Ads Top

Мистериозната Нюпортска кула


Нюпортската кула представлява цилиндрична каменна постройка, намираща се в Туро Парк, Нюпорт, Роулд Айланд, в района на Нова Англия, САЩ. Известна още като Мистериозната кула, тя притежава репутацията на една от най-големите архитектурни загадки в страната. Съществуват многобройни хипотези какво за произхода, така и за функцията й. Здравият разум сочи, че кулата е построена по колониално време (1492-1763), но това се оспорва от независими изследователи, според които тя е с няколко столетия по-стара и може да е била построена от скандинавци, китайци, португалци или (разбира се) от рицарите тамплиери. Има ли все пак някакви сериозни аргументи за подобни твърдения?

Двуетажната кула е изградена от грубо издялани каменни блокове, скрепени помежду си с хоросан. Стъпила е на осем цилиндрични колони, формиращи арки, като днес е с височина около 7 метра и диаметър 7 метра. Предполага се, че е била малко по-висока. Кулата няма идеално кръгло сечение: диаметърът й от югоизток на северозапад, сравнен с този, измерен по посока югозапад-североизток, е по-малък с тридесетина сантиметра (6,76 метра спрямо 7,09 метра). Тази разлика е предизвикала много спорове - дали е търсена нарочно, като намерението на строителите е било кулата да няма идеална цилиндрична форма, или е възникнала поради неточно изпълнение на проекта. Останките от бяла мазилка по външната страна на постройката показват, че някога тя е била гладко измазана поне отвън. От вътрешната страна на кулата, точно над арките, се издават радиално наредени каменни плочи с неправилна форма, които са служили за опора на гредите, формиращи пода на основното помещение на сградата. На този етаж на кулата има и четири прозореца, седем малки ниши, шест диагонално разположени отвора (вероятно за закрепване в тях на стъпала) и камина, вградена в източната стена. Горният етаж на кулата е маркиран от местата за закрепване на четири греди и от три съвсем малки прозорчета.

Нюпортската кула е наричана от местните хора ,,Старата каменна мелница", което е отражение на доминиращата хипотеза, споделяна от повечето историци, че сградата е служила за вятърна мелница, построена в средата на XVII век вероятно от губернатора на Роуд Айланд - Бенедикт Арнолд (1615-1678), прадядо на известния с лошата си слава генерал от времето на Американската революция - Бенедикт Арнолд. Единственото доказателство, че кулата е била вятърна мелница от колониалната епоха, е текстът в завещанието на губернатора, където се споменава ,,построената от камък мелница". По-късни сведения сочат, че по време на Американската революция (1775-1783) Нюпортската кула била използвана от американците за наблюдателница и като склад за барут от британците. Изказани са обаче и многобройни възражения против становището, че кулата е била построена за вятърна мелница, както и срещу приемането на завещанието на Арнолд за докателство, че той я бил построил - в текста се посочва само че постройката е била на негова земя. В своята статия ,,Мистериозната Нюпортска кула", Крис Майер изброява редица обстоятелства, които противоречат на хипотезата за мелницата.

Майер посочва между другото, че някои структурни особености на постройката я правят непригодна за вятърна мелница. Една от тях е осемколонната структура на приземния етаж, която с арките си издържа тежката каменна зидария на горните катове. Без съмнение по-доброто решение би било на мястото на колоните да има плътни стени от каменна зидария. Друга особеност, свидетелстваща за същото, е 30-сантиметрова разлика в диаметрите на кулата, отбелязани по-горе. Но може би най-необичайният дефект на един проект за вятърна мелница би бил предвиждането на огнище за втория етаж на постройката. Както е известно, брашненият прах е силно запалителен, така че камината на посоченото място би изложила сградата на голям риск. Критиците на хипотезата за вятърна мелница, сред които е и Крис Майер, изтъкват също така, че соченият за построяването на кулата период е свързан с кръвопролитния конфликт на колонистите с коренното население на Америка - т. нар. Война на крал Филип (1675-1676). Ако колонистите са се готвели да отбиват атаките на индианците, те сигурно не биха имали нито време, нито средства да мислят за строителството на каменна вятърна мелница, разсъждават критично настроените изследователи.

Ако за момент се абстрахираме от идеята, че Нюпортската кула е била построена от Бенедикт Арнолд да служи за вятърна мелница, тогава кой я е построил и защо? Някои, които не са съгласни с датирането на кулата от колониалната епоха на Северна Америка, са единодушни в твърдението си, че паметникът е от предколумбово време, макар че мненията им се различават чувствително по отношение на това - кои са строителите на сградата. Една от най-широко разпространените ,,алтернативни" хипотези за Нюпортската кула свързва строителство й със скандиванските пътешественици. През 1837. датският познават на старините Карл Кристиан Рафн прокарва в книгата си ,,Американски древности" идеята, че викингите са открили Америка столетия преди плаванията на Христофор Колумб и Джон Кабот (Джовани Кабото). Според него Нюпортската кула била някога част от ранно скандинавско селище. Хипотезата на Рафн за скандинавския произход на кулата допада толкова много на американския поет Хенри Уодзуърт Лонгфелоу (1807-1882), че той я включва в баладата си ,,Скелетът в рицарски доспехи".

След повече от век, роденият в Бостън археолог и историк Филип Ейнзуърт Мийнс възражда идеята на Рафн в публикуваната си през 1942г. книга ,,Нюпортската кула", в която подкрепя становището за постоянно скандинавско селище в Северна Америка, чиято църква, построена през XII-XIII век, е Нюпортската кула, Мийнс смята, че Рафн просто е превърнал църковната сграда във вятърна мелница.

През 1946 - четири години след публикуването на изследването на Мийнс, на един от каменните блокове от западната страна на кулата е открит надпис, за който се предполага, че е рунически. Руните били използвани викингите, макар че още през I и II век сл. Хр. били прилагани вече като писмена система от древните германски племена в Северна Европа. Петте рунически символа, идентифицирани върху камъка, били интерпретирани като ,,HNKRS", което на староскандинавски означава ,,трон" - тоест престола на епископска църква. В надписа се чете и годината 1010. И така, можем ли да приемем, че Нюпортската кула е била староскандинавска църква? Основният проблем на т. нар. скандинавски руни върху камъка на Нюпортската кула се състои в това, че те приличат повече на повърхностни случайни драскотини, отколкото на специално изсечени викингски символи. Всъщност човек трябва да напрегне въображението си, за да приеме надписа за автентичен. Всичко това подсказва, че руническите следи от скандинавско присъствие в Нюпорт следва да бъдат възприемани в най-добрия случай като съмнителни.

Друг проблем на скандинавската хипотеза за Нюпортската кула е липсата на древноскандинавски находки в района и по-специално около кулата, независимо че тук на няколко пъти са били правени археологически разкопки. Това е в рязък контраст с откритията в Ланс о Медоус в Нюфаундланд, Канада - единственото общопризнато викингско селище в Америка. Разкопките там изваждат на бял свят множество находки, сред които останките от три характерни скандинавски дълги къщи от пръти и чимове, пещ за дървени въглища и малка железарска работилница, както и скандинавски артефакти от XI век, изработени от желязо, бронз, камък и кост - пръстен за вретено от стеатит, фибула от медна сплав и др. Логично би било да очакваме и в Нюпорт да се появят подобни предмети, ако, разбира се, тамошната кула е строена от скандинавци.

В своята книга ,,1421г.: годината, в която Китай откри света" (публикувана 2002), Гавин Мензис твърди, че от 1421 до 1423г., по времето на династия Мин, китайски кораби са започнали да извършват изследователски плавания по света, изпреварвайки европейците. Мензис смята, че Нюпортската кула е построена от китайски пътешественици през XV век, за да им служи като фар. Той настоява също така, че кулата притежава многобройни елементи в архитектурния си план, които са сходни с китайските обсерватории и фарове от онова време и по-специално с фара в пристанището на Чуанджоу в провинция Фуджиан, Южен Китай. Тази пететажна постройка обаче не е била строена за фар, а за будитска пагода и нейното използване като пътеводен пост за мореплаването (обикновено през нощта поставяли запалени лампи край прозорците) е вторично. Освен това Чуанджоуският ,,фар" съвсем не прилича и външно на Нюпортската кула.

Друга хипотеза за произхода на кулата в Нюпорт е лансирана в началото на ХХ век от Едмънд Бърк (1863-1945) - изследовател и професор по психология в университета Браун в Провидънс, Роуд Айланд. Той смята, че кулата е построена като маяк от португалския мореплавател Мигел Корте-Реал, за когото твърди, че бил претърпял корабокрушение по тези места през 1501 или 1502г. В защита на ,,португалската" хипотеза се обявява по-късно (през 1948) и Хърбърт Пел, американски посланик в Португалия. В своя статия, озаглавена ,,Старата каменна мелница в Нюпорт" (,,Rhode Island History 7, №4, октомври 1948: 105-119), Пел отбелязва приликата между Нюпортската кула и кръглата църква (ротонда) в замъка Томар, на около 137 км североизточно от Лисабон в Португалия, построена от рицарите тамплиери към 1160г. Отново обаче възниква въпросът: ако португалците са издигнали Нюпортската кула, защо не са оставили поне един-единствен артефакт след себе си? Това е основният проблем на всички хипотези за предколумбовия произход на кулата - липсата на физически свидетелства, по които да бъде датирана.

Разкопките край Нюпортската кула, проведени през 1948г. от Американското археологическо дружество под ръководството на Хю Хенкън от Харвард, както и през 2006 и 2007г. от ,,Кроногностик Рисърч Фаундейшън" - организация от Аризона с нестопанска цел, не довеждат до откриване на никакви артефакти, датиращи по-рано от XVII век. Въпреки че тази липса на материални следи не изключва напълно предложението за по-ранно строителство на сградата, пълното отсъствие на предколумбови строителни инструменти или на парчета керамика прави датирането на паметника в колониалната епоха най-достоверно. През 1993г. датските изследователи д-р Хогне Юнгер от Университета на Хелзингфорс и Йорген Д. Симонсен провеждат изследвания по радиовъглеродния метод на хоросана, използван при строителството на кулата. Резултатите показват, че постройката е била завършена най-вероятно в средата на XVII век - отново по колониално време - но допустимата грешка при този метод на датиране не изключва напълно и дати от XVI век.

Колекцията от хипотези за обяснението на произхода и функциите на която и да било загадъчна древна постройка няма да бъде пълна, ако в нея не присъства и опит за разбулване на мистерията от позициите на астрономията. И нашият случай не прави изключение от това правило. Дължим го на Уилям Пенхелоу - професор по физика и астрономия от Университета на Роуд Айлайнд. След като през 1998г. изследва прозорците на кулата, той открива редица астрономически съвпадения с тяхното местоположение. Например трите най-големи прозореца са свързани със слънцето и луната - по този начин местоположението им може да бъде наблюдавано и с помощта на данните от тези наблюдения да бъде предвиждано настъпването на пролетното и на есенното равновесие (21 март и 23 септември). Презумпцията при подобни съвпадения е, че с помощта на получените данни строителите на тази ,,обсерватория" биха могли по-точно да планират времето за засяване на различни култури и прибиране на реколтата от тях, както и датите на различни свещени и светски празници. Логично е да си помислим обаче, дали няма доста по-лесни методи за изчисляване на датите на равноденствията и на слънцестоенето от строежа на сложни каменни кули.

Важен елемент от хипотезата, че Нюпортската кула е служила за обсерватория, е нейната прилика с една постройка, известна като Честъртънската вятърна мелница. Тя представлява двуетажна кръгла каменна сграда, стъпила на шест пилона, свързани помежду си с полукръгли арки. Намира се в Южен Уоруикшир в английската област Мидландс. Честъръската мелница била построена през 1632-1633г. и много прилича на Нюпортската кула. Някои изследователи, като английския инженер и историк Рекс Уейлс (1901-1986) и Сюзан Карлсън, президент на ,,Ню Ингланд Антикуитис Рисърч Асосиейшън", смятат, че Честъртънската мелница първоначално е била предназначена за обсерватория, а по-късно била преустроена на вятърна мелница. Ако тази хипотеза е вярна, като имаме предвид сходствата между постройките в Нюпорт и Честъртън, това, естествено, би придало някаква достоверност и на предположението, че Нюпортската кула също е била използвана за обсерватория. За неудоволствие на привържениците на тази хипотеза последните изследвания на Честъртънската мелница доведоха до откриване на част от оригиналните документи, свързани със строителството на сградата, която била проектирана за вятърна мелница - записани са имената на няколко от майсторите, работили по строежа, колко им е плащано, както и данни за разноските по закупуване на брезент.

И така, след всички възражения, които вече посочихме, могла ли е все пак Нюпортската кула да бъде вятърна мелница от колониалната епоха на Северна Америка? Едно от основните възражения срещу хипотезата за вятърна мелница е наличието на огнище в структурата на кулата. Това обаче се оказва далеч не единственият случай на такова строителство на вятърните мелници - съществуват множество примери от Европа и дори от Северна Америка. Сред случаите на вятърни мелници с огнище е тази в Ъпхоланд, Ланкашир в Северозападна Англия, където огнището е именно на втория етаж, както и мелницата в Брадуел, в Милтън Кейнс в Югоизточна Англия, построена през 1805г. - с малко огнище на приземния етаж. Случайно вратите и прозорците на мелницата в Ъпхоланд са разположени точно по основните посоки на компаса, което сигурно ще даде още хляб на привържениците на хипотезата за обсерватория. Много по-близо до Нюпорт се намира сградата на Олд Паудър Хаус в Натан Тафтс Парк в Самървил, Масачусетс. Тази каменна постройка, издигната през 1703 или 1704г. от Джон Мейлит за вятърна мелница, от средата на XVIII век била използвана като склад за барут. Олд Паудър Хаус е висока към 9 метра и има диаметър около 4,6 метра. Първоначално вътрешното пространство било разделено на три етаж, снабдени с подове от тежки греди; имало огнище и комин.

Поради близката прилика между Нюпортската кула и Честъртънската вятърна мелница можем да предположим, че Арнолд или който е бил проектантът на сградата в Нюпорт, трябва да е виждал и да се е повлиял от постройката в Уоруикшир. В интерес на истината един съвременник на Арнолд, Джон Хъл, видял през 1665г. мелницата в Нюпорт и отбелязал в дневника си, че губернаторът е издигнал кула, подобна на вятърната мелница, която Хъл бил виждал у дома в Англия. Ако Арнолд наистина е построил Нюпортската кула да служи за мелница, тя вероятно е трябвало да замени старата дървена мелница, собственост на някой си Питър Истън, съборена от ураган през август 1675г. Това, разбира се, не е необоримо доказателство за хипотезата, че Бенедикт Арнолд е построил Нюпортската кула за вятърна мелница в средата на XVII век, но тази хипотеза е единствената, за която са останали някакви материални свидетелства. Тя съвпада до голяма степен и с данните за първоначалното заселване на Роуд Айланд от европейците, засвидетелствано през 1936г., когато Роджър Уилямс и група негови последователи пристигнали тук от колонията в Залива на Масачусетс. В крайна сметка загадката с мистериозната Нюпортска кула може наистина да бъде решена след подробни изследвания и разкопки във и около постройката - задача, начало на чието изпълнение ,,Кроногностик Рисърч Фаундейшън" вече постави.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.