Ads Top

Храната, която ни убива. Изкуствените храни натискат бутона на еволюцията ни


Начинът, по който се храним се е променил много повече в последните 50 години, отколкото през изминалите 10 000. Днес отиваме в супермаркета и откриваме снимки на фермери, дървена ограда, типичните селски къщи, градини и зелена трева. Все същите пасторални фантазии за потребителя. Хранителната промишленост не иска да знаем истината за това какво ядем, защото ако знаехме, вече нямаше да ни се яде.

Съвременният супермаркет в световен мащаб предлага средно по 47 000 продукта. За него няма сезони. Днес има домати целогодишно, отглеждани в другия край на света, откъснати още зелени и узрели с помощта на етиленов газ. Въпреки че изглежда като домат, това всъщност е въображаем домат. Тоест, идеята за домат. В щанда за месо вече няма кокали. Там има прикриваща завеса, спусната между нас и мястото, от което идва нашата храна.

Много от промените в хранителната индустрия са базирани на напредъка в науката и технологията, но те често имат негативни странични ефекти. Отговорът отстрана на компаниите е в използването на повече научни методи за справяне с последиците, но не и за установяване на причините.

Ако проследим пътя на храната преди да стигне до вакумираните пакети с месо, ще открием много различна реалност. Действителността е фабриката, не фермата. Месото се обработва от огромни мултинационални корпорации, които нямат почти нищо общо с ферми и земеделски производители. Днес храната ни идва от огромни поточни линии, където животните и работниците се експлоатират. Храната вече е опасна, но това е умишлено скрито от човечеството. Не само в САЩ, но и в световен мащаб съществува малка група от мултинационални корпорации, които са превзели цялата хранителна система. Техният контрол върху храната се простира от семената до съпермаркета. Не става въпрос само за това, което ядем. Те определят, какво трябва да говорим и какво трябва да знаем. На риск е изложено не само нашето здраве. Компаниите не искат фермери, които говорят. Те не желаят тази история да бъде разказана.

Цялата индустриална хранителна система наистина започва с веригите за бързо хранене. Още през 1930г., се появява една нова форма на ресторанти, които са наречени ,,драйв-ин". Ресторанти, които години по-късно изградиха цяло поколение и начина, по който то се храни, изглежда и мисли. Двамата братя, които създават веригата ресторанти решават да опростят схемата, за да намалят разходите си. Те освободили всички сервитьори, редуцират менюто си и създават революционна за своето време идея за това как може да функционира един ресторант. Така те успяват да прехвърлят модела на фабриката в кухнята на ресторанта. Всеки работник е бил обучен да прави само едно единствено нещо, отново и отново, и отново. На тези служители, може да се плаща доста по-малко, пък и лесно могат да бъдат заменени, тъй като извършваната от тях работа е машинална и еднообразна. Всичко е вкарано в матрицата. Така се стига до евтината храна, която е причина ресторантът да бележи бърз успех и впоследствие да се превърне в индустрия. Този подход за еднаквост и еднообразие за малко пари, приложен в голям мащаб води след себе си редица от нежелани последици.

Виждате една богато отрупана с храна маса. Но какво се крие зад цветните петна в блюдата?

В ситуация, в която веригата ресторанти е най-големият купувач на смляно говеждо месо в САЩ, който държи техните хамбургери навсякъде да бъдат с еднакъв вкус и приготвени по един и същ начин, те променят и начина, по който се произвежда смляното говеждо месо. Те са най-големият купувач на картофи и един от най-големите купувачи на свинско. И още на пилешко, домати, маруля, дори ябълки. Тези големи вериги за бързо хранене изискват също толкова големи доставчици. И така се стига до една шепа компании, които контролират нашата хранителна система.

През 70-те години на миналия век, най-големите пет фирми, производители на говеждо месо контролират само около 25% от пазара в САЩ. Днес най-големите четири контролират повече от 80%. Същото нещо се случва в момента и със свинското месо. Дори и да не се храните в ресторанти за бързо хранене, така или иначе сте консуматори на месо, което се произвежда от тази система. Четейки етикетите вие виждате тази ферма, онази ферма, но всъщност има само три или четири компании, които произвеждат месото. Никога в историята не е имало толкова големи и мощни компании за храни както днес.

Индустрията промени изцяло отглеждането на пилета. Те вече се отглеждат за половината от времето, което е било необходимо преди 50 години. При това сега те са два пъти по-големи. И тъй като хората предпочитат бялото им месо, се ,,произвеждат" пилета с по-големи гърди. Птицевъдите нямат контрол върху животните, които отглеждат. Големите компании са собственици на птиците от излюпването до заколването им/

Индустрията не признава загуба на време и ресурси. След 7 седмици пилето вече е в магизина и тежи от 2 до 4 килограма.

Индустрията за производство на пилешко месо създаде определен модел за интегрирано производство, преработка и маркетингови стратегии, които се прилагат и в други индустриални сфери. Всичко вече е механизирано и налага пилетата от различни ферми да са почти еднакви, като по калъп. Чрез този тип интензивна работа се постига производството на големи количества храна, върху малка площ, при това на много достъпна цена.

Винс Едуардс, участник в документалния филм ,,Храна ООД" твърди: ,,Мирише на пари. На огромни пари. Тези компании отглеждат пилета в продължение на много години. Всичко вече е наука. Измислили са го. Ако едно пиле може да порасне за 40 дни, защо ще искате да чакате три месеца? Това са повече пари в джоба ви."

Земеделските производители не искат да говорят, защото компанията може да направи с парите им каквото си иска, тъй като контролират всичко. Започва се с пиленце и след 7 седмици получавате 2,5 килограмово пиле. Костите и вътрешните им органи не смогват на бързия растеж. Много от пилетата правят по няколко крачки и се тръшват на земята. Умират. Това не е нормално. В храната им се слагат антибиотици, които после попадат и в човешкия организъм. Фермерите са в ръцете на компаниите, заради дълговете, които са принудени да взимат.

След първоначалната инвестиция за изграждането на една ферма, се появяват нови разходи, тъй като фирмите непрекъснато изискват модернизиране на оборудването и закупуване на нови съоръжения, така че птицевъдът вече няма избор. Трябва да го направят или са застрашени от прекратяване на договора. Така фермерите се държат контрол и са принудени да потъват в дългове към банките, а финансовите задължения прогресивно нарастват. Те нямат думата в собствения си бизнес, това е унизително, все едно са роби на компаниите.

Ако разгледаме обстойно хранителните стоки по рафтовете в магазините ще открием, че 90% от тях съдържат царевица или соя, обикновено и двете култури заедно в една или друга форма. Голям напредък за хранителната индустрия е откриването на високофруктозния царевичен сироп, който се добива в лабораторна среда. Освен мащабното приложение на царевицата в хранително-вкусовата промишленост, тя е най-евтината храна за всички видове животни, но никой не се замисля здравословно ли е това хранене за животните, които в последствие се превръщат и в наша храна. Според различни изследвания, ако едно преживно животно, каквото е кравата се храни основно със зърнени култури, в стомаха на животното се образува среда, благоприятна за развитието на кисело устойчиви, мутирали ,,ешерихия коли". Бактерии, които са опасни за здравето на човек. Този щам е известен под името ,,E. coli 0157:h7".

Винаги е имало хранителни отравяния. В производството на храни се използват все повече и повече технологии. Човек би си помислил, че всичко вече е по-безопасно, но не и по-замърсено. Но преработвателните предприятия стават все по-големи и по-големи. Това е перфектна среда за разпространяване на лошите патогени надлъж и нашир.

През 1970г. в САЩ е имало буквално хиляди кланици. Днес те са едва 13 и обработват по-голямата част от говеждото месо, което се продава в САЩ. В днешният хамбургер вече има парчета от смляното месо на хиляди животни, вероятността едно от тези животни да е носител на опасен патоген нараства неимоверно. Интересно е колко беззъби са регулаторните агенции, навсякъде по света-  това е нещото, което индустрията иска.


Хранителната индустрия винаги е търсела по-голяма ефективност, но всяка крачка в тази насока носи след себе си нови проблеми. Ако добитъкът се храни с трева вместо с царецива само пет дни, E. coli., в стомасите им ще намалеят с 80%. Но, разбира се, индустрията не би направила такова нещо. При такива проблеми, никой няма да се запита какво не е наред в системата, за да се търси начин за подобрението и, а просто се прилагат високотехнологични подобрения, които позволяват механизма да продължи по стария начин.

В течение на човешката история, ние сме се борили, за да си набавим необходимото количество храна и калории. Парадоксът е, че сега сме презадоволени и проблемът вече не е в липсата на калории, а в техния излишък. Според индустрията затлъстяването е криза на личната отговорност. Но всъщност, изкуствено създадените ,,инженерни храни" натискат бутона на нашата еволюция. Факт е, че ние сме програмирани да търсим конкретни вкусове. Сол, мазнини, захар, тъй като в природата те са дефицит. Сега достъп до захар имаме постоянно и то в огромни количества.

Годишно консумираме стотици килограми от нея. Резултатът от съвременното индустриално земеделие е, че всичко расте по-бързо, по-тлъсто, по-голямо и най-важното, по-евтино.

Прехвърлили сме самостоятелното взимане на решения към корпоративните заседателни зали в големите градове, които са на хиляди километри от нас, където някой взима решенията, без да страда от последствията. Хранителната индустрия постепенно стана толкова шумно, миризливо, нечовешко място, че хората, които работят там не искат да пускат никого на местата където работят, защото тогава ще лъсне производството на хранителни стоки. Ако сложим стъклени стени на всички мегазаводи, хранително-вкусовата промишленост ще бъде тотално различна.

Преди 100 години, когато Ъптън Синклер, пише ,,Джунглата" е имало пръст за говеждо месо с огромна власт. Имигранти от Източна Европа са били малтретирани в отсъствието на каквато и да е държавна регулация. Имало е ужасни обезобразявания, наранявания и дори смъртни случаи.

Индустриалната храна не е честна храна. Цената не е честна. Производството не е честно. Обработката не е честна. Няма нищо честно в тази храна.

Производството на органични храни е най-бързо развиващият се сегмент от хранително-вкусовата промишленост. С ръст от 20% на годишна база, за да спрем глобалното затопляне и да изчистим отровните въздух, храна и вода.

Източник: novotopoznanie

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.