Ads Top

Манихеизъм (Mанихейство)


Кубрик (или Корбиций) - основателят на манихейството, се родил във Вавилон около 216г. Още докато бил дете, както се говори, го купила като роб богата вдовица на Ктесифон, която го освободила и при смъртта си му оставила огромно богатство. Според друга версия - понеже цялата история на маните почива върху легенди - той наследил от една богата старица книгите на някакъв сарацин на име Скитиян, в които били записани мъдростите на египтяните.

Съчетавайки доктрините, които тези книги съдържали, с идеи, заимствани от зороастризма, гностицизма и християнството, а също и с някои негови собствени добавки, Кубрик разработи сложна философска система, която почнал да преподава. Тогава си променил името на Мани (или Манес) и се самопровъзгласил за Параклета (,,Утешителя"), обещан от Исус Христос.

Последователите му били разделени на две класи - външен кръг от слушатели (или строеваци) и вътрешен кръг от учители (или аскети, описано като Избраници). Като свидетелство за тяхното подобие на Свободните зидари е останало преданието, че манихеите използвали тайни знаци, ръкохващания и пароли.

Заради осиновяването на водача им, го наричали Мани (,,синът на вдовицата"), а самите себе си - ,,деца на вдовицата"; последното обаче не е доказано.

Един от обичаите им бил все пак доста интересен.
Според легендата Мани се захванал да лекува сина на персийския цар, който бил заболял; но принцът умрял, в резултат на което той бил одран жив по заповед на царя и трупът му обесен на градската порта. След това всяка година, в деня на Добрия петък, манихеите изнасят погребална церемония, позната като бема, около импровизирана катафалка на Мани, и чрез ,,истинските" му страдания те искали да изразят контраста с ,,неистинските" страдания на Христос.

Основополагаща доктрина на манихеизма е дуализмът, което ще рече съществуването на две противоположни начала на света - светлина и мрак, добро и зло, - основани не върху християнската концепция за тази идея, а върху зороастрийското схващане за Ормузд и Ариман, и така извратени и смесени с кабалистични суеверия, че доктрината била посрещната с яростно заклеймяване от страна както на персийките жреци, така и на християнските отци.

Според доктрината на Мани всичката материя е абсолютно зло, принципът на злото е вечен, самото човечество има сатанински произход, а първите човеци - Адам и Ева - биват представяни като изчадия на дявола. Почти същата идея може да бъде открита и в еврейската Кабала, където се казва, че Адам - сред другите си отблъскващи деяния - съжителствал с женски дяволи, докато Ева се утешавала с мъжки дяволи, и така се родили всички раси от демони на света. Ева бива обвиняваща също, че се е сношавала със Змията. 

В Ялкут Шимони (Yalkut Shimoni) се прави връзка, че през сто и тридесетте години, през които Адам живял отделно от Ева, ,,той създал поколение от дяволи, духове и таласъми". Ето как манихейската демонология утъпкала пътя за съжителство на силите на мрака, намерили прием сред евхитите от IV в., а по-късно от павликяните, богомилите и луциферианците.

И така, в гностицизма и манихеизма откриваме свидетелства за първите опити да бъде извратено християнството. Самият факт, че всички подобни опити са били заклеймени от църквата като ,,ереси", по-скоро предизвиква у някои хора симпатии на тяхна страна, обаче дори Елифас Леви признава, че действието на църквата в този случай е правилно, понеже ,,чудовищният гностицизъм на Мани" бил осквернение не само на християнските доктрини, но дори и на предхристиянските свещени традиции.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.