своята теория с логическата последователност.

Може само да се правят предположения за височината на зидовете и нивото на водата в басейна. Нека да допуснем три възможности: височина от 5, 10 или максимално 15 метра. Не е ясно също така как инженерите са разрешили проблема със статиката, за да се подсигурят, че зидовете ще издържат на налягането на водата и няма да се разрушат.


6. Дворът
,,Дворът" на фигура 6 се намирал между ограждащия зид и опорната повърхнина на надземната част на пирамидата. До него можело да се стигне само през проход от главната сграда.
Този двор по-скоро може да бъде наречен воден басейн, защото е бил пълен с вода още от началото на строителството. След това е бил използван като вид водна улица и по-късно като басейн за изпаряване и за поемане на вода при евентуални наводнения или дъждове. През наклонения коридор е било възможно лесно и надеждно тя да се отвежда в канала към Нил. Тук в никакъв случай не става въпрос за прекомерни предохранителни мерки, защото както един опит за привличане на дъжд би могъл да остане без успех, така може да бъде предизвикан локален дъжд или порой.
Първоначалната дължина на страната на Голямата пирамида е била около 230,38 метра, което съответства на повърхнина на основата от 53 075 кв. м. При едно разстояние от 20 метра до ограждащия зид повърхнината във вътрешността на водния басейн е равна на 20 030 кв. м. При височината на запълване с вода от 5 метра се получава количество от 100 150 куб. м. вода, при 10 метра - 200 300 куб. м., а при 15 метра - 300 450 куб. м.

7. Надземната част на конструкцията във формата на пирамида
Тя не само е най-забележителната част от цялото съоръжение, а и нейното изграждане е продължило най-дълго. Главните й части са: външната облицовка с голяма площ, основна зидария, включваща масивното скално ядро и намиращите се във вътрешността камери. Както описахме по-нагоре, транспортирането на строителните материали се е извършвало по вода - метод, който представлявал неимоверно облекчение най-вече за работниците. Според тази идея работата била извършвана винаги на сухо, а материалите били транспортирани винаги по вода. 

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.