Ads Top

Кой поставя въпросите?


Като гледа регресията в изборната активност, човек би си помислил, че българите не се вълнуват много от политика. По празниците обаче редакцията на ,,Свободна Мисъл" поръча социологическо проучване, което прошари образа на народа ни. В клубове и в хоремаци, от село Кривдино до Лондон Сити, вълненията не спират. Многобройни аргументи ,,за" и ,,против" цепят въздуха. На анализ подлежат бежанците, украинците, евреите, рептилите и други знайни и незнайни народи или пък Путин, Бойко, Ердоган, Меркел и други разни диванета.

При всичкото това мъртво вълнение нищо чуждо, че се превърнахме в страна (че и по-лошо - в народ) със затихващи функции. Представата ни за политически анализ обикновено се свежда до въпроса ,,за" или ,,против" някоя телевизионна звезда, ,,американците или руснаците" трябва да подкрепим и колко точно велики сме. На последния въпрос лесно можем да си отговорим, като вземем пример от нашите братя (или, когато е неудобно да са ни братя, съседи) македонците. На въпроса ,,За кой точно идиот да гласуваме" и ,,Чии имперски задни части трябва да целуваме" народът ни, като че ли, се затруднява да даде еднозначен отговор.

Целта на този текст е да помогне на народа ни. Не да даде отговор, а да изхвърли въпросите в кошчето. Заедно с целия фалшив дневен ред, зададен ни от полиците и техните пудели - журналистите.

На пръв поглед изглежда лесно. Поне за въпроса с гласуването - и без това, казахме, повечето хора не харесват идиотите или поне не гласуват за тях. Въпросът ,,Руснаците или американците?" обаче е по-труден. Защото въпросът е риторичен, а отговорът, който съдържа - фалшив.

Ако човек съди по фактите, а не по ирационалните си пристрастия, лесно ще види недостатъците на двете империи. Нахлуванията в Афганистан и Виетнам са достатъчни, за да ни стане ясно, че в отношенията си с тях можем да бъдем само жертва. Логично се налага един единствен отговор на въпроса – „Българите“. Около този отговор са групирани малкото хора, които се опитват да разсъждават самостоятелно. Но той е начинът да бъдат овладени умовете им.

Ако бъде формулиран правилно, въпросът „Руснаците или американците?“ би трябвало да звучи като „Чии нареждания да следва българското правителство – на това на Русия, или на това на САЩ?“ Тогава отговорът, който се налага, че „Българското правителство трябва да изпълнява волята на българския народ“ звучи странно – че нали нещо такова пишеше в конституцията?! Трябва ли по села и паланки да се бистри въпрос, чийто отговор е написан черно на бяло в конституцията?

Налага се, защото написаното в конституцията просто не може да се случи.

Първо, провеждането на самостоятелна политика от страна на българското правителство е немислимо – всеки опит би бил смазан от все по-силните външни фактори. Затова патриотите от телевизора се различават единствено по големият брат, на когото са избрали да служат.

Второ, „интересите на българския народ“ са имагинерно понятие. Една трета от българския народ не живее в границите на страната и икономическият му интерес почти не зависи от правителството ѝ. Интересите на огромното мнозинство от жителите ѝ са в пряко противоречие с интересите на огромното мнозинство от управляващите в нея. Може ли правителството да мисли за народа? А може ли вълци да пасат трева? Може, но никой не го е виждал.

Въпросът за „руснаците или американците“ е безсмислен. Въпросът „кого да изберем“ е безсмислен. Безсмислени са въпросите за „националното небе“, за „#кой“, за любовниците на премиера и за члена на Азис. Те обаче доминират в общественото пространство – от телевизионния екран до масите в хоремаците.

Властелините на медиите овладяват умовете на хората, като контролират дневния им ред, като поставят дори темите за разговор. Начинът да си върнем контрола е да погледнем собствения си живот – да видим проблемите, с които се борим в ежедневието. Там се коренят истинските въпроси, които трябва да поставим пред себе си и пред околните.

Източник: smabg

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.