Ads Top

Анунаките - Мит или реалност


През 1840г. англичанинът сър Остин Хенри Лейърд получава от Британския музей първата поръчка за извършването на разкопки в Междуречието (Месопотамия) между реките Тигър и Ефрат. Под огромните хълмове (наричани на еврейски ,,tells") той открива древни шумерски градове. При разкопките на древните ,,библейски" градове са открити и най-древните досега писмени свидетелства на нашите предци - хиляди глинени плочки и древни ролкови цилиндри. Това откритие било сензация!

Информацията е много обширна и възпроизвежда много ясно картината на тогавашното общество: старинни договори, текстове от закони, дворцови заповеди, свидетелства за граждански брак, медицински предписания, философски и теологични текстове, както и исторически разкази. Особено интересни обаче са историите за сътворението и вероятно най-старата звездна карта на света!

По всичко личи, че шумерите са имали значителни познания за Слънчевата система. Много учени твърдят с право, че един от цилиндричните печати представлява стара звездна карта. Ролковите цилиндри са изобретение на древните шумери, което можем да сравним със съвременните печатни преси. Това са малки цилиндри, които обикновено са направени от полускъпоценни камъни. Те са дълги 2,5-7,5 см и широки два пръста. По повърхността на цилиндъра има издълбани различни мотиви. След като бъде отпечатан върху мека глина, се получава непрекъснато изображение - нещо като древен ,,комикс". Тази техника се използва във всички по-късни култури в Месопотамия (вавилонската, асирийската и акадската).

Цилиндровите печати представят сцени от ежедневния живот като например сцени от митологията, исторически действия и събития, които според печата са се случили хилядолетия преди изработването на ролковия цилиндър.
Звездна карта VA / 243

Станалата известна по света ,,звездна карта VA/243" в музея ,,Пергамон" в Берлин далеч не е единственото писмено доказателство за познанията по астрономия на шумерите, но със сигурност е най-интересната. Нашата Слънчева система, такава, каквато я познаваме днес, е изобразена от древните астрономи върху ролковия цилиндър в строго мащабно съотношение.

,,Звездната карта VA/243" ни представя вярната подредба - малкият Меркурий, еднаквите по големина Венера и Земя, Луната (спътник на Земята), Маркс, значително по-големите планети Юпитер, Сатурн, планетите близнаци Уран и Нептун и най-накрая Плутон. За разлика от Слънчевата система, която познаваме днес, върху ,,старата звездна карта" астрономите са изобразили и още една непозната планета между Юпитер и Марс.

От тази ,,звездна карта" излиза, че астрономите на древната шумерска култура са познавали строежа на нашата Слънчева система с всичките нейни планети. За сегашното ниво на развитие това означава, че нашите предци са разполагали със знание, което ни е дадено едва през последните стотина години или казано по-точно отново ни е дадено. Днес между Марс и Юпитер има забележимо голяма празнина, в която се намира астероидният пръстен.

От шумерските клинописи научаваме следната история за нашата Слънчева система. Първоначално тя се е състояла от три планети (Слънце, Меркурий и Тиамат). След възникването на другите планети, тя вече е била съставена от Слънце и девет планети. Тогава от открития Космос в нея проникнала една друга планета - Нибиру. Тя преминала покрай Нептун, Уран и Сатурн. Вследствие на нейното нахлуване и настъпилите поради това промени в гравитационните сили на всички планети (Нибиру се е въртяла обратно на тях!) се стигнало до големи експлозии и катастрофи, от които се образували новите спътници. Тогава се стигнало до сблъсък между Тиамат и един от спътниците на Нибиру. След като нашественикът (Нибиру) направил още една обиколна около Слънцето, последвал вторият и последен сблъсък. Един от спътниците на Нибиру/Мардук, откъртил горната част на Тиамат. Тази част била запратена в нова орбита и при това завлякла със себе си спътника Кингу. Те останали двойка и се превърнали в Земя и Луна.

Най-значителното писмено свидетелство от Месопотамия за нас обаче остава епосът ,,Атрахазис", запазен в много добро състояние. В него се разказва не само за времето преди потопа и развитието на човечеството на Земята, но и че планетата Нибиру е била населена! Епосът разказва за анунаките (тези, които дойдоха от небето на Земята), пристигнали преди около 450 000 земни години от спомената планета Нибиру, която обикаля Слънцето за 3600 години, за да добиват злато, което било спешно необходимо за планетата им. Това се случило милиони години след разрушението на Тиамат.

Заради условията си (например наличие на животворна вода в атмосферата, постоянна и зелена вегеетация) и екосферата (оптимално разстояние до Слънцето) планетата ни вероятно се е сторила много подходяща за анунаките. И те избрали Земята!

Нека за момент си представим как е била устроена по онова време, а именно средата на втория голям ледников период (преди 430 000 - 480 000 години), майката Земя. Една трета от тогавашната суша вероятно е била покрита с лед. Валяло е много рядко. Морското равнище по време на ледниковите периоди (първият започва преди около 600 000 години) според някои изчисления е било с около 250 м по-ниско от сегашното. Причината е голямото количество замръзнала вода на континентите. Там, където днес се намират морета и брегове, тогава е било суша.

Реките, например долините на Нил, Ефрат и Тигър, се оказват подходящо място за колонизацията на новодошлите анунаки.

Първата група анунаки се състои от петдесет души. Те се приземяват в Арабско море и поемат в посока Месопотамия, където на границата на блатата е издигнато първото им земно селище (Ериду - далечният дом).

Шумерските царски именници описват заселването и времето на царуване на първите десет владетели анунаки преди големия поток. Те измервали времето в шар (1 шар = 3600 години = една обиколна на Нибиру около Слънцето). Според текстовете от първото приземяване до потопа са минали 120 шара. За този период Нибиру обиколил Слънцето 120 пъти - което отговаря на 432 000 земни години. Шумерският царски именник представлява хронологично изброяване на владетели, градове и събития. За съжаление, името на първия ,,Бог" на Земята, проектирал първия ,,божествен" царски дворец е Ериду и останалите четири града, не се чете. Другите текстове са единодушни, че става дума за предводителя Енки (господар на земята), на акадски ЕА (господар на водните дълбини). Той освен това носи прозвището Нудимуд (този, който прави нещата) и бил мъдрец, един от вестителите на културата, отличен учен, учител и инженер. Енки е син на Ану (Ан), владетелят на планетата Нибиру, и на богинята Нуму.

Той избрал за лагер края на блатата и казал: ,,Тук ще се заселим." Оттогава земята на Енки се превръща в дом на владетеля и главно култово място. След като анунаките дълги години и при тежки условия добивали злато в ,,Абцу" (дълбоките находища), недоволството им нараснало. И при посещението на брата на Енки Енлил в мините избухнал бунт. Работниците вече не искали да работят... и една от причините междувпрочем била, че по време на работата си били изложени на земните гравитационни сили, които водели до ускорен процес на стареене (този на който сме подложени и ние самите). Т.е. те стареели на Земята значително по-бързо!

Бил свикан ,,Съвет на боговете" и на него от Нибиру дошъл владетелят Ану. Той застанал на страната на анунаките. Тогава Енки намерил решението: трябва да бъде създаден Лулу - примитивен работник! Анунаките одобрили предложението.

От обозначенията и описанията на шумерите става ясно, че първият човек е създаден изкуствено и то с една цел - да работи за ,,боговете". Оттогава той трябвало да понася робството, затова при шумерите е наречен и Лулу амелу (примитивен работник).

Кога се е случило всичко това?
Според шумерските плочки с клинописи бунтът на анунаките бил около 144 000 години (т.е. 40 шара) след приземяването, значи вероятно те са пристигнали преди около 450 000 години. Следователно трябва да допуснем, че хомо сапиенс, нашият предшественик, е бил създаден преди около 300 000 години.

Когато анунаките са дошли на Земята по време на ледниковия период, най-вероятно са заварили типа хора, които ние днес наричаме неандерталци. И до днес твърде краткият преход от приматите към човека, т.е. към хомо сапиенс, създава главоболия на учените. Преходът, който в професионалните кръгове се нарича ,,missing link" (липсващото звено), днес остава необяснен.

Анунаките имали проблеми помежду си и потърсили решение. Това бил примитивният съвременник, който заварили в района. В какво се е превърнал той, разбираме ясно от подробните сведения върху шумерските плочки, които ни казват кое е свързващото звено между хомо еректус и хомо сапиенс. Според тях първият ,,човек-работник" (Адам) бил създаден изкуствено от боговете анунаки. Била извършена генетична манипулация, която предизвикала огромно ускорение в развитието на човешката раса. Енки (ЕА) е този, който според древните текстове е дал идеята, след което било взето решението да бъде създаден един ,,Адамо".

Кой е Енки, създателят на хомо сапиенс?
Вероятно Енки е бил синът на царя на тези извънземни. Името ,,EN.KI" означава ,,Гссподар или княз на света". Според древните шумерски текстове името му обаче не се оказало особено сполучливо, защото след безкрайни съперничества и интриги - от които владетелите на тази извънземна цивилизация, както изглежда, винаги са се възползвали - той загубил властта си над големи части от планетата от полубрат си ЕНЛИЛ.

На Енки се приписва не само ,,създаването на хората", но и много други дела. Той вероятно е пресушил блатата в Персийския залив и ги е превърнал в плодородни земеделски земи, строил и диги и кораби и, както изглежда, е бил добър учен.

Но това, което ни интересува най-вече, е благоразположението му към собственото творение. Според месопотамските текстове на съвета на извънземните Енки се застъпва за новия земен вид. Той простирал срещу жестокостите, които останалите извънземни, включително и полубрат му Енлил, налагали на хората. От плочките става ясно, че той не е искал човекът да бъде роб - въпрос, по който останалите са на различно мнение. Хората, които за господарите си не били нищо повече от товар - ни животни, били третирани ужасно. Клинописите разказват за глад, болести и други неща, които днес бихме нарекли биологична война. Когато този геноцид не довежда до желаното редуциране на човешкото население, е решено то да бъде заличено от голям потоп и най-вече да бъдат унищожени създанията, които не били ,,особено сполучливи" - хибриди, мутанти и човекоподобни животни.

Тук имаме друго свидетелство за потопа, но в различен вариант..
Раждането на първия човек според асирийски цилиндричен печат.

Според шумерските текстове, Енки разказал на един месопотамец на име Утнапищим за плана на извънземните и го посъветвал да построи кораб и да отплава със семейството си, като вземе малко добитък, злато, няколко занаятчии и диви животни.

Историята за Ной, както много други истории от Стария завет, са произлезли от древните месопотамски текстове. Юдеите променят само имената, а еврейската религия превръща многото ,,богове" в един ,,Бог".

От животните, почитани в миналото, няма по-уважавана от змията, и то защото била символ на един кръг посветени, оказал силно влияние върху ранните култури от двете полукълба. Става дума за образовано общество, наречено ,,Братството на змията", което било отдадено на разпространението и постигането на духовни знания и свобода. То се борело срещу поробването на духовни същества и се опитвало да освободи хората от робството на извънземните. (Старата библейска дума за змия е nahash, произлиза от корена NHSH и означава ,,разчитам, намирам".) основател на ,,Братството на змията" бил бунтарски настроеният, но конструктивен княз Енки. В текстовете се казва, че Енки и баща му Ану били морално и духовно високо образовани и именно това е знанието, което по-късно е символизирано в библейската история за Адам и Ева. Енки е представен като виновник, който дал на човека познание за неговия произход, за Създателя (извънземните) и му съдействал за постигане на духовна свобода. В градината E.DIN, овощната градина на анунаките, където работели няколко роби от рода хомо сапиенс, било забранено да се яде от едно определено дърво - дървото на познанието.

Защо е било забранено? Защо една ябълка е била толкова опасна? Нека видим какво се е случило според Стария завет. В първата книга от Петокнижието ,,Битие" пише:
А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; но от плода на дървото, което е всред на градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената: Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.
Всеки, който вярва в Стария завет, трябва да си отвори ушите добре, дори и само за този пасаж, защото ,,Бог" лъже! Адам и Ева не умират...

,,Бог" всъщност не е никакъв Бог, т.е. Създателят на всичко, а това е Ану, бащата на Енки и Енлил, който познавал свойствата на ябълката - нар!

Кое е толкова особеното? Ще разберем от Морфиъс, който в бестселъра си ,,Matrix Code" (,,Матричен код") обяснява програмата на творението, в която живеем, от научна гледна точка:
Семките на нара и кората на корена на дървото съдържат едно особено вещество -  DMT. Ако човек го погълне, изпада в подобно на просветление състояние. Както бебетата, които се раждат с пропит от DMT мозък и имат директна връзка с хиперпространството. DMT е вещество, съдържащо се в семките на нара. Явно по времето на Адам и Ева това е трябвало да бъде избегнато. И тогава настъпва повратният момент от човешката история: изгонването от рая!
Яденето на този плод и последвалото ,,познание" се оказват съществени, защото така за хората се появява възможността за размножаване - те се осъзнават. До този момент те са безплодни хибриди, кръстоска между две различни раси. (Според Зекария Сичин шумерският текст ни смята за смесица между анунаки и хомо еректус, предшественика на хомо сапиенс.)

Да спрем за момент на това място. Това познание не е ли потресаващо? В Египет, Малта и на други места по света откриваме огромни черепи, чиято форма и разположение на мускулите подсказва, че приживе тези същества са имали змиеподобен външен вид, а някои и люспеста кожа, но преди всичко са били с продълговат череп. В кумранските свитъци, в малтийските гравюри и в шумерските текстове откриваме ясни свидетелства за това, че на Земята е съществувала раса, дошла ,,отвън", която така да се каже е ,,възпитала" човечеството. Според шумерските клинописи ,,змията" от Стария завет е Енки, синът на царя на анунаките и владетел на планетата Нибиру, срещу който той се опълчва. Енки е бил еретик, защото не е изпълнявал заповедите, не е спазвал законите на своя баща и е подкрепял новата раса, наречена ,,човек", като неин приятел и учител.

Ако погледнем към Египет ще видим, че и там е управлявал един от тези царе с продълговати черепи - Ехнатон, който влиза в историята като ,,царят еретик"! Той се опълчва срещу древните принципи на предходните владетели, извършва реформи и променя много неща. Въз основа на тези разкази бихме могли предпазливо да попитаме: Анунаките и Енки са имали продълговати черепи и са приличали на змии на външен вид, Ехнатон и неговата сестра Нефертити също, както и жреческите касти на Малта и вестителите на културата на други места по света (Южна Америка). Анунаките ли са били първата божествена каста в Египет и те ли са построили пирамидите? Или това са били потомците на анунаки полубоговете Шемсу Хор?

Естествено анунаките не били особено въодушевени от желанието на хората за размножаване, защото по никакъв начин не искали да загубят контрола над творението си. В крайна сметка не са дошли на тази планета, за да си губят времето, а да добиват суровини и то възможно повече и за по-кратко време. Все пак анунаките остават на Земята само докато Нибиру е била близо до нея...

Познанието, което по онова време хората получават чрез яденето на плода, не било толкова от научно естествено, а по-скоро знание за създаването на потомство - възможността от стерилен хибрид да се превърнат в раса, способна да се размножава. Това силно разгневило анунаките и хората били изгонени от градината E.DIN. Енки, който позволил на робите да се превърнат в нова раса, като ги убедил да ядат от плодовете, не е застанал, както твърди Библията, срещу Бога, а срещу ужасните дела на извънземните ,,богове", съответно своя баща, царя на извънземните.

Въпреки добрите им намерения обаче, е очевидно, че Енки и ,,Братството на змията" не успели да освободят хората. В месопотамските плочки се твърди, че ,,змията" (Братството на змията) скоро е превзета от други заговорнически извънземни групировки. Енки е заточен на Земята и оклеветен от противниците си, за да е сигурно, че никога повече няма да намери поддръжници измежду хората. Титлата на Енки от ,,Княз на Земята" става ,,Княз на тъмнината" - той е падналата Зорница (Исая 14:2) - ,,Но как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите..."), Носителят на светлината, защото е най-красивото и най-силното същество на своето време. Той е Носителят на светлината за древните германи, при гърците е известен като Фосфорус, при римляните като Митра и при ранните християни като Луцифер. Той е превърнат в дявол! Представят го за смъртен враг на върховното същество, в случая на баща му, командира на космическия кораб, но от гледна точка на земните жители той е враг на техния създател (което в действителност не е лъжа).

На хората им се казва, че всичко лошо на света идва от него и че той искал да пороби техните души.

Така стоят нещата в случай, че Енки и Луцифер са едно и също лице.

Хипотезата, че нашата планета е била посетена от различни форми на живот, дошли от дълбините на Вселената, които създават нова раса, след което напускат Земята, е всичко друго, но не и ,,изсмукана от пръстите". Гръцката митология ни разказва за богове, живели на Олимп. Хавайската песен ,,Хула-Хула" например разказва как един космически кораб се приземил на вулкана ,,Маунакеа" в Биг Айлънд, най-смелият между воините се изкачил до този кораб, оженил се за жената, излязла от него, и така се появила днешната хавайска раса. Маите и хопите разказват, че идват от Плеядите. Според тях те първоначално живеели на континент, който се намирал в Атлантическия океан, но по-късно потънал и те успели да оцелеят в подземни градове, преди да се заселят в Северна и Южна Америка. Австралийските аборигени разказват, че и при тях някога са се приземили космически кораби, екипажите им дали бумеранга и ги учили на спиритически знания.

1 коментар:

Предоставено от Blogger.