Ads Top

Идеализмът на Адам Вайсхаупт и Илюминатите (Част 1)


Защитната линия, възприета от поддръжниците на илюминатите, винаги е стигала дотам да се цитират чудесните принципи, към които се придържат членовете на този Орден, ,,прекрасните идеи", които се прокарват в техните съчинения, както и да се подсказва какви възхитителни хора могат да бъдат открити сред тях.

Разбира се, на пръв поглед илюминатите изглеждат възхитителни; разбира се, че няма нищо по-лесно от това да бъдат намерени безни; разбира се, че няма нищо по-лесно от това да бъдат намерени безброй откъси из съчиненията им, в които витае духът на възвишените стремежи, и разбира се, че ред чудесни хора фигурират в списъка на ръководителите на Ордена. Всичко това обаче са само обичайните уловки на лидера на тайното общество, който действа като нечестен основател на компания по време на промоция, чийто основен арсенал от средства включва обещания за блестящи перспективи и дълъг списък от високо уважавани покровители, които не знаят нищо за вътрешните работи в предприятието. Тези методи, използвани още през девети век от Абдула-ибн-Маймун, влизат до голяма степен в арсенала на Фридрих Велики, Волтер и неговите ,,събратя" във философията или в масонството.

Приликите между кореспонденцията на Вайсхаупт и тази на Волтер с Фридрих Велики несъмнено са поразителни. На моменти всички признават, че изпитват респект към християнството, макар че полагат усилия да го унищожат. Точно както Волтер в писмо до д'Аламбер дава израз на ужаса си от публикуването на един антихристиянски памфлет - ,,Завещанието на Жан Мелие" (Le Testament de Jean Meslier), а в друго го кара да го разпространи в огромен тираж из цяла Франция, така Вайсхаупт много се старае да изглежда на широката публика като благ философ и дори като християнски евангелист. Обаче на моменти смъква маската и позволява да бъде видян зловещо ухиления под нея сатир.

Обаче каква е тогава действителната политическа теория на Вайсхаупт? Та тя не се различава от теорията на съвременните анархисти, че човек трябва да управлява себе си, а управляващите трябва постепенно да бъдат премахнати. Но той старателно осъжда всички идеи за насилствена революция - процесът трябвало да бъде осъществен с най-мирни методи. Да видим колко внимателно Вайсхаупт стига до крайното заключение:
Първият етап в живота на целия човешки род е дивачеството, грубата природа, в която семейството е единственото общество, а гладът и жаждата се задоволяват лесно... в което човекът ползва максимално две прекрасни блага - Равенството и Свободата... При тези обстоятелства.. здравето е обичайното му състояние... Щастливи хора, които все още не са достатъчно просветени, за да загубят своя покой на разума и за ад осъзнаят злочестите подбуди и причини за нашето окаяно положение, за любовта към властта... за завистта... за болестите и за всички последици от въображението.
Начинът, по който човекът изпадал от това най-ранно състояние на блаженство е описан така:
С нарастването на семействата средствата за прехрана започват да не постигат, престава да бъде воден номадският живот, въведена е собствеността, хората се установяват да живеят на едно място и чрез земеделието семействата се сближават; по този начин се развива езикът и чрез съвместното живеене хората започват да се преценяват един друг и т.н. Но тук е причината за краха на свободата; изчезва равенството. Хората изпитват нови непознати нужди...
Така хората ставали зависими един от друг, подобно на непълнолетни под опеката на кралете; човекът трябва да стане пълнолетен, за да почне да се самоуправлява:
Защо да е невъзможно човешкият род да стигне до най-голямото съвършенство - способността да се управлява сам? Защо трябва вечно да бъде ръководен някой, който и сам знае как да се ръководи?
Освен това хората трябвало да се научат не само да бъдат независими от кралете, но и един от друг;
Който има нужда от друг, значи зависи от него и се е отказал от правата си. Така че да изпитваш дребни нужди - това е първата крачка към свободата; ето защо само диваците и най-просветените са може би единствените свободни хора. Изкуството да бъдат ограничавани все повече и повече нуждите на човека същевременно е изкуство да се придобива свободата...
След това Вайсхаупт показва как се е появило новото зло... патриотизмът:
С появата на нациите и народите светът престана да бъде едно голямо семейство, едно-единствено кралство; великата връзка с природата бе скъсана... Национализмът зае мястото на човешката любов... Днес проява на добродетел е да величаеш родината си за сметка на всеки, който не живее в границите й; днес като средство за постигане на тази ограничена цел е позволено да бъдат презирани и изигравани чужденците или дори да бъдат обиждани. Тази добродетел се нарича патриотизъм...
И така, чрез ограничаване на привързаността в рамките на съгражданите на човека, членовете на семейството му и дори на самия него:
Появиха се патриотизмът, местният патриотизъм, семейният дух и накрая егоизмът... Отслаби патриотизма, и веднага хората ще се научат да се опознават взаимно като такива, тяхната зависимост един от друг ще изчезне, връзката не единството ще се заздрави...
Ще видим, че цялата теория на Вайсхаупт в действителност е нова интерпретация на древното тайно предание, разказващо за падението на човека и за загубата на блаженството от най-ранни времена; но докато древните религии учат човека да се надява, че ще дойде един Спасител, който ще го върне в предишното му състояние, Вайсхаупт разчита само на човека за неговото възстановяване. ,,Хората", отбелязва той, ,,вече не обичат всички други, а само еди-кои си хора. Думата е загубена до голяма степен..." Така в масонската система на Вайсхаупт ,,загубената дума" е ,,Човек" и нейното възстановяване се тълкува от идеята, че Човекът трябва пак да намери себе си. След това Вайсхаупт показва как ,,трябва да бъде осъществено спасението на човешкия род."
Тези средства са тайните школи за преподаване на мъдрост, те винаги са били архивите на Природата и на човешките права, чрез тях Човек ще се спаси от своето Падение, владетелите и народите ще изчезнат ненасилствено от земята, човешкият род ще стане едно семейство, а светът - дом на разумни хора. Само моралът ще извърши неусетно тази промяна. Всеки баща ще бъде и свещеникът, и от нищо неограничаваният господар на своето семейство, каквито някога са били Авраам и патриарсите, а Разумът ще бъде единственият кодекс на Човека. Това е една от нашите най-големи тайни....
Но докато изключва напълно всяка идея за божествена власт извън Човека и изработва своята система от чисто политически елементи, Вайсхаупт внимава да не засегне уязвимите места на своите последователи чрез някакво открито осъждане на християнското учение; точно обратното, той призовава постоянно Христос и понякога говори толкова сериозно и дори красиво, че човек почти се изкушава да повярва в неговата искреност. Така той пише:
Този наш велик и незабравим Учител, Исус от Назарет, се появи на света по време, когато той беше потънал в поквара... Първите последователи на Неговото учение бяха мъдреци, а обикновени хора, избрани от най-долната прослойка на народа, за да покажат, че Неговото учение трябва да бъде приемливо и разбираемо за всички класи и обществени съсловия... Той прилага на практика това учение посредством водене на най-безупречния живот, който е в съгласие с учението Му и потвърждава това със Своята кръв и смърт. Законите, които Той показва като начин за спасение, са само два: любовта към Бога и любовта към съседа на човека. Той не изисква нищо повече от никого.
 Досега никой лутерански пастор не се е изразявал по-добре. Но човек трябва да проучи съчиненията на Вайсхауптк като цяло, за да разбере истинския мащаб на неговата вяра в учението на Христос.

Както вече видяхме, първоначално той възнамерява да направи от Огнения култ религия на илюминатите; следователно изповядването на християнството изглежда е било по-късно допълнение към плана му. Очевидно Вайсхаупт е открил, както и някои други, че християнството по-лесно може да послужи на подривните идеи от която и да било друга религия. И в откъсите, които следват, откриваме, че той възприема старата хитрост да представя Христос за комунист и адент на тайно общество. Така той обяснява как ,,ако Исус проповядва, че богатствата трябва да бъдат презирани, значи Той желае да ни научи на тяхната разумна употреба и да ни подготви за общото владение на благата, въведено от Него", и в което, добавя по-късно Вайсхаупт, Той живее заедно със Своите ученици. Но това тайно учение може да бъде разбрано само от посветени:
Никой... не е крил толкова изобретателно висшия смисъл на Своето учение и никой накрая не е насочвал толкова уверено и лесно хората по пътя на свободата, както нашият велик учител Исус от Назарет. Този таен смисъл и естественото последствие от Неговото учение Той е скрил напълно, защото Исус е имал тайно учение, както виждаме на много места в Светото Писание.
Така Вайсхаупт успява да даде чисто политическа интерпретация на учението на Христос:
Тайната, съхранена чрез Тайното учение, и целта, която се проявява чрез всички Негови думи и дела, е да върне на хората тяхната първоначална свобода и равенство... Днес човек може да разбере до каква степен Исус е Избавителят и Спасителят на света.
Следователно, мисията на Христос се състои в това чрез Разума да направи хората способни да притежават свободата: ,,Когато накрая разумът стане религия на човека, по този начин проблемът ще бъде решен."

След това Вайсхаупт показва, че свободното зидарство може да бъде тълкувано по същия начин. Тайната доктрина, скрита в учението на Христос, е предавана през вековете от посветени, които ,,крият себе си и своето учение под прикритието на свободното зидарство", и в едно дълго тълкуване на масонските йероглифи той сочи сходствата между легендата за Хирам и историята на Христос. ,,В такъв случай казвам, че Хирам е Христос", и след като посочва едно от своите основания за изказването на това твърдение, той добавя: ,,По този пункт спечелих много доверие, макар че не мога да не се присмея на такова тълкуване" (obwohl ich selbst uber diese Explication im Grund lachen muss). Сетне Вайсхаупт дава нови интерпретации на това, че сам е измислил масонския ритуал - към което трябва да включим един въображаем превод на някои думи, за които се предполага, че имат еврейски произход - и приключва, казвайки: ,,Човек би могъл да открие и покаже още някои прилики между Хирам и живота и смъртта на Христос или пък да ги скалъпи." Толкова за уважението на Вайсхаупт към великата легенда на свободното зидарство!

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.