Ads Top

Розенкройцерската революция на Уилям Оранжски - Част 2


Натрупванията до нашествието на Уилям

Свирепостта, с която католикът Джеймс II смазва бунтовете на Манмът и Аргайл с парите на парламента причинява големи обществени брожения. Джеймс не разформирова армията си, в действителност я разширява, давайки нови полкове на католически офицери с военен опит от Ирландия. Това води до конфликт с парламента, който е разпуснат през ноември 1685г. и не е свикан повторно. През 1686г. католиците са допуснати в Личния съвет на краля - съдиите са установили, че кралят има властта да освобождава хора от действието на Закона за проверката, - а по-късно и до висши постове в държавата и църквата. Това води до конфликт между краля и англиканските тори (преди Дворцова партия). Като върховен глава на Англиканската църква Джеймс отстранява епископа на Лондон заради това, че е критикувал кралската политика. През 1687г. освобождава англиканските си зетьове Клеръндън и Рочестър и дава на католиците изключителното право да използват Колежа на Магдалина, Оксфорд. Папски нунций е акредитиран към английския кралски двор. През април Декларацията за опрощението на Джеймс суспендира законите срещу католиците и протестантските дисиденти и макар някои да смятат, че той искрено вярва в религиозната толерантност, други настояват, че целта му е да направи католицизма единствената религия на държавата.

Британската общественост приема всичко това, макар и с резерви. Някои сили в Холандия и Англия обаче не престават да мислят за инвазия скоро след провала на бунта на Манмът и започват да насърчават Уилям. През септември 1686г. лорд Мордонт призовава Уилям незабавно да нахлуе в Англия и обявява, че няма да има противопоставяне. Уилям отговаря, че ще нахлуе, ако Джеймс промени линията на унаследяване или заплаши протестантството. През ноември 1687г. е обявено, че кралицата е бременна. Сега обществеността зажужава. До тогава наследникът на Джеймс би бил една от протестантските дъщери от първия му брак, най-голямата от които е Мери, омъжена за Уилям Оранжски, управник на Холандия, а най-малката - Ана. Ако кралицата роди момче обаче, то ще има преднина пред дъщерите и ще бъде католически наследник на трона.

Уилям очевидно приема идеята за нахлуване на сериозно, защото през февруари 1687г. изпраща приятеля си Дийквелт в Англия, за да подтикне водещите английски политици да се съпротивляват срещу прокатолическите мерки на Джеймс, на които той се противопоставя. Джон Чърчил, по-късно херцог на Морлбъро, пише на Уилям и го уверява, че той и Ана (сестрата на Мери) са лоялни на протестантството.

В страната цари дълбоко подозрение. През април Мери е написала: ,,Получих новината за бременността на кралицата, която ми дава основателна причина да подозирам, че се крои някакъв номер". Новината вероятно й е изпратена от сестра й, Ана, която я поддържа информирана. И двете са убедени, че Джеймс планира да сложи край на унаследяването на трона от протестанти с помощта на наследник, който ще отгледа като католик. Джеймс пълни парламента със свои поддръжници от август предходната година и Уилям сега е готов да нахлуе. В края на април Уилям е посетен - вероятно подучени от Хенри Сидни - от Артър Хърбърт и Уилям и Едуард Ръсъл в Хет Лоо и им казва (според епископ Бърнет), ,,че ако бъде поканен от някои добронамерени и високо ценени в страната си мъже, които от собствено име и от името на другите, които им вярват, да дойде и да спаси нацията и религията, вярва, че може да е готов до края на следващия септември".

През май Джеймс отново издава своята Декларация за опрощението и заповядва тя да се прочете във всички църкви. Възприемайки това като прокатолически ход, архиепископът на Кентърбъри Уилям Санкрофт и шест епископи възразяват в петиция и Джеймс се опитва да ги даде под съд за противодържавна клевета, разярявайки всички протестанти. На 20 юни 1688г. кралицата ражда син. Веднага е заподозрян йезуитски заговор: шушука се и широко се вярва, че йезуитите са вмъкнали бебето в покоите на кралицата в грейка за затопляне на леглото. Само три години след инвазията на Манмът обществеността е убедена, че протестантското унаследяване на трона е превърнато в католическо чрез мошеничество и непочтена игра. Англия е в криза, малцина в страната вярват, че момчето наистина е син на краля, и Англиканската църква насочва поглед към Холандия за избавление.

Уилям и Мери прогнозират това. Приветстват новината за раждането на кралицата, като призовават за молитви, които обаче скоро са прекратени. Те не присъстват на празненството в дома на посланика на Джеймс в Хага. Мери и Ан са убедени, че бебето не е техен полубрат.

В края на юни архиепископът и шест епископи са оправдани и обществеността бурно се радва, защото католическата политика на Джеймс е претърпяла неуспех. Същият ден е написана покана до Уилям. Подписана е от седем водещи англичани: графа на Денби, графа на Девъншир, лорд Лъмли, Едуард Ръсъл (който посещава Уилям през април), Чарлз Толбът (графа на Шрюзбъри), Хенри Сидни и доктор Хенри Комптън (епископа на Лондон, който Джеймс отстранява от длъжност през 1686г.). Изглежда, че Сидни е организирал и написал черновата на поканата, в която се заявява, че нашествието ще има успех, тъй като Джеймс няма да бъде подкрепен нито от хората, нито от въоръжените сили. Дали Уилям е заговорничил за поканата, или просто я е приел? Според натрупаните доказателства трябва да заключим, че той е основата й.

През август Уилям изпраща сина на стария си учител Фредереих Зуйлестейн в Англия, за да сформира разузнавателна организация, която ще му осигурява поверителна информация. Шотландецът Джеймс Джонстън пише тайните с невидимо мастило. Вилхелм, по-младият Зуйлестейн, се обръща и към офицери от армията и флотата, за да ги спечели за каузата на Уилям. Освен ако решението да се нахлуе не е било взето вече, това е любопитно и изглежда, че Вилхелм Зуйлестейн просто довършва подробностите на нашествието. (Публичната му цел е да изрази поздравите си.) Помага му Хенри Сидни (по-късно граф на Ромни), предишният пратеник на Чарлз II в Хага, ексклузионист, който се надява, че Уилям ще наследи Чарлз II. Той насърчава Уилям да завладее трона.

Събитията в Европа отклоняват вниманието от нашествието и годината се изнизва. Император Леополд е отблъснал турците през Унгария и през август 1688г. завзема Белград. Луи XIV, осигурил отбранителна граница в испанска Холандия преди 1678г., атакува Рейн и преследва хугенотите. Вижда, че Леополд скоро ще насочи вниманието си обратно към Западна Европа и отново напада Филипсбург, Кьолн и Авиньон. Джеймс II отказва съюз с Франция, тъй като Франция е непопулярна, но Луи (който търси подкрепа) изпраща подробностите от плана на Уилям за нашествие, които е разкрил. Джеймс отказва да му повярва и е уверен, че така или иначе е в състояние да отблъсне всякаква инвазия. След като атаката на Луи започва, Уилям знае, че Луи няма да нападне Холандия, докато той е ангажиран с Рейн, и решава да нахлуе в Англия под прикритието на по-широка война. За да запази елемента на изненада, казва на Леополд, че няма да детронира Джеймс или да навреди на католиците, а Фагел заявява пред Генералните щати почти същото: ,,Негово Височество не възнамерява да детронира краля или да завладява Англия, а само да гарантира, че през свикването на свободен парламент... реформираната религия ще е в безопасност".

През септември 1688г. Чарлз Толбът (графът на Шрюзбъри), водач на вигите, вече последовател на Шафтсбъри, носи 12 00 лири в Холандия като принос за разходите за нашествието; членове на Банката на Амстердам (която е основана през 1609г.) също допринасят с пари.

Амстердамските евреи са мобилизирани в името на Уилям. Еврейската общност в Амстердам е станала толкова голяма след първото заселване на евреи там през 90-те години на XVI век, че английските евреи изглеждат като клон на базирана в Амстердам международна компания. Амстердам сега е централа на европейското еврейство и евреите масово допринасят за растящата икономическа сила на Холандия. Антонио Мачадо и Яков Перейра са най-видните доставчици на армията, ,,providiteurs generals" на холандската армия в Бенелюкс и чужбина. Те са спечелили Соломон Медина (или де Медина) за свой фактор в Лондон, за да събира пари благодарение на партньорството на английската корона, и по-късно той плаща комисиона върху договорите на Джон Чърчил, херцог на Морлбъро, в размер 6 хиляди лири годишно. Знае се, че Франсиско Суасо финансира нашествието в Англия, давайки два милиона гулдена без никаква гаранция: ,,Si vous etes heureux, je sais que vous me les rendez si vous etes malheureux, je consens de les perdre." Херонимо Нуньес да Костар, виден сефардически доставчик на армията, обслужва всички войски, изпратени от херцога на Вюртемберг. Молитви за Славната революция се провеждат във всички холандски синагоги. Финансирането на революцията идва от Англия, но е организирано от холандските евреи.

Амстердамските евреи дават кредит на експедицията и в замяна Уилям взема много евреи със себе си в Англия. Твърди се: ,,царува монарх, който е задължен на еврейското злато за кралската си корона". Даренията свободно ли са направени, или някой е отишъл и ги е поискал? И каква е връзката между англичаните, които насърчават нашествието, холандците, лобиращи за инвазията, и евреите, които я финансират? Какво са очаквали евреите като награда? Всички отделно ли са действали, или са били част от един и същ процес? Еврейските пари, центрирани в Амстердам, помагат на Уилям да стане крал, но кой издава заповедите от негово име? Кой координира това усилие?

Шафтсбъри може би е планирал Уилям да нахлуе в Англия още през 1679г. по време на Папския заговор, но скоро за нашествие толкова рано. Мери така или иначе ще наследи английския трон, стига нищо да не попречи, така че той изчаква. Кои са англичаните около Уилям, които правят възможно завладяването на Англия и Ирландия - лорд Мордонт, Джон Чърчил, Хенри Сидни и лорд Шрюзбъри? Те свързани ли са с Шафтсбъри? Графът на Шрюзбъри, който носи на Уилям 12 хиляди лири и го придружава по време на пътуването му, за себе си или действа? А Сидни? Те от свое име ли действат, или от името на някаква организацията? За розенкройцерския Сионски приорат на Бойл ли работят? Кои са двамата холандци, Евераад Дийквелт и Милхелм Зуйлестейн? И двамата събират разузнавателна информация, но по собствена инициатива ли действат, или са пратени да го правят? Вилхелм Зуйлестейн е внук на розенкройцера Фридрих Хенри. Всички тези мъже розенкройцерски франкмасони ли са били, или са действали от свое име? Стивън Найт пише, че политически осъзнатите хора са били обединени от нуждата да запазят основната придобивка от Гражданската война от 1642-51г. - ограничаването на властта на краля, и че е правдоподобно да се допусне, че или ложите, или масоните, т.е. розенкройцерите, свързани с розенкройцерската династия Оранж, вземат участие в инициативата да поканят Уилям и съпругата му Мери да станат суверени. (Мери, разбира се, е най-вероятната наследница и нейното желание е Уилям да е суеверен наравно с нея.)   

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.