Ads Top

Еврейската Кабала - Jewish Kabbalah (Част 2 -КРАЙ)


Гужено дьо Мусийо, който е направил задълбочено изследване на окултизма, твърди, че съществуват, следователно, две Кабали: древната свещена традиция, предавана по линия на първите патриарси на човешката раса, и ,,лошата Кабала", в която старата свещена традиция равините примесили с варварски суеверия и техни собствени измислици, в резултат на което тя носи техния печат. Тази гледна точка намира израз също и в забележителната творба на покръстения евреин Драш, който говори за:
...древната и истинска Кабала, която... ние различаваме от съвременната Кабала - тази осъдителна, фалшива, заклеймена работа на равините, които също така поругават и извращават традицията на Талмуда. Доктрините от Синагогата я приписват на Мойсей, но в същото време признават, че съдържащите се нея основни истини са същите, с които са били запознати чрез откровения първите патриарси на човечеството.
По-нататък Драш цитира изказването на Сикст от Сиена - друг покръстен евреин и член на Доминиканския орден, протежиран лично от папа Пий V:
Откакто с декрет на Светата Римска Инквизиция всички книги, имащо отношение към Кабалата, бяха наскоро заклеймени, трябва да се знае, че тя има двойствен характер: едната е истинска, а другата фалшива. Истинската е благочестива е онази, която.. хвърля светлина върху тайните мистерии на свещения закон, съгласно принципа на аналогията или преносното тълкуване. Тази Кабала църквата никога не би заклеймила. Но фалшивата и неблагочестива Кабала е със сигурност невярна еврейска традиция, пълна с безброй суети и измислици, и отличаваща се твърде малко от некроманията. Този вид суеверие, наричано доста неподходящо ,,Кабала", църквата съвсем заслужено наскоро заклейми.
Съвременната еврейска Кабала се представя в два аспекта - теоретичен и практически; първият се занимава с теософски разсъждения, а вторият с приложна магия. Би било невъзможно набързо да създадем представа за кабалистичната теософия с нейните невероятни полети на въображението относно сефиротите, атрибутите и функциите на добрите и лоши ангели, с изписаните дисертации върху природата на демоните и детайлите за появяването на Бог под името ,,Най-старият от Старите", от чиято глава 400 000 свята получават светлина. ,,Дължината на това лице от върха на главата надолу е равна на триста и седемдесет пъти по десет хиляди свята. То се нарича ,,Дългото лице", понеже такова е и името на ,,Най-стария от Старите". Само описанието на косата и брадата, принадлежащи на тази гигантска особа, заема огромно място в зохарския трактат, озаглавен ,,Идра Раба".


Според Кабалата, всяка буква в Писанията съдържа мистерия, която може да бъде разбрана само от посветените. Със средствата на тази система за тълкуване се разкрива, че отделни откъси от Стария Завет могат да крият смисъл, който да бъде съвършено неявен за обикновения читател. Така например ,,Зохар" обяснява, че Ной бил окуцял за цял живот в резултат на ухапване от лъв, докато се намирал в ,,ковчега", приключенията на Йона в търбуха на кита са резултат от едно твърде богато въображение, а пък прекрасната история за Елиша и шунамитската жена е изопачена по най-гротескния начин.

В практическата Кабала този метод за ,,декодиране" е редуциран до една чародейна или магична система, в която лечението на болести играе важна роля и се осъществява чрез мистично подреждане на числа и букви, чрез произнасяне на Неизразимото Име, чрез използване на амулети и талисмани или пък чрез сложни словосъчетания, за които се смята, че съдържат определени окултни качества.

Всички тези идеи произлизат от много древни култове; дори и изкуството да се правят чудеса чрез употребата на Божието име, което, след присвояването на Кабалата от евреите, станало обичайна практика на еврейските чудотворци - то също произлиза от Халдея. По същия начин теорията за ,,Избрания народ", която изгражда основите на всички талмудични и кабалистични писания, не може да се каже, че има чисто еврейски произход. Древните египтяни по подобен начин вярвали, че самите те са ,,особени хора, специално обичани от боговете". Но в ръцете на евреите това вярване се превръща в претенция за изключителност и ползване с божията благосклонност. Според ,,Зохар", ,,всички израилтяни ще имат място в бъдещия свят" и когато дойде времето, няма да бъдат предадени както гоите (goyim - т.н. нееврейските раси) в ръцете на ангела Дума и пратени долу, в ада. Всъщност на гоите дори не им се признават човешки качества. Така ,,Зохар" отново обяснява, че думите от Светото писание ,,Йехова Елохим направи човека", означавал, че Той е направил Израел. Равинският трактат от XVII в. ,,Емек ха Мелек" гласи: ,,Нашите равини с благословена памет са казали: ,,Вие, евреите, сте хора, заради душата, която ви е дадена от Върховния човек (т.е. Бог). Обаче другите нации по света не са направени хора, понеже те нямат Нешама (великата душа), дадена им от Светия и Върховен човек, а имат Нефеш (обикновена душа), получена от Адам Белиал, който е злият и непотребен човек на име Самаел, т.е. Върховния дявол".

В съответствие с това изключително отношение към останалата част от човешката раса е и ,,идеята за месията", която формира доминиращата тема в Кабалата и която обслужва изцяло еврейските интереси. Обаче по своя произход тази идея най-вероятно не е еврейска. Някои вярващи в едно древно тайно предание - понятно и на други раси, освен еврейската - казват, че част от това предание е свързана най-напред с някакъв отминал Златен век, когато човекът е бил освободен от грижи и злото още не е съществувало, сетне - е последвалото падение на човека и загубата на това примитивно блаженство, и накрая - с откровения, получени от Небето, които предсказали възстановяването на тази загуба и пристигането на Спасител, който ще спаси света и ще възстанови Златния век.

Според Драш:
Традицията (т.е. преданието) за Човека-Бог, който ще представи Себе си като учител и освободител на падналата човешка раса, е била постоянно предавана сред всички най-просветени нации по земята. ,,Vetus et constans opinio", както казва Светоний. Тоест, за всички времена и всички места.
Нататък Драш продължава, цитирайки свидетелствата на Волней (Volney), който бил пътувал много из Изтока и заявил, че:
Свещените и митологическите предания от по-стари времена са разпространили из Азия вярата в един велик Посредник, който щял да пристигне, за един бъдещ Спасител, Цар, Бог, Завоевател и Законодател, който щял да възстанови Златния век на земята и да отърве човечеството от господството на злото."
Всичко, което може да се каже с известна степен на достоверност по отношение на това вярване, е, че то наистина е съществувало сред зороастрийците в Персия, също както и сред евреите. Като цитира Абулфарадж, д'Ербело показва, че петстотин години преди Христос водачът на зороастрийците Зердащ е предсказал идването на месията, при чието раждане ще се появи звезда. Той също така учел своите послушници, че месията ще бъде роден от дева, че те първи ще научат за Него и че трябва да Му отнесат дарове.

Драш смята, че това предание е било преподавано и в древната синагога, обяснявайки по този начин думите на Св. Павел, че на евреите ,,са поверени мъдростите Божии":
Тази устна доктрина, каквато е Кабалата, имала за свой предмет най-вездесъщите истини на вярата, които тя непрестанно връща към обещания Спасител - основата на цялата система в древното предание.
По-нататък Драш заявява, че доктрината за Троицата формира част от това предание:
Който се е запознал с онова, което са преподавали древните доктори на синагогата и най-вече онези, живели преди идването на Спасителя, знае, че съществуването на Троицата в един Бог е била истината, признавана от тях още от най-стари времеа.
Мосю Вюлио посочва, че Грец признава съществуването на тази идея в ,,Зохар": ,,Тя дори учи на някои доктрини, които са съвсем близки и угодни на християнската догма за Троицата!" И отново: ,,Неоспоримо е, че ,,Зухар" използва алюзии относно вярването в Троицата и Въплъщението". Той добавя: ,,Следователно, идеята за Троицата представлява важна част от Кабалата, щом е било възможно да се твърди, че ,,характерно за Зохар и за  нейната специфична концепция е придържането към принципа на Троицата", а нататък цитира Едерщайм, който казва, че ,,огромна част от обясненията, дадени в писанията на кабалистите, приличат по един изненадващ начин на най-висшите истини на християнството." Тогава ще се окаже, че някои остатъци от древното тайното предание се е преплело в Кабалата. Вероятно съвсем неволно ,,Еврейската енциклопедия" джиросва това мнение, понеже, иронизирайки християнските кабалисти от XVI век заради твърдението им, че Кабалата съдържа следи от християнство, тя казва, че онова, което изглежда християнско в Кабалата, е просто древна езотерична доктрина. Тогава, значи, можем да се позовем на авторитета на съвременните еврейски учени относно факта, че древното тайно предание е било в хармония с християнското учение. Обаче в учението на по-късната синагога философията на ранните мъдреци е стеснена дотам, че да обслужва изключително системата на еврейската йерархия, а древната надежда за Спасител, който ще възстанови на човека неговото състоянието на блаженство, изгубено при падението, е превърната в идея за спасение само на евреите под покровителството на един триумфиращ и дори отмъщаващ Месия. Тъкмо това е мечтата за Месията, присъстваща постоянно в съвременната Кабала, която появата на Христос на бял свят преди деветнадесет столетия доста поразклати. 

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.