Ads Top

Розенкройцерската революция на Уилям Оранжски - Част 1


Шафтсбъри настоява розенкройцерът Уилям да се ожени за Мери
Предшествениците на Уилям Оранжски произхождат от града и княжество Оранж на левия бряг на Рона на север от Авиньон, Франция. През XIII век графовете на Оранж се наричат принцове, а през 1544г. граф от германската династия Насау, чиято река Лан граничи с пфалцграфството, Вилхелм Мълчаливия, става принц на Оранж под името Вилхелм I. Той има обширна собственост в Холандия - именията в Брабант с център Бреда - и при смъртта на братовчеда му Рене през 1544 наследява комбинираното богатство на династиите Насау-Бреда и Шалон-Оранж.

Този Вилхелм води холандския бунт срещу Испания от 1568 до смъртта си през 1584г., който е равнозначен на революция. През 1556г. Холандия, тогава сбор от 17 холандско- и френскоговорещи провинции, включително Антверп, финансовия център на света, където се договаря всеки важен заем в Европа, е управлявана от херцога на Бургундия, хабсбурга император Карл V. Холандия разбира, че е част от Испанската империя, когато той отплава, за да наследи испанския трон, оставяйки начело сина си Филип. Вдъхновени от калвинизма, през 1566г. холандски благородници представят петиция, известна като ,,Compromis", адресирана до Филип, който тогава е крал на Испания, до неговия регент в Холандия, Маргарет от Парма, искайки религиозна толерантност. Написана е от Филип Марникс, граф на Св. Алдегонде, ревностен калвинистки поет и холандски израилтянин, който е превел Псалтира. Вилхелм дава на холандския бунт политически израз, събирайки армия в Германия и връщайки се през 1572г., за да отслаби хватката на Испания върху Холандия. Той сключва политически съюз между всички държави в Умиротворението от Гент. Когато то се проваля, седемте северни провинции формират Съюза от Утрехт и през 1581г. стават Обединените провинции. След убийството на Вилхелм от испански агент Елизабет I изпраща граф Лестър и експедиционен отряд, включващ сър Филип Сидни и Франсис Вер, за да се противопостави на испанското управление на Филип в Холандия. В резултат на този експедиционен отряд Испания започва да се мобилизира срещу Англия, макар че испанската Армада се появява едва през 1588г. Мориц от Насау наследява Вилхелм и консолидира холандската република, връщайки границите до предишното положение.

Вилхелм е основал династията на щатхолдерите в Холандия и заема поста щатхолдер в четири от бунтовническите провинции. Оттогава насетне в Холандската република е традиция седемте щатхолдери да се посочват изключително от редиците на принцовете и графовете на Оранж-Насау, а Оранжистката партия се състои от благородници, калвинистки водачи и селяни. Противопоставят й се ,,анти-чуждидте" патриотични холандски последователи на учението за свободната воля като Йохан де Вит. Всяка кралска династия в Европа произхожда директно от Вилхелм I, включително кралица Юлиана в Холандия и монарсите на Дания, Норвегия, Швеция, Гърция, Монако и Люксембург.

Уилям Оранжски е син на Вилхелм II, който умира от една шарка седмица преди той да се роди през 1650г. Вилхелм II се жени за дъщерята на Чарлз I Мери (която умира през 1660г.) Младият Вилхелм е четвърти в реда за унаследяване на английския трон и е внук на сестрата на Елизабет Стюарт от пфалцграфството по майчина линия. (Вилхелм е на 12 години, когато Елизабет Стюарт умира в Хага през 1662г.) Свързан е с Елизабет Стюарт и пфалцграфството и по бащина линия, тъй като дядо му Фридрих Хайнрих (генерал-губернатор от 1625 до 1647г.) е донжуан, който през 1624г. се жени за придворна дама (Амалия фон Солмс) на прогонената в изгнание Елизабет Стюарт и Фридрих V, преди от пфалцграфството, а сега от Хага. Фридрих Хайнрих става розенкройцер.

Гравюра след 1688г. показва първите четирима принца на Оранж - Вилхелм I, Мориц, Фридрих, Хенри и Вилхелм II, - групирани около централната фигура на Уилям III, носещ английската корона, а над тях са лъчите на слънцето с око в центъра: розенкройцерското слънце със сионисткото око. Тази гравюра демонстрира, че Оранжската династия е розенкройцерска. Именно Фридрих Хенри я прави такава.

До около 1640г. единствено Фридрих Хенри е отговорен за външната политикан на Обединените провинции и върхът на славата му е стратегията му да ожени сина си Вилхелм II за дъщерята на Чарлз I през 1641г. Надява се, че Вилхелм ще установи Оранжска монархия. Вероятно използва връзките си с Елизабет Стюарт чрез жена си, за да уреди представянето си пред Мери, която ненавижда живота в Холандия и е по-скоро английска Стюарт, отколкото холандска майка.

Бащата на Вилхелм е бил щатхолдер на пет от Обединените провинции на Холандия (която е федерация от седем от седемнадесетте провинции на територията на днешен Бенелюкс под управлението на хабсбургите, десет от тях са испански), но е станал враг с републиканската олигархия, която доминира в Амстердам и провинция Холандия. При смъртта му тази партия, Държавната партия, изключва Оранжската династия от властта. Ръката на Кромуел участва в това решение, защото Кромуел е подозрителен към връзките на Оранжската династия със Стюартите и е предложил съюза между Англия и Холандия, който холандците отхвърлят. Сега той иска да се увери, че Вилхелм няма да разполага с никаква власт. Чрез Закона за изолацията (1654) на Вилхелм и неговите наследници е забранено да заемат постове в държавата Англия.

От самото начало обаче Вилхелм е възпитаван, за да управлява. Той израства под зоркото око на баба си Амалия фон Солмс, която въплъщава розенкройцерското влияние на Фридрих Хенри, и нейния секретар Хуйгенс. Има собствен двор, когато е на 2 години, и се появява пред одобрителните викове на тълпите от времето, когато е на 4 години. На шестгодишна възраст е въведен в калвинизма от преподобния Корнелиус Тригланд. Обучаван е първо от Фридрих ван Насау Цуйлестейн - извънбрачен син на дядо му Фридрих Хенри и розенкройцер, а след това-  от Йохан де Вит, водеща фигура в Холандските държави. Като платен съветник на Холандия от 1653 до 1672г. той е един от най-важните европейски държавници през XVII век. (Де Вит се противопоставя на Оранжската династия и вероятно се надява да индоктринира Вилхелм да се откаже от претенциите си за властта.) През 1670г. Чарлз II кани Вилхелм в Англия за четири месеца. Чарлз го разглежда като англичанин и от фамилията Стюарт, и се надява да се обединят срещу Държавната партия - общия им враг. През 1671г. Луи XIV във Франция и Чарлз II в Англия планират съвместна атака срещу Обединените провинции. Луи претендира за испанска Холандия от името на жена си, инфанта Мария Тереза, а Чарлз е загрижен, че холандският платен съветник де Вит и неговата Държавна партия застават на страната на Оранжската династия. Вилхелм е направен главнокомандващ през 1672г. независимо от опозицията от патриоти като де Вит и Държавната партия.

Мери смята, че Англия се кани да обяви война на холандците, защото роднината на Чарлз Вилхелм не получава полагащите му се по право постове от регентите на Холандия. Цари насилие и Вилхелм се опитва да сключи сделка с Чарлз, която би отстранила Англия от войната, но освен това иска да насочи насилието срещу такива политически опоненти като братята де Вид. Оранжистки памфлети обвиняват Йохан де Вит в престъпления и той си подава оставката като главен съветник, за да бъде заменен от Гаспар Фагел. На 5 август 1672г. Чарлз II изпраща на Вилхем писмо, твърдейки, че единствената му цел е да осигури исканите права на Вилхелм срещу Държавната партия. Вилхелм изораща писмото до Фагел, който го чете в Генералните и отделните щати на Холандия. Корнелиус де Вит вече е в затвора в Хага, а Йохан е прилъган там с фалшиво писмо. Тълпата разбива вратите на затвора в присъствието на оранжисти, например Фредерик Зуйлестейн, и след това ги убива и продава пръстите на ръцете и краката и очите им като сувенири. (Така бившият тютор на Вилхелм става свидетел на убийството на неговия заместник.)

Семейство де Вит вече ги гняма и политиката им на задушаване на Оранж и презиране на Англия е към края си, Уилям може да завладее властта. Насърчени от Фагел, Холандските щати оторизират Уилям да промени градските съвети и правейки това, той отстранява всички свои опоненти. След като властта вече е концентрирана в ръцете му, той може да атакува Франция. Когато Луи XIV и Чарлз обявяват война и френските войски опустошават три провинции и завземат много градове в Германия и испанска Нидерландия, Вилхелм е обявен за щатхолдер през юли. Първата му задача е да откаже пагубните условия за мир, предложени от Луи и Чарлз.

Императорът на Светата римска империя Леополд I сформира съюз с електора на Бранденбург през есента на 1672г. и с Испания на следващата година и с тяхна помощ и изграждайки наново армията си, Вилхелм отново завладява крепостта Наарден през септември 1673г. и Бон - през ноември.

В тази кампания срещу нахлуването французи Уилям силно зависи от еврейската фирма на Мачадо и Перейра - основните доставчици на провизии за сухопътните сили на републиката поне от 1679г. Уилям пише на Антонио-Мозес Алварез Мачадо: ,,Vous avez sauve l'etat" (,,Вие спасихте държавата").

Французите напускат Обединените провинции и Уилям е наречен ,,спасител на отечеството". Чарлз II сключва мир, но Луи продължава войната през следващите четири години. Уилям командва холандските армии във Фландрия и продължава да е във война, когато посещава Англия, за да иска ръката на Мери за своя съпруга.

Негово решение ли е да се ожени за Мери, или някой му го е наложил? Първите слухове, че Уилям може да се ожени за Мери се чуват, когато той посещава Англия през 1670 - годината на тайния Договор от Доувър на Чарлз II, който създава съюза с Франция. Тогава Мери е на осем, а Уилям - на двадесет години, така че предложението е да има дипломатически брак между двамата протестанти. Шафтсбъри, тогава член на Кабала, участва в идеята. В продължение на четири години не се случва нищо заради Англо-френската война с Холандия, през която Уилям се опитва да подкопае Чарлз, като подкрепя опозицията срещу двора (т.е. Шафтсбъри), но идеята е възродена през 1674г., когато Шафтсбъри води прохоландската Селска партия. Чарлз II приема идеята, но Уилям отговоря: ,,Не мога да напусна бойното поле, нито пък вярвам, че ще е приемливо една дама да е на бойното поле". Към 1676г. изглежда, че холандците могат да загубят войната с Франция. Тогава Уилям пита сър Уилям Темпъл, който е изготвил договора, сложил край на Англо-холандската война през 1674г., за характера на Мери. Сър Уилям заедно с графа на Денби в крайна сметка уреждат брака. Предимствата на брачния съюз с Англия са очевидни - той може да попречи на Англия да се върне, за да помогнме на Франция - и макар че Чарлз не може да предложи кой знае каква зестра и племенницата му Мери не е по-популярна в Холандия от майката на Уилям, тя е наследница на английския трон. Дори и при това положение на нещата Уилям успява да е презрителен към майката на Мери, Ан Хайд, която била една от ,,слугините" (всъщност придворна дама) на майката му.

Под повърхностните взаимоотношения с монарси и водещи политици сионистките розенкройцери (вероятно чрез сър Уилям Темпъл) настройват Уилям срещу англо-френските тамплиери. Може да се приеме, че Шафтсбъри и вероятно Фагел, както и династията Оранж, са сионистки розенкройцери. Сионистките розенкройцерски сили искат да откъснат тамплиера Стюарт Чарлз II от неговия тамплиерски френски съюзник и да го свалят в повторение на съдбата, сполетяла Чарлз I.

Уилям се жени за дъщерята на Джеймс II Мери през ноември 1677г. и холандски медал от онова време, издаден по повод сватбата, изобразява 27-годишния младоженец и 15-годишната булка да стоят до масонски храм с две колони под слънце с дълги лъчи, което наподобява розенкройцерското слънце, огряващо младата двойка на пфалцграфството по време на сватбата им. Слънцето, което огрява Уилям и младата Мери върху холандския медал, има рози в орбитата си и е очебийно розенкройцерско. Около Уилям през 1677г. има много силно розенкройцерско франкмасонско влияние.

Брачният живот първоначално не върви много добре. Пресичането на Ламанша е ужасно. Всички освен Мери страдат от морска болест. Уилям е раздразнен от придворните дами и свещеници на Мери, и е напрегнат, защото не може да отнесе мир в Холандия. Мери има спонтанен аборт през 1678г. и макар да вярва, че отново е бременна, няма дете. Тя обаче се успокоява и започва да харесва холандската провинция и архитектурата на домовете си: палата в Хонселаердийк, където започват съпружеския си живот, къщата им в Уууд в покрайнините на Хага, а по-късно официалните градини на Хет Лоо, които Уилям строи от 1686г. нататък.

Взаимоотношенията на Уилям с Англия се влошават. През 1679г. тъстът му Джеймс ги посещава, докато е отседнал в Брюксел, за да избегне последиците от Папския заговор. Изнася лекции на Уилям за опасностите, пред които е изправена монархията. Уилям се противопоставя на плана на Чарлз да ограничи властта на бъдещия католически крал, защото това ще засегне протестантските наследници. Държи се настрана от шумотевицата на вигите Манмът да наследи Чарлз, но все пак посещава Англия през юли 1681г., надявайки се, че Чарлз ще свика парламента, за да събере пари за война с Франция. Скоро осъзнава, че това няма да се случи и решава да се свърже с вигите (т.е. Шафтсбъри). Те на два пъти го канят на вечеря в Ситито, но и двата пъти Чарлз го кани в Уиндзор по същото време, за да му попречи да присъства. (Дали това е случай, в който тамплиерите, блокират настъплението на Сион?) В Холандия Уилям приема Манмът през зимата на 1684-85, когато Манмът е изпаднал в немилост, а Мери често танцува с прокудения в изгнание свой братовчед.

Насред веселбата пристига новината, че Чарлз II е починал и Джеймс го е наследил като Джеймс II, а Мери внезапно е станала наследница. Животът става по-официален. Пажовете й се кланят. Тъй като не се е родил наследник, Уилям се приготвя да сложи ръка на английското богатство и да го използва в борбата с Франция.

В момента, в който научава за смъртта на Чарлз II, Уилям нарежда Манмът да напусне двора му и по молба на Джеймс отправя предложение към Франция. Той има ограничено влияние в Амстердам и не може да попречи на Манмът да организира свои нашественически сили там. Уилям обаче ме желае Манмът да се качи на английския трон и изпраща английските полкове на служба в Холандия да помогнат на Джеймс да смаже бунта, което успокоява краля. Отношенията между Уилям и Джеймс все пак остават обтегнати, тъй като Джеймс отказва да отпусне на Мери издръжка, макар че сестра й Ана има такава, и не желае да даде на Уилям титлата ,,Негово кралско величие". Джеймс все пак пише на Луи XIV за правата на Уилям във френски Оранж, но когато Луи отказва да чуе, не прави нищо повече и пише на Мери, че няма какво повече да направи, освен да обяви война. Независимо от това Джеймс редовно пише на Уилям и Мери, осъзнавайки, че Мери е вероятната наследница. През ноември 1686г. изпраща Уилям Пен да ги убеди да подкрепят неговата кампания за анулиране на антикатолическите наказателни закони и Законите за проверката и така да открие английските постове за католиците. Уилям и Мери се противопоставят на анулирането. Мери пише писмо до Фагел по въпроса, което е преведено от епископ Гилбърт Бърнет - шотландски свещеник, който трябва да бяга от Англия след една антикатолическа проповед и пристига в Хага през 1686г. Писмото е публикувано и екземпляри от него са разпространени в Англия. Бърнет обсъжда бъдещата роля на Мери като кралица, казвайки, че Уилям вероятно ще бъде съпругът в кралското семейство. Мери е ужасена, отива при Уилям и го уверява, че ще управляват съвместно. 

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.