Ads Top

На някои им е изгодно да бъдем прости и неуки, т.е. все по-зависими


Втрещаващите събития в отечеството през последните дни ми напомниха за онази изтъркана фраза за независимостта, която означавала, че от нас нищо не зависи.

Тъжно е да си го признаем, ама изглежда има нещо вярно в това отблъскващо словосъчетание, което се вмъкна в народната лексика.

Чудя се какво ще трябва да се случи, за да проникне в съзнанието на жестоката истина, че като държава сме направо на колене.

Делата им напоследък са толкова много, че дори успиваният предизборно с мантри за светло бъдеще българин се сепна в недоумение.

И как иначе, когато заеинтеният за поста с чужда отверка външен министър Митов оцени като ,,непритеснително" изявлението на турския сайбия Ердоган.

Той същият в предизборен носталгичен порив на сърцето простря ръка към територии на бившата Османска империя, включително и към градовете на България. За ръководителя на дипломатическото ни ведомство обаче не ставало въпрос за граници, което естествено се отрази и на витиевата лексика в позакъснялата ни официална реакция, за разлика от тази на съседна Гърция.

Повече от ясно е, че силите ни да се противопоставим на силна Турция са преднамерено и умишлено сведени до минимум. Но ако устите на властниците са пълни с евроатлантически ценности и съюзнически задължения, то поне трябва да изпълнят своя дълг и да реагират адекватно на подобен род засега вербални заплахи. Защото думите на турския президент са доста притеснителни, но за тези, които умеят да чуват целенасочено повтарящите се послания.

А че съседката ни приема засега обратно някои нелегално преминали границата ни мигранти, е въпрос на общоевропейска политика и договореност. А част от нея поне на хартия е и опазването и неприкосновеността на националните граници.

Така че не е достойно, не е български да подвиваме опашка конюнктурно и да омаловажаваме външнополитически гафове от юг, а да имаме по-достойно държавническо поведение, каквото явно е в дефицит за някои овластени с натиск известно откъде лица. Но така е при зависимост!

Влезлият напоследък в дълбок обяснителен режим и видимо изнервен премиер изръси предизборно в ефир, че в първия м кабинет ,,те" му били ,,дали" експерти за началници.

Сред първенците, посочени от кръга на Прокопиев, бил и регионалният министър тогава, а по-късно и назначен за президент Плевнелиев.

Последният реагира по момински обидено, изтъквайки своя инфраструктурен и строителен принос. Това обаче едва ли събуди тревожни трепети в обществото, което за кой ли път се убеди в наличието на зависимости (и случайности!) при определянето на шефове в държавата.

И тези приказки на Борисов за висотата на положението му и липсата на какъвто и да е субект над него, дори не спомена и Началника, са малко притеснителни в условията на широко прокламираното демократично устройство.

Да не би пъшкавите от наслада и симулиращи оргазъм ,,негови" подопечни, притискани сладострастно от тоталната доминация, да започнат да скачат от все по-опасно клатушкащия се управленски кораб?

Пък и колко му е при наличната композиторска вакханалия и плагиатство ,,Цъфнал ГЕРБ" да се преаранжира в ,,Повехнал ГЕРБ".

Текстописци и нотописци колкото искаш, а и се роят след неуспех на президентски и последващи парламентарни избори.

Та такива неща със зависимостите, от които засега няма отърване.

Понякога имам чувството, че самооблеклите се във власт пускат предадените им на дискове или флашки политически песнопения, а те само си отварят устата.

Подобно на някогашните прекрасни актьори и шоумени от соца ,,Буфосинхронистите", сред които е и многоуважаемият Щилиян Кунев - баща на сегашната образователна министърка Меглена.

То и тя очевидно продължава традицията в друга роля и като заслужил изпълнител на ,,плейбек" даде сериозен, направо атомно енергиен, принос в зависимостите. Сега се е прицелила в образованието, горкото.

Защото на някои им е изгодно да бъдем прости и неуки, т.е. все по-зависими.

Източник: brgnews
Николай Коев

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.