Ads Top

Потресаващи нацистки експерименти в лагера Дахау


При приключването на Втората Световна Война, американските изследователи научиха, че нацистките лекари в концентрационния лагер в Дахау бяха провеждали експерименти по контрол над ума над затворници. Те експериментираха с хипноза и с опиата мескалин. Мескалинът е псевдо-синтетичен екстракт от кактуса пейота и е много сходен с ЛСД с оглед на халюцинациите, които предизвиква. Макар, че не постигнаха степента на успех която желаеха, разпитващите от СС, съвместно с лекарите от Дахау, бяха в състояние да измъкнат и най-интимните тайни от затворниците, когато им даваха много високи дози мескалин. В Аушвиц бяха провеждани фатални експерименти. Експериментите там бяха описани от един информатор като ,,промиване на мозъка с химикали". Информаторът каза, че Гестапо не било удовлетворено от измъкването на тайните чрез мъчения. ,,Затова главният въпрос беше защо не правим като руснаците" - те опитаха различни барбитурати и производни на морфина.

След като на затворниците дадоха подобна на кафе субстанция, двама от тях умряха през нощта, а третия умря по-късно. Експериментите с мескалин в Дахау са описани в подробен доклад, издаден от американската ,,Флотска техническа мисия", чиято работа беше да следи за всички материали, произвеждани от Третия Райх. В резултат от този доклад, американския флот се заинтересува от мескалина като от средство за разпити.

Dachau camp

През 1947г се постави началото на Проект ,,Чаттър" (бърборене). Той включваше метод за придобиване на информация от хора против тяхното желание, но без да бъде причинявано увреждане или блока. Някои нацисти бяха съдени за тези експерименти, но САЩ използваха своите ,,дроги на истината" на тези нацисти, върху затворници - например Гьоринг, Рибентроп, Спиър и осем други. Правосъдието беше позволило на ОСС да използва тези опиати. Лекарите в Дахау, които при експериментите използваха мескалин, бяха ангажирани в авиационната медицина. Авиационните експерименти в Дахау очароваха Хайнрих Химлер. Химлер следеше напредъка на изпитанията, проучваше резултатите и често предлагаше подобрения. Германците проявяваха голям интерес към няколко медицински проблема в областта на летенето, те се интересуваха от предпазване на пилотите от бавно изгубване на съзнание в резултат на дишането на разреден въздух на големи височини и проявяваха интерес към повишаването на нощното виждане.

затворници биват потапявани в ледена вода

Главните изследвания в тази област се провеждаха в Института по Авиация в Мюнхен, който притежаваше отлични лаборатории. Експериментите във връзка с разработките на Института бяха провеждани в Дахау. Затворниците биваха потопявани във вани с ледена вода с измервателни уреди, поставени в техните отвърстия, за да се следи тяхната мъчителна смърт. Д-р Хубертус Страгхолд, който ръководеше медицинския екип на авиацията потвърди, че е чувал, че в Дахау за експериментите се използват хора.

Зигмунд Рашер
На 15 май 1941г. доктор Зигмунд Рашер написва писмо до Химлер, искащо разрешение да използва затворници от Дахау за експерименти по психология, свързани с изпитания при големи височини. Рашер се оплаква, че подобни експерименти изобщо не са правени върху хора. ,,Експериментите са много опасни и не можем да си позволим да използваме доброволци". Молбата му бива удовлетворена.

Дахау беше пълен с комунисти и социалдемократи, евреи, свидетели на Йехова, цигани, свещенослужители, хомосексуалисти и хора, които не одобряваха нацисткото правителство. При влизане в Дахау, затворниците изгубваха своя законен статус, косата им биваше обръсната, притежаванията им конфискувани, хранеха ги зле и ги използваха като роби и за корпорациите и за правителството. Есесовските пазачи бяха брутални и садистични. Идеята да се тестват затворници в Дахау беше детето с мозъчно увреждане на Ерих Хипке, главен хирург на Луфтуофе.

Между март и август 1942г. в Дахау бяха проведени мащабни експерименти в името на благоденствието на германските въздушни сили. Експериментите се извършваха в камера за ниско налягане, в която можеха да бъдат симулирани височини от порядъка на 68,000 метра. Обектите биваха поставяни в камерата и височината биваше повишавана, в резултат на което много от затворниците умираха. Оцелелите често претърпяваха сериозни увреждания. Един свидетел, Антон Паколег, който бил изпратен в Дахау през 1942г. описва едно типично изпитание на налягане: 

,,Луфтуафе достави кутия, конструирана от дърво и метал. В нея беше възможно въздушното налягане да се повишава или понижаваха. През малко прозорче можеше да се наблюдава реакцията на обекта вътре в камерата. Целта на експериментите беше да се тества човешката енергия и капацитета на обекта да поема големи количества чист кислород, като след това се тества неговата реакция спрямо намаляването на кислорода. Аз лично съм гледал през прозорчето за наблюдение как обектът вътре в камерата оставаше във вакуум, докато дробовете му се пръскаха. Някои експерименти създаваха такова налягане в ушните си тъпанчета. Тези камери за екстремни нива на налягане обикновено завършваха със смърт на затворника. Един краен експеримент с такава сигурност завършваше със смърт на затворника, че ги използваха по-скоро за екзекуции, отколкото за експерименти. Минимум 200 затворника умряха при тези експерименти."


,,Лекарите, пряко участващи в изследванията, бяха с много високи позиции: Карл Бранд беше личен лекар на Хитлер, Оскар Шрьодер беше шеф на медицинските служби на Луфтуафе, Карл Гебхарт беше главен хирург на персонала на есесовския Райх и полиция и на президента на Германския червен кръст, Йоахим Мруговски беше шеф на Института по хигиена на СС във Уафен. Първото човешко морско свинче беше един евреин в добро здраве на възраст 37 години. Химлер покани 40 висши офицери вна Луфтуафе да гледат филма с един затворник, който умира в нагнетателната камера. След тестовете в нагнетателната камера, започнаха експериментите на студ. Те се състояха в потопяването на затворници в замръзваща вода и наблюдение на жизнените им признаци. Целта беше да се открие причината за смъртта. Отговорът беше поражение на сърцето. Басейните биваха напълвани с вода и във водата се добавяше лед, докато водата достигаше 37,4 по Фаренхайт, а затворника биваше или по халат, или съблечен. Температурата се измерваше ректално или през стомаха. Понижаването на телесната температура до 32 градуса влияеше ужасно върху субекта. При 32 градуса той губеше съзнание. Биваха охлаждани до 25 градуса. Най-лошият експеримент беше извършен върху двама руски офицери. Те бяха поставени в басейна съблечени. Чак след час минаваха и макар, че обикновено замръзването настъпваше за 60 минути, след два часа те все още бяха в съзнание."
Dachau Camps

В Дахау бяха провеждани и експерименти по сухо замразяване. Един затворник беше изнесен навън през нощта, когато беше изключително студено. Докато лежеше покрит с ленен чаршаф, на всеки час, върху него изливаха по едно ведро с вода. При следващите експерименти затворниците просто биваха оставяни голи навън с часове при минусови температури. Химлер даде разрешение да преместят експериментите в Аушвиц, където беше по закътано и поради това, че затворниците виеха по цяла нощ, докато замръзваха.

Когато Германците започнаха да губят войната, авиационните лекари започнаха да пропускат техните имена в документите на Химлер поради страх от бъдещи обвинения.

Източник: novotopoznanie

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.