Ads Top

Еврейската Кабала - Jewish Kabbalah (Част 1)

Еврейската Кабала

Според Фабр д'Оливе, Мойсей, който ,,бил обучен на всичката мъдрост на египтяните", извлякъл от египетските мистерии част от устната традиция, която предал на водачите на израилтяните. Че такава устна традиция (предание), отличаваща се от писанията в Петокнижието, наистина произхожда от Мойсей, и че тя по-късно е била въплътена в писанията на Талмуда и Кабалата, е мнение на много еврейски писатели.

Първата форма на Талмуда, наречена Мишна, се появява някъде около II и III в. сл. Хр., а малко по-късно бива добавен коментар под името Гемара. Тези два труда съставляват т. нар. Йерусалимски Талмуд, който бива преработен през периода между III и V в. Получилото се издание бива наречено Вавилонски Талмуд и е в употреба до наши.

Изложеното в Талмуда се отнася главно до аспектите на ежедневния живот - принципите на купуване и продаване, на сключване на сделки, - но също и до външни религиозни съблюдения, върху които се дават най-педантични подробности. Както се изразява един еврейски писател:
...най-причудливите равински суетности биват сложно разработени в много томове с най-изтънчена диалектика, а най-абсурдни въпроси биват обсъждани с гигантски усилия на всичката интелектуална мощ; например, колко бели косъма може да има една червена крава, за да бъде приета въпреки всичко за червена крава; какъв вид краста изисква такова или онакова пречистване; дали въшка или бълха може да бъде убита в деня на Шабат, като първото е позволено, докато второто е смъртен грях; дали заколването на животно трябва да започне откъм главата или откъм опашката; дали свещенослужителят трябва да си облича първо ризата или пък гащите; дали ,,ябам", сиреч братът на мъж, умрял без да има деца, на когото се налага по закон да вземе за съпруга вдовицата, следва да бъде освободен от това задължение, ако падне от покрив в локва с ,,кал".
Но тъкмо в Кабалата - дума на иврит, означаваща ,,приемане", което ще рече ,,устно приета доктрина" - могат да бъдат открити философските или по-скоро теософските доктрини на Израел. Те се съдържат в две книги  - ,,Сефер Йецира" и ,,Зохар".

Сефер Йецира
,,Сефер Йецира" или ,,Книга на Сътворението" е описана от Едершайм като ,,монолог на Авраам, в който, чрез съзерцание на всичко, което го заобикаля, той най-сетне стига до заключението за единството на Бог"; но тъй като този процес се осъществява посредством една подредба на Божествените Еманации под названието ,,Десетте Сефироти" и чрез пермутации от цифри и букви от еврейската азбука, той със сигурност не би могъл да предаде подобна идея - нито пък, навярно, каквато и да било друга - към съзнанието на човек, непосветен в кабалистичната система. В действителност ,,Сефер Йецира" се възприема като произведение с извънредна неясност и почти сигурно със значителна древност. В своя публикуван наскоро задълбочен труд върху Кабалата мосю Пол Вюлио (Paul Vulliaud) казва, че времето на създаването й може да бъде определено като не по-рано от VI в. пр. Хр. и не по-късно от X в. сл. Хр.; а че при всички случаи тя е по-стара от Талмуда, се доказва от факта, че в самия Талмуд равините са описани как я изучават, с цел да черпят магически познания. Смята се също така, че за ,,Сефар Йецира" се споменава и в Корана, но под името ,,Книга на Авраам".

Обширната компилация, позната като ,,Сефер ха-Зохар" или ,,Книга на Светлината", е от огромна важност за изучаване на кабалистичната философия. Според самата ,,Зохар", Бог споделил с Адам ,,Мистериите на Мъдростта" - докато последният все още се намирал в Райската градина, - посредством книга, донесена му от ангела Разаел. От Адам книгата била предадена на Сет, после на Енох, на Ной, на Авраам и по-късно на Мойсей - един от нейните основни тълкуватели. Други еврейски писатели заявяват, че Мойсей я е получил за първи път в планината Синай и я предал на Седемдесетте мъдреци, от които тя преминала у Давид и Соломон, а сетне у Езра и Нехемия, за да стигне накрая до равините от ранната християнска епоха.

Дотогава Зохар оставала изцяло като устно предавана традиция, но, както ни се казва, вече за първи път била записана от учениците на Шимон бен Йохай. В Талмуда се казва, че равинът Шимон и синът му Елиазар се скрили за дванадесет години в една пещера, където, заровени в пясъка до шиите, медитирали върху свещения закон и често били посещавани от пророк Елиас (Илия). По този начин, както се добавя в еврейската легенда, великата книга ,,Зохар" била съставена и записана от равинския син Елиазар и неговия секретар, равинът Абба.

За първи път ,,Зохар" се появява официално, както вече е установено със сигурност, в края на XIII век, когато била преписана от един испански евреин на име Мозес де Леон, който - според д-р Гинсбърг - твърдял, че бил открил и възпроизвел оригиналния документ на Шимон бен Йохай, макар жена му и дъщеря му да заявили, че той я е съставил сам. Каква ли е истината? По този въпрос мненията на евреите се делят в две направления: едните поддържат схващането, че ,,Зохар" е сравнително ново произведение на Мозес де Леон, докато другите настояват върху неговата абсолютна автентичност. Мосю Вюлио, който е съпоставил всички тези гледни точки в продължение на петдесет страници, разкрива, че макар названието ,,Зохар" да произлиза от Мозес де Леон, въплътените в нея идеи са далеч по-стари от XIII век. Как е възможно, пита той настойчиво, равините от Средновековието да са се заблудили и да приемат за древен документ един труд, който има относително съвременен произход? Очевидно ,,Зохар" не е произведение на Мозес де Леон, а компилация, съставена от него на базата на различни документи от далеч по-ранни времена. Още повече, както продължава нататък с обясненията мосю Вюийо, онези, които отричат нейната автентичност, са антикабалистите, оглавяващи от Грец (Graetz), чиято цел е да докажат, че Кабалата влиза в противоречие с ортодоксалния юдеизъм. Теодор Райнах отива още по-далеч, като заявява, че Кабалата е ,,бавна отрова, която навлиза във вените на юдаизма и изцяло го опустошава"; Соломон Райнах пък я нарича ,,едно от най-лошите отклонения на човешкия ум".

Много от изучаващите Кабалата едва ли биха оборили тази гледна точка, но да се каже, че тя е чужда на юдаизма, вече е съвсем друга работа. Факт е, че основните идеи от ,,Зохар" намират потвърждение в Талмуда. Както отбелязва ,,Еврейската енциклопедия", ,,Кабалата в действителност не противостои на Талмуда" и ,,много евреи-талмудисти са допринесли за обогатяването й". Адолф Франк не се колебае да я опише като ,,сърцето и живота на юдаизма". ,,По-голямата част от най-изтъкнатите равини от седемнадесети и осемнадесети век твърдо вярвали в свещеността на ,,Зохар" и в непогрешимостта на нейното учение.".


Въпросът за древния произход на Кабалата, следователно, опира изцяло до някои имена. Че сред евреите е съществувала мистична традиция още от далечни времена, едва ли някой би опровергал; значи, както отбелязва мосю Вюлио, ,,всичко опира до това, да узнаем в кой точно момент еврейският мистицизъм е приел названието Кабала". Едершайм уточнява как:
Не може да бъде отречено, че по времето на Иисус Христос вече е същестувал сбор от доктрини и схващания, които са били грижливо крити от мнозинството. Те не са били разкривани дори пред обикновени учители, от страх последните да не бъдат подтикнати към еретични идеи. Тази съвкупност носела името Кабала и от семантиката на думата (да получиш, да прехвърлиш) става ясно, че същността й е представлявала духовна традиция, пренесена от най-ранни епохи, макар и примесена в хода на времето с нечисти или чужди елементи.
Тогава, е ли Кабалата, както твърди Гружено дьо Мусийо (Gougenot des Mousseaux), по-стара от еврейската раса - едно наследство, предавано във времето още от първите прародители на човечеството? Трябва да признаем, че тази хипотеза не може да бъде доказана, но въпреки това тя намира твърде широк прием сред изучаващите окултните науки, за да бъде отхвърлена. Самата еврейска кабала я подкрепя, насочвайки ни към патриарсите - Адам, Ной, Енох и Авраам - който са живели преди евреите да се обособят като отделна раса. Елифас Леви (Eliphas Levi) приема тази генеалогия и прави връзката, че ,,Свещената Кабала" е била традицията на децата на Сет, отведени от Халдея от Авраам, който бил ,,наследникът на тайните на Енох и баща на посвещаването в Израел."

Според тази теория, която ни се предлага в също и от американския масон д-р Макей (Mackey), освен божествената Кабала на децата на Сет, имало и магическа Кабала на децата на Каин, която се предала по наследство на сабеите (,,звездопоклонниците) от Халдея - вещи в астрологията и некромантията. А магьосничеството, както знаем, е било практикувано от ханаанците още преди завземането на Палестина от израилтяните; Египет, Индия и Гърция също са имали своите гадатели и ясновидци. Въпреки отправеното проклятие към магьосничеството, съдържащо се в Мойсеевия закон, евреите - загърбвайки предупреждението - се поддали на изкушението и смесили свещената традиция, която били наследили, с магически идеи, отчасти заимствани от други раси и отчасти измислени от самите тях. В същото време, в умозрителен аспект, еврейската Кабала заимствала от персийските маги, от неоплатонистите и неопитагорейците. Ето защо, значи, имат известно право антикабалистите, когато казват, че това, което познаваме днес като Кабала, няма чисто еврейски произход.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.