Ads Top

Мистерията на огамските каменни надписи


Възникналата към 300 г. сл. Хр. огамска писменост е най-ранното писмо на ирландски език и една от първите на Британските острови. Надписи на огамски били дълбани по изправени каменни блокове, които днес се откриват главно в Ирландия, Шотландия и Уелс, макар че има и няколко находки на територията на Англия. Точният произход на огамското писмо е забулен в тайна, поради което съществуват множество хипотези за неговото възникване. Според някои специалисти то произхожда от скандиванските руни, според други - от Северна Италия, а трети смятат, че е оригинално творение на галските друиди като система от тайни знаци с ръце. Отделните становища имат своите привърженици, но все пак не може да се каже със сигурност откъде произлиза огамското писмо и за какво е било използвано.

Огамските надписи са добре оформени по ъглите, а понякога и по лицевата страна както на по-стари каменни паметници от античността, така и върху специално издялани в кариери каменни блокове. Съществуват и писмени свидетелства за огамски надписи на дърво, но всички подобни образци за съжаление отдавна са изчезнали. ,,Буквите" на огамското писмо се състоят от една до пет перпендикулярни или наклонени чертички, пресичащи централна линия (наричана също основна линия). Познати са 20 такива знака - заимствани може би от латинската азбука, които се делят на четири групи, всяка от по пет ,,букви". Надписите били изсичани вертикално и се четели отдолу нагоре, а понякога и отдясно наляво. Езикът на надписите е най-често примитивен ирландски и староирландски, докато няколко образци от Шотландия, като Лунастинговия камък (каменен надпис от Лунастинг, Шетландските острови), може би са на пиктски език (говорен докъм IX век сл. Хр. в Северна и Централна Шотлнадия). По-късните надписи, особено тези от Уелс и от Англия, съдържат паралелни текстове на огамски и на латински език.

Огамското писмо често е свързано с келтския дървесен език (или азбука), може би защото се предполага, че всяка буква е носела името на дърво, или дори според някои изследователи (като например поета Робърт Грейвс) - имената на 20 свещени за друидите дървета. Тази хипотеза е възникнала във връзка с факта, че на ирландски самите букви се наричат феда (,,дървета") или нин (,,чатали") поради специфичната им форма.

Досега са известни повече от 400 огамски каменни надписа, открити по всички краища на Британските острови и датиращи главно от периода IV - VI век сл. Хр. Повечето от тези надписи са намерени в южната и в западната част на Ирландия, има 50 от Уелс, а останалите са разпръснати в Западна Англия. Шотландия и остров Ман - с други думи, по всички келтски територии на Британските острови. В континентална Европа, както и в Америка, няма открити автентични огамски надписи (ако не се вземат предвид несъстоятелните претенции за обратното на професора по зоология Бари Фел от 70-те години на ХХ век.) Голяма и важна колекция от огамски надписи е изложена в ,,Каменният коридор" в Северното крило на Четириъгълника на Юнивърсити Колидж Корк в Южна Ирландия. Тези 28 каменни блока са събрани от ирландския ценител на старините Ейбрахам Абел (1783-1851) и са експонирани в университета през 1861г.

Огамските надписи са много кратки и включват почти само лични имена и детайли. В тях се използват поредица стереотипни думи, отнасящи се най-често до произхода на лицето или племенната му принадлежност. Вероятно Огамските каменни надписи са били издигани като възпоменателни знаци за починалите или като надгробни паметници, но и до днес археолозите не са открили погребения под или в близост до тях. Освен това голям брой каменни блокове са били преместени от първоначалното им местоположение, поради което твърдението, че те не са свързани с погребални ритуали, не може да бъде абсолютизирано. Друга възможност е тези камъни да са били използвани като гранични маркери между племенни територии.

Един огамски каменен надпис, открит в Кастел Дуайрън в днешната област Кармартъншир, Югозападен Уелс, е в чест на Вортипориус, крал на Дивед (древно кралство на територията на днешния Югозападен Уелс) от VI век сл. Хр. Това е единствената историческа личност, идентифицирана в огамски надпис.

Най-високият каменен блок с огамски надпис е този, открит в Баликровейн, графство Корк. Внушителният камък с височина от 12,5 метра се издига на хълмче на полуостров Беара, откъдето се откриват прекрасни гледки към крайбрежието. Избледнелият надпис гласи: ,,MAQI-DECCEDDAS AVI TURANIAS" (,,На сина на Дейк, потомък на Торайн"), и е бил изсечен след като блокът вече бил закрепен във вертикално положение. Тъй като цялата местност е осеяна с каменни кръгове и изправени монолити от ранната и средната бронзова епоха (ок. 2200-1500г. пр. Хр.), се приема, че и блокът със забележителните размери е стоял на това място поне две хиляди години преди на него да бъде гравиран огамският надпис.

Един от малкото огамски каменни надписи, открит на значително разстояние от основните находища на такива текстове в Западна Великобритания, е намерен през 1893г. в рамките на укрепения римски град Калева Атребатум (,,Градът в гората на племето атребати"), в днешния Силчестър, Хампшир, Южна Англия. Камъкът представлява малка балюстрадова колонка от зеленикав пясъчник. Открит е при разкопки на кладенеца на богата римска градска къща. Повреденият надпис, който се чете гравиран на неговото лице, а не на ръба както обикновено, гласи: ,,TEBICATO[S]/[MAQ]I MUCO[I--]", което се превежда като: ,,...на Тебикатус, син на племето.." Името по обичая на огамските надписи е в родителен падеж, с което се показва притежание, така че липсващата дума в началото на текста може да се допълни като ,,паметник" или ,,камък". Но тя може да е била и ,,земя", при положение че каменният надпис е бил издигнат да обозначи мястото, на което била построена къща вероятно от пришелец от Ирландия през IV век или в началото на V век сл. Хр.

От началото на IV век староирландският език вече се записвал с буквите на латинската азбука и каменните надписи на огамски изчезват, макар че отделни бележки на това писмо се срещат по ръкописи чак до XVI век. Един камък в гробището на Ахени, графство Типерари, в южната част на Централна Ирландия, съдържа надпис на английски език, който гласи: ,,Под тази надгробна плоча лежи Мери Демпси, която напусна този живот на 17-годишна възраст на 4 януари 1802г." Гравиран е и надпис на староирландски: ,,Fa an lig so na lu ata Mari ni Dhimusao mballi na gCranibh" (,,Под този камък лежи Мери Демпси от Баликрана"). До едно време този надпис е изтъкван като доказателство, че огамското писмо било запазено сред селското население чак до началото на XIX век. Сега обаче специалистите са на мнение, че той свидетелства по-скоро за възродения интерес към старината, предизвикан от първите публикации на описания на огамската писменост.

Може би най-противоречивият аспект на огамското писмо е неговият произход. Дори значението на думата огам е обект на дискусия. Една от хипотезите е, че думата произхожда от ирландското оръжие. Според друга теория огамското писмо носи името на Огмиос (Огм, Огмий), ирландския бог на книжницата и красноречието, син на Де Дагда, почитан най-много от полубожествените Туата де Данан от ирландската митология. Според една ирландска легенда, както е записана през XI век в ,,Книга за завладяването на Ирландия" (,,Lebor Gabala Erenn") през XII век или дори по-рано, огамската азбука била открита след падането на Вавилонската кула, по едно и също време с еврейската, гръцката и латинската, от легендарен витски цар на име Фениус Фарса (Фарсайд). Имената, които Фарса дал на буквите, били тези на главните му 25 учени.

През 20-те години на ХХ век ирландският археолог Робърт Алегзандър Стюарт Макалистър (1870-1950) лансира хипотезата за създаването на огамското писмо в Цизалпийска Галия (част от днешна северна Италия) от друигите към 600г. пр. Хр., като система от тайни знаци с ръце. Макалистър смята, че огамските знаци са заимствани от гръцката азбука, донесена от гръцки колонисти в Северна Италия през VII век пр. Хр. След години старателни проучвания на писмеността обаче, другите учени единодушно отхвърлят хипотезата на Макалистър, тъй като не намират никаква връзка между огамските знаци и формите на гръцките букви. Сходно по същество е предположението, че тайнствените знаци били цифри, създадени от друидите, с които те кодирали и предпазвали част от своята информация от римските власти в Британия, а може би и от непосветените си сънародници. Проблемът е, че за друидите и за езика, на който са записвали своите тайни, се знае съвсем малко и е трудно те да бъдат свързани с произхода на огамското писмо. Изследователите Карни и Макнийл са автори на друга подобна теория за шифриране, според която огамската писменост е била създадена като криптографско писмо от ирландски учени като средство за тайно общуване по време, когато Ирландия е била заплашена от нахлуването на римските легиони.

В края на 60-те години на ХХ век Клаус Дювел и по-късно - специалистът по руините Стивън Флауърс (,,Книгата за Отам", публикувана през 1992г. под псевдонима Едред Торнсон), твърдят, че между огамските знаци и германската руническа азбука има големи сходства. По времето на създаването на огамските каменни надписи през IV век сл. Хр. обаче, руническото писмо не е било твърде разпространено дори в континентална Европа. Следователно, макар да има прилики между двете азбуки, между тях не могат да бъдат доказани солидни връзки. Ето защо в момента до известна степен надделява мнението, че огамското и руническото писмо са се развили независимо едно от друго.

Трудността при определяне на произхода на огамските знаци се състои най-вече в липсата на сведения за тяхното развитие и разпространение, което пък се обяснява с факта, че подобна информация вероятно била записвана на нетрайни носители - на дърво например, или изобщо не е била записвана. Дори най-широко известната интерпретация на огамската писменост - като средство за графично предаване на ирландския език чрез латинската азбука, е поставена под съмнение, тъй като висока концентрация на огамски надписи има и в южната, и в западната част на Ирландия, където римското влияние вероятно е било минимално. Макар римляните да не нахлули в Ирландия, през IV век. сл. Хр., когато се появили първите огамски надписи, голяма част от Британските острови вече били от около три столетия под римска власт, така че между двете култури неизбежно са установени значителни взаимни влияния и културен обмен по пътя на търговията и размяната на нападения. Самото пристигане на свети Патрик (ок. 387-493) в Ирландия е последствие от набег на ирландци на британска територия, които го отвлекли отвъд Ирландско море като роб. Друга връзка между огамски и латински е фактът, че огамската азбука съдържа букви, които не се използват в ирландския език (q, v, и z), но пък се срещат в латинския.

Крайната форма, която огамските букви придобиват, заприличвайки на щрихи и резки, затрудняват учените при търсене на графичната система, от която тези знаци са произлезли. Келтологът Жозеф Вандриес лансира интригуващата хипотеза, че формите на огамските букви произлизат от резките по пръчиците за ,,записване" (рабошите), с помощта на които отбелязвали броя на овцете и говедата или количеството зърнени храни и които даже може да са служили и за елементарни календари. За съжаление, без да разполагаме с допълнителни сведения, а най-добре - с нови огамски каменни надписи, открити в достоверен археологически контекст като този от Силчестър, не може да бъдем сигурни в произхода на огамското писмо. Независимо от това, фактът, че основното разпространение на огамските каменни надписи се наблюдава в Южна и Западна Ирландия, прави достоверно предположението, че по някое време преди IV век сл. Хр., откогато датират най-ранните огамски паметници, азбуката е била създадена именно в този район. Това обезсилва твърдението, че огамската писменост е дело на християни, вероятно ирландски монаси, а и тъй като най-ранните християнски общности в посочения ареал са възникнали към 400г. сл. Хр., огамското писмо трябва да е било дело на предхристиянскас Ирландия.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.