Ads Top

Произход на Илюминатите - От Йезуитите до Адам Вайсхаупт (Част 2 КРАЙ)


Ако това наистина е вярно, Вайсхаупт - предвид изпълнителността, постигната от Ордена - сигурно е бил първокласен гений и е трудно да разберем защо един толкова забележителен човек не се е отличил на друго житейско поприще, а е останал почти неизвестен за потомството. Затова може би Вайсхаупт, въпреки че несъмнено е бил човек с огромни организационни способности и е бил надарен с изключителна ловкост, в действителност не е единственият създател на илюминатството, а е член на групата, която признавайки неговите таланти и ценността на неговата неуморна дейност, предава ръководството в неговите ръце.

Барюел посочва като най-голяма грешка на Робинсън това, че описва илюминатството като произлизащо от свободното зидарство, тъй като Вайсхаупт не е станал свободен зидар, преди да основе своя Орден. Вярно е, че Вайсхаупт не е приеман официално в свободното зидарство преди 1777г., когато е посветен в първата степен в ложата ,,Теодор от Добрия Съвет" (,,Theodore de Bon Conseil") в Мюнхен. От този момент нататък той постоянно прави опити да открие нещо повече за тайните на масонството, макар сам да претендира, че притежава изключителни познания.

Но същевременно изобщо не е сигурно, че някакъв вътрешен кръг на ложата ,,Теодор" може да е бил пръв в тази сфера на дейност, а Вайсхаупт през цялото време да е бил несъзнателен агент. Мемоарите на Мирабо хвърлят много любопитна светлина върху този въпрос.

Във ,,Френската революция" и пак в ,,Световната революция" Мирабо, който вече е свободен зидар, е приет в Ордена на илюминатите по време на своето посещение в Берлин през 1786г. На това г-н Уейт отговаря: ,,Всичко, което бе казано за Мирабо, за неговото посещение в Берлин и за неговия заговор ,,да илюминизира" френското свободно зидарство, може да бъде събрано в едно изречение: няма доказателства, които да показват, че Мирабо някога е ставал масон. От компетенцията на Барюел е да преувеличава всичко..." Твърдението на г-н Уейт обаче също може да бъде събрано в едно изречение: това е чиста измислица. Присъщо на г-н Уейт е да отрича всичко, което му създава главоболия. Доказателството, че Мирабо е свободен зидар, не почива само на твърденията на Барюел. Мосю Барту споменава в своята книга ,,Животът на Барюел" за това като за нещо общоизвестно и разказва, че в дома на Мирабо е открит документ, който описва присаждането на един нов Орден върху ствола на свободното зидарство. Пълният текст на този документ ще бъде намерен в мемомарите за Мирабо, където се твърди, че:
Мирабо отрано влязъл в една организация на свободни зидари. Тази организация го акредитирала в една холандска ложа и изглежда, че е било спонтанно, било е в отговор на молба и той е смятал да предложи да бъде създадена организация, чийто план притежаваме, план, който е написан не от неговата ръка, ... а от ръката на един преписвач, когото Мирабо е прикрепил към себе си... Изглежда, че това съчинение е дело на Мирабо; всичките му възгледи, принципите му и неговият стил ще бъдат открити тук.
В същия труд документът е отпечатан изцяло и е озаглавен така: ,,Мемоар относно създаването на една вътрешна организация в Ордена на свободните зидари, която да го върне към истинските му принципи и да направи така, че той наистина да се бори за доброто на човечеството, съставен от Ф. Ми..., който понастоящем се казва Аркезилай, през 1776."

Тъй като този мемоар е твърде дълъг, за да бъде възпроизведен изцяло тук, резюмето на мосю Барту ще ни даде представа за неговото съдържание:

,,Той (Мирабо) бе свободен зидар още от младостта си. Сред документите му, излезли изпод ръката на един преписвач, бе намерен такъв, който описва една международна организация на свободните зидари и който несъмнено е бил издиктуван в Амстердам. В този проект се споменава за солидарността между хората, за облагите от обучението и за ,,поправянето на системата за управление и издаване на закони" - възгледи, които надминават много възгледите, изложени в ,,Есе за деспотизма" (1772). Разумът на Мирабо е съзрял. Задълженията на ,,братята от висшата степен", които той очертава, представляват дори един цял план за реформи, приличащ твърде много в някои части на решенията, взети по-късно от Учредителното (събрание): забраняване на сервитутите върху земята и на крепостническите права, премахване на ангаритите, на действащите гилдии и на цеховете (свобода на компаниите), на митницата и на акцизите, отслабване на данъчното бреме, свобода на религиозните убеждения и на пресата, изчезване на извънредните пълномощия. За да систематизира, развие и достигне своята цел, Мирабо дава за пример йезуитите: ,,Ние имаме диаметрално противоположни възгледи", казва той, ,,искаме да просветим хората, да ги направим свободни и щастливи, но сме длъжни и можем да постигнем това по един и същи начини и кой ще ни попречи да правим за добро това, което Йезуитите са правили за зло?"

В този мемоар Мирабо не споменава Вайсхаупт, но в своята ,,История на пруската монархия" той описва с хвалебствен тон баварските илюминати, като споменава Вайсхаупт по име и посочва, че Орденът произлиза от свободното зидарство. Ще видим, че това съответства точно на мемоара, който сам е направил през 1776г., тоест, през същата година, в която е основано илюминатсвото:
На ложата ,,Теодор от Добрия Съвет" в Мюнхен, където имаше малко хора с разум и сърце, й омръзна да бъде раздирана от безплодните обещания и кавги на масонството. Ръководителите решиха да присадят върху техния клон друга тайна организация, на която дадоха името Орден на илюминатите. Те я създадоха, като взеха за образец Обществото на Исус (йезуитите), макар че сами се придържаха към диаметрално противоположни възгледи.
След това Мирабо, казва, че голямата цел на Ордена е подобряването на настоящата система на управление и издаване на закони, че едно от фундаменталните му правила е да не допуска ,,нито един владетел, каквито и да са добродетелите му", че той предлага да бъде премахнато:
Робството на селяните, сервитутът на хората към земята, крепостническите права и всички обичаи и привилегии, които унижават човешкия род, ангариите - при условие, че ще бъде даден равностоен еквивалент, всички корпорации, всички цехове, всички данъчни бремена, налагани на индустрията и търговията от митницата, акцизите и таксите... за да бъде осигурена всеобща търпимост към всички религиозни убеждения... за да бъдат отнети всички оръжия на суеверието и за да бъде насърчена свободата на пресата и т.н.
Разбираме от всичко това, че Мирабо не е станал илюминат през 1786г. - както предполагахме, преди да се запознаем с този документ, - а е бил в Ордена от началото, очевидно като един от неговите основатели, първоначално под ,,илюминатското" име Аркезилай, а по-късно под името Леонид. Следователно мемоарът, намерен в дома му, не е нищо друго, освен програмата на илюминатите, съчинена от него със съдействието на един вътрешен кръг от свободни зидари, които са членове на ложата Тодор. В кореспонденцията на илюминатите действително се споменава няколко пъти за някакъв вътрешен кръг под името ,,тайна гилдия на ложата свети Теодор", който - според Вайсхаупт - след посвещаването му в масонството, трябва да бъде поставен изцяло под контрола на илюминатите.

Вероятно Вайсхаупт е бил във връзка с тази тайна гилдия, преди да бъде приет официално в ложата.

В такъв случай няма как да узнаем дали идеите на илюминатите са възникнали в тази тайна гилдия на ложата Теодор независимо от Вайсхаупт или са споделени от него с ложата Теодор след получаването на инструкциите, дадени му от Кьолмер; но и в двата случая ще бъде оправдано донякъде твърдението на Робисън, че илюминатството произлиза от свободното зидарство или по-скоро, че то се е зародило сред група свободни зидари, чиито цели изобщо не съвпадат с целите на Ордена.



Какви са тези цели? План за обществени и политически ,,реформи", който, както посочва мосю Барту, прилича много на решенията, взети по-късно от Учредителното събрание във Франция. Това признание е от голямо значение; с други думи, програмата, изпълнена от Учредителното събрание през 1789г., е била съставена до голяма степен в една ложа на германски свободни зидари, които формират ядрото на илюминатите през 1776г. И все още ни разправят, че илюминатите не са оказали влияние върху Френската революция!

Ще ни възразят, че тук посочените реформи са достойни за възхищение. Действително, премахването на ангарията, на крепостничеството и на сервитутите - това са мерки, посрещнати с одобрение от всички здравомислещи хора, включително от самия крал на Франция. Но какво да кажем за премахването на ,,действащите гилдии" и на ,,всички корпорации", тоест, на ,,трейдюнионите" от това време - премахване, осъществено от покрития с позорна слава закон на Шапелие през 1791г., едно постановление, което днес е признавано за една от най-странните аномалии на революцията? Пак питам - в чий интерес е да бъдат премахнати митниците и акцизите във Франция? Да бъде установена абсолютна и от нищо неограничавана свобода на пресата и религиозните убеждения? Облагите, които може да се очаква, че тези мерки ще дадат на френския народ, несъмнено са съмнителни, но не може да има съмнение, че те са от полза за хората, които, като Фридрих Велики, желаят да съсипят Франция и да разрушават френско-австрийския съюз чрез безпрепятственото разпространяване на клевети срещу Мария-Антоанета; които като Мирабо се надяват да вдигнат революция или които като Волтер желаят да премахнат всички пречки пред разпространението на антихристиянската пропаганда.

Следователно, изобщо не е невъзможно Вайсхаупт първоначално да е бил агент на по-опитни заговорници, чиито чисто политически цели са прикрити от един план за социални реформи и които виждат в баварския професор един способен организатор, който трябва да бъде използван при реализирането на техните планове.

Независимо дали това е така или не, остава в сила фактът, че от времето, когато Вайсхаупт обсебва властта над Ордена, планът за ,,социални реформи", описан от Мирабо, изчезва напълно, защото в съчиненията на илюминатите не откриваме и дума за някакъв лъжлив план за подобряване участта на народа и илюминатството става само система на анархичната философия. Френският историк Анри Мартен е резюмирал прекрасно системата, създадена от ,,Спартак":

,,Вайсхаупт е превърнал в абсолютна теория мизантропските подигравки (boutades) на Русо към измислянето на собствеността и обществото и без да взема под внимание твърдението, формулирано толкова ясно от философа, че е невъзможно да бъдат забранени собствеността и обществото, щом веднъж са били установени, той предлага цел на илюминатите да бъде премахването на собствеността, на държавната власт, на националността и връщането на човешкия род в състоянието на блаженство, в което то се е състояло само от едно-единствено семейство, без изкуствено създавани нужди, без безполезни науки, като всеки баща е бил свещеник и магистрат. Не знаем на коя религия би бил свещеник, защото въпреки техните чести призовавания на Бога на Природата, много указания ни водят до заключението, че Вайсхаупт, подобно на Дидро и Холбах, не е имал друг Бог освен самата Природа. Естествен резултат от неговото учение е германското ултрахегелианство и системата на анархията, която неотдавна бе развита във Франция и чиито характерни особености подсказват, че тя има чуждестранен произход."

Това резюме на целите на илюминатите, което потвърждава напълно мнението на Барюел и Робисън, е потвърдено подробно и от свободномислещия социалист от деветнадесети век Луи Бланк, който в своята забележителна глава за ,,революционерите мистици" споменава за Вайсхаупт като за ,,един от най-прозорливите заговорници, който е живял някога." А Жорж Санд - социалистка и (близка) на свободните зидари, пише за ,,европейския заговор на илюминатите" и огромното влияние, упражнявано от тайните общества от ,,мистичната Германия". В такъв случай да се казва, че само Барюел и Робинсън съобщават за опасността от илюминатите, е просто преднамерено изопачаване на истината и е трудно да се разбере защо английските масони са позволили да бъдат заблуждавани по този въпрос.

Така ,,Masonic encyclopedia" отбелязва, че илюминатите ,,са по правило човечни хора с най-строг морал и идеите, които те се опитват да втълпяват, са идеи, които са намерили всеобщ прием по наше време." Престън в своите ,,Нагледни пояснения на масонството" (Illustrations of Masonery) също прави всичко възможно да замаже грешките на Ордена, та дори и ,,историкът на свободното зидарство" посвещава на неговия основател тази поразителна апология. След като описва Вайсхаупт като жертва на йезуитска интрига, г-н Гулд казва:

,,На него му хрумна идеята да се бори със своите врагове, използвайки техните собствени оръжия и да изгради общество от младежи, запалени по каузата на човешкия род, които трябва постепенно да бъдат обучени да действат като един човек, имащ само една цел - унищожаването на злото и укрепването на доброто в този свят. За нещастие, той неусетно е възприел най-гибелното учение - а именно, че целта оправдава средствата и целият му план разкрива последиците от младежкото му обучение... самият човек е простодушен, не познава хората, черни познания за тях само от книгите; той е един учен професор, един ентусиаст, който тръгва по грешен път при цялата си невинност и грешките на главата му са отмъстили жестоко на паметта му въпреки редките качества на сърцето му."

Човек може само да стигне до извода, че тези изключителни оправдания на Ордена, от които струи такава злоба и омраза към реалните цели на масонството, произлизат от непознаване истинското естество на илюминатството. За да преценим това, трябва само да се консултираме със съчиненията на самите илюминати, които се намират в следните трудове:

  1. Einige Originalschriften des Illuminatenordens (Munich, 1787).
  2. Nachtrag von weitern Originalschriften, etc. (Munich, 1787).
  3. Die neuesten Arbeiten des Spartacus und Philo in dem Illuminaten-Orden (Munich, 1794).
Всичките те представляват кореспонденция и документи на Ордена, които са конфискувани от баварското правителство в домовете на двама от членовете му - Цвак и Бас, и са публикувани по заповед на Електора. Автентичността на тези документи никога не е била поставяна под съмнение дори от самите илюминати; в своята публикувана защита Вайсхаупт се старае само да даде задоволително обяснение на откъсите, които най-много доказват вината му. Освен това издателите твърдят старателно в началото на първия том: ,,Онези, които изпитват някакви съмнения относно автентичността на този сборник, могат да отидат в сградата, където се съхраняват тайните архиви, и там, след като подадат молба, ще им бъдат представени оригиналните документи." Тази предпазна мярка прави невъзможно всяко оспорване.

Ако игнорираме напълно Барюел и Робисън, ще видим от данните, приведени в техните собствени съчинения, до каква степен илюминатите могат да бъдат смятани за един достоен за похвала и злостно оклеветен Орден.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.