Ads Top

Голямата геополитическа чорба


Повратна за хода на световните отношения се оказа 2016г., няма съмнение. И макар да остават още шест седмици до края й и с риска дотогава събитията да поемат още един изненадващ обрат, можем да си позволим един първоначален разбор на това, каква геополитическа чорба си забърква човечеството за предстоящата 2017г. и респективно, той и как ще я сърба - топла или студена.

За термичното състояние на бъдещите отношения можем единствено да се надяваме на най-доброто. Изтичащата година кулминира с най-острата форма на открито противопоставяне между Русия и Запада след разпадането на СССР, и то по цял спектър от въпроси, от чието разрешаване зависи средната температура на чорбата. От Украйна през Прибалтика до войната в Сирия, с бежански потоци, тероризъм, международни санкции, възход на популизма и социално разложение на западните общества - геополитическата кулинария в края на 2016г. съдържа множество горчиви, кисели, пикантни и откровено люти елементи, комбинирани с персонални екзотични подправки, с които ще трябва да се съобразяват главните й готвачи, в три основни ястия.

И да разгледаме на първо място ситуацията от мазето на нашата камбанария. На опашката за ,,чорба" е така! Англичаните гласуваха за Брекзит и се готвят да напуснат Европейския съюз. Самите те не са съвсем сигурни как ще го постигнат. Оказа се, че докато три години говореха помпозно как ще излизат от ЕС, когато ножът опря до кокала стана ясно, че план нямат, въобще не са сигурни всъщност какво очакват да постигнат и накратко - наложиха на Европа вековния си егоизъм. Също така ще им трябват 30 000 допълнителни държавни чиновници, за да се справят с работата за заложените по договорите на ЕС две години преговори. Предвид на това, че част от основата на кампанията за излизане беше издържането на ненужната брюкселка бюрокрация, сами разбирате обема на самовлюбената английска глупост. За нас излизането на британците също има своето значение и не само защото ни посрещнаха като просяци и крадци, а сега се изнасят - Лондон е голям вносител в бюджета на ЕС, от който ние единствено цоцаме (колкото и да ви убеждават, че даваме).

На исторически най-важната за сигурността на България и Европа граница с Турция нещата също загрубяха. След година и половина турско извиване на ръце за повече европейски пари за озаптяване на миграционните потоци на нейна територия, Анкара изигра собствен политически шарх (под формата на възпрепятстван преврат), с който президентът Ердоган ще си осигури неоспорима диктаторска власт над създадената с демократични ценности турска република. Разбирайте - ,,морковът" приемане в ЕС на основание постигнатите достижения на западното общество вече изглежда като ,,тояга" и не е никакъв стимул за реформи, промени... Край! За много дълго време. А вълните бежанци/мигранти ще са онази маша, която Кадафи използваше с години, преди да бъде свален, за да изнудва Европа. Ние пък поканихме ЕС да си създаде на наша земя гранична служба, белким ако изчезнем, без да ни видят европейците, да има кой да я пази тази граница първите 24 часа, докато подготвят отбраната на Будапеща и/или Виена.

И не на последно място са новите отношения на Европа и Запада като цяло с Русия, произтичащи от избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ и неговите предизборни ангажименти да оттегли Вашингтон от голямата част от досега действащите договори за колективна отбрана. Москва ликува, ЕС трепери; наравно със страните от Прибалтика Украйна остава ,,държава в сферата на вероятностите" (месец за месец), докато не се изяснят ангажиментите на съюзниците от алианса към нея (докато последният още съществува).

Та от първия прочит на менюто сигурно е едно: ние, както винаги, ще сърбаме каквото са ни надробили - със или без ордьоврите и изненадите. И това преди пълния разбор на резила. (Иначе ужасът предстои.)

Тръмпизмът и Европа
Победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ реално легитимира различните популистки движения в западноевропейските демокрации от последното десетилетие. Възходът на Найджъл Фарадж (около Брекзит) го превърна в своеобразен политически пророк на новото време на Острова. Унгарецът Виктор Орбан и чешкият президент Милош Земан няма да пропуснат да вдигнат избирателите си на ,,ура", ако Западът си позволи да ги изостави срещу миграционната криза. И всичко излиза в интерес на Русия.

Източник: труд

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.